ЗАщо една жена работи? Какво я кара да е само домакиня?

Кои са тези, бе, Танче, които работят за минус сто лева? За да е на загуба от работата си един човек, заплатата му трябва да стига за карта за градски транспорт и 10% от сумата му за дрехи (приемам, че за работа се купуват повече и по-скъпи дрехи, отколкото за у дома, така че взимам надплащането само). Колко е това? 100-200 лева?
Виж, ако работи и заплатата й стига за тези разходи плюс разход за бавачка и след това свършват, аз не го броя това за минус, защото разхода за бавачка е до време, след това отпада, а междувременно жената се развива и започва да работи за повече пари. Заплатата на бавачката в случая не е разход, а инвестиция.

   Ами аз обикновено октомври ги разсаждам, но тоя път се замотах. И пролетта става, разбира се.

Азаф--абсолютно същата история е и при нас.
 Майка ми като твоята винаги е работила,също директор на училище,но за нейната заплата и аз никога не бих работила .
В рода на мъжа ми жените с малки изключения не са работили .
На мен ми харесват и двете,но работя САМО ,защото изкарвам добри пари и съм до детет си.
 Не се налага,никой не го иска от мен,сама се натискам да го правя,да уча, но харесвам в 4 те дни в седмицата,в които не работя да си стоя у дома и да си обгрижвам семейството и дома.

Почнаха пред празничните теми за надцакване  

Интересно. Не бихте работили за ниска заплата. Чудно - какво тогава е ниска заплата за вас? Щото не ми се вярва детегледачката 3 дена седмично да взима висока заплата, ама нейсе  

Евала на приятелката ти.

Аз не съм работохолик и кариерист.
Работя, за пари. Това е.
Макар че, ако бях като приятелката ти, определено щях да готвя, чистя и т.н.

   Работя. Причините са ясни - обичам си работата, дори тук не мога да се откъсна от нея.
   Имаше момент в живота ми, когато бях единствената с доходи в мини-семейството състоящо се от мен и синът ми. Тогава разбрах, че любовта към работата може да се окаже живото-осигуряваща. За да не съществуваш, а да живееш. Не си се представям домакиня за повече от няколко месеца, макар в момента да имам нужда точно от това. Давам си сметка, че ще е за кратко ако се случи. И предпочитам да го преодолея работейки.  
     Колкото до доходите - наистина много хора живеят с не повече от 700-800 лева месечно. Тричленни и четиричленни семейства. И нямат никакъв друг избор, освен да работят и двамата. Иначе няма да могат да се нахранят, да си платят тока. В техните семейства 300 -400 лева заплата е въпрос на оцеляване. И въобще не може да става дума за бавачки, домашни помощници, или посвещаване на децата извън времето за платено майчинство. А понякога и доста по-кратко.

Бих работела за всякаква заплата / дори минималната/ ако се налага.
Ако имам право на избор също бих работила.
Мразя домакинската работа и най-важното не я умея. Може би, оттам идва и първото.
Бих се занимавала с хоби, но хобитата са скъпо платени.

Познавам една "професионална" домакиня.Професионална е,защото е работила около 2 години до сега,но мнооого отдавна.Оправданието и е,че има деца за гледане-според мен това е оправдание за мързеливите жени.По малкото дете (заради което си седи вкъщи да го гледа) е 10-ти клас...Голямото дете е в работоспособна възраст.Няма да споменавам кой и как ги издържа,за да не се разпознае някои.Не е мъж,не е любовник.Така като гледам децата ще наследят "професията" на майка си.

Дай да видим. Може и аз да се възползвам.

fam- На твоето мнение съм с малки изключения:)
Хърмаяни-точно това имах предвид и аз за малките доходи,които няма да стигнат за гледачка,а камо ли да останат за жената,която работи.
Никой не говори някой да му налага нещо.
И хобитата могат да се превърнат в доходоносна работа.
 Има много примери и за такива домакини превърнали хобито си в приятна и облагодетелстваща позиция.

