Променя ли се мисленето на българските мъже?

Само да кажа - браво Пантер!
Напълно съм съгласна, че е много лесно да прехвърлиш вината на мъжа.
Аз обаче ще кажа едно - ясно е, че мъжа може и има пълното право да иска даже жена му да е девствена - ма просто да не търси това у вече родила жена... т.е. да не налита на нечия майка, а после изведнъж да "открие", че видиш ли всичко ок ма не иска детето й или как тъй той не й е първия.
А иначе все си мисля по прочетено и наблюдения върху книги и прочие, че на запад хората са по-разкрепостени - там ОБЩЕСТВОТО гледа друго яче на разведена или самотна майка. Обществото - това са мъже, но и жени - нечии майки, сестри, етърви и тем прочии. Щото е вярно, че 4и ние жените гледаме с лошо око на посестримите си в тежка ситуация, и това, че сме жени не ни прави по-толерантни!

После - напълно нелогично ми се вижда да се намесва някой си и да поучава ка видиш ли спора да не става национален... Айде моля като няма какво др да каже, да не пише просто за поста!
Неу т,к обсъждаме БЪЛГАРСКИЯ мъж! НЕ някой друг, а точ(но мъжа до нас и около нас. Пък който иска да голослови за всички мъже като цяло - моля, ма да не ме поучава редно ли е да конкретизирам или не. А ако просто ходи от форум на форум на спори - също не е уцелил...

На мнение съм, че не може да се обвинява жената, че е избрала кретен, а после се оплаква. Причини има доста: 1. все още малко двойки първо живеят заедно , а след това създават брак и дете /т.е.няма го изпитателният срок/. Невероятно е колко неща откриваш за другият, както и мъжът и жената се променят, когато започнат да живеят с някого. 2. това, че жената се води от чувства в много случай е обосновано научно /различни химически процеси и т.н./ , така че не е нейна вина,ако се води от чувства. 3. жената вижда през първите години от живота си пример /нейната майка обикновено/, който напътства, оформя маниери /не яж така, а така/, начин на поведение. Мисля си, че затова и по инерция процедира така с мъжа- иска да го промени, но много често това е подсъзнателно и тя не го забелязва, ако не се замисли над въпроса: защо правя така?   

По отношение на лекуването, осиновяванията и т.н. Начин на мислене е, в основата, на който стои културата /всяко едно наше действие е малко или много продиктувано от културата, в която сме се развили като личности и която изгражда нашата ценностна и мисловна система- " Intercultuurel communicatie, Klaas Brauinsma, 2003"/ За съжаление, в България има предразсъдъци, които оказват влияние: как ще се осинови дете, какво ще кажат съседите, да е българче, да е здраво / тук има и друг момент, който е от финансовата гледна точка, но има и богати хора, които могат да осиновят/, ще опитвам до край и т.н. Имам в семейството си осиновена братовчедка /сега на 12-13 години/. Можех да съм израстнала с такава, ако баба ми и дядо ми открито не се бяха противопоставили на осиновяване, а чичо ми не се беше вслушал в думите на майка си и отказал да поеме тази отговорност, въпреки мнението на околните. Убедена съм, че положението в по-малките и малки градове е непроменено и много хора не се осмеляват да осиновят дете, заради културата и разбирането. Това обаче, не означава, че ходят по болници или се примиряват да останат без дете, защото искат на всяка цена да е от гените им.

Не казвам, че вината е 100% само на мъжа, че не иска жена с дете. Но казвам, че българската жена е по-склонна да има връзки или брак с мъж, който има вече дете, а българският мъж иска да е на чисто. И пак повтарям, че съм на мнение, че думата : отговорност  е ключова / само да се замислим защо например при един развод децата остават при майката- в 90% от случаите и го няма т.нар. разделено родителство- детето живее по равно дни при бащата и майката.../

   catnadeen.
Спорът не е интернационален. Изложих си гледната точка. Ако тези, които са извън България нямат право да пишат тук....моля, предварително да го кажете. Само че, и ние имаме мнение, може би живеем с български мъже или в бъдеще ще живеем....Не ходя от форум във форум, а взимам отношение там, където имам мнение. Дано и ти да го правиш.       

