въпрос, на които не успях да отговоря

  • 8 972
  • 154
  •   1
Отговори
  • софия
  • Мнения: 636
Както съм писала в предишни теми доста се занимаваме с детето - на работа, после у дома, всеки уикенд, почивка излизане на заведение - все сме си тримата. Откакто се е родила не сме се разделяли.....Не е лесно, както повечето знаете и за живота ни като двойка и за това, че аз вече нямам приятелки, с които да се видя - аз все не мога, защото трябва да гледам детето, или те ме канят на места неподходящи за хора с деца.
Та на въпроса - днес си вървим с дъщеря ми към парка, за да кара колело със своите приятелки от детската градина и тя ме пита - "Мамо, та ти си толкова добра. Защо нямаш приятелки?"....Аз премигнах, премигнах, насълзиха ми се очите и така и не смогнах да отговоря, защото Елена допълни "Е, ти не се притеснявай, ще идваш с нас да караш колела тогава. Ние сме ти приятелки"....Впоследствие обясних, защо се получава така, но изключително се озадачих от прозорливостта на децата.

# 1
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Аха, много интуитивни гадинки са Laughing
Нерядко  биват  подценявани, защото са деца. Но това  че са деца, хич не значи,  че са глупави.
Отворени  умове, непокварени  още, невинни  и  искрени.
Обожавам ги.

# 2
  • Мнения: 64
Ми добре ама ти, защо нямаш приятелки?
В парка други мами няма ли?
Не се ли запознавате, не общувате ли?
На работа не ходиш ли?

# 3
  • Мнения: 3 214
Аз не разбрах точно какво питаш - притеснява те, че нямаш приятелки или че детето ти задава неудобни въпроси?
Предполагайки, че е първото, първият съвет, който ми идва на устата, е - малка дозичка здравословен егоизъм  Peace Ясно е, че децата са най-важните за майките, но пък и ние сме хора, нали така  Wink
Нормално е да нямаш приятелки, ако си непрекъснато с детето. Или да контактуваш основно със себеподобни (майки, имам предвид) и да се въртите в непрекъснатите разговори за пюрета, памперси и "днес акахме, после спинкахме и сега гукаме". Този вид повтарящи се разговори в един момент те затормозяват и измарят, или поне при мен беше така.
Та, да се върнем на здравословния егоизъм. 1 път седмично, месечно или както там си го измислиш, оставяш детето на таткото и излизаш по женски (подчертавам дебело: с жени извън обкръжението ти покрай детето, което да гарантира, че вечерта ви няма да протече в същите разговори) и се забавляваш. Оттам насетне се предполага, че ще откриеш и нови теми за разговор и може би ще се сдобиеш и с нови приятелки.
А детето не ходи ли на градина? Виждам, че е на 4. Ако си на работа или сред хора през деня, също ще имаш възможност за много повече социални контакти, а оттам и за завързване на нови приятелства  Peace

# 4
  • софия
  • Мнения: 636
да ходя на работа по повече от 8 часа. Хора около мен колкото искаш-възможности за контакти-също. Имам много познати и огромен брой покани за разни събития, но аз успявам да посетя малка част от тях, да не кажа никаква. А за контактите с приятелки-както едно време да излезем на кафе, на заведение - то такава възможност няма. Поне сега. По принцип детето ходи на ДГ но да 18ч. най-много. Сега не ходи, беше болна от шарка над 20 дни..... От юли съм в отпуск, за да я гледам, защото сборната група е кошмарна. Август сме на почивка-ама пак тримата...та ще видим как ще се справя, все ще измисля нещо ама ми тежи.....това исках да споделя просто.

# 5
  • Мнения: 3 214
Съдейки по думите ти, оставам с впечатлението, че ти сама се отдръпваш от хората - съзнателно или не.
Таткото има ли възможност да помага и да те отменя понякога? Като например да си позволиш да се отзовеш на някоя покана или да излезеш на кафе или заведение с приятелка/и.
Какво работиш, че можеш да си позволиш цял месец отпуск, само защото детето трябва да бъде в сборна група? И двете ми деца винаги са посещавали сборни групи: 1. защото не е имало друга възможност; 2. защото не мисля, че това е чак толкова травмиращо за детето, а по-скоро е в нашите "майчини" глави"  Peace
Питам не от любопитство, а за да ми се изясни ситуацията  Peace

# 6
  • Мнения: 10 547
Какво ще рече приятели? Ако тези преди раждането са ти били такива, нямало е да спрете да се виждате.
И на този етап не ти трябват много разнообразни и разностранни дружки, защото отново ще правят и ходят на неподходящи за твоето положение места.
Лично аз съм се обградила със сходни по интереси, но неговорещи за детско ако и пюрета. Излизам с тях, но умерено и с мисълта, че утре ни чакат бодри и наспали се децата ни.
Отдаването на децата е хубаво нещо, но с мярка. Същото е и с другаруването /нямам предвид истинското приятелство/- без общи интереси не става.

