Публикувана: 19 юли 2011, 19:32 ч.
Последно мнение: 17 май 2023, 07:38 ч.

Хора, които вечно се оплакват.

17 173
109
1

# 30 20 юли 2011, 14:24 ч.

Мнения: 627

Цитат на: tzarina в ср, 20 юли 2011, 14:15

Свекърва ми беше такава. Вечно нещо я болеше, ако не я болеше-ядеше. После - тежко ми е. Ако не се започваше - нямаме пари, нямаме пари, нямаме пари Whistling

А до миналата година имах две колежки и двете на 48 години. На едната и вървяха горещи вълни и вечно отваряше прозореца. На другата и вървяха пък студени и все го затваряше. Едната мрънка против другата Whistling

Звучи като виц. Joy

# 31 20 юли 2011, 14:25 ч.

Мнения: 1 296

Ама не е

Слава богу, че ги преместиха в различни стаи.

# 32 20 юли 2011, 16:06 ч.

Мнения: 2 592

Не понасям мрънкащи и вечно недоволни хора, много ме натоварват и вече ги отбягвам.
Майка ми уж не е мрънкало, но все е недоволна от времето ooooh!

Или е много студено, или е много горещо, или защо не вали да поразхлади малко или защо сега пък вали, всичко е кално Whistling

Това е единственото нещо, за което мрънка. Често, когато времето е лошо, истински се ядосва. Всеки път й напомням, че е мрънкало и за нея няма угодия Grinning

Че няма смисъл човек да мрънка, да се ядосва и да натоварва себе си и околните с неща, върху които така или иначе няма влияние и не може да промени (конкретно за времето).

# 33 20 юли 2011, 17:52 ч.

Мнения: 419

Преди ми се оплакваха. После спряха. Сега никой не ми се оплаква и мисля, че знам защо. Защото им предлагам определено решение, което обикновено не спазват и като се видим по-скоро се надяват да не ги питам как си, какво стана, защото трябва да си признаят, че не са отишли при даден специалист, че на са послушали дадена препоръка, защото им е по-удобно да си мрънкат и нищо да не правят.

# 34 20 юли 2011, 19:40 ч.

Мнения: 2 216

Мрънкането е национален спорт! Не обичам да се оплаквам и да слушам вечно недоволните / болните! Не разбирам по-леко им и става на тези хора като сеят негативизъм?
Избягвам такива хора или сменям рязко темата, когато започнат с репертоара си!

# 35 20 юли 2011, 19:42 ч.

Мнения: 2 222

Наистина нямам такива познати в момента.

# 36 20 юли 2011, 22:41 ч.

Мнения: 8 858

Цитат на: Вергилия в вт, 19 юли 2011, 19:32

здравейте, имате ли приятели/познати/роднини/колеги, които 'все са зле' здравословно?
Все ги боли главата/краката/г*за, все нещо (луната, климата, пълнолунието) им влияе.
Абе с две думи, за 'добър ден' се оплакват, за 'чао' пак.

Как се справяте?

П.П. Говорим за ситуация, в която, няма опция 'игнор' - т.е. зависим си от този човек и си длъжен да го търпиш всекидневно.
напр. работите в един офис, или живеете заедно.

Оплакването от разни здравословни проблеми не е непременно досадно мрънкане, ако човек си прави добре сметката пред кого и за какво да се оплаква. Аз се оплаквам на лекарите си, защото очаквам от тях съответни действия. Оплаквам се и пред хора, които имат моето заболяване, защото често получавам ценни съвети. Смятам и занапред да се оплаквам, когато търся съдействие или съвет от разбиращи или препатили хора. Хленченето пред някой, който с нищо не може да помогне или пък мрънкането за измислени болежки или обичайни неразположения си е чиста проклетия и е адски изнервящо. Майка ми непрекъснато ми мрънка за всевъзможни щуротии и редовно ме изправя на нокти. Опитвам се да не обръщам внимание, но понякога губя контрол и избухвам... ooooh!

# 37 20 юли 2011, 22:51 ч.

Мнения: 857

Свеки - непрекъснато нещо не й е наред. Всъщност, никога не е наред #2gunfire

. Все се чуди как да привлече внимание и като види, че не може и започва да прави страшни физиономии на умряло. И в момента, в който я попиташ как е - започва да се оплаква. ooooh!