Калинка, не съм имала теб в предвид.
Една дама дето не й запомних ника - дето е драснала само ред да обяви своето виждане по въпроса как видиш ли сме оплювали БЪЛГАРСКИТЕ мъже.
Не виждам защо си решила,че за теб става дума, но определено не визирах теб. РАзбира се, че имаш право да си кажеш мнението - защото предполагам ТИ /живеейки в чужбина/ можеш освен да кажеш за бг мъжете - да сравниш и с тамошните.
Уви нет-а ми е доста бавен да ровя на 4стр да видя кого визирам - но определено е дама дето не я познавам /за разлика от теб/ и не съм я срещала до сега. ЗАтова нейното изказване ме подразни - да влезвнеш само да пишеш нещо свое си далече от обсъжданата тема - вижда ми се излишно.

catnadeen,
 

Хубава тема сте заформили... Все пак мисля, че темата е за възпитанието преди всичко. Изключения винаги е имало и ще има. Тука май става въпрос, че общата част не са такива.
Инстинктите са друго нещо. Инстинктите на мъжете са да си хвърлят семето и да продължат рода. Там няма инстинкт за грижа за поколението или за майката. Това са функции на обществото. Жените също имат инстинкт да стават майки, но по време на бременността се развива прочутия майчински инстинкт, който е да се грижи за поколението след раждането.
Отговорността идва от това че сме уж социални животни и имаме интелект, няма общо с инстинктите. Обществото, в което живеем ни предразполага към едно или друго, но все пак ние имаме възможност да мислим и сами да преценим. Иначе хората нямаше да са различни. Така че това не е извинение за тъпо поведение.
А и обществото се променя. Ако всички се съобразяват безрезервно с нормите няма да има никакво развитие. Различните дърпат нещата напред. Хората които предпочитата да се борят с трудностите вместо да се носят по течението. Може да звучи глупаво или мазохистично, но човек трябва да си отстоява собствената позиция, не тази наложена му от други.
Децата копират поведението на родителите си обикновено. Но децата порасват и стават големи хора, които сами трябва някой ден да дават пример. И най вече които сами трябва да могат да мислят.
Обяснението той така е възпитан върви, ама обяснението - аз така съм визпитан, не върви... След като осъзнаваш, че нещо не трябва да е така, можеш да го промениш макар и трудно.
И най-накрая, Panther, това с търсенето на подходящ мъж от когото да родиш е малко извън тая тема... Тука става въпрос до колко мъжете са склонни да приемат чуждо дете. Не знам ти колко такива познаваш, които да са го направили. На думи аз познавам десетина

Стън, не съм съгласна - човека е сочциално животно ама преди всичко е по двойки/семейства и не обществото се грижи в първите години за детето, а преди всичко БИ ТРЯБВАЛО да е семейството. Друг е въпроса, че за улеснение сме възприели и общественото образование и грижи да навлизат много по-рано в живота на детето. В трудности човек показва това което е възприел и научил, но не само от родителите, а и от ОБЩЕСТВОТО. И често в големи трудности общественото мнение накланя везната на личното решение! МАлко са хората дето могат да си отстояват мнението.
А обществото не върви срещу инстинктите, а е подчинено на тях! Много рядко се налага заради моралните си разбирания да вървиш срещу инстинкта си - и обикновено нещо морала е сбъркан.
Мъжете са създадени по принцип да СЪЗДАВАТ двойки. Уви напоследък в обществото няма добър пример за това КАК става това - оттам идва неспособността да се създаде семейство.
А Пантер говори не за избора, а за причините и подбудите и най-вече, за това, че не бива да струпваме вината върху мъжа - когато в същата ситуация НИЕ - ЖЕНИТЕ си намираме оправдание в незнание, истинкти, любов, чувства и други подобни.

