За приспиването на гърдата???

Въобще не говоря за българските педиатри.  Говоря за западните и то такива, които са имена в областта си, пишат книги и т.н. Говоря и за бейбисентър.ком,  където има техни мнения и идеи... Аз между другото живея наизвън България и идеите на акушерката ми не са много по-различни от това, което пише в книжките...

Чакай малко, кой отхвърля тук педиатрите...казвам го само защото предлагаш все линкове от педиатри разни...И аз, разбира се, ползвам линкове - едни от любимите са ми на Ла Лече, не за друго, а защото събират личния опит на милиони жени...(а самата организация е съветник по въпросите на кърменето на мастити организации и е признат авторитет, нали).
А другата ми основна мисъл ти е ясна Паживьом - увидем, дето се вика. Имах едни идеи за детето си по време на бременността, които лееека-полеееека се измениха, някой от тях - на 180 градуса - след раждането и в хода на гледането. Част от тях - благодарение на линкове на публикации на чужди педиатри, други - на линкове към материали от гореспоменатата организация, но всички почти - наобратното на казваното от родните педиатри, били те с деца или без. Та, времето и опитът ще покажат кой е бил прав и кой - не (т.е. за лична употреба, не в смисъл, че ще си ги мерим).

А бейбисентър още са ми фаворити и им чета нещата вече над три години, но това не им пречи да са силно неправи по мое мнение за някои неща. Бейбисентър, ако е за въпрос, линкват и към Фарбер, който - лично мнение - си е жив садист...

Ами на мен "Педиатрите са си педиатри, но опита от 'живи' майки си е друго" ми прозвуча като отхвърляне, но щом казваш, че не е,  ОК.
За линковете не разбирам какъв е проблемът. Много малко хора дават линкове. (Но за сметка на това, обобщения и изводи на база на собствения опит - с кофа да ги ринеш. ) Струва ми се, че  никак не е лоша идеята да има и мнение на педиатър.
А какво конкретно имаш срещу конкретния линк в тази тема въобще не схванах...



Тук вече станаха нещата "по принцип". Пак да кажа, че не рабрах какво конкретно в тази тема те провокира...
Иначе ако ще си говорим по принцип за бейбисентър и на мен някои неща хич не ми допадат. Не бих използвала израза "не са прави". Фарбер и за мен е садист, но хората имат глави на раменете си да четат, да мислят, да преценяват. Има майки, на които им допадат неговите идеи и се чувстват комфортно и ги използват - това си е тяхна работа. Само че бейбисентър освен идеите на   Фарбер предлага и   мненията на  още пет-шест педиатри. Всеки си избира каквото му  допада в зависимост от разбиранията си, от индивидуалността си, от индивидуалността на детето си и т.н. и т.н. В това е цялата работа.
 

Чудесно е, щом линковете те устройват, действай по тях. Аз си оставам привърженик на личния опит като по-ценен.
Очевидно не се разбираме. Аз се предавам 

Отдавна трябваше

НЕма се пуашите,момичета,знаете как е - синдрома на първото дете Липсата на собствен опит се компенсира с авторитети - нормално е и неизбежно,пък и четенето наистина спестява откриването на топлата вода за доста неща и винаги е от полза - отначало чисто практически и за да ти вдъхва увереност в себе си,а после - за да разбереш колко много неща не се покриват с действителността.Но наистина само времето намества нещата,етапите не могат да се прескочат.
Това с най-голяма симпатия към Ч.К. - понеже аз бях абсолютно същата с Камен и съм минавала през същите възторзи и чуденки защо тез други хора така не седнат да прочетат книжка и да си спестят лутания
Сори за офф-а

И ние заспиваме на цицката на мама,не ми се мисли как ще я отуча гърлата Просто се наслаждавам на тези прекрасни моменти,защото няма да се върнат никога повече

хе хе хе

Ако ми бяха достатъчни само авторитетите хич нямаше да се подвизавам из този форум. Явно въобще не можем да се разберем наистина.  Прощавайте, ама не са ли материалите в библиотеката тоно от тези, уффф...  толкова лоши и нищо не разбиращи авоторитети?!
Толкова много тук се набляга на това човек да се информира, "информиран избор" и ала-бала... Празни фрази май.   Какъв избор, какви пет лева, когато не давате право на съществуване на други мнения и да, с риск да стана банална,  мненията са на ония нищо не разбиращите авторитети?!

