- Публикувана: 13 дек. 2011, 17:13 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2012, 10:32 ч.
Бихте ли погребали куче в двора на къщата, в която живеете?
Извинете, но очаквам някой ден и баба си да зарови някой пред блока, па нищо, че и елха е посадил отгоре й. 
настрана някакви шокиращи случаи и градски легенди, общината се грижи всеки да е погребан ( е, поне кремиран), тест, ако някой няма пари, няма да .. е на улицата или в м/ублоковото пространство. Винаги съм се чудила къде са починалите китайци например, или цигани
По въпроса: Да бих. Но ако е разрешено. В случая в България има правила, друг е въпросът, че те не улесняват собственикът.
Казва се, че е забранено заравянето на трупове,и аз съм съгласна, но не е указан и приемлив начин за погребване на любимо същество.
Приемам, че за страничните хора е неприемливо аз да си направя гроб на домашния любимец пред блока, но и за мен е неприемливо да го изхвърля, наред с биологичния отпадък на кланицата да речем.
Проблемът трябва да се разреши или с намиране на терен - което си е направо мисия невъзможна, или ще струва коркото тритаен, или да се изгарят по единично и прахта да се дава на собствениците, което е и най-безвредