Здравейте,
тръгвах си от къщи с детето 2 пъти защото не можех да приемам повече унизителното положение в което ме поставя,заплахите, обидите и страха в очите на детето, желанието да ме контролира, дългите и безцелни разговори , за да го успокоявам, че отивайки в командировка работя , а не ходя по любов, несериозността и безотговорността към мен и детето и неговот стоене в къщи без желание да работи цели 3 години. Накрая той си тръгна и си намери квартира и работа много бързо. Оправях се добре сама с детето. След много молби и обещания го приех обратно след 2 месеца. Нещата вървяха добре, той започна да прави неща за нас и да се грижи за домашните задължения, докато не дойде майка и не започна пак да ми държи сметка за парите, които съм пращала на родителите, за неблагодарността ми към него и т.н. Писах по темата вече. Въпреки всичко на моменти изпитвам силно желание да съм с него, поне за малко, да се видим, да си говорим, но не искам да живеем под един покрив, не е здравословно нито за мен , нито за детето. какво мога да направя срещу това желание, как да го изтръгна от себе си? И роднини и приятели ме гледат вече с подозрение щом въпреки всичко каквото се случи го бях приела отново. Дали среща с психолог е добро решение? Моля дайте съвет, чувствам се слаба защото съм подвластна на тези чувства, а не трябва.
тръгвах си от къщи с детето 2 пъти защото не можех да приемам повече унизителното положение в което ме поставя,заплахите, обидите и страха в очите на детето, желанието да ме контролира, дългите и безцелни разговори , за да го успокоявам, че отивайки в командировка работя , а не ходя по любов, несериозността и безотговорността към мен и детето и неговот стоене в къщи без желание да работи цели 3 години. Накрая той си тръгна и си намери квартира и работа много бързо. Оправях се добре сама с детето. След много молби и обещания го приех обратно след 2 месеца. Нещата вървяха добре, той започна да прави неща за нас и да се грижи за домашните задължения, докато не дойде майка и не започна пак да ми държи сметка за парите, които съм пращала на родителите, за неблагодарността ми към него и т.н. Писах по темата вече. Въпреки всичко на моменти изпитвам силно желание да съм с него, поне за малко, да се видим, да си говорим, но не искам да живеем под един покрив, не е здравословно нито за мен , нито за детето. какво мога да направя срещу това желание, как да го изтръгна от себе си? И роднини и приятели ме гледат вече с подозрение щом въпреки всичко каквото се случи го бях приела отново. Дали среща с психолог е добро решение? Моля дайте съвет, чувствам се слаба защото съм подвластна на тези чувства, а не трябва.