# 7
  • Мнения: 2 865
Нещата се променят и няма как да бъдат както са били преди.

# 8
  • Мнения: 4 965
Дали въпросът не е в това, че ти държиш да сте винаги тримата? Един вид отписваш варианта да се делите по двама - т.е. мъжът ти да гледа детето, а ти да се забавляваш с приятелки и обратно?
За мен това е идеален вариант. Всъщност, ние основно си гледаме децата сами. Това лято е първото изключение, заради голямата ваканция, когато остават по-дълго при баби, лели, прабаби и т.н. /досега да са оставали максимум за по няколко часа 3-4 пъти в годината и за общо 3-4 уикенда, откакто са родени/. През другото време излизаме и четиримата, но и поотделно. Не ме притеснява да оставям децата с баща им още от бебета. Ти оставяш ли я с баща й?

# 9
  • Мнения: 46 535
Не виждам връзка м/у това, че винаги сте заедно и приятелите/приятелките.
При нас нещата станаха така, че бяхме в обща компания, т.е. винаги се събирахме заедно и преди детето. Може би затова никога не съм изпитвала необходимостта да си имам само лично мои, дори новите ни запознанства, пак стават общи. Съботата ни е времето за събиране с тях, понякога и други дни, зависи от ситуацията.


... те ме канят на места неподходящи за хора с деца...

А ти каниш ли ги? Поеми ти инициативата, покани ги - например у вас. Среща с приятели не е задължително да е в дискотека.

# 10
  • usa
  • Мнения: 2 113
не разбирам защо е проблем да се виждаш с приятели и детето да е теб, дори приятелите ти да са без деца. не е задължително вечер да я водиш винаги в парка да си играе с деца, може от време на време да я водиш на срещи с твои приятелки. достатъчно е голяма, за да може да се занимава известно време сама, дори да няма други деца - да оцветява, да си играе с играчки, които си носите от къщи. първите няколко пъти може и да не се получи много успешно, но постепенно ще свикне. в противен случай ще реши, че ти си и придатък и винаги ще очаква единствено ти да се съобразяваш с нея.

# 11
  • Мнения: 11 926
Имам приятелки с деца на възрастта на детето ми, приятелки с много големи деца, които имат съвсем други проблеми и приятелки, които не са омъжени и са без деца.
Виждаме се, общуваме, често и в присъствието на детето.Ако седнем в някое кафене с детски кът, еднакво удобно е и за приятелките и за детето.

Винаги могат да се намерят места, достатъчно удобни за общуване, за приятелски разговор.За мен приятелството е много важно, то не е само сладки приказки, а една много необходима опорна точка и в радост , и в трудни моменти.

# 12
  • Мнения: 654
Аз съм била в твоето положение,то май и сега не се променило.
Децата ми са най добрите приятели.Вече са големи и е по лесно и приятно.
От както се преместихме да живеем на село ми е още по хубаво и приятно.
По цял ден съм с хора,и приказвам,и слушам.
Но така ме устройва.
Но пък къщата винаги е пълна с приятели на моите приятели или роднини на приятелите на приятелите Mr. Green
 
Дъщеря ти е супер човече  bouquet

# 13
  • Мнения: 2 138
Касита е го написала точно - "Какво значат приятели?"
Появата на дете не е причина да ги загубиш,но детето променя всичко
около теб.Важен е балансът.
Всеки има нужда от лично пространство и глътка въздух.
Изолацията е временна , а понякога и необходима - виждаш нещата
под друг ъгъл.

# 14
  • София
  • Мнения: 23 098
Донякъде разбирам авторката.
Приятелите си стоят някъде там, но за съжаление срещите с тях не са толкова чести, както преди.
С появата на детето започват сбирките със семейните приятели, които са с деца горе-долу на възрастта на нашето дете. Даваме приоритет именно на подобни събирания. Аз самата не си и спомням от кога не съм излизала без детето на среща с приятелки. Но иначе всеки ден се виждам с приятелка, но децата ни са с нас. Те си играят, ние си лафим.
Добре, че мина бебешката възраст, та не ми се налага да водя разговори от рода на "Какви пюренца даваш, колко памперса дневно изразходвате " и т.н.

Аха и още нещо. Повечето ми приятелки са с деца. Знаете ли колко е трудно да се освободим всички накуп, при положение, че няма баби и дядовци наоколо, на които да оставим за малко децата, а някои от татковците работят на смени.

Общи условия

Активация на акаунт