Било ли ви е страх да не останете без деца ?

  • 20 539
  • 303
  •   1
Отговори
# 30
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 894
Не бива мисълта за деца да те обсебва и да те тормози.  Hug
Да, млада си и макар, че няма изгледи за нова връзка, нещата се променят бързо и не знамеш какво може да ти поднесе животът. Знам, че е клиширано, но пък е вярно.  Wink
Живей си живота, пък - децата, когато дойдат. Не забравяй, че медицината днес дава шанс за износване на дете по доста късна възраст, така че не се вторачвай в 27-те си години!

П.С. Ех, как ми липсва тази възраст! На 27 се омъжих и забременях, така че за мен това беше краят на безгрижието. Laughing

# 31
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 183
Започни да си повтаряш,че възможностите са пред теб,че човекът,с който искаш да създадеш семейство е там някъде и те чака.Разсъждавай позитивно,не се отдавай на лоши мисли и самосъжаление.Не си на 50г.,за да правиш изводи,че животът си минава покрай теб.Това в никакъв случай не е така. Naughty В супер възраст си.Погледни на раздялата като на една възможност за свобода,да си поживееш малко,да мислиш за себе си,да направиш някои неща,които преди не си могла. Hug Изобщо,само хубави неща те очакват. Peace

# 32
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Agaph, тъкмо сега ще поживееш малко само със себе си и за себе си, на свобода. Има още доста време да си поживееш, не се отчайвай, защото трябва да започнеш наново. Тъкмо ще станеш по-силна и уверена.

# 33
  • Мнения: 1 432
Няма от какво да те е страх, щом искаш - ще имаш!   bouquet

Мен ме беше страх ,че ще остана без деца на 18  ooooh!. Сега ме е страх ,че остана с едно  Cry

# 34
  • София
  • Мнения: 1 609
Да, страхувала съм се, и то точно в такъв момент и с такъв ред мисли в главата, както е при авторката. Раздяла с дългогодишен партньор, аз на 26 и се страхувах, че докато срещна подходящия човек и стигнем двамата заедно до желанието да имаме общи деца, вече ще съм загубила репродуктивните си способности. Не стана така Simple Smile

Agaph, смело напред  Hug

# 35
  • София
  • Мнения: 344
Ами страхувала съм се, но бях доста натоварена с учене и работа, и ми оставаше малко време да се отдавам на страховете си.  А нещата изведнъж така се завъртяха....на 33 се омъжих, на 34 се разведох. Mr. Green На 36 се омъжих отново, на 37 се роди дъщеря ми и все-още съм омъжена  Wink.
Е не посмях да родя второ, но съм щастлива и така. Та не знаеш какво те очаква. Дай Боже да са все хубави неща. Hug

# 36
  • Мнения: 2 216
Мило момиче, мисля, че в главата ви има една рамка, в която сте поставили нещата, които трябва да ви се случат.  А ако настоящето ви не се побира в рамката....си измисляте проблеми!
Не робувайте на модела, който е наложен, защото дори статистиката вече показва, че жените раждат първо дете след 30г.
Хубавото на живота е, че ни поднася изненади когато най-малко очакваме. Много силно ви стискам палци да сте щастлива! Сигурна съм, че ще сте добра майка Hug

# 37
  • Мнения: 293
Ами страхувала съм се, но бях доста натоварена с учене и работа, и ми оставаше малко време да се отдавам на страховете си.  А нещата изведнъж така се завъртяха....на 33 се омъжих, на 34 се разведох. Mr. Green На 36 се омъжих отново, на 37 се роди дъщеря ми и все-още съм омъжена  Wink.
Е не посмях да родя второ, но съм щастлива и така. Та не знаеш какво те очаква. Дай Боже да са все хубави неща. Hug

Този пост направо ме изпълни с безумна надежда ! Браво на теб  Grinning
И не само този , разбира се! Но това си е направо тройно салто  Mr. Green

# 38
  • Мнения: 22 508
Не съм имала изобщо време да мисля за деца, какво остава да се страхувам.
От тинейджърска възраст имах проблеми, след консултации с какви ли не лекари, професори и т.н., всички заявяваха, че ако реша да забременявам трябва да мина през стимулация и какво ли още не, и тогава пак не е сигурно че ще стане.
Но....в един момент, на 23г. след 3седмично закъснение на цикъла се оказа, че съм бременна.
Предполагам обаче, че в някакъв момент и на дадена възраст човек започва да се чуди дали ще срещне подходящият партньор, за да създаде деца, дали не му е прекалено късно и т.н. и т.н.

# 39
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
Да, страхувала съм се, но не от липсата на партньор или егн-то, а дали някакъв здравен проблем няма да ми попречи. Слава Богу, страховете ми се оказаха неоснователни.

# 40
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 889
Не ме е било страх, винаги съм мислела че трябва да намеря подходящия човек, и тогава да мисля за дете. Та на 19 забременях - направих аборт по собствено желание и преценка. Родих синът си на 40.

Към авторката - мислш, че си още много млада за да минават такива страхове през главата ти

# 41
  • Мнения: 293
Не ме е било страх, винаги съм мислела че трябва да намеря подходящия човек, и тогава да мисля за дете. Та на 19 забременях - направих аборт по собствено желание и преценка. Родих синът си на 40.

Към авторката - мислш, че си още много млада за да минават такива страхове през главата ти

Извинявай за личния въпрос.Ако не искаш не ми отговаряй.
На около 40 ли намери мъжа или просто тогава решихте да имате дете ?

# 42
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 889
Извинявай за личния въпрос.Ако не искаш не ми отговаряй.
На около 40 ли намери мъжа или просто тогава решихте да имате дете ?
Намерих го на 36, а за дете започнахме да мислим след като поживяхме заедно - трябваше да сме сигурни че добре се стифоваме като семейство.

# 43
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 404
Страх, преди да забременея - не. Нищо, че съпругът ми "Уж" не можеше да има деца, според 2 елитни американски клиники. Пък то виж ти -изненада.
Достраша ме, когато в 4-та седмица прокървях и не спрях до края на 5-ти месец. Тогава ме беше стах. Все се успокоявах, че щом ми е лошо и ми се гади, значи бебето е добре. После ходих незнайно колко пъти да се уверявам, че има сърдечна дейност. Лежах със свито сърце и хапчета на нощното шкафче. Сънувах, че осиновяваме дете - тази идея още я имам. Господ ни зарадва с дете, а аз искам ние да зарадваме поне още едно със семейство.

# 44
  • Мнения: 1 175
Да, страхувала съм се, но не от липсата на партньор или егн-то, а дали някакъв здравен проблем няма да ми попречи.
И моите страхове, когато съм ги имала, са били такива. От време на време ме обхващат разни мисли да не би да ми има нещо (защото няма как да се провери и докаже докато не се случи...) Надявам се да греша.

Правилният човек често идва баш когато не го търсиш. Така че се успокой, имаш време.

Общи условия

Активация на акаунт