Май започна вече да ме "действа"

Нас и двамата с таткото ни прави луди. Като иска да го носиме - обикновено вечер преди да заспи и така плаче, че чак пищи. И като го носиш прав и го люшкаш си трае, щом седнеш обаче започва да пищи Това ако не е терор и изнудване пък, не знам какво е Опитвала съм се няколко пъти да го оставя да плаче, ама не мога...не издържам. Сърцето започва да ми прескача чак като го слушам как плаче и като му видя сълзичките. Как ще го отуча от тоя навик не знам.  

Мисля, че прекалената строгост никому не е нужна, нито полезна. За някои неща отстъпвам. Но има някои принципни точки, от които гледаме с таткото да не се отклоняваме. Ето например сега украсихме елхата. Естествено, не е хубаво да ходи да дърпа играчките, но все пак не мога да искам от едногодишно дете да не се доближава до елхата, на която са окачени толкова съблазнителни и интересни неща. Сложили сме на нейното ниво някои играчки, които не са чупливи и й позволяваме тях да пипа. Но не позволяваме например да ги дърпа и унищожава. Като стане по-грубичка я дръпваме веднага. В началото ревеше, но за 1-2 дни разбра, че просто няма място за преговори по този въпрос и това е. Сега всеки път като се приближава до елхата ни гледа как ще реагираме и много внимава как пипа играчките. Много добре е разбрала къде е границата на позволеното. Така беше и за контактите, за някои чекмеджета, които са забранени за пипане (но има други позволени) и т.н. Гледаме да не я засипваме с правила, за да не се налага да крещим от сутрин до вечер, предлагаме алтернативи и не отстъпваме за нещата, които смятаме за важни. Вярно е, че децата са големи артисти и понякога започват много жално да плачат, но аз гледам да не се поддавам, защото много бързо нещата могат да станат неконтролируеми.  

И при нас е същата работа А гушкането още повече го разпалва да вряка.Аз просто го оставям да реве и ясно давам да разбере,че няма да стане на неговото.ЗАвиси разбира се за какво се тръшка...

Работи те и то яко, но не се стряскай и преценявай според ситуацията - още един десет защо не, но още един бонбон преди обяда например - не! Не че ядете бонбони, само за пример го давам. И не си коравосърдечна майка - не се поддавай отсега - да видиш по нататък какво става, репертоарът им се обогатява, мозъчетата им щракат по-бързи като видят, че не става по един начин, пробват друг.

На мене тая работа с работенето и действането нещо не ми се връзва. Дето щяло едно дете на 7 месеца да ме манипулира - да ме прощавате . На тая възраст детето има основни нужди - глад, жажда, студено, топло, насрано, напикано, след което идват - не по маловажност, а просто по ред - желание за гушкане, за игра, за внимание от мама.

Не съм оставяла никога баткото да реве, за да разбере кой е господарят в къщи, не оставям и малката. Не са разглезени, напротив. Дори след познатите ми синът ми е известне като много добре възпитано дете. Така че и без да се оставя едно дете да ореве света, докато разбере, че майка му командва парада, може да се възпита добре - гаранция давам!

 В случаят със Сърдечко - изяло си е детето десерта. Ами ако му дадеш втори и изяде и него може да се окаже, че просто е още гладен. Може да не е гладен, а да иска да си играете. А твоето отдалечаване в посока - например кухнята, за да оставиш приборите, за него да значи "оставя ме сам, не искам сам, ще рева с цяло гърло, за да може мама да разбере това". Той не те действа, той има един мъничък свят и ти си в средата на този свят - още повече че в момента е във възрастта, когато става чувствителен към разделите...Не знам, Сърдечко, какво точно да те посъветвам, защото това е дълга тема. Ако дълбоко в себе си си убедена, че така те действа детето, можеш да упражниш авторитета си като родител и да му покажеш кой е по-силния. Има и друг начин - да му покажеш, че си там, че си винаги при него, когато той те търси. Постепенно, с израстването, той ще преодолее нуждата от това да си все залепена за малкото му дупенце и ще почне да се забавлява като открива сам света.

Дисиплинирането не е моята стихия. Но това са различни подходи и е въпрос на личен избор кой ще предпочете майката. Послушай вътрешния си глас и това щее правилното за тебе.

И аз съм на това мнение, точно в тази възраст е типично това поведение, да наддават вой, щом мама или тати се отдалечат или излязат. Не е манипулиране, а начин на изразяване на нужда.