А само да попитем - колко мащехи познаваме? Аз се сещам само за приказките и общо взето те не бяха цвете за мирисане ако помните!

Наистина хубава тема сте  заформили... В началото реших, че няма  да пиша щото ми се стори малко безсмислено.... хора много- свят широк... на колкото повече години ставам, толкова по-малко съм склонна да слагам хората в категории и да има слагам етикетчета... Обаче няколко неща ми направиха впечатление:
Първо- накъдето и да се завърти една тема винаги опира в един момент до въпроса "са ли виновни жените за избора  на  оказал се несполучлив партньор" и което е релевантно на темата само доколкото същата тази жена  по-късно би могла да има трудности в намирането на нов партньор.
Второ- категоризирането на хора ми се струва наистина лишено от смисъл .....
Както някой по-горе беше написал- както има безотговорни жени има и такива мъже...а това, че закона позволява един мъж да бъде и да се държи безотговорно е съвсем друга тема- нека да му удържат пари от заплатата, или ако не работи -да полага обществено полезен труд да видим какво ще е нивото на безотговорност. Това понякога дори ме дразни, защото един американец едва ли превъхожда с нещо чак толкова един тукашен мъж, но те са поставени при различни условия. Ясно е, че ако закона е такъв ти изведнъж почваш да изглеждаш много морален. Дали ако закона не ги принуждаваше да обезпечават семействата си и същите тези мъже доброволно щяха да оставят къщите и всичко в тях на жените си???Аз лично много се съмнявам....
Освен това,ако един мъж по принцип е способен да поеме отговорност, той може би поел и такава към жена с дете, НО ако той вече си има собствено дете, за което е поел отговорност и се грижи до колкото  е възможно, колко пари трябва да изкарва, за да си позволи съвместен живот с  жена с дете...
Та в заключение ми се иска да кажа, че мисленето на бг мъжте не е самостоятелна съставка...и  на мен ми се струва, че много и качествено би се променило, ако законите го позволят... както и една сама жена не би се чувствала така унизена и затруднена, ако финасово получаваше повече помощ от дрържавата, както е в други страни... и колелото се завърта...

panther-хубаво си го написал,но не разбрах какви 50% от възможностите си отрязва една жена избрала да бъде 1-во майка,а после евентуално съпруга.

panther,
защо смяташ, че никоя от нас не е мислела, преди да стане майка??? надали някоя от тук пишещите дами си е представяла живота си на принципа "самотна майка"...

Надя, този път и аз не съм съгласна. Семейството е функция на обществото. Смяташ че е по двойки, защото живеем в Европа. Малко по на изток не смятат така. Хората живеят на групи - колко големи и в какъв състав е друг въпрос. Аз не смятам, че обществото трябва да ми възпитава детето. Отговорността си е моя. Имах предвид че в обществото има възприети определени нрави - като примерно да се събираме по двойки и да създаваме поколение. И те се предават от поколение на поколение. А за вината - аз лично такава не търся и не се оправдавам. Всеки си взема сам решенията и си носи последствията.
Може на Panther да не му харесва моето решение. Но определено не смятам да си оставя детето да пробива стени с глава. Моята е достатъчно дебела По този повод - човек никога не знае какво точно го чака. Може да си готов за едни последствия, а живота друго да си е решил...
По въпроса за избора - ами все пак става въпрос не да избереш от кого да родиш, а кой да ти гледа детето. Поне в тази конкретна тема. За това смятам че другото общо няма. Ако говорим до колко мъжете по принцип са склонни да създадат семейство - това е друга работа.
По повод толерантността - за да си възпиташ детето в такава, само трябва да си и ти такъв. За това май друго не съм казвала.
В крайна сметка ако ние се оправдаваме с чувства и не знам какво още, значи пък мъжете се оправдават с възпитание. Все оправдания и все търсене на виновен... От това полза никаква.

Четох пак някой от отговорите назад, за които нямах достатъчно време преди малко...
Изглежда е невъзможно (може би за повечето от нас) да си превъзмогнат собствената мярка в една такава тема... накрая нещата вижда се пак опират до това" виновна ли е жената, че е станала самотен родител"... Пантер, знайно е, е застъпник на тезата, че жените следва да ИЗБИРАТ МНОГО ВНИМАТЕЛНО  бащата на децата си( няма да разисквам къде остават тука емоции, обстоятелства, включително недобронамерност от другата страна) и повечето от нас, които отказват(съвсем логично да се товарят с вината , или поне не цялата) за една провалена връзка.... Обстоятелствата наистина СА ТАКИВА В ДЪРЖАВАТА, чЕ АКО НЕ СИ СИГУРЕН, чЕ щЕ МОЖЕш ДА СИ ИЗДЪРЖАш ДЕТЕТО САМА , може да е по-добре да разсъждаваш по други алтернативни решения...
НО доколкото си спомням темата в началото беше- готови ли са българските мъже да се обвързва с жени с деца.... и се връщаме на точка "А", в която още в началото май беше написано, че те са готови толкова, колкото и ИЗОБщО ДА СЕ ОБВЪРЗВАТ!!! а както написах и преди финасовия аргумент пред едно такова решение според мен никак не е за пренебрегване....

Но честно  казано наистина ми се струва много тъжно, да се налага човек да се оправдава за начина по който се е стекъл живота му... аз поне не вярвам, че нещата чак толкова зависят от нас
" Ако нещо е съдено да стане- то ще стане, колото и да се опитваш да го избегнеш... но ако не е  съдено да стане- то няма да стане, колкото и да се стремиш към него..."не си спомням автора на тази мъдрост, но поне моя живот е само низ от доказателства, че нещата си вървят обикновено натам, накъдето изобщо не ги бутам:)))

И за протокола-покрай мен живее мъж, които не се вълнува особено, че едно дете не му е генетична издънка и просто го обича..... 

Jaly1, определено не мисля, че някой обвинява майката за избора - и че е сгрешила.
Пантер само казва, че мъжа също не е виновен за грешен избор - или ако има вина - тя е и в двамата!
НЕ виждам лошо той - като мъж - да даде своето мнение за мъжете в бг, за тяхната позиция по въпроса.

И това, че ти имаш прекрасен мъж, не значи, че повечето са такива - моя роден баща като чу, че, не искам да се женя, заяви, че съм глупачка, щото с дете никой мъж нямало да ме погледне!!!! И той продължава да го вярва - въпреки, че високо ме цени... ТОва е морал и някакви принципи на по-старото поколение.... Той така мисли за мен, а каков ще стане ако брат ми доведе жена с дете? Въпреки, че понякога своето го съдим по-строго....

Вчера се борих половин ден да пусна моето мнение,но така и не успях.И както знаете-аз акъл не давам,защото живота поднася изненади в достатъчно количество,пък всеки се бори както и колкото може.Та ето поредният ми пример-имам познат тридесет и кусур годишен,с работа,с дом,ама без жена...търси я,ама нещо не я намира.Гледа едно дете като свое-не е негово,не е на жената,която е обичал,на едни "родители" заминали на гурбет и забравили за него.Вече 5 години.И продължава да търси жена и не подбира на принцип разведена с деца.Неговата максима е-колкото повече,толкова по-добре-мои,нейни-каква е разликата-децата ще са наши,ако се намерим и се съберем.

Катнадийн аз всъщност нямам мъж
Опитвах се само да кажа, че темите винаги избиват натам...на вина, на причини... ами кой може да ги нареди, да ги класифицира???
Да, съгласна, че такова ни е мисленето( като на татко ти в повечето случай ) но нали винаги е имало хора, които не следват общопретите норми??? Как да преценим дали сега мъжете, които ще "вземат" жена с деца, са повече от преди???Става егати и задълбочното психо-социално изследване на проблема... май да вземе да викнем МБМД