. Изпреварих малкото дето все на компа кисне, за да кажа че неделя ме устройва, само кажете къде да бъде и кога. Марти до сега в детски център е влизал само веднъж и то с мен до оградката, но е време да разбере, че може и без мен да се забавлява /в яслата бил самостоятелен и си играел добре с децата, но аз наблизо ли съм, е като лепка 
/.. Мен лично следродилната депресия ме държа адски дълго време, няма нищо по-естествено да ти е криво на моменти. Имала съм желание да избягам надалеч /всеки от нас ги е имал/, но минава. И когато Анджи и Бела те погледнат и се усмихнат и ти знаеш, че си целият им свят и нищо друго няма значение 
. Винаги добре дошла си да пиеш кафе с нас /може и мислено/. 
Аз след малко ще разбера дали няма да мога и днес за 11 да се организирам.....ако тръгваме следобед. Аз си написах моите. Едната част във фоаето на НР докато чаках за ден на отворените врати. Другата част, като се прибрах вкъщи 
) е големият Ники (има и малък Ники). Другия е Мушков (Калоян се казвал, ама всички Мушков му казвали поради наличие и на др Калоян в групата). Другото приятелче е Бекъма 
Казвал се Георги, но били 3 бр. Георги в групата и този станал Жоро Бекъма. Децата му го измислили по думи на госпожите и вече всички така му казват. 
прибрах се! След двудневно общуване с 30 бр. даскали установих 
виж мечти колкото искаш 
Аз всъщност не съм в следродилна депресия. Просто бързо паля и съм свръхчувствителна. Хормони! Или поне това ми е оправданието. А Анджи и Бела са ми ангелчета. Дори и когато се дерат в един глас, по никакъв начин не ми идват в повече. Все пак, знаех с какво се захващам. 
Брат ми много я похвали, но това му е работата все пак - да видим
). 
, ама и ние сме едни девойки след 1-2 деца, ама карай, звучи едно такова по-младеещо. Вчера ходих на лекар, много съм настинала, едвам говоря, та пише ми рецепта докторката и ме пита " години" , аз 2-3-4-5 секунди мълчание , абе позачудих се на колко съм, 32 викам и тя - ееее, ама хич не ти личат, та на фона на гадната настинка ми хареса констатацията й 
. Иванчо е Калпазанчо, а Андрея е Ревлата, да ви каза честно чух едната госпожа да нарича така детето, то наистина много реве, при все че е от юни месец на градина, ама ако съм на мястото на майката на ревлата, няма да съм особено съгласна да ми наричат детето така 
, че и децата така да му казват. Обясних на Александрина, че не е редно така да й казва, да видим колко ме е разбрала., както казваш - важното да ни отвеждат безаварийно и комфортно от едно място до друго, за колите става дума де, макар че и за мъжете може да важи същото
и аз това си останах безцелна 
Аз лично бих направила забележка на госпожата ,нищо ,че не касае моето дете 
Дзън все пак!!!
.. Може би е много права, аАма от къде да ги разбирам аз тия работи, все пак съм цял икономист и половин юрист , далеч съм от педагогическите приоми и методи 
. . Определено е като едновремешните 10 преписа на едно писмо, които се разпространяваха по пощенските кутии. Яко преписване падаше, щото иначе ще загазиш, ако прекъснеш веригата. По модерному върви същото, но у фейса с разните му там казуси.