От няколко години имаме жена, която ни помага в домакинството и сме изкл. доволни. В началото идваше всеки ден, от година някъде идва всяка седмица. Сближихме се много, не е възрастна, с 5-6 г е по-голяма от мен , станахме си близки приятелки. Получила е цялото ни доверие. Ако не знам нещо къде е се обаждам и тя ми казва. Всмисъл, че знае всичко къде е и какво имаме. Винаги е сама, когато е вкъщи, има и ключ. Подслонявали сме дъщеря й, майка й, сестра й, гаджето на сестра й, които искаха да видят Италия и т.н. Преди някоко седмици за 1в път излезе в отпуска и си отиде в Румъния. ( тя работи основно на друго място).
Вчера си дойде и веднага идва у нас да чисти... Изобщо всичко е ОК.
Да обаче на врата й днес виси едно мое украшение.
Аз като го видях се направих на 'улава' и възкликнах " А, и аз имам такова", тя каза, че е нейно, и че имала и тя такова. Като го каза го обърнах и видях печата на марката, на която е.
Сега, не е нещо скъпо, но не струва и стотинки. Сигурно е помислила, че няма стойност, защото стои сред какво ли не... Вероятността да има същото клони към нула, то ми е подарък преди години, когато напусках Бг, приятелите ми събраха пари, попитаха ме да си избера, аз го избрах ( марката е рядка, но не някакво ултра високо ниво), и се ожених с него на врата ми. Сигурно съм го носила 2 пъти оттогава ( верижката ми е къса), така че не е нещо, с което принцпно НЕ мога да се разделя, въпреки, че емоционалната стойност не може да ми се плати.
Върнах се вкъщи и разбира се първата ми работа , след като тя си тръгна беше да си прегледам кутията където си държа 'съкровищата'. Разбира се го няма. Винаги мога да бъда обаче укорена, че всичко ми е в хаос и кой знае 'къде съм го забутала'. Дори подозирам, че ако повдигна в-са, ще изскочи иззад дивана примерно и ще изляза виновна.
Много ми е мъчно. Можеше да не е такава овца и да го върне тихо-мълком, или просто да ме помоли - не че имам много неща, но съм й давала и чанта, и очила, бих й дала и това, щом го е харесала, никакъв проблем. А така изглежда, че го е 'забравила' на врата си, или че ми прави някакви демонстрации, че е нейно, което е обидно. Да не сме на 10.
Та. Как да реагирам е въпроса ... ( аз имам някакви идеи, но искам да чуя 1во съвети..)
Вчера си дойде и веднага идва у нас да чисти... Изобщо всичко е ОК.
Да обаче на врата й днес виси едно мое украшение.
Аз като го видях се направих на 'улава' и възкликнах " А, и аз имам такова", тя каза, че е нейно, и че имала и тя такова. Като го каза го обърнах и видях печата на марката, на която е.
Сега, не е нещо скъпо, но не струва и стотинки. Сигурно е помислила, че няма стойност, защото стои сред какво ли не... Вероятността да има същото клони към нула, то ми е подарък преди години, когато напусках Бг, приятелите ми събраха пари, попитаха ме да си избера, аз го избрах ( марката е рядка, но не някакво ултра високо ниво), и се ожених с него на врата ми. Сигурно съм го носила 2 пъти оттогава ( верижката ми е къса), така че не е нещо, с което принцпно НЕ мога да се разделя, въпреки, че емоционалната стойност не може да ми се плати.
Върнах се вкъщи и разбира се първата ми работа , след като тя си тръгна беше да си прегледам кутията където си държа 'съкровищата'. Разбира се го няма. Винаги мога да бъда обаче укорена, че всичко ми е в хаос и кой знае 'къде съм го забутала'. Дори подозирам, че ако повдигна в-са, ще изскочи иззад дивана примерно и ще изляза виновна.
Много ми е мъчно. Можеше да не е такава овца и да го върне тихо-мълком, или просто да ме помоли - не че имам много неща, но съм й давала и чанта, и очила, бих й дала и това, щом го е харесала, никакъв проблем. А така изглежда, че го е 'забравила' на врата си, или че ми прави някакви демонстрации, че е нейно, което е обидно. Да не сме на 10.
Та. Как да реагирам е въпроса ... ( аз имам някакви идеи, но искам да чуя 1во съвети..)
, при положение че съм имала доверие на този човек. Според мен изчакай малко да видиш дали ще се "появи" украшението. Независимо от резултата бих освободила помощничката пред някакъв предлог. Не бих допуснала човек в дома си на който нямам доверие. 
. 
Ако отново нещо изчезне, бих й посочила вратата с чиста съвест. 
