Кога детето ви започна да говори

Елора, как може да се провокира толкова малко дете да споделя впечатления от книжка?
Предаването на впечатления не е ли нещо като разказ по картинка, което си е сложно Или имаш предвид задаване на прост въпрос и семпъл отговор спрямо конкретната картинка?
В къщи като четем книжка и хлапето много често повтаря думи или фрази след мен. Т.е. това го възприемам като споделяне на впечатление, да?
Ако става дума за нещо непознато (или зададе въпрос) обяснявам накратко и продължавам с текста, ако повтаря нещо, което сме чели много пъти, само казвам "да-а" или "точно така" (+ може да повтарм думата, която е казал - слушам активно демек) и пак продължавам Това "да" като да му е достатъчно да се увери, че съм регистрирала вниманието му към определено нещо и съм съгласна, и се успокоява.
Понякога (и особено при нови книжки) правим или предварително резюме, или след прочитането обобщавам какво сме чели, минаваме по страниците с малко допълнително разглеждане и разкази по картинка, но има ли нещо допълнително, което да се прави целенасочено, касаещо споделянето на впечатления? Задавам и въпроси също чат-пат, нещо като мини дискусия да правим ...

Аз разпитвам толкова подробно, защото ми се струва, че четенето на книжки и споделянето на впечатления и първата стъпка към осъзнаване на собствените си чувства и страхове, назоваването им, приемането и изживяването им...

Отделни думи след като навърши 2 години, а изречения от по 3 и повече думи чак на 3.
Много бавно беше проговарянето, много притеснения имахме, много се чудех какво да направя, за да му помогна да проговори...
Страхове, съмнения, упреци към себе си...всичко ми е минало през главата...
Но съм доволна, че не оставих нещата без да потърся помощ и съвет от специалист

Ходихме на логопед и там получихме ценни съвети как да работим с детето така, че да развива говора си.  Едно основно правило е думите винаги да се казват по един и същи начин.
Колкото се може по-млако телевизия и филми, най-добре изобщо да не се гледат.
Търпение и спокойствие.
Много книжки с големи и ясни картинки, не са необходими дълги и истории.
Куклен театър.

 Близнаците ми са на 2,5 г. и тепърва започват да повтарят повече думи и да правят изречения от по 3 думи от типа "Тати боти тука" (тати работи тука). Досега използваха около 100-ина думи предимно бебешки разбираеми само за нас, за да назовават желания, предмети, впечатления и т.н. Притеснявала съм се и все още се притеснявам, защото не знам какво точно се брои за проговаряне и дали мога да ги броя с проговорилите  . 
 Впрочем защо филмчетата да са вредни? Моите много обичат и това е единствения начин да седнат на едно място за 15-20 мин. че и повече. Според мен ако изобщо имат някакво влияние върху речта то е благотворно, защото после се опитват да разказват видяното. Разбира се не трябва да се прекалява, защото в противен случай стават доста нервни. За съжаление с книжките търпя пълен провал и то най вече заради факта, че са двама и още на втората страница се скарват кой да държи книжката и към кой да са насочени персонално обясненията  . 

Филми, телевизия са до толкова вредни, до колкото предлагат готов продукт и детето пасивно наблюдава и възприема информацията.
За развитието на речта и изобщо за пълноценното развитието на едно дете на 1, 2, 3, 4 години без алтернатива са разговорите, четенето на книжки, пеенето на песнички, играта на куклен театър, рисуването и всякакъв друг вид индивидуални и групови игри у дома и на вън.
С други думи, детето учи когато е активен участник в даден процес, а не пасивен наблюдател.

Разбира се, много ми е по-лесно да закова сина ми ред ТВ и да го оставя да гледа, за да мога аз в това време да свърша нещо. При нас филмчета започнаха да се предлагат след като сина ми стана на 2, 8 месеца и се гледат на преносимо DVD когато сме на път или сме седнали на ресторант някъде и искаме да се нахраним като хората, без постоянно да тичаме около детето, а  и за да не  сме досадни на останалите хора около нас. Телевизията я ограничавам до 30 мин. на ден, с много малки изключения до 1 час.