Уж избор, уж не знам си какво, а май в тази тема се толерира само едно мнение - давай  така с приспиването на гърдата и туй то. А това, какво казват, че може да стане, ония там разните му педиатри и консултанти, кой го интересува... А това, че няколко майчета тук изпищяха от това, че гърдата се превръща в нещо незаменино, понеже няма друга алтернативава за успокоение и приспиване - я гушкане, я галене, я люлеене, я биберон, я пръстче (за който се чувства комфортно), кой го...
 

А иначе, общите фрази вървят навсякъде, независимо дали са на място, снизходителното и леко надменно отношение - също, опитът за поставяне на диагноза и анализ• на скромната ми персона ме трогна искрено, но все се надявах на аргументи и коментари  ПО СЪЩЕСТВО от тия, дет искат да ме сдъвчат за закуска.   

*Hеdra, аз не съм ти.  Ако ти си си мислила, че книгите имат готови отговори за всичко и спестяват лутанията, сори за излъганите надежди.

Виж сега,принципно объркваш нещата.
Статиите в библиотеката се отнасят основно до факти относно лактацията и природни закони, нарушаването на които води до проблеми с кърмата.Един вид,това е относително точна наука – две и две прави четири в 97% от случаите. Нещата с всякаквите видове sleep training обаче са много далеч от точните и предвидими резултати – зависят толкова много от личността на детето,от личността и родителските виждания на майката (основно на майката – макар че както личи по много постинги,и бащата има голямо значение за вземането и отстояването на определени решения,например бебето в родителското легло и метода с нареваването),от ситуацията в семейството и външния натиск,че е изключително трудно да се каже направи това и това и то ще има такива и такива резултати.
Както виждаш,форумът е основно за проблемите около кърменето,а не за възпитателните такива (в тази светлина не му е тук мястото за замерване с линкове относно предимствата и методите,макар че е правено поне няколко пъти досега).За повечето майки кърменето за приспиване не е проблем или се превръща в проблем,когато се сблъска с очакванията и представите на хората около тях,които вещаят неща като „ами то никога няма да се отучи”, „вредно е да се приспива с кърмене”,”лошо го учиш” и прочее. Също така повечето мами тук споделят определена философия,силно свързана с отражението на кърменето върху начина на отглеждане – т.нар. привързано родителство (attachment parenting), при което родителите се водят основно от потребностите на бебето си и собствения си инстинкт.В светлината на тези простички неща за мен лично да махна от гърдата бебето си,което заспива и се унася и да го сложа в леглото да си помрънка,докато заспи,за да не свързва кърменето със заспиването е нелогично и противоестествено – противоречи и на моя инстинкт, и на неговото желание.Може би е ефективно – но за мен не е нормалното поведение и не изглежда правилно.Освен това съм много твърд противник на схващането,че бебето трябва да бъде учено на самостоятелност,и то на възраст,когато най-голямото му постижение в областта е самостоятелно да си държи главата изправена за около 3 секунди от положение по корем. Също така твърдо вярвам, че това,от което бебето има нужда през цялата първа година,са родителите и присъствието им в непосредствена близост до детето,а не каквито и да било заместители и утешители (тук включвам и собствения му палец) – защото нищо друго не може да му създаде усещането за сигурност и стабилност, че не е само и че нуждите му ще бъдат посрещани незабавно по всяко време на денонощието.Същото важи за повечето неща,които се препоръчват в различните схеми (може да не ти се вярва,но аз също от години чета бейбицентъра и в един момент здраво се бях изнервила ,защото от 3-4месечна възраст нататък спането на бебето за тях очевидно е major issue и със самия факт,че 50% от темичките за всяка седмица от развитието се въртят около това какво са казали слийп-експертите им и какво да правиш,ако още не си научил детето да спи само са способни да те накарат да се чувстваш неадекватен родител,щом не му отдаваш такова значение). Тези неща вероятно имат своята логика предвид че в Америка много от майките се връщат на работа още преди бебето да е навършило 12-седмична възраст и ходенето на работа и ненаспиването са ужасна комбинация. Това обаче е проблем на родителите и обществото,а не проблем на бебето,съня му,потребностите му и навиците му  – и като такова ми се вижда неуместно и нелепо да приучавам бебето на неща, които са му неприсъщи на дадената възраст,особено когато това не е въпрос на оцеляване нито за мен, нито за него(понеже си стоя вкъщи примерно,макар че имам 2 деца и куп задължения съответно).
В допълнение не считам за разумно нито една майка да приучава бебето си да спи през нощта преди минимум 6-месечната му възраст (риска от СВДС) и решително не преди установяването на стабилна лактация,което със сигурност не става през първите 3-4 месеца.Доста специалисти (Сиърс например) решително обезкуражават такива опити,понеже често това има негативно отражение върху лактацията и върху наддаването на бебето – примери за което могат да се видят и във форума в изобилни количества. Когато едно бебе е готово, не се налага да бъде учено на нищо – то само започва да спи – примерите са налице и във форума (много бебета,които сами се отказват от нощно будене и хранене още след първите 6 седмици,а въпреки това наддават и се развиват нормално – тогава това отговаря на потребностите на бебето,а не му е наложено),и навсякъде в живота.
От тази гледна точка беше твърдението ми,че етапи не могат да се прескачат и че нищо не може да ти замени липсата на собствен опит – защото почти никой родител (изключенията са наистина малко,особено сред нашата порода любознателни читатели,които изчитат всичко възможно по дадена тема,за да се чувстват сигурни) с първото си дете не смее да разчита на детето да си покаже и на собствения си инстинкт да му подсказва правилните решения,а се уповава на теории и чужд опит на специалисти,като изпитан метод.Научават се доста полезни неща,не отричам – но както ги учиш,така и те сковават в рамките на определени очаквания.С второто имаш много по-голяма увереност в себе си и не се страхуваш да оставиш детето да води,просто защото вече от опит знаеш,че това не е фатално. И нещо много жизненоважно – когато имаш повече от едно дете и нещата станат наистина сложни,бързо се научаваш да цениш простите лесни решения и благодарно приемаш нещо лесно,бързо и безотказно ефикасно във всеки един момент като приспиването с кърмене,отколкото борбата за приучаване към някакви модели и методи,които понякога са ефикасни за известно време,но също толкова често не вършат работа и се налага да ги съвместяваш отново с кърмене,носене и т.н.,като в допълнение се ядосваш защо пък точно днес,когато ти е изнервено и би предпочел детето да си действа както си го научил,се налага да проявяваш изобретателност и да правиш крачки назад (както ще ти се струва от гледна точка на това,че си положил доста усилия да го приучаваш). Още повече,че избирайки да кърмиш детето си,в изключително малко случаи се налага някой да те отменя в грижите около него,включително приспиването,за да има голям смисъл от различни техники – просто усилията не оправдават ефекта (според мето лично мнение).
Естествено,не всички мислят така – както се вижда във всяка подобна тема,има доста различни мнения.В тази светлина твоята позиция е ценна, защото не е популярната конкретно в този форум и представя друга гледна точка.Не очаквай да срещаш съгласие или да не ти се противоречи просто защото трябвало да се уважават различните позиции – това е нереалистично,а в добавка никой от нас не е експерт(освен по собственото си дете ),за да е длъжен да е обективен,нито има желание да представя друго освен собствените си възгледи,т.е. споровете са принципно заложени и неизбежни.

Напълно подкрепям хедра , и то с две ръце!

Все още се приспиваме на гърда. Това ни най-малко не ме притеснява. Както беше писало едно мамче, сядам пред компа  да си чета форума, а момата се приспива подръпвайки от "вълшебните цици". Имали сме моменти на заспиване и без кърмене. Когато беше болна и не можеше да суче. Тогава беше някакъв кошмар. Цяла нощ се гушкахме и успокоявахме. Също е имало моменти, когато след сучене ми обръща гръб и си заспива. Оставила съм тя да ме води. Сигурна съм, че този момент ще отмине рано или късно. Най-вероятно след избиване на зъбчетата и отказване от кърменето. До тогава ще продължавам да се наслаждавам на всички емоции, които предизвиква кърменето.
Относно четенето на публикации - хубаво е човек да има достъп до инфо, за да може сам да си състави мнение за нещата.

Предвид на коментарите по постингите ми, в тази тема и другата преди това, се убедих, че не разбираш  каква в действителност е моята гледна точка. Точно заради това, а и не само, споровете са неизбежни. Не съм и очаквала, че няма да се спори. Ни най-малко. Още повече, че споровете наистина могат да бъдат полезни. Само че е под нивото на един интелигентен човек да принизява аргументите си до "не се пУашете.... то момичето... синдром на първото дете" и тем подобни. В тази връзка този ти постинг е съвсем друга работа.
В изложнието ти обаче има някои подвеждащи или неверни постановки, твърдения и терминологии, което ми подсказват от къде  може би идва  част от неспосособността да разбереш какво в действителност имам предвид, и да ми вменяваш идеи, на които не съм привърженик:

1. Терминът "sleep training".

 "Helping to sleep" не е "Sleep training". Първото се нарича "Nighttime parenting: How to get your baby to sleep" от Сиърс, "Establishing healthy sleep habits" от  бейби сентър. Бебетата не се разждат научени да спят, те постепенно се учат.  И тук съответно се появява  ролята на родителя в целия този процес, която се изразява основно в (1) "conditioning your baby to sleep" (Сиърс) и (2) "lessen conditions that cause night waking" (Сиърс).

(1) е създаване на условия за спане: ритуалите преди лягане, лягане по едно и също време  и т.н.  Майките съзнателно или не създаваме такива условия. Приспиването (включително и чрез кърмрене, но не единствено) е такова условие. Къпането и масажа преди лягане - също. Бебето пък има водеща роля при други - постепенно изграждане на нещо като "режим" - лягане по едно и също време.

(2) е намаляване на условията, които могат да предизивикат нощно будене: зъбките - търсиш начини, с които да  облекчиш болката, глад - предлагаш гърда по - често през деня и непосредствено преди лягане и т.н.

За никакви тренировки и дресировки  не иде реч тук. Това са условия и предоставки, някои от тях просто "common sense" или доста интуитивни, за да не излезнат нещата извън баланс или да се върната в такъв (ако вече не е късно). Още повече, тази концепция не е в несъответствие с "attachment parenting". Напротив. В "Baby book" Сиърс й отдава едно подобаващо място. А скоро издаде и книгата, специално посветена на спането.


"Sleep training" сa  идеи, които обикновено предлагат  бързо решение, и се отнасят за директна намеса (непосредствено дейстивие по време на нощното будене). Такива са методите "нареваване", "контролирано нареваване", има и  по-меки. Не само Сиърс, но и всички педиатри (според бейби сентър) преопръчват  отучването от нощното спане да не се прилага под 6 месечна възраст. Специално за нареваването, много са специалистите които категорично са против.

И да, проблемът нощно спане, както казах и аз в една друга тема, е проблем на родителите, не на бебето. Свежда се до "простичкото" недоспиване (на майката най-вече, а може и на бащата)  И ако някой от семейството има проблем с недопсиването, тогава проблем има!   Balance... - един от идеалите на "attachment parenting",  което обяснява и заглавието на новата книга на Сиърс "Baby Sleep Book: The Complete Guide to a Good Night Rest for the Whole family".


2. Отъждествяването на "attachment parenting" с кърменето като вся, всъо и все за бебето.

Нищо подобно. Не всяка потребност и нужда на бебето изисква задължително предлагането на гърдата, в това число и нуждата от приспиване. Има и други начини - гушкане, люлееене, милване, шепнене....

