Дали съм бременна? Може ли да се вярва на тестовете?

  • 2 767
  • 34
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 336
Аз още не съм наясно със себе си, не съм сигурна, че това е мъжът с който искам да прекарам живота си и не съм сигурна дали или искам или не искам дете.Вчера си направих тест - положителен и сега се чудя на къде да поема.
Имах няколко гаджета и не съм искала да имам дете от никого от тях! Това желание се появи, когато срещнах съпруга си! Тогава вече, освен че обичах един мъж исках и дете от него! Мисля, че нещата са взаимносвързани![/color][/b]
Съгласна съм на 100%, че това е така, подкрепям правото на жената да вземе сама решение кое е най-добре за нея и за бъдещето бебе, но в живота не винаги мечтите се сбъдват за съжаление...Наскоро говорих с моя приятелка, която е на 36 години и до скоро чакаше принца, от когото да поиска дете, и с когото да изживее живота си, има 3 аборта зад гърба си, но за съжаление се оказва, че в момента е почти невъзможно да си имат бебче, тя искренно съжалява за тези неродени бебета, защото е сигурна че човекът който е до нея сега е истинския и би я приел и би отгледал нейното дете като свое, така че не винаги нещата се свързани...
Другата ми приятелка бе изоставена с 2-седмично бебе точно от мъжа, с който искаха да изживеят заедно живота си...нито за миг не съжалява, че е родила детето...

# 31
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 894
Спокойно! Никой не е умрял от това Wink
Направи си тест - Sure Check е много сигурен.
А гърдите могат да те болят и за това, че ще ти идва цикъла.
Но най-сигурен си остава гинекологичния преглед.

И аз съм доволна от този тест,направи си.

# 32
  • Мнения: 5 468
Съгласна съм на 100%, че това е така, подкрепям правото на жената да вземе сама решение кое е най-добре за нея и за бъдещето бебе, но в живота не винаги мечтите се сбъдват за съжаление...Наскоро говорих с моя приятелка, която е на 36 години и до скоро чакаше принца, от когото да поиска дете, и с когото да изживее живота си, има 3 аборта зад гърба си, но за съжаление се оказва, че в момента е почти невъзможно да си имат бебче, тя искренно съжалява за тези неродени бебета, защото е сигурна че човекът който е до нея сега е истинския и би я приел и би отгледал нейното дете като свое, така че не винаги нещата се свързани...
Другата ми приятелка бе изоставена с 2-седмично бебе точно от мъжа, с който искаха да изживеят заедно живота си...нито за миг не съжалява, че е родила детето...
За съжаление, живота е такъв, че не знаеш, какво ще ти поднесе утре... Цял живот търсиш "принца", а като се обвържеш с него, се оказва, че не е той това. А преди да го срещнеш, си зачертвал всичко... Животът ни изправя пред трудни ситуации.
bronxxx, вземи решението, което най-много на теб ти допада. След време ще отшуми това, което ти се случва в момента, но ако родиш, няма отшумяване... винаги едно малко същество ще разчита на теб. И което много ще обичаш. Едва ли има майка, която да е била готова 100% за дете и дори с години да го е чакала, накрая пак се оказва неподготвена за много неща свързани с майчинството.
В никакъв случай не те "навивам", ако си много млада, не си обвързана с "таткото" /а той какво казва по този въпрос?/ и не искаш да имаш дете сега, пътят е много лесен... поликлиниката - направлението - болницата - аборт.
Пожелавам ти късмет!

# 33
  • tardis
  • Мнения: 329
спри за малко, забрави за всичко и се вслушай в себе си. опитай се да си представиш това малко нежно човече вътре в теб. ако усетиш нещо към него - топлота, обич, симпатия, чувството, че се познавате вече, че е нещо специално, че е приятелче - послушай сърцето си. ако, напротив, го усетиш като товар, като пречка, като провал в живота - пак послушай сърцето си. важното е после да не съжаляваш и да знаеш, че напълно съзнателно си взела решението, каквото и да е то.
И знай, че чувството за вина е лош съветник.

Почти знам как се чувстваш и още помня какво преживях при вида на двете чертички, въпреки, че при мен беше по-добре - таткото е и мъжа, с когото искам да прекарам живота си. При мен имаше други пречки..., които ми се струваха непреодолими. Известно време бях ужасно раздвоена, но послушах онова, което ми каза сърцето - аз обичах това детенце! Другите "непреодолимите" неща се понаредиха с времето. Сега не съжалявам и дори не мога да си представя живота другояче. Но не казвам, че твоето решение трябва да е като моето. Може би да, може би не.

Подкрепям те, каквото и да е то.  Peace
И един подарък-откъс от една любима песен :

Никога не казвай да,
когато чувствата ги няма в теб,
когато ровиш в свойта самота,
пак се луташ за кой ли път,
уморен от своя бяг
продължаваш все натам
вътре някъде дълбоко в тебе.
И винаги остваш сам.

Някой ден сърцето
ще поиска това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал.
Някой ден сърцето
ще те съди за това,
за това, че много си го лъгал

# 34
Именно това ме плаши - ако родя това дете, край свързана съм с него завинаги.майката е майка цял живот, а не когато поиска.Не съм сигурна, че ще се справя с отглеждането на едно дете.от друга страна само при мисълта, че трябва да го махна . . .Таткото и той още не е наясно кой от двата пътя е правилен.Остави решението да взема аз.До последно се надявах подозренията ми да не се потвърдят, но . . .тестът е положителен и следващата крачка е посещението при гинеколог в петък, а след това . . .

Общи условия

Активация на акаунт