Az gi zabravih vednaga sled kato vidjah moeto slancice 
- Публикувана: 8 дек. 2005, 22:49 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2005, 01:24 ч.
Родилни болки
Аз моите си ги спомням,но няма и какво толкова да
забравям-при мен мина много по леко отколкото
о4аквах.Някой ми каза 4е колко ще те боли зависи
от това как си се настроила.Аз например съм о4аквала
ужасяващи болки и затова тези които имах са ми се
сторили съвсем слаби.Но пък и през цялото време бях
невероятно спокоина въпреки 4е не знаех на кой
свят се намирам.
Може би самообладанието,спокойствието и доверието
в лекарите помагат
Успех! 
забравям-при мен мина много по леко отколкото
о4аквах.Някой ми каза 4е колко ще те боли зависи
от това как си се настроила.Аз например съм о4аквала
ужасяващи болки и затова тези които имах са ми се
сторили съвсем слаби.Но пък и през цялото време бях
невероятно спокоина въпреки 4е не знаех на кой
свят се намирам.
Може би самообладанието,спокойствието и доверието
в лекарите помагат
Успех! 
отнесе лекаря......после му се извинявах 
За съжаление моето раждане беше кошмарно - болките бяха непоносими, защото ми предизвикаха раждането, но не с окситоцин, а с хапче, което е суууупер гадно 
Да, крещях, врещях, идеше ми да извия врата на акушерката, която ми се скара, че не можела да си подремне и между две контрации тъй й креснах, че тя подскочи...
И всичко беше докато не ми сложиха упойката (епидурална, която не ме хвана и спинална). След спиналната упойка ми беше все таз, хилех се, никаква болка не усещах, и напъни си имах, усещах ги, но без болка
Като са ме шили, не си спомням, защото са ме приспали...
Да, крещях, врещях, идеше ми да извия врата на акушерката, която ми се скара, че не можела да си подремне и между две контрации тъй й креснах, че тя подскочи...
И всичко беше докато не ми сложиха упойката (епидурална, която не ме хвана и спинална). След спиналната упойка ми беше все таз, хилех се, никаква болка не усещах, и напъни си имах, усещах ги, но без болка
Като са ме шили, не си спомням, защото са ме приспали...
Споко! Близнаците ги вадят секцио в 80% от случите.
Секциото боли следварително 1/80 от това, което са родилните болки Така че няма от какво да се шашкаш.
Има едни много добри свещички Профенид 100 мг (ГОРЕЩО ТЕ СЪВЕТВАМ ДА СИ КУПИШ вълшебни са), с което пък всичко следварително като болки минава.
Аз родих и по двата начина (първо до 10 санта разкритие и после секцио по спешност), та това е моето мнение.
Секциото боли следварително 1/80 от това, което са родилните болки
Така че няма от какво да се шашкаш. Има едни много добри свещички Профенид 100 мг (ГОРЕЩО ТЕ СЪВЕТВАМ ДА СИ КУПИШ вълшебни са), с което пък всичко следварително като болки минава.
Аз родих и по двата начина (първо до 10 санта разкритие и после секцио по спешност), та това е моето мнение.
) на ден, защото някакво лекарство преминава в кърмата. 
Болките приличат на менструални. Мен много ме бяха наплашили с болката, но влязох в болница с изтекли води и без грам контракция (но 2 см разкитие) и родих след 6 часа!
[/quotе]И аз бях по същия начин. Най-голям зор видях на магарето, защото имаше напъни, а бебето не искаше да излиза. А като чух думите на лекарката: "Дай да я сваляме от магарето, тя няма да роди скоро" (това след половин час напъни и надежда да свършва вече всичко), не знам какво съм направила при следващата контракция, та бебето изхвръкна като тапа. Чак лекарката и акушерката бяха в шаш и паника, неподготвени за такъв светкавичен развой на събитията. Абе, това зорът е голяма работа. Иначе сега, след 4 години и половина, може да се каже, че всичко съм забравила. Май си зависи най-вече от човека. Една приятелка сега е бременна с второ, ама болките не е забравила, макар че са минали 5 години и половина оттогава и сега вика, че ще ражда секцио и по никакъв друг начин.
[/quotе]И аз бях по същия начин. Най-голям зор видях на магарето, защото имаше напъни, а бебето не искаше да излиза. А като чух думите на лекарката: "Дай да я сваляме от магарето, тя няма да роди скоро" (това след половин час напъни и надежда да свършва вече всичко), не знам какво съм направила при следващата контракция, та бебето изхвръкна като тапа. Чак лекарката и акушерката бяха в шаш и паника, неподготвени за такъв светкавичен развой на събитията. Абе, това зорът е голяма работа. Иначе сега, след 4 години и половина, може да се каже, че всичко съм забравила. Май си зависи най-вече от човека. Една приятелка сега е бременна с второ, ама болките не е забравила, макар че са минали 5 години и половина оттогава и сега вика, че ще ражда секцио и по никакъв друг начин.
Koi ot vas si gi spomnja, vsichki kazvat, che s vremeto se zabravjat malko ili mnogo, ostavat samo hubavi spomeni ot samoto rajdane?! I vse pak- moje li niakoi da gi opishe?? 
Мила, имам една добра новина за теб!
Има родилни отделения в BG в които,може по желание на родилката/и след консулт. с анестезиолога/ да ти бъде поставена епидурална упойка/в гръбначния стълб/.Това е сравнително нов метод за обезболяване при раждане.
Повярвай ми МНОГО ЕФИКАСЕН !
Моето раждане мина много леко.Още от женската консултация която посещавах знаех, че ще раждам нормално с епидурална упойка и няма да усетя "голяма болка".
Няма нищо по добро от нормалното раждане - секцио само ако е наложително!Природата си знае работата ! Но аз не държах,да знам какво точно са "родилните болки"
и за това държах да родя с упойка!Постъпих в болница с 3 см. разкритие, полуизтекли води,и регулярни контракции на 15 мин.Беше 04 ч. рано сутринта,в 6.30. ч. ми поставиха епидуралната упойка,а бебчо се роди в 8.55.ч.
Епизотомията не я усетих пак благодарение на упойката! Имам 4 шеваот които на 7-я ден вече нямаше следа от тях!
Болките които усетих бяха точно същите като по време на цикала ми- не по силни! Търпях ги само няколко часа изчаквайки да получа разкритие от 5 см. за да ми поставят упойката!С напредване на разкритието те се засилват разбира се,но до 4-5 см са съвсем търпими!
Желая ти от все сърце леко,бързо и безболезнено раждане, което да ти донесе само положителни емоции и 2 сладки бебчета / ако съм разбрала правилно чакаш близнаци!?
А на себе си пожелавам поне още едно такова щастливо събитие!
Контракции на всеки 10 минути24 часа,5 минути около 24 часа и за останалите 24 родих много беше трудно освен че болеше адски аз от три дни не бях спала и нямах никакви сили и накрая ,когато ми оставаше не повече от 30 минути до края започнах да припадам от умора и болка и ме срязаха.Поспах няколко часа и като се събудих кукуряк след операцията не чувствах никакви болки.Лекарите казваха ,че не ме боли защото преди това много ме е боляло.Незнам дали ще ми повярвате обаче след операцията един единствен път са ми сложили обезболяващо преди да се събудя и край нямаше нужда от повече.Аз винаги горещо препоръчвам секцио защото преди да родя минах през ада а възстановяването след това ми беше песен.Но нали знаете при всеки е различно!