ШКОЛА ИВАНОВИ - споделете вашето преживяване!

 

Абсолютно 
Синът ми ходеше в друга добра школа. По 4-5 часа, без издевателствата на Иванови, с приятелско и в същото време грижовно отношение. И там го научиха да си подрежда деня, да си разпределя времето, да иска да учи много и че знанията са най-важното нещо в живота му за момента, на мотивация и едни куп други неща, които са мой срам нямаше как да му ги набия в главата сама. Стана много по-отговорен, започна да говори като възрастен и имаше увереност в собствените си способности. Влезе по първо желание, в най-високия бал сред кандидатите, а имаха доста посредствена учителка по математика в прогимназията. Всичко това го отдавам на неговите собствени способности и на една добра професионална работа на учителите. Така, че същата цел може да се постигне и с други средства. Все пак стреса е вреден за здравето в дългосрочен аспект.

А аз като ги чета тези възхваляващи постове, направо изтръпвам. Все едно се говори за казарма или поправителна институция, в която биват въдворявани калпазаните, че "да направят хора от тях". Че и на всичко отгоре да им харесва, малко на Стокхолмски синдром ми мяза.  Аз лично не виждам смисъл заради едното училище детето ми да бъде подлагано на такива крайни мерки, нито пък да решава задачи до среднощ, а аз да бъда хокана като куче. Ученето на отговорност и добро поведение, разпределянето на деня и задачите е първо и основно работа на родителите, а не нанякакви трети лица.

Не мога да намеря факти, които да потвърдят предположението, че става въпрос за реклама.
Моля, да спрете да се отклонявате в тази посока!
Всеки има глава на раменете си, да прецени сам на какво да вярва.
Отдавна не сме имали актуална тема за школата, тази ще остане за сега, стига да не я съсипете с безсмислени спорове.
Моля, обсъждайте проблемите по същество и не ме принуждавайте да дебна и трия!
Хубав ден!

А какви са тези "глоби"?
Може да се копне нещо, като идея и при домашното обучение, все пак.

Започвам да отговарям наред!

Здравейте  Moneytalk и kremito,

Радвам се, че има и други деца, за които методът се оказва мотивиращ и води до израстване. Моето впечатление е, че за повечето хора е така и от моята група се сещам за едно единствено момиче, което вероятно ги споменава с лошо… може би и отпадналото момче, но него не съм го виждал в последствие.

Здравей Carmela,

Радвам се, че ти е харесало. Успех на детето ти във всяко начинание!

Здравей нова,

„Аз лично проучвах въпросната школа по препоръки на приятелка, чийто син я завърши.
Разговарях по телефона с Иванов, силно казано, по-скоро слушах в продължение на около час. Суперлативи лично той не ми каза кой знае колко, разбрах, че ако не си пише домашните ще има глоби, а ако му стане навик след третия път май, не помня точно, изхвърча.
 Почти всичко, което ми каза звучеше плашещо, а не с цел да ме спечели като клиент.”

Няма хора на света с по-слабо развито чувство за маркетинг и за отношение към клиентите от Иванови! На мен затова ми се струва смешно не само за моята тема ами, за която и да е свързана с тях, че са си направили труда да правят каквато и да е реклама или пиар във форуми.
И от твоите думи, а и от личните ми впечатления ми се струва, че винаги се държат все едно искат да те откажат да запишеш детето ти при тях – Наско Иванов те посреща във възможно най-клошарския вид, който човек може да си причини, в една кухничка, която е сякаш телепортирана от друг век и започва да ти обяснява колко е лесно да се откажат от теб по средата на подготовката ти.
Честно казано, мисля че го правят нарочно (защото е супер прекалено, за да е случайно) и причината се крие в това, че за да им сработи методиката, родителите на детето трябва още преди да са ги срещнали да са вътрешно напълно убедени, че тази методика ще проработи за тяхното дете. Нека си го кажем честно – на 12 годишна възраст, колкото и либерални да са родителите ти, обикновено те решават вместо теб, а много родители дори като си на 20 години те имат за слаб и беззащитен, камо ли като си едва на 12. Този тип родители, набързо биха те отписали още в началото, когато напрежението е голямо, ти не си свикнал и няма как да не мрънкаш, плачеш или дори ревеш с пълно гърло. Честно да ви кажа, до към Нова Година щях да отдъхна с облекчение, ако родителите ми бяха дали опция за отказване. След това, като стана пролет и резултатите започнаха да идват с пълна сила, а и с останалите вече бяхме станали приятели, за мен щеше да е истинска трагедия да ме отпишат.
На Иванови рекламата им я правят доволните семейства – няма по-мощна реклама от това. Следователно тях ги интересува да работят с деца, които ще издържат до край (благодарение и на родителите си) и след това ще ги споменават с добро (или поне в повечето случаи). Това според мен е причината Наско Иванов по никакъв начин да не се опитва да ти покаже тяхната школа, като един привлекателен избор, а напротив, представя ти я точно каквато е - един тежък избор, който включва доста напрежение и стрес поне в началото. Ако смяташ, че ще те повреди, по-добре не се захващай защото, който се е отказал през Декември със сигурност не ги споменава с добро, а и означава един плащащ ученик по-малко до края на годината.


