Май започна вече да ме "действа"

Ами ако опиташ да му отклониш вниманието и да го баламосаш с играчка или нещо друго? Със сигурност за вкусотийките ще те манипулира здраво. А чак пък нужда да има от нея, силно казано. Няма да си коравосърдечна, просто ще го надхитриш.

Пробвах бе,мила,ама не би. той просто явно вече ЗНАЕ КАКВО ИСКА и не се поддава на забаламосване

Ще мине още малко време и ще започнеш да  различаваш, кога се лигави и кога - не. Разликата в поведението на Самуил е все по-осезаема. Да не говорим за цупенето и кълчотенето, което започва, когато кажа НЕ 

пък аз си мислех, че моят вече ме работи отсега си представям как точно ще си цупи долната устничка 3 секунди преди да каже уаааа, като стане на възрастта на Стасито

Ами моят съвет е като те "действа" и ти го "действай", вземи го, намачкай го, нацелувай го, нагушкай го, кажи му, че е най-прекрасното нещо в живота ти и го обичаш повече от всичко на света , а ако продължава да плаче...дай му още едно десертче
/Аз така бих постъпила, може и да не е правилно /
Весела Коледа!!!

Действат ни!
МОето дете само като чуе "не" или нещо друго къзъно със заповеднически тон нацупва много смешно устни и почва да реве и то с истински крокодилбски сълзи - но не спира да ме гледа - как реагирам... Ако съм със сърдита физиономия -0 реве, ако се ухиля - поревава още секунда-две-три и се ухилва и той. МАнипулатор и театрален артист. Научил се е и да ходи и да подвива многострадално, ма без да реве.

Сетонче - гушкането с нищо не помага когато искаш да възпитаваш детето - както е в моя случай! И уви, май ТОЙ мене възпитава!

лелел все едно за моя Светли говориш!

И при нас имаше такъв период на тръшкане (аз му викам), но за сега е отминал. Аз за неща, за които искам да науча сина си не му отстъпвам -пък било то и да плаче.  Виж за примера, кото си дала с киселото мляко аз бих му дала още. Храна не му отказвам - той си знае колко му се яде. Но не му се поддавам, когато иска да гледа повече от 1 час телевизия на ден, когато иска да бърка в контактите, когато иска да вади ножовете от миялната машина.... ей за такива неща и да плаче не става на неговата. Аз не се считам за коравосърдечна майка заради това 

Ейййййййййййййй ама чак на 9 месеца ли е започнало да те действа детето.Аз от първия миг съм така

Абсолютно съм съгласна, чи ни действат, чак ни работят ...аз лично никога не отстъпвам, иначе лиготията става пълна

Сега при вас е рай, гледй какво става като се очовечат малко. Мойта щерка ме прави дива от поне месец. Когато реши, че иска нещо става лудница. Викове, ревове и протяга ръчички, за да си го вземе сама. Понякога със закачки номера минава, но не винаги за съжаление.

Сърдечко, това не е класическо действане. Ела да видиш дъщеря ми на 2г10м и тогава ше видиш за какво става дума-не се затваря таз уста, и като каже искам посинявам от обяснения защо не може и не трябва.
Спокойно, трябва да покажеш кой си и защо си още отсега, защото после става по-трудно.
Филип също ме нерви и реве, искайки си своето, обаче, когато знам, че основните му нужди са задоволени, ясно е, че реве от глезотия, която се изразява да го нося на ръце и да иобикалям къщата. Ами сори, мой човек, няма го майстора. И сега, мога да ти споделя, че реве и обикаля двете стаи, ама и аз съм човек, и аз имам работа

Действат ни и още как! В общи линии обикновено знам кога става въпрос за глезене и кога не, но малките манипулатори все нещо ново измислят.  Дъщеря ми беше болна миналата седмица - разстройство и повръщане. Видя, че като повръща много се притеснявам и сега щом се опитам да я накарам да направи нещо, което не иска, се прави, че ще повърне. Много ми е смешна и в такива моменти просто не мога да не се разхиля. 

