С възрастта превъртат. Все едно са отново в пубертета.
Абсолютно точно казано!И това важи и за родителите...
Знам,че не е по темата,ама сега баща ми ми върти едни такива номера...Пък и той един ден ще бъде свекър - имам брат.Не ми вдига телефона от няколко месеца.Живее на 350 км. от мен и му звънкам само да разбера как е - нищо не искам от него...Но не вдига,явно е сърдит за нещо...Преди време му бях казала,че никога няма да му простя,задето докато баба ми (майка му) беше на смъртно легло,те с чичо ми се караха за подялба на имоти и и направиха последните дни ужасни.Това не го трогваше тогава - продължаваше да ми звъни,но сега,7 месеца след като баба почина,вече е сърдит.Всъщност не знам защо е сърдит - просто за друга причина не се сещам!
Онзи ден му писах SMS,да пише поне дали е добре...Все пак е на възраст вече и живее сам...Отговори ми:"Няма значение!"
Написах му:"Напротив - за мен има!Стига ми да знам,че си добре - всичко останало наистина няма значение!"Повече отговор нямаше.
Снощи получих известие за колетна пратка - на мястото на "получател" обаче пише неговото име...Или има грешка в адреса и пратката не е за нас,или са объркали и вместо името на получателя,са написали името на подателя...Напълно в негов стил е...
Преди години докато бях студентка,пак така ми беше сърдит по непонятни за мен причини...След като настоях да ми каже защо,той ми прати колет с едно шише ракия и писмо,което съм писала,когато съм била в 5-ти клас.В него съвсем по детски бях написала,че след развода искам да остана при мама...И това при положение,че той в съда заяви,че няма претенции за децата...Сърди ми се половин година - после му мина от самосебе си...
Та си мисля,че и сега е нещо такова.Ще видим...
Но нищо - нека се сърди.Ясно му дадох да разбере,че въпреки начина,по който той постъпи с майка си,аз никога няма да си взема такъв грях на сърцето и да го изоставя,ако има нужда от помощ.Не мога да му бъда съдник - има кой да го съди!Казах му и това.И също така,че един ден всичко се връща...И че въпреки всичко,той ми е родител,създал ме е,и ако има нужда от мен,ще се отзова...Тогава ми отговори,да не се притеснявам,бил си решил,че ако я закъса със здравето,ще отиде в старчески дом!Казах му,че решенията си ги взима той,но да има предвид,че нищо не се знае,че човек решава,но Господ разполага!
След този разговор нямаше проблем!Видяхме се за Коледа,пихме кафе...всичко си беше ОК.Сега нещо се е присетил...
Абе пубертетска работа с две думи!