Здравей Черна станция,

„Няма значение реклама ли е или не е - написаното се покрива с общия тон на отзивите в нета.
Според мен обаче във всички писания по темата се отличава нещо общо - школа Иванови е място за  разхайтени хлапаци и деца без особени заложби. Първите биват "вкарвани в правия път" доста ефективно, а вторите успяват да изявят целия си потенциал и така да се конкурират с по-надарени деца. Методите обаче далеч не са творчески, а приличат на мущровка в пруска казарма.”

Не е реклама
Според мен на 12 години е прекалено рано да се каже кой е без заложби и дали разхайтеността му се дефинира от обективно негативни фактори или защото например има оригинално мислене, което бива негативно оценено от конформистки настроени учители, или защото хормоните са му объркали мозъка, или защото има нужда от някаква изява, за която семейната и училищната среда не му създават необходимите условия.
Едва ли когато съм бил на 12 някой е можел да каже за мен, че ме вижда извън България да управлявам инвестиции за десетки милиони евро със сложен финансов и организационен профил още преди да съм навършил 30, а съм сигурен че ако бях направил по-различни избори в живота, можеше да съм на съвсем друго място и да се занимавам със съвсем други неща. Можеше да влезна в спортно училище, никога да не срещна Иванови, да не успея в спорта и към момента да карам такси. Не се знае на къде могат да тръгнат нещата, когато си толкова не просто млад ами направо малък.
Изобщо всеки заслужава да получи шанс, когато е на 12 и се надявам, че всички сме съгласни, че едва ли системата в България е най-удачната на света с това хрумване, че на 12-13 годишна възраст на теб в голяма степен ти се решава професионалното бъдеще или поне със сигурност се случва нещо наистина важно за бъдещото ти професионално развитие. В България, в коя гимназия ще учиш е наистина важно, ако считаш за важно професионалното си развитие, защото от това зависи не само дали ще си в конкурентна среда ами и кои ще са бъдещите ти контакти - към днешна дата виждам как повечето ключови позиции във важните фирми, банки и други институции в България се заемат от хора завършили гимназии, които се броят на пръстите на двете ми ръце.
Просто няма такова сито, нито за университет в България, нито за който и да е университет в чужбина, каквото се получава за елитните гимназии в България и в частност в София. Всъщност всеки сам си преценява дали да учиш в елитна гимназия е важно или не, може пък и изобщо да не е, но това в което съм убеден, че ако един ден решиш, ЧЕ ВСЪЩНОСТ Е ВАЖНО, то Иванови ти дават шанс да смачкаш абсолютно всичко, което по една или друга причина ти е мътило главата, да минеш през ситото и вече години по-късно когато реално можеш да оцениш къде са точно талантите ти, да си стъпил на една здрава основа, а още по-нататък, когато срещнеш трудности, да можеш да се бориш и да ги преодоляваш. Когато житейските трудностите дойдат, а това винаги се случва, няма как да ги преодолееш благодарение на това, че математиката в 7-ми клас ти се е отдавала и си бил много талантливо дете, за тях се иска кален характер, за който аз считам, че системата на Иванови допринесе и съм убеден, че в това си отношение е полезна и за децата без пропуски в подготовката до седми клас или с вроден талант по точните науки.