Ана, на теория е "идеално". Практиката обаче е друга. Книжки има колкото искаш. Аз лично играчки не купувам, а книги. Понякога си мисля, че ги ощетявам малко. Та мисълта ми е - да четеш добре, но преди големия, сега и малкия - дърпат книгата и си я разглеждат, без да ме оставят да прочета нещо. Взимам друга, а оставям и в тях да има, но чисто и просто не им е интересно. Чак преди година Големия сам установи, че всъщност тази "работа" е интересна и започна да ме кара да му чета.
И въпроси задавам всеки божи ден - как беше в градината, в яслата...Ама кой да ти отговори...
Как да ограничиш филмите, като и в градината зимно време след като си свършат учебните занимания им пускат филми...
В интерес на истината дори и на логопедите им е трудно да работят с тях...Както се бъзикам - Шопи 

И при нас е така - заринати сме с книжки (над 40бр във всякакъв формат ), но сме на етап разглеждане. Започна ли да чета, става и заминава на някъде:roll: няма търпение да стоим толкова време на една страница, така че единствено разказвам набързо по картинките. Всеки път естествено питам по картинките, това къде е, какво е - понякога може и да се посочи нещо, но е рядкост. А в нашия случай с телевизията - детски филми не гледа,обаче слуша музика и танцува , а не мисля че това му вреди най-много да пропее първо.

Разбира се, интересът към книжките е различен при различните деца, насила нищо не става. Трябва да се предизвика интерес.
Със синът ми четем приказки от скоро (сега е на 3,3 г.), просто не се концентрираше достатъчно, че да мога да му прочета цяла приказка, но това е нормално и изобщо не ме е отказало от четенето.
На него много му харесва да си вземе сам книжка и да си разглежда - защо не, важното е да проявява желание и интерес.
За по-малките деца са хубави книжки с картинки, на различни теми - ферма, домашни животни, коли, морето, пожарна, полиция...покрай тях е хубаво да имате съответно играчки на тези теми и да ги показвате, тоест да онагледявате видяното в книжките - коли, животни, риби, с които да играете на риболов например.
След това като ви писне книжката, изваждате матиралите за рисуване и рисувате или оцветявате -  в тези дейности ви е сте водещ, но давате възможност детето да участва според възможностите си.
Напоследък много му харесва да играем на магазин - купила съм пластмасови плодове и зеленчуци и една малка кошница - хем учим кое какво е, хем може и да готвим, хем и цветовете учим - изобщо има възможност да се развие фантазията на детето.

Съгласна съм, че само с книжки не може, както и без играчки -  всичко е комплексно и трябва да се търси златната среда.

Това е една от темите, по които периодично изпадам в голямо притеснение. Детето ми е на 1г. и 6м. и казва много малко думички. Приказва си на бебешки, но разбираемите думи са малко. И това, което повече ме притеснява е, че няма никакъв интерес към четене и разглеждане на книжки. Донякъде си го обяснявам с това, че тя копира нашето поведение, защото прави толкова други неща, които вижда от нас. А реално пред нея не мога да си чета книга за себе си, че да види, че и аз го правя. Опитвам редовно малко по малко, страх ме е да не се получи обратен ефект обаче. Телевизор се пуска вечер само.

Не знам колко малко дете имаш предвид. Дъщеря ми на 1г.7м разказваше книжка по картинки. Разгръща страниците и с кратки изречения обяснява какво се случва. "Мечо плаче". Питам защо. "Маша счупи стола". (Златокоска и трите мечки, която аз кръстих Маша, защото реших, че така по-лесно ще я запомни и произнесе).
Преди годинка разглеждахме книжки с животни и обяснявах кое как прави, къде живеят, после тя като ги разглеждаше, я питах каквото съм й казала преди това.

