Бих искала да има тема в която всеки да сподели какво е преживял когато заекването се появи изведнъж при детето, за да може всеки объркан в този момент родител да се обърне и да прочете действителни истории, които да му помогнат и да му дадат сили да продължи.
Ето и моята история . Синът ми е на 3 години и 10 месеца. Когато беше на 2 години и 8 месеца започна да заеква. Много бяхме притеснени всички в семейството и постоянно се питахме каква може да е причината (защото явна такава нямаше). След една разходка до магазина (привечер) и след прибирането вкъщи изведнъж не можеше да каже и една думичка. Много трудно беше да го гледаме безпомощни и да не можем да направим нищо. Заекването беше много остро и самото дете се ядосваше, че не може да говори. Спряхме да пускаме детски филмчета и наблегнахме на игрите и самото говорене бавно, защото детето копира. След половин месец започнах да наблюдавам постепенно успокояване и така както се появи внезапно, точно след месец всичко отшумя и изчезна.Такава голяма радост не мога да я опиша.
За съжаление след по- малко от година отново се завърна заекването, на 3 години и 7 месеца. Отново явна причина няма (какво ли не мислихме всички). Заекването премина през различни фази- от запъване при първата буква, после сричка, повтаране на цяла дума до невъзможност да изговаря напълно думата. Говорихме с логопед и ни препоръча да започнем терапия. В края на месеца ни е часът. Но за наша огромна радост сега след 4 месеца започвам да усещам подобрение, което се изразява в повтаряне на първата сричка само (и то не само при първата дума в изречението), при което отсъства всякакво напрягане . Мога да кажа, че 90% има подобрение. Почти го преодоляхме, за наше огромно облекчение и щастие.
Наясно съм, че няма гаранция заекването да не се появи никога повече, особено когато в нашия случай има наследствена обремененост от страна на съпруга ми.