- Публикувана: 13 дек. 2011, 17:13 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2012, 10:32 ч.
Бихте ли погребали куче в двора на къщата, в която живеете?
Моите 3 любими котета са погребани в двора на вилата ни. Всеки път, когато съм там и погледна мястото се сещам за любовта с която са ме дарили и ми става много, много мило....Ако животинчето е мое- да, бих го погребала.....
В София е голям проблем. И на нас така ни дадоха коте в кутия....
В София е голям проблем. И на нас така ни дадоха коте в кутия....
Вие как бихте постъпили, бихте ли се съгласили?
Първоначално и първосигнално отговорих с "да" на анкетата... после си изтрих гласа ...
Искам това, което виждам всеки ден да ми напомня за живота на някой, а не за смъртта му ...
Бих погребала любимото си животно другаде... на някое красиво и спокойно място.... с цялата ми обич...
Не и в двора си ... точно защото много го обичам и не бих искала всеки ден "да се срещам с гроба му и със смъртта му".
без паметници т.е. без обозначение ..... 
Да, бих. И съм го правила, но с котки...
Обаче се опасявам, че Вашата овчарка ще го надуши, при всичко случаи. Освен ако не ми спретнете бетонен саркофаг...
Де да знам, сложно е...
Но все пак това е бащиния на леля ти, доколкото разбирам... Едва ли има основателна причина, според която те да не може да си ползва нейното си както си пожелае.
Ним, постави се на нейно място.
П.П: пред блока си погребахме морското свинченце! А пред един друг блок пред службата ми има дори кръст на заровено кученце. Пък знаете, че е пълно с бездомни такива. Но гробчето е оцеляло. Явно има начин.
Обаче се опасявам, че Вашата овчарка ще го надуши, при всичко случаи. Освен ако не ми спретнете бетонен саркофаг...
Де да знам, сложно е...
Но все пак това е бащиния на леля ти, доколкото разбирам... Едва ли има основателна причина, според която те да не може да си ползва нейното си както си пожелае.
Ним, постави се на нейно място.
П.П: пред блока си погребахме морското свинченце! А пред един друг блок пред службата ми има дори кръст на заровено кученце. Пък знаете, че е пълно с бездомни такива. Но гробчето е оцеляло. Явно има начин.
Не. Не бих го направила и със собствените си домашни животни.
Има си съвсем реални причини трупове да се погребват по определен начин.
Бих погребала собственото си куче в двора си.даже не ,,бих,, ами е сигурно.
При така описаната ситуация - не знам как бих реагирала но прекалено обичам животните и може би съм пристрастна.
При така описаната ситуация - не знам как бих реагирала но прекалено обичам животните и може би съм пристрастна.
Аз също имам патологична любов към животните, но...това е труп.И има причина да има правила по погребването.Същото е като при хората, не се заравяме по дворовете, Ако и да сме се обичали приживе.При наличие на още животни ще има ровене, виене и прочее изпълнения, една кутия не спасява ситуацията.Много ще е хубаво Следващия ти Любим Любимец да изрови кокалите на Предишния ти Любим Любимец.Като приравняваме обичта към животното към човешката, би било хубаво да уважим и тленните останки по човешки, а не как дойде, оправдавайки действията с патологична любов.
То има правила, ама къде да го погребеш душинката. Някъде по горите ли? По ливадите? Ние погребахме вече две кученца в двора ни. Вярно голям е двора и не го делим с никой. В единя ъгъл са милинките, имат си гробче с цветенца, оградено с камъни. Имаме и две каракачанки свободно разхождащи се. Един път не съм ги видяла да се мотаят натам, камо ли да ровят. Ама и те са, като хората, с различен нрав 
Бих погребала собственото си куче в двора си.даже не ,,бих,, ами е сигурно.
При така описаната ситуация - не знам как бих реагирала но прекалено обичам животните и може би съм пристрастна.
При така описаната ситуация - не знам как бих реагирала но прекалено обичам животните и може би съм пристрастна.
Аз също имам патологична любов към животните, но...това е труп.И има причина да има правила по погребването.Същото е като при хората, не се заравяме по дворовете, Ако и да сме се обичали приживе.При наличие на още животни ще има ровене, виене и прочее изпълнения, една кутия не спасява ситуацията.Много ще е хубаво Следващия ти Любим Любимец да изрови кокалите на Предишния ти Любим Любимец.Като приравняваме обичта към животното към човешката, би било хубаво да уважим и тленните останки по човешки, а не как дойде, оправдавайки действията с патологична любов.
Сигурно си права.
Аз не се оправдавам.Не знам как бих постъпила.
Просто съм много емоционална и в конкретния момент не бих мислила толкова трезво.
не съм заравяла скоро домашен любимец / и слава Богу/ и не знам правилата.
Но ако трябва да избирам пред това да е в двора ми или на 20 км в някоя гора бих избрала първото.
Да бих, и го направихме. Живея в блок, от двете страни на който има нещо като градинки с цветя, садим и си ги отглеждаме ние, живеещите в блока ( кооперация на 4 етажа е ). Преди 7 год. заровихме котето ми в една от градинките и посяхме отгоре един розов храст - е няма такава красота, кървавочервени рози. Всеки път като ги погледна и се сещам с такова умиление и любов за моята писана. Преди 3 год. почина и кучето ми, канадска лисица. Погребахме го в другата градина. Пак посяхме цветя. И пак се сещам с любов за него. Въпреки, че градинките са ничия собственост, т.е. не са оградени, и се разхождат много бездомни кучета никое не ровило, да вади останки. Явно зависи на каква дълбочина са заровени.
Ако леля ти издълбае достатъчно дълбока дупка мисля, че няма да имате проблем с другото куче. Друг е вече въпроса за емоционалното ти възприемане на нещата.
Ако леля ти издълбае достатъчно дълбока дупка мисля, че няма да имате проблем с другото куче. Друг е вече въпроса за емоционалното ти възприемане на нещата.