Преди да  навърша възраст ,подходяща и определена  от закона за работа съм учила, имала съм някакви мечти, стремежи за осъществяването на които са положени и усилия от финансово естество-  квартири, учебници,  пътувания - всичко това са средства ,вложени от родителите ми в моето образование.
Когато започнах работа заплатата ми беше не  голяма и подобна на  заплатите в много и твърде различни  професии.Беше ми леко неприятно, че момиче на моите години  без образование / в смисъл без някакво специално образование/ и без особени  отговорности получава  с около 5-6лв. по-малко от мен.Същевременно ми се налагаше да влагам средства за закупуване на скъпи специализирани издания, абонаменти също  за специализирана литература.Като прибавим и разделяне със студентсткия стил на обличане/  предимно дънки и пуловери/ и преминаване към офис-стил, който по онова време беше особено  строг и наистина, може и отрицателна разлика да се получи, като се съпоставят приходи-разходи.

Но бях доволна, че правя нещо, което радва ума и емоциите ми.Имало е много трудни моменти,  изнурителен труд, безсънни нощи.
Днес  съм на значително по-висока позиция по-отговорна, но и по-спокойна.Имам натоварени дни, но имам и дни в които мога да се размотавам до безкрай  и да върша много лични неща.
В другата тема бях написала- кариерата е и свобода.До един момент ти отнема, по-късно дава с пълни  шепи.Възнаграждението за труда ми е повече от прилично.

Ето затова работя.За удовлетворение,  преди всичко.Работата  ми е и като хоби- увлича, интригува.Дойде време и да е добре платена.

И самата работа ме научи по-късно, когато вече имам семейство да съм организирана и  да намирам  време за всичко.Не ми е тежало нито водене на детето "някъде си", но  все пак в нашия град от 30 минути повече едва ли се хаби за водене.Водила  съм го и на плуване и на пиано извън градината.Разбира се,  избирам места за водене близки до градината, до дома ни.

Чистачки и бавачки не ползвам, но с удоволствие се възползвам от услугите на бабите , които готвят.

С мъжа ми точно за два часа успяваме да изчистим и подредим  къщата си.
Според характера на служебните си ангажименти  / често и на двамата са различни/си уточняваме и домашните ангажименти.

И тъй като стана въпрос за  къща и градина- това е голямата ми мечта, която  стъпка по стъпка започнахме да  осъществяваме.Тогава не зная как ще е,  много се надявам да "впиша" и градинката във времето  си.

Ех, Танче - тактично се правиш, че не виждаш въпросите ми  
Само едно не мога да разбера - защо?
Мама, стринка, чичо, мъж, аз, - всички - сме в чужда държава тогава? Щото не ни се работи, не ни се налага? И как, аджеба - с 6-8 П на час - три дни седмично - изкарваш добри пари? Или ти може би взимаш по 20П на час, а? 

Веднага давам пример с близка приятелка, която засега не работи, но има огромно желание. Просто търси място с друго заплащане. Заплатата й е около 500-600 лв., въпреки примамливо звучащото заглавие. Има малко дете, което не беше прието в ясла и няма баби на разположение. Най-евтината детегледачка от тези, които намери иска 400 лв. Като прибавиш транспорт до работата и обяд извън дома, дрехи и обувки (понеже работата й изисква по-стилно облекло), надали оставащите 100-200 лв. ще й покриват само разходите за ходене на работа. И остава на 0. Тогава къде е точно смисълът?
Ниска заплата - лично за мен - е тази, която не позволява покриване на ежедневните нужди + известен остатък и за някои удоволствия и/или заделяне по сметка.

Виолина груба си и затова ти игнорирам въпростите.
 Всеки попитал ме нещо смислено отговарям.
Не смятам,че трябва да давам точен отчет!

АЗАФ--прекрасен пример!Благодаря ти!