Христо, какво реши бе човек, няма ли да кажеш 
- Публикувана: 21 дек. 2005, 00:00 ч.
- Последно мнение: 26 март 2006, 22:40 ч.
убедете ме , моля !
? 
но мене ме е страх, имам чувството, че не съм готов, но до колкото се познавам, аз никога няма да съм напълно готов. 
За тези неща никога няма да си напълно готов . Затова ако наистина се обичате и се приемате такива, каквито сте, нама от какво да се боиш. Детето наистина променя изцяло живота ти, но щастието е неописуемо.
Човек никога не е готов да стане родител - просто едно дете винаги не е това което очакваш. Но като не мислиш за инстинктите на природата, едно дете се обича заради всичко това което правиш за него. Колкото повече време, нерви, грижи влагаш, колкото повече даваш от себе си, толкова повече почваш да го обичаш. Не се надявай да го обичаш от момента в който разбереш че е твое - в този момент предполагам че бащата започва да изпитва най-вече гордост от постижението си - зависи си от човека. Като забременях първия път, не твърдя че бях безумно щаслива. Като се роди детето, като започнах да не спя, като се лиших от много неща в името на детето, защото няма друг освен родителя, който да е в състояние да даде на бебето това от което има нужда, започнаха да се пораждат чувства в мен.
Като забременях втория път, бях безумно щастлива, защото знаех вече колко много дава едно дете - онези големи очи, които ти казват че ти си целия свят за него, онова безрезервно доверие и очакване, което не можеш да не оправдаеш...
Въпрос на отговорност - ако по принцип не поемаш отговорност, то едно дете няма да ти донесе щастие, а само гордост, и тогава почваш да преценяваш струвало ли си е. Имам много познати, които разсъждават по този начин. Ако не бягаш от задълженията си и си готов да дадеш от себе си, то няма по-голямо щастие за теб от едно дете.
Надявам се да не съм засегнала чувствата на бащите и майките, също така и на децата, не знам дали това е нещото което искаше да чуеш. Но това е моето мнение.
В момента ако условията бяха други, ако една родителска заплата беше достатъча за изхранването на едно семейство, не бих се колебала за 3то дете.
Трябваше около година на моя съпруг да ме убеди да си създадем едно бебе първия път, втория път тази идея се зароди в мен и само попитах - искаш ли и отговора да беше даден след 2 секунди...
Като забременях втория път, бях безумно щастлива, защото знаех вече колко много дава едно дете - онези големи очи, които ти казват че ти си целия свят за него, онова безрезервно доверие и очакване, което не можеш да не оправдаеш...
Въпрос на отговорност - ако по принцип не поемаш отговорност, то едно дете няма да ти донесе щастие, а само гордост, и тогава почваш да преценяваш струвало ли си е. Имам много познати, които разсъждават по този начин. Ако не бягаш от задълженията си и си готов да дадеш от себе си, то няма по-голямо щастие за теб от едно дете.
Надявам се да не съм засегнала чувствата на бащите и майките, също така и на децата, не знам дали това е нещото което искаше да чуеш. Но това е моето мнение.
В момента ако условията бяха други, ако една родителска заплата беше достатъча за изхранването на едно семейство, не бих се колебала за 3то дете.
Трябваше около година на моя съпруг да ме убеди да си създадем едно бебе първия път, втория път тази идея се зароди в мен и само попитах - искаш ли и отговора да беше даден след 2 секунди...
ами няма да те убедя. Има си своите + и - . +-совете са, че си имаш семейство, жена, дете което те гушка с малките си ръчички , а - нусите са, че се застояваш повече в къщи, ежедневието ти е пълно с лайна , детси плач, изнервената ти рошева съпруга сутрин не може да си намери място от нерви и само мрънка. еххх помисли си 
, а - нусите са, че се застояваш повече в къщи, ежедневието ти е пълно с лайна , детси плач, изнервената ти рошева съпруга сутрин не може да си намери място от нерви и само мрънка. еххх помисли си 
Не съм женен, но имам сериозна приятелка, която (според нея) е готова за "чудото на живота". 
Жените винаги са били по-напред в тия неща, но мене ме е страх, имам чувството, че не съм готов, но до колкото се познавам, аз никога няма да съм напълно готов.
За това, моля, убедете ме, че това е крачка която трябва да направя със затворени очи!
Жените винаги са били по-напред в тия неща, но мене ме е страх, имам чувството, че не съм готов, но до колкото се познавам, аз никога няма да съм напълно готов.
За това, моля, убедете ме, че това е крачка която трябва да направя със затворени очи!
Така, че при мъжете е различно, те не чувстват вътрешна потребност както жените. Не съм женен, но имам сериозна приятелка, която (според нея) е готова за "чудото на живота".
Жените винаги са били по-напред в тия неща, но мене ме е страх, имам чувството, че не съм готов, но до колкото се познавам, аз никога няма да съм напълно готов.
За това, моля, убедете ме, че това е крачка която трябва да направя със затворени очи!
Жените винаги са били по-напред в тия неща, но мене ме е страх, имам чувството, че не съм готов, но до колкото се познавам, аз никога няма да съм напълно готов.
За това, моля, убедете ме, че това е крачка която трябва да направя със затворени очи!
Така, че при мъжете е различно, те не чувстват вътрешна потребност както жените.
и до средата на бременността си все още не се смятах за готова да имам дете. А младежа не знам какво да го посъветвам... Хем тъй ,хем тъй...
Тия решения се вземат с чаша вино на плажа,или в планината...
Не съм женен, но имам сериозна приятелка, която (според нея) е готова за "чудото на живота".
Жените винаги са били по-напред в тия неща, но мене ме е страх, имам чувството, че не съм готов, но до колкото се познавам, аз никога няма да съм напълно готов.
За това, моля, убедете ме, че това е крачка която трябва да направя със затворени очи!
Жените винаги са били по-напред в тия неща, но мене ме е страх, имам чувството, че не съм готов, но до колкото се познавам, аз никога няма да съм напълно готов.
За това, моля, убедете ме, че това е крачка която трябва да направя със затворени очи!
Скачай смело братле
, аз мислих десет години и сгреших, че чаках толкова дълго. Имам и дете на година и три месеца. Та аз реших вече и се бракувам нема нищо страшно - между впрочем се бракувам утре 28.01.2006 г.. Успех. Според мен факта че задаваш този въпрос е показател за това че не си готов за тази стъпка. Когато човек иска истински нещо няма нужда от убеждаване.
Това е и моето мнение! Не мисля да те убеждавам, не и за подобно нещо.
Според мен факта че задаваш този въпрос е показател за това че не си готов за тази стъпка. Когато човек иска истински нещо няма нужда от убеждаване.
Абсолютно съм съгласна!!!
Препоръчани теми