Здравей gal94,

„Така, че същата цел може да се постигне и с други средства. Все пак стреса е вреден за здравето в дългосрочен аспект.”

Усмотрението ти, че в крайна сметка здравето е най-важно, е едно от онези неща пред, които и боговете мълчат. Няма как да не се съглася. Когато изборът е между здравето и каквито и да е социални придобивки и професионално израстване, е ясно везната на къде клони, но е малко въпрос на възприятие и философия за живота.
Аз например знам, че за моето здраве е най-полезно и безопасно да плувам и да се разхождам, но просто темперамента ми е друг и аз предпочитам да карам кайт-сърф и ски, където можеш да се размажеш във всеки един момент или да играя футбол където неминуемо получаваш контузии, които един ден могат да направят така, че да грабнеш бастуна по-рано от необходимото. По-силно е от мен – аз не мога просто да се разхождам или бавно, но славно да въртя дължини в басейн, това би ме убило психически.
Същото е и в работата – лесно е да си намеря работа без стрес, където цял ден да прехвърлям един лист от лявата страна на бюрото в дясната и да нямам никакви важни отговорности, но аз имам чувството, че това би ме разболяло или най-малкото със сигурност би ме натоварило психически страшно много. След няколко такива дни сигурно ще мисля за самоубийство, а обратното, стресът не ми тежи и работя добре под стрес, макар и научните изследвания да казват, че това може да ми докара рак на 50 годишна възраст.
Не знам кои житейски преживявания или генетични заложби те правят от единия или другия тип, но може би и Иванови изиграха своята роля стресът да не ми пречи. Ако това се окаже вредно за здравето ми… какво да ти кажа, един ден ще дойде сметката и ще трябва да я плащам, но към този момент ми се струва, че дори сметката да е солена, ще съм доволен от това, което съм консумирал и ще я платя с вдигната глава и житейска равносметка, която ме устройва.

Здравей Andariel,

“А аз като ги чета тези възхваляващи постове, направо изтръпвам. Все едно се говори за казарма или поправителна институция, в която биват въдворявани калпазаните, че "да направят хора от тях". Че и на всичко отгоре да им харесва, малко на Стокхолмски синдром ми мяза.  Аз лично не виждам смисъл заради едното училище детето ми да бъде подлагано на такива крайни мерки, нито пък да решава задачи до среднощ, а аз да бъда хокана като куче. Ученето на отговорност и добро поведение, разпределянето на деня и задачите е първо и основно работа на родителите, а не нанякакви трети лица.”

Това за Стокхолмския синдром е яко
Мнението ти макар и малко по-хард се припокрива с това, което казва Черната станция, така че на практика вече съм отговорил какво смятам.
Мога само да добавя, че все пак не е изобщо такава инквизиция каквато я виждат някои хора и аз съм бил много по-лошо засяган от учители в държавни училища отколкото някога от Иванов.
Иначе мога само да те подкрепя относно това, че всеки родител преценява, кое е най-добре за собственото му дете.

Здравей Ели,

Благодаря за доверието, макар и то да ми се дава само поради липса на уличаващи ме доказателства. Аз все пак го оценявам и ти обещавам да не те разочаровам, а и както вече казах, съм винаги готов да се легитимирам по всякакъв начин.

Здравей Джуди,

Глобите ги нямаше по мое време и може би някой друг може да отговори по-точно, но ми се струва, че става въпрос за това, че са почнали да налагат парични глоби на родителите ако детето им е без домашно. Чрез това явно целят да засилят контрола вкъщи… а и да изкарат повече пари
Тоест се съмнявам, че ще можеш да го приложиш в домашни условия, защото ще трябва да се самоглобиш
Все още те очаквам да станем приятели във фейсбук.

Поздрави на всички!

О, значи глоби в съвсем прав текст? Пък аз помислих, че санкционират нередовното хлапе с някое допълнително домашно, да речем.
Благодаря ти.

Във фейса профил има само синът, аз нямам такъв. Влизам през неговия, ако искам да видя нещо. Затова. Трябва той да е съгласен. Ще го питам.

Всъщност всеки сам си преценява дали да учиш в елитна гимназия е важно или не, може пък и изобщо да не е, но това в което съм убеден, че ако един ден решиш, ЧЕ ВСЪЩНОСТ Е ВАЖНО, то Иванови ти дават шанс да смачкаш абсолютно всичко, което по една или друга причина ти е мътило главата, да минеш през ситото и вече години по-късно когато реално можеш да оцениш къде са точно талантите ти, да си стъпил на една здрава основа, а още по-нататък, когато срещнеш трудности, да можеш да се бориш и да ги преодоляваш. Когато житейските трудностите дойдат, а това винаги се случва, няма как да ги преодолееш благодарение на това, че математиката в 7-ми клас ти се е отдавала и си бил много талантливо дете, за тях се иска кален характер, за който аз считам, че системата на Иванови допринесе и съм убеден, че в това си отношение е полезна и за децата без пропуски в подготовката до седми клас или с вроден талант по точните науки.


Чакай малко, Жеко! От твоите думи излиза, че който не е готов да подложи детето си на системата на Иванови, не му е зор за елитно училище! Аз просто не съм привърженик на тоягата, а на моркова. Не искам някой да размахва камшика над главата на детето ми "за негово добро" само и само да влезе в английската или немската гимназия. Мотивация за учене се постига и по други начини, по-меки и човешки. Нали знаеш приказката за магарето, дето тъкмо го научили да работи без да яде, и то взело, че умряло! Така, както предсттавяш нещата, или но пейн - но гейн, или не ставаш, характерът ти не е кален и прочие! Щом в елитните училища влизат достатъчно значим брой деца от други школи или от частни уроци, значи не са Иванови върхът на сладоледа.
На всичко отгоре, хем да си плащам, хем да ме глобяват, защото аз не размахвам още един камшик вкъщи, е немислимо! Няма как да стане тази работа! вече започвам да си мисля, че родителите, които записват децата си там имат някакви забежки в ценностната система и отношението към децата си.

Говорят за съвсем истински парични глоби
А за хлапето чета, че са въвели някакъв обществено полезен труд, но не мога да ти кажа дали е истина и какво представлява, защото по мое време го е нямало. Представям си ги как ги водят на Витоша да съдят борчета 

Не знам, кой си позволява да ходи без домашно така или иначе - на мен ми беше достатъчно да видя какъв "сешоар" й направиха пред всички на онази съученичка, за да не си позволя никога да отида без домашно.

За фейсбук, щом е толкова сложно не е нужно да притесняваш сина ти - не искам да му навлизаме в личното пространство на момчето по подобен повод. Ако някой ден ти решиш да си направиш, ме добави.

Като гледам как си написал "сЪдят борчета" се чудя, ако ти си от отличниците на школата, колко ли грешки допускат по-слабите! И това за публичното сешоарене съвсем ми направи мнението негативно.

Здравей Andariel,

Сигурен съм, че безброй деца, които не са се готвили при Иванови имат абсолютно същата мотивация да учат в елитни гимназии, като тези които са учили при Иванови. Съвсем не исках да кажа, че ако си при Иванови значи си мотивиран да влезнеш в елитна гимназия, а ако не си, значи не ти пука. Ако някъде съм написал такова нещо или се разбира по този начин, те моля да ме извиниш не е била такава целта ми.
Това, което исках да кажа е, че при мен Иванови направиха възможно да бъдат попълнени не пропуски, а огромни ями в знанията ми за много кратко време, тоест те направиха възможна за осъществяване едно желание, което при мен узря малко късно и нямаше големи изгледи да се сбъдне. Мисля, че другаде и по друг начин едва ли щяха да се справят с мен – нямаше да стигне времето, но за други деца и при други обстоятелства най-вероятно има и по-добри алтернативи или поне така предполагам.
При мен с тоягата и морковът сработи добре в този случай, като твърдя че тоягата ми беше само показвана и лично мен никога не са ме налагали с нея. Разбира се човек има пълното право да смята, че това не е точната система за него или за неговите деца… нещата са винаги индивидуални.
Познавам безброй хора от цял свят с изключителни човешки качества и калени характери, които дори не са чували за Иванови, така че съм далеч от мисълта, че само при тях израстваш като достоен човек, но аз за мен съм убеден, че изиграха важна роля в изграждането ми като човек.

Относно съмненията в ценностната система на родителите ми, не знам какво да ти отговоря – ще им предам забележката, пък дано си вземат поука  

Здравей отново Andariel,

Еми аз сто пъти ви казах, че не правя реклама на Иванови, а по-скоро антиреклама, но вие не ми вярвате  

Грешката ми е наистина груба и трябва да призная, че се чувствам неудобно от това... в моя защита ще кажа, че дългите ми години извън България неминуемо си оказват своето негативно влияние върху правописа и върху изразните ми средства. И съпругата ми дори не е българка, та и в работата и вкъщи ползвам други езици – общо точно 7 на брой, като май е време да спра да уча нови, защото ми развалят родния.  

Извинявам се за правописната грешка и на мен в мозъка сякаш ми се къса струна, като прочета груба правописна грешка на български език.

Иначе още в първия пост без бой си признавам че бях в почти най-слабата група при Иванови, аз съм си поне винаги честен  

Да, и аз не останах с впечатлеkие авторът на темата да агитира прилежните отличници да ходят при Иванови.
По-скоро, ако добре съм разбрала, там получават шанс и тези деца, които имат потенциал, но поради ред причини - възраст, пубертет, недисциплинираност, мързел, глезотия или нещо от сорта не биха се справили в други школи, в които се разчита изключително много на мотивацията на самото дете.
Нещо, което съществува и в съвременното училище, разчита се децата да са възпитани, прилежни, ученолюбиви и изпълнителни, без да се прилага каквото и да е, ако те се окажат не такива.
Но, както на всички е ясно, този подход не работи при всичките деца, така че за мен въпросната школа е една добра алтернатива за тях.
За себе си никога не бих казала "никога", догодина синът ми ще е седмокласник, може точно тогава да го удари хормона и не бих го оставила точно в 7-ми клас сам "да си троши главата", ако се наложи, и при Иванови ще ходи.
А има достатъчно примери на пораснали вече деца, които се обръщат назад със съжаление и казват "ако ме бяха натиснали...."
За моето дете не смятам, че животът му ще е по-щастлив, ако го оставя да се наживее в 7-ми клас и се обръща през целия си останал живот назад с "ако".
В крайна сметка да си родител означава и точно това, когато детето ти се отклони или се загуби някъде по пътя, ти да му помогнеш, да го насочиш по начин, който е полезен за конкретното дете, а много често този начин не е същият, какъвто е за съседското образцово дете.

Judy, ако не се лъжа, със санкцията (парична за родителите) провинението се заплаща, но задължението си остава - за следващия път трябва да подготвиш и ненаписаното и новото домашно.
Санкцията е към родителите - че не са проверили дали домашното е подготвено, има и сайт, в който си пише всичко, мърдане няма, няма някой не е разбрал, друг не е записал.
При телефонния ми разговор бях уведомена изрично, че от родителите се очаква подкрепа по отношение на домашните работи, категорично ми беше обяснено, че не толерират неписането на домашни. От приятелката ми знам, че не е задължително да реши всичките задачи от домашното, но е задължително листа да е изписан с опитите за решения, да е видно, че старания са положени и да е видно коя точно част от материала не е усвоена.

Здравей Иеколев,
Аз ти благодаря за това което сподели.Мисля ,че ще бъде полезно на много родители.
По принцип съм от по-либералните родители,но специално за момчета церберския подход на Иванови ми допада.Момичетата са някак по-отговорни и по-рано осъзнават важността на изборите ,които се правят в живота.Практиката показва ,че момичетата са по -трудолюбиви и амбициозни в ранните си години.В този ред на мисли(тъй като имам само момчета и планирам преместване в София) ,искам да попитам за училището на въпросната школа.Евростар -доколкото знам.
Моля за впречатления иинформация.

Мисля, че истериите покрай кандидатстването след седми клас са прекалени. Не виждам какво предполага стоенето на едно дете в школа цял ден и след това писане на домашни до полунощ. Според мен подготовката може да мине много по - леко и безстресово. Когато аз кандидатствах (а това не беше чак толкова отдавна, сега съм първи курс студентка) изобщо не ходех на уроци (за изумление на съученици и учители), а успях да влезна в една от най - престижните гимназии. Не бих си оставила детето в школа - казарма, където да му крещят и да го унижават, а мен евентуално да глобяват уж за негово добро. Също така мисля, че похвалите, добрите думи, насърчението действат много по - мотивиращо от страха и ужаса от наказание.