Повтарянето може и да не е точно споделяне на впечатление, но впоследствие ще се превърне в такова, а за момента е анализиране и осмисляне на информацията 

На дъщеря ми най-трудния й въпрос и до ден днешен е "хареса ли ти?". Тотално не знае какво да отговори и ако настоявам, измисля нещо на посоки, но не винаги уцелва. Аз съм й видяла отношението какво е било, но тя като че ли не го е разбрала или просто не може да го опише.
Затова питам неща за сюжета - Какво се случи, героят защо направи така, какво ли си е помислил, дали се е уплашил и т.н.

Елора, мерси

И аз задавам такива въпроси, но не винаги му се отговаря, предпочита да си слуша и аз да му обяснявам на този етап. На другия - ще видим

Големият казваше разбираеми думички на годинка и нещо,на около две си съставяше прости излечения и отговаряше доста адекватно на въпроси.
Малкия-на около три години казваше не повече от 10-тина разбираеми думи(иначе имитираше страшно много животни,те и досега са му нещо като страст),бяхме правили вече и консултация с Литвиненко,който ни обясни,че просто трябва да сме търпеливи и при детето няма проблем,но аз си знам колко нощи не съм спала...Иначе нищо си му нямаше на детето-строеше кули с конструктор,слушаше с интерес по-кратки приказки ,редеше пъзели от над 50 части(за пример големият не можеше това,доста късно започна да реди пъзели),но не говореше. Опитвала съм да го провокирам като пример да няма налята вода в шише и той да ми поиска- резултатът беше,че си премести стол до мивката и си наля   Сега ми е смешно,но на никой не го пожелавам стреса и напрежението - Литвиненко ни препоръча работа с логопед,но в нашия град не успях да намеря логопед,който да има желание да работи с толкова малко дете.Намерих и си закупих ето тази книжка  Аз и ти с букви, песни и игри. Книга за ограмотяване за деца със забавено речево развитие в предучилищна и ранна училищна възраст + CD http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=20446 и цяла зима се занимавахме по нея-там има всяка буквичка как да се изговаря в стихотворна форма,отделно в диска има много ритмични и интересни песнички(отделно има и листове за писане,които тази година ще правим,защото тогава беше малък и ги прескачахме) Около месец преди четвъртия си рожден ден започна да повтаря и да казва много думички,макар и неправилно-аз го поправях и той повтаряше след мен(мисля,че именно нежеланието преди това да повтаря забави говора),На 4-тия си рожден ден вече правеше изречения,а през март направи 5 години и се моля поне за малко да замълчи,защото не спира да говори-имам чувството ,че си наваксва за времето,когато не говореше....
Малко дълго стана,но това е моята история.Моят разказ в никакъв случай не трябва да те успокоява-направи си на всяка цена консултация с логопед за твое успокоение  

Светла, жива и здрава да си    Какви ли не помагала съм изкупила и за големия, но на това не съм попадала. Последното е един Картинен буквар, но никак не му грабна вниманието

А за големия ти е направо супер - аз случайно го намерих , даже май и по интернет си го поръчах (но със сигурност трябва да се занимавате заедно,сам няма да му е интересно,направена е като тип повече да е в помощ на родителя)   Аз и без това обещах да сканирам 1-2 букви за едно майче,защото имат проблем с тяхното изговаряне и утре ще ги кача някъде старничките да добиете представа ще ви е полезно ли - на мен ми беше полезно и не съжалявам,че го купих.

около 1г. и 10 м. почна да говори разбираемо за мен  .
Вече (на 2г. и 1м.) я разбират и околните, казва правилно повечето думи, прави смислени изречения,  пее си , разглежда книжки и разказва.

И мен това ме притеснява при моя син, той просто не иска да повтаря след мен . Много рядко се опитва да повтори някоя дума, и то много плахо. А нали именно така децата учат думички.