Нас и двамата с таткото ни прави луди. Като иска да го носиме - обикновено вечер преди да заспи и така плаче, че чак пищи. И като го носиш прав и го люшкаш си трае, щом седнеш обаче започва да пищи Това ако не е терор и изнудване пък, не знам какво е Опитвала съм се няколко пъти да го оставя да плаче, ама не мога...не издържам. Сърцето започва да ми прескача чак като го слушам как плаче и като му видя сълзичките. Как ще го отуча от тоя навик не знам.  

Мисля, че прекалената строгост никому не е нужна, нито полезна. За някои неща отстъпвам. Но има някои принципни точки, от които гледаме с таткото да не се отклоняваме. Ето например сега украсихме елхата. Естествено, не е хубаво да ходи да дърпа играчките, но все пак не мога да искам от едногодишно дете да не се доближава до елхата, на която са окачени толкова съблазнителни и интересни неща. Сложили сме на нейното ниво някои играчки, които не са чупливи и й позволяваме тях да пипа. Но не позволяваме например да ги дърпа и унищожава. Като стане по-грубичка я дръпваме веднага. В началото ревеше, но за 1-2 дни разбра, че просто няма място за преговори по този въпрос и това е. Сега всеки път като се приближава до елхата ни гледа как ще реагираме и много внимава как пипа играчките. Много добре е разбрала къде е границата на позволеното. Така беше и за контактите, за някои чекмеджета, които са забранени за пипане (но има други позволени) и т.н. Гледаме да не я засипваме с правила, за да не се налага да крещим от сутрин до вечер, предлагаме алтернативи и не отстъпваме за нещата, които смятаме за важни. Вярно е, че децата са големи артисти и понякога започват много жално да плачат, но аз гледам да не се поддавам, защото много бързо нещата могат да станат неконтролируеми.  

И при нас е същата работа А гушкането още повече го разпалва да вряка.Аз просто го оставям да реве и ясно давам да разбере,че няма да стане на неговото.ЗАвиси разбира се за какво се тръшка...

Работи те и то яко, но не се стряскай и преценявай според ситуацията - още един десет защо не, но още един бонбон преди обяда например - не! Не че ядете бонбони, само за пример го давам. И не си коравосърдечна майка - не се поддавай отсега - да видиш по нататък какво става, репертоарът им се обогатява, мозъчетата им щракат по-бързи като видят, че не става по един начин, пробват друг.

На мене тая работа с работенето и действането нещо не ми се връзва. Дето щяло едно дете на 7 месеца да ме манипулира - да ме прощавате . На тая възраст детето има основни нужди - глад, жажда, студено, топло, насрано, напикано, след което идват - не по маловажност, а просто по ред - желание за гушкане, за игра, за внимание от мама.

Не съм оставяла никога баткото да реве, за да разбере кой е господарят в къщи, не оставям и малката. Не са разглезени, напротив. Дори след познатите ми синът ми е известне като много добре възпитано дете. Така че и без да се оставя едно дете да ореве света, докато разбере, че майка му командва парада, може да се възпита добре - гаранция давам!

 В случаят със Сърдечко - изяло си е детето десерта. Ами ако му дадеш втори и изяде и него може да се окаже, че просто е още гладен. Може да не е гладен, а да иска да си играете. А твоето отдалечаване в посока - например кухнята, за да оставиш приборите, за него да значи "оставя ме сам, не искам сам, ще рева с цяло гърло, за да може мама да разбере това". Той не те действа, той има един мъничък свят и ти си в средата на този свят - още повече че в момента е във възрастта, когато става чувствителен към разделите...Не знам, Сърдечко, какво точно да те посъветвам, защото това е дълга тема. Ако дълбоко в себе си си убедена, че така те действа детето, можеш да упражниш авторитета си като родител и да му покажеш кой е по-силния. Има и друг начин - да му покажеш, че си там, че си винаги при него, когато той те търси. Постепенно, с израстването, той ще преодолее нуждата от това да си все залепена за малкото му дупенце и ще почне да се забавлява като открива сам света.

Дисиплинирането не е моята стихия. Но това са различни подходи и е въпрос на личен избор кой ще предпочете майката. Послушай вътрешния си глас и това щее правилното за тебе.

И аз съм на това мнение, точно в тази възраст е типично това поведение, да наддават вой, щом мама или тати се отдалечат или излязат. Не е манипулиране, а начин на изразяване на нужда.