Тревожност, която не ми дава покой

И при мен понякога се появяват тези пристъпи на тревожност.Само,че аз имам потвърдено заболяване на щитовидната жлеза.Но аз въпреки сичко не мисля,че е от нея.
Забелязала съм след много самонаблюдение,че пристъпите са свързани с желанието ми да угодя на всички.И най-вече когато за да не разочаровам семейството си,правя неща,от които аз не съм щастлива.И в тези моменти въпреки,че не съм дете се чувствам като такова.Все едно ще разочаровам  било -мама,баба или няма значение кой.Знам,че звучи глупаво и инфантилно.Всъщност то не е осъзнато усещане,просто с годините и опита за себе си разбрах защо се чувствам така.Според мен всичко идва от детството наистина.Аз например имам много властна майка.Първо дете съм и винаги са очаквали от мен да съм перфектна.Но тази перфектност много изморява,това натоварване с големи очаквания за Идеалното.
И до ден днешен ,когато направя нещо ,с което знам че семейството ми няма да са много съгласни.Въпреки,че смятам,че за мен е най-доброто изпитвам едно такова вътрешно безпокойство.Все едно съм сгафила и мама няма да ме гушне.
Съжалявам ако написаното звучи объркано,но аз така усещам нещата за себе си  

Тревожните разстройства, в това число и паническото разстройство се лекуват от психиатър. Има си отделна тема в този подфорум. А това "не искам лекарства" е ужасно несериозно. По-добре е да се взимат съответните медикаменти, ако специалист е преценил, че са необходими.

Fortune, не бих си позволила да давам съвети по такива сериозни теми, ако не бях убедена в написаното. Мишелин току що си е потопила ръката в едно гадно и неприятно езеро. Не и е харесало. Аз съм виждала дъното му; в пъти по-гадно е. Опитвам се да я предпазя от това да влиза вътре, въпреки че знам колко е трудно. Но знам и че това е единствения начин човек да се справи, без значение дали след първата атака, след Х месеца или след Х години.

Не съм казала да не ходи на лекар - да, пълни изследвания, за да се убеди, че е здрава. ОК, психолог, но само за да разбере откъде по дяволите се е натрупал този стрес и да се научи да го отработва по-здравословно.

А дали ще остане момент от живота или ще се превърне в хронично състояние, зависи от нейното отношение и това на лекарите. Много хора са имали такива инциденти в живота си и те са си останали инциденти. Изключително важно е след пълните изследвания, ако това са наистина са панически атаки, а не здравословен проблем, да не дълбае, да не мисли, да не чете форуми, да не се самоанализира и наблюдава. С думите на Дъглас Адамс - "Да пропусне земята". С моите - да игнорира проблема, въпреки че е ужасно трудно, почти нечовешко, да игнорираш задушаване или чувството, че умираш или имаш инфаркт. Трябва ти цялата ти воля и смелост, че и отгоре. Тогава лекарствата помагат за известно време. Важното е да знае, че паническите атаки отминават и са просто усещания, нищо не я заплашва. Разбира се, трябва да се храни и почива добре, да спортува и да се забавлява, по възможност. Разговори и четене за болести, проблеми и смърт са последното, което и трябва.


Това ти изречение ме кара да си мисля, че нямаш представа какво са ПА (и това е чудесно). Те СА физическа реакция на организма, включително задух. Съгласна съм, че не е добре да се експериментира, но много от психолог-терапевтите правят точно това. Иначе нямаше да има хора, които живеят в този ад десетилетия, въпреки, че ходят на терапия. Дано не го приемеш за заяждане, единствената причина да пиша е, че се опитвам да помогна на авторката. Има много хора, които са преодоляли състоянието, но малко от тях пишат именно по тази причина - опитват се да не четат, мислят или говорят на тази тема, понеже тези мисли "хранят" тревожността.

  Кривошапкова е напълно права. Това и за мен е  правилното решение. Не трябва да се гмурваш надълбокото. Защото наистина излизането е трудно и с психолози , и с лекарства. Не обръщай внимание на задуха. Свиква се и с него, като престанеш да му обръщаш внимание ,отминава. Просто наистина си провери щитовидната, да нямаш проблем там. Но и да го разбереш ,не е много по-различно. Аз уж си я лекувах и пак си имах пристъпите на задух и сърцебиене. Когато свикнах с мисълта, че ще си карам с него, започна да се проявява много по-рядко. И не чети много по форумите.

Мишелин, какво стана с консултацията с психолог? Не че от едно посещение ще има кой знае какъв ефект... И аз дълго време се колебаех дали да използвам услугите на подобен вид специалист, но се реших и не съжалявам. Определено има ефект... при мен. Успех, защото знам колко е гадно!

Благодаря на всички включили се. Хвърлям по едно, но за съжаление нямам никакво време да пиша.  Но скоро ще се включа по-подробно. При мен не е само задухът проблемът. Но за това ще пиша по-късно.

 

Кривошапкова, нещо не си ме разбрала добре. Паническите атаки са физическият отклик на организма породен от съществуващ психологически проблем, който съзнателно е подтиснат. Тези атаки се отключват на определен етап, момент и възраст, мога още да  пиша. Обаче въобще не смятам да изнасям лекция по когнитивно поведенческа психотерапия.  Личният ти опит по темата не дава никакво решение на жената, тя продължава да има задух и тревожност, която си я води към дълбокото. Този проблем се преодолява, с много воля и работа със специалист обаче/само със стикне на зъби и лична борба не става/, сами на себе си можете да помогнете, но трябва да бъдете водени по пътеката обективно. Хората са различни по душевност и възприятия, затова споделен опит в тази насока не е помощ. Ти си го преживяла по определн начин, дали тя ще се справи като теб или дали тя ще стигне дъното като теб на въпросното езеро, можем само да гадаем. Често атаките вървят и с фобии и други такива "екстри" , които не всеки може да превъзмогне сам без помощ на лекар. Пак повтарлям трябва да се работи с психолог-терапевт. По темата не пиша просто ей така не се заяждам, жената има нужда от помощ. 

Уикенда ще пиша по-подробно. Сега само да се включа във връзка с фобиите. Мисля, че имам и социална фобия. Уж съм усмихнат, ведър човек, а имам всички тези симптоми:

Психически симптоми

    *        Страх от това да не получиш негативна оценка. Да не станеш обект на присмех или критика от страна на другите
    *        Страх да не станеш за смях, негативни мисли като: "Ще започна да пелтеча и няма да мога да кажа нищо", "Сигурен съм, че изобщо не съм интересен на другите"
    *        Убеденост, че всички са втренчили погледи в теб
    *        Усещане за нереалност и изолация
    *        Убеденост, че изглеждащ страхлив, болен, глупав и луд в очите на другите
    *        Страх при среща с непознати
    *        Убеденост, че не вършиш нещата така, както трябва
    *        Избягване на всякакви обществени изяви
    *        Интензивен страх, ако трябва да се изправиш пред група хора
    *        Страх да показваш  симптоми на ярост и агресия


Има друго АЗ в мен, което се чувства като в клетка.

Мишелин, можеш да пишеш имейл или по телефон да се консултираш за цени, услуги и пр.

http://cbt-bg.com/index.php?m=1&ws_m=2281


ето тук най-обща информация за въпросната терапия : http://cbt-bg.com/index.php?m=1&ws_m=2324&gpage=2317-2

Успех!

И при мен са налице няколко от тези симптоми, които си изброила... 

Ето това имах предвид, като написах по-горе, че от опит и казал рекал, справил се не може да лекува и прецени.  
desin4o, тези симптоми сами по себе си нищо не значат, те са придружени от други фактори и това само психотерапевт може да определи дали имаш описаната фобия или не... всичко друго е пълна глупост на малки ли се правите или наисина не разбирате?!?
Как смело сами си самоопределеяте фобии си е най-малкото смешно, големи хората сте , ако осъзнавате ,че имате проблем обърнете към специалист. Потърсете съвет или информация тук, но да търсите начин да се самолекувате чрез форума ... е безотговорно към вас самите.
Мишелин, надявам се да се да намериш правилният път за себе си и да се справиш успешно с проблема.

МИшелин, при мен са налице абсолютно същите симптоми. Особено страх да не се изложа ид да съм перфектна в нещо си. За първи път се замислих за паник атаки, когато получих такава в самолет. Мислех, че получавам инфаркт, защото освен задух, имах и голямо сърцебиене. Цял час стоях с кислородна бутилка и като кацнахме, ме изнесоха на носилка. Преди това съм летяла много пъти, без да съм имала такива оплаквания.


Ходих на изследване на щитовидната и на сърцето. Излязоха добри.

Сега при силно притеснение, стрес или системно недоспиване получавам задух и сърцебиене, но общо взето гледам да се контролирам. Спортуването много помага. Има една дихателна гимнастика със задържане на въздуха, която също ми действа много добре.
 

Внимавай, неглижирането на проблема ми досене 7 години, стоене в къщи и невъзможност да излизам до където и да било,така наречената агорафобия и още куп други неща, внимавайте,внимавайте много.

Мишелин, надявам се да се почувстваш по-добре.
Чакаме новини и то добри.

Вероятно имаш нужда да споделиш с психолог / аналитик...