# 38 21 юли 2011, 17:43 ч.

Мнения: 561

Цитат на: Бoяна в ср, 20 юли 2011, 01:31

Цитат на: Вергилия в вт, 19 юли 2011, 19:32

Справянето е просто и работи безотказно. Още след "Добър ден" ти започваш да се оплакваш, колкото повече, толкова по- добре. съвсем скоро започват да те отбягват, а ако опитат отново да завържат разговор актуализираш история от старо оплакване "Знаеш ли какво стана с бъбрека ми...". Ако може и оплакването да е в максимални подробности, повечето излишни е най- добре. Не познавам нито един представител на този тип хора, който да е способен да мине от другата страна и да слуша.

Абсолютно си права Laughing

, не могат да слушат. И понеже майка ми е така, но слава Богу не живея с нея, мога да ти кажа, че тя не дава на другите да се оплакват, каквото и да кажат хората, тя го има същото, НО нейната болежка е по-силна и болката по-голяма, накрая хората занемяват и тя пак си се оплаква на воля.
Веднъж имах сериозна грижа покрай едното дете и ми се щеше да споделя. Още с вдигането на телефона тя се заоплаква, нито веднъж не ме запита нищо и накрая след 10 мин. й затворих без да й кажа и дума за проблема Laughing

, ама какво да я правя!!!

# 39 21 юли 2011, 18:19 ч.

Мнения: 1 296

В това отношение майка ми е същата. Затова избягвам да й звъня, камо ли да й споделям. Колко неща и събития са се случвали в живота ми, а тя си няма хал хабер за тях. Последния опит да споделя нещо беше миналата седмица. Исках да й се похваля, че вече си имаме собствено жилище.
Но...нямах късмет. Отново. Този път обаче беше заета да се оплаква от брат ми. При следващото ми позвъняване от моя страна, вероятно за нова година, ще е заета да се оплаква от баща ми Laughing

Затова винаги съм казвала, че ако моята майка и покойната ми свекърва някой ги сложи на един кантар - грам отклонение няма да има Joy

# 40 21 юли 2011, 18:24 ч.

Мнения: 2 931

tzarina, ами вземи се в ръце. Ти си и дала още един повод да се оплаква: "Моята дъщеря всичко крие от мен! Ето през юли са си купили ново жилище, а аз научавам чак на Нова година". Grinning

# 41 21 юли 2011, 18:28 ч.

Мнения: 1 296

Цитат на: Хърмаяни в чт, 21 юли 2011, 18:24

А да ме беше оставил някой да се изкажа Joy

Като научи няма да конкретизирам периода на покупката и готово Laughing

Или ще изляза с номера - ,,Как, бе мамо, казах ти, помниш ли като ти звъннах и ти се оплака от брат ми. Затова не си запомнила Laughing

# 42 22 юли 2011, 22:46 ч.

Мнения: 836

Цитат на: Вергилия в вт, 19 юли 2011, 19:32

здравейте, имате ли ...

Имам. Преди им се връзвах - мислех ги, страдах с тях, терзаех се за всеки един дори незначителен проблем. Докато един ден не се надъних в една кофа с боклук, карайки напрегнато и разсеяно назад, под тежестта на емоциите, образувани ми от едно такова безспирно оплаквало, возещо се в този момент на съседната седалка. Тогава се осъзнах. "Кошче за душевни отпадъци" си викам, не ща да бъда вече.

Деликатно ги избягвам мрънкалата, ако не мога, просто изключвам и не слушам. Иначе, няма оцеляване.

# 43 23 юли 2011, 20:02 ч.

София
Мнения: 23 128

Оф, имам един колега - млад мъж е, не е някой престарял. Вечно се оплаква и мърмори. В жегата не пуска климатика, защото му духа точно на врата и щял да се схване и да настине. При температура от 30 градуса стои наметнат с якенце или е облечен с блузка с дълъг ръкав. И дудне нон стоп. Да е жена, да се изтрае някак си. Ама мъж да ми мърмори като стара бабичка - нетърпимо е просто ooooh!

Майка ми ако се оплаче, това значи че положението е повече от сериозно. Печена е отвсякъде, жалко че в това отношение не приличам много на нея, но поне се старая.

# 44 23 юли 2011, 20:37 ч.

Мнения: 1 446

Да, имам познати, които все са зле. А нищо им няма.

Същревременно колежка с рак, която и гък не е е казала, даже не разбрахме колегите какво си оперира и колко е зле всъщност.

Не ми е приятно да слушаш мрънкащи хора.

Препоръчани теми

Не мога да я забравя.

Аноргазмия!

Да пренебрегнеш себе си в името на детето

Мълчаливите половинки

Причина:

Причина: