Вилико, за теб знам - ти си супер!
Хайде сега, какво съм ти виновна аз, че щели да ти счупят камерата, та чак и до ирония стигна?
- Публикувана: 12 септ. 2011, 16:00 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2011, 16:03 ч.
Лицемери ли сте?
Вилико, за теб знам - ти си супер!
Хайде сега, какво съм ти виновна аз, че щели да ти счупят камерата, та чак и до ирония стигна?
Ментова, ох, болна тема е това с невъзпитаните проблемни деца. 
Иначе не ми тежи да кажа на някоя жена, която не е съвсем се визията на модел, че е хубава. Не го намирам за лицемерно. Във всеки човек има нещо хубаво, нещо, което да похвалиш и на което да се възхитиш.
Но няма да си кривя душата и да направя комлимент "Ах, каква прекрасна кожа" на такава, видимо засегната от акне.
Иначе не ми тежи да кажа на някоя жена, която не е съвсем се визията на модел, че е хубава. Не го намирам за лицемерно. Във всеки човек има нещо хубаво, нещо, което да похвалиш и на което да се възхитиш.
Но няма да си кривя душата и да направя комлимент "Ах, каква прекрасна кожа" на такава, видимо засегната от акне.
Така е, но се научих на новия жаргон, за да няма войнстващи родители край мен, които се засягат заради допълнителната ДНК-нишка на децата си от Новото време. Най-много ме боли за децата, които имат реални проблеми, но обяснени само с цвят индиго.
За да съм по темата - това лицемерие най-много ми тежи - че не мога да рекна на някоя майка: индиго, кристал или звездно, детенцето има нужда от професионална помощ.
Темата става дълбока, спирам, извинявайте, но съм на такава вълна.
За да съм по темата - това лицемерие най-много ми тежи - че не мога да рекна на някоя майка: индиго, кристал или звездно, детенцето има нужда от професионална помощ.
Темата става дълбока, спирам, извинявайте, но съм на такава вълна.
Лицемерието, подмазването и близането на нечии подметки са нещата, които най-много мразя като черти от характера.
Винаги ми правят впечатление, ако отсрещният човек ги притежава. Съответно този човек няма как да ми стане симпатичен.
Стремя се винаги да съм тактична, любезна, но никога не лицемернича. Ако нещо не ми харесва, не бих нагрубила, но не бих и направила комплимент. А ако нещо ми хареса, бих го казала по нормален начин и така, както го мисля.
Лично в моето поведение се притеснявам понякога, когато коментирам нещо и се изказвам негативно, че това може да обиди някой от събеседниците, околните. Затова и често, в компания, спестявам мнението си, когато не ме питат. А точно това в много случаи хората го определят като лицемерие и подобни, което според мен има разлика.
Винаги ми правят впечатление, ако отсрещният човек ги притежава. Съответно този човек няма как да ми стане симпатичен.
Стремя се винаги да съм тактична, любезна, но никога не лицемернича. Ако нещо не ми харесва, не бих нагрубила, но не бих и направила комплимент. А ако нещо ми хареса, бих го казала по нормален начин и така, както го мисля.
Лично в моето поведение се притеснявам понякога, когато коментирам нещо и се изказвам негативно, че това може да обиди някой от събеседниците, околните. Затова и често, в компания, спестявам мнението си, когато не ме питат. А точно това в много случаи хората го определят като лицемерие и подобни, което според мен има разлика.
Като засегнахте темата за децата - имам и аз ярък пример с детето на мое близко семейство. То е на 3 г. и има голям проблем с агресивността си. Според мен твърде голям. Майката е много притеснена, в чудо се е видяла и е категорично обратния случай - тиха и неконфликтна. Чела разни книги и достигнала до извода, че с похвали, комплименти и положително отношение ще притъпи агресията в сина си. Груба грешка според мен. Никаква тенденция няма към намаляването й, само че тя вече е близо до нервен срив. Не смее да отиде никъде с него. Дето вика мъжа ми - сутрин, обед и вечер по един пердах за приземяване щеше да яде, ако ми беше вкъщи /детето, не тя 
/. Те просто му внушават, че е върха на сладоледа, а той си бие и тормози децата наред. Виждам как ще очаква това и в бъдеще - арогантно поведение и похвали.
/. Те просто му внушават, че е върха на сладоледа, а той си бие и тормози децата наред. Виждам как ще очаква това и в бъдеще - арогантно поведение и похвали.
Агресията не се тушира с агресия. За всяка агресия, която е извън здравословната норма, има някаква причина. Тя трябва да се открие и да се атакува там. Агресивните деца много често са деца, които се чувстват несигурни, макар моите наблюдения да сочат, че и доста презадоволени деца, на които им се обръща внимание, ласкаят се от родителите, биват насърчавани във всички свои действия, също са агресивни. Възможно е те пък да не се справят с товара на големите очаквания и комплименти за съвършенството си и така да го избиват, знам ли.
Сложно е, но за адекватния родител е направо мъчително това положение. Срещите с психолог са препоръчителни - не само за малкия, а и за родителя.
Сложно е, но за адекватния родител е направо мъчително това положение. Срещите с психолог са препоръчителни - не само за малкия, а и за родителя.
Е защото нали .. "Ква си ти да определяш" 
затова масовото лицемерие е обгърнало темата " децата", като гъста мъгла
затова масовото лицемерие е обгърнало темата " децата", като гъста мъглаИмам позната с проблемно детенце. Много съм внимателна с нея, защото това е болната й тема. Не искам да виждам сълзите й. Моите думи няма нито да го излекуват, нито на нея да помогнат. Виждала съм как родители с пренебрежение правят бележка на детето й, тя го защитава - защото е майка!, не че не знае истината!
Вилико, не става дума за грубости и обиди!
Става въпрос за друго - да виждаш, че детето ти има проблеми, по някакъв начин е досадно, даже опасно за околните и да не правиш нищо поне да му обясняваш, че не е редно да хапе, крещи, блъска и т.н.
Не зная с какво му помагаш на това дете, като го оставяш да си мисли, че това поведение е "нормално"?!
Разбирам, че за някои деца е трудно да направят разлика между някои понятия, но да се откажеш от обясненията и разграничаването им е съвсем погрешна практика.
Става въпрос за друго - да виждаш, че детето ти има проблеми, по някакъв начин е досадно, даже опасно за околните и да не правиш нищо поне да му обясняваш, че не е редно да хапе, крещи, блъска и т.н.
Не зная с какво му помагаш на това дете, като го оставяш да си мисли, че това поведение е "нормално"?!
Разбирам, че за някои деца е трудно да направят разлика между някои понятия, но да се откажеш от обясненията и разграничаването им е съвсем погрешна практика.
Е защото нали .. "Ква си ти да определяш" затова масовото лицемерие е обгърнало темата " децата", като гъста мъгла
затова масовото лицемерие е обгърнало темата " децата", като гъста мъглаО, да, това е смисъла на живота ми просто
Не си добре
Тези деца също имат нужда от игра. Когато детенцето не разбира коя точно е правилното, не контролила особено звуците или действията си - да го затворим вкъщи ли??? Айде правете разлика между невъзпитани и деца с особени нужди! Защото хиперактивност например си е особен случаи. Не е като Иванчо от лошотия да ти вземе камерата.
О, да, доста положително би било да тръгнеш именно ти да определяш хората по улиците кой какъв е. Това би имало невероятен ефект върху тях. Върху теб също. Явно това са ти важни неща.
О, да, това е смисъла на живота ми просто Не си добре
Важното е, че ти си добре. Чувстваш се явно прекрасно дори.
Е защото нали .. "Ква си ти да определяш" затова масовото лицемерие е обгърнало темата " децата", като гъста мъгла
затова масовото лицемерие е обгърнало темата " децата", като гъста мъглаО, да, това е смисъла на живота ми просто
Не си добреВажното е, че ти си добре. Чувстваш се явно прекрасно дори.
Агресията не се тушира с агресия.
Срещите с психолог са препоръчителни - не само за малкия, а и за родителя.
Срещите с психолог са препоръчителни - не само за малкия, а и за родителя.
.Шегувахме се за пердаха, много ясно, че не е решение.
Вили, не става дума за самите деца. А за майките които не реагират. Каквито и нужди да има едно дете, недопустимо е на публично място майката да го остави да изпохапе другите деца, да бърка по чиниите на съседните маси и да крещи неистово. Най-малкото такава майка рискува някой да отвърне, да нагруби детето й.
Ами ако това е друго дете със сходни нужди или недобре възпитано? Кое точно от двете ще трябва да бъде разбрано? Или просто трябва да ги оставят да си решат спора с юмруци?
Ами ако това е друго дете със сходни нужди или недобре възпитано? Кое точно от двете ще трябва да бъде разбрано? Или просто трябва да ги оставят да си решат спора с юмруци?