Това, че ти си избрала да приспиваш единствено на гърдата  е част от твоят стил "attachment parenting", а не част от философията "attachment parenting".

Само че това, че нещо е подходящо и комфортно за теб, не означава непременно, че е подходящо и толкова комфортно за всеки друг.

Приспиването само по един и същи начин, в случая с гърдата, може от нужда  да се превърне в навик. /"What was initially a need becomes a habit" - Сиърс/. А навиците отминават трудно  и в един момент може да се окаже, че ще се наложи да се прибягва до някакъв вид отучване. (пак Сиърс). Ето Зори с бебче на1г и 8м вече е прибегнала.   

 Освен това когато бебето асоциира заспиването единствено с гърдата, съответно тя става  единственото нещо, което може да го приспи.  Естествено, това само по себе си не е нещо лошо. Но може за някой да  стане. Мисля, че няма нужда да цитирам теми от форума с изпищяли майчета от будения през половин-един час през нощта, при което бебето не може да се успокои с нищо друго, освен цица. (Ако има нужда от още, пак Сиърс и пример с 6 месечно бебе)
 Точно и заради такива крайности Сиърс не пропагандира кърмеменето като единствен начин за приспиване, напротив, съветва освен кърменето, бебето да се приспива и по други начини. Тогава и таткото, като родител, може да има своята роля в приспиването, а и като отмяна на майката, което спред мен е допълнителен  плюс.

3. "бебето да бъде учено на самостоятелност"

Аз лично не разбирам логиката на това да се нарича слагането на 2-3 месечно бебе в леглото, за да видиш дали може да заспи самО  "учене на самостоятелност"  а когато това се прави с бебе на 1г. и 8м. "дошло му е времето" .
От тук... как всъщност се разбира "кога му е дошло времето"?  Кога бебето е готово? Това дали може самостоятелно да си държи главата изправена,  или   да сяда, или да се изправя, или да ходи на мен не ми дава отговор на въпроса "а може ли да заспива самО?" Няма как да знам ако просто не го сложа в леглото, т.е. ако не му предоставя усповия и възможност. Бебето ще ме води. Бебето ще ми покаже дали е готово. Това ми казва моята интуиция. Когато го сложих още първия път той без никакво мрънкане и хленчене се отнесе бързо-бързо.  Сега когато заспива сам си гугука или ако си засмуче палеца или одеалцето или му дам бибата издава едни самодоволни мъркащи звуци ( като тия когато суче от гърдата). Никога не ми е хрумвало, че ще го оставям да да мрънка и реве било то за 2 мин. или за 2 часа. Ако е превъзбуден въобще не го оставям да се опитва да заспива сам, а направо го приспивам (ила баща му съответно) или просто го унасям на гърдата, а останалото свършва сам в леглото за секунди. А пък някой път го приспивам гушнат на гърдата   просто щото ми се иска. Мушморокът ми не заспива и не се приспива по един и същ начин. За мен това е от значение, предвид на това, че нещат, с които се прекалява или са една единствен алтернатива - цица, пръстче, биба - могат да имат своите последствия. Освен това както бях болна тия дни (затова и късният отговор на поста ти) и както кашлям като някой дърт пушач, което стряска пилето като се унесе,  хич не знам как щях да го приспивам, ако това ставаше единствено с цицата. Добре, че може да заспива сам или с помощта на тати.


И накрая.... Философиата "attachment parenting" е и моята философия. Настолната ми книга в къщи е "Baby Book" на Сиърс. Другата -  "Gentle Ways to Help Your Baby Sleep Through the Night"   на Елизабет Пантли, която също я споделя. Да, бебето има нужда от родителите си да задоволяват нуждите и потребностите му, но не всички нужди и потребности, а тези, които то не може да удовлетворява самО. Та от тук и позицията ми за смученето на палчето, което е начин бебето да се успокоява самО. Особено за малко бебе, което не разполага с много други начини за самоуспокоение и самоутешение. На мен не ми изглежда нормално, да го лишавам от това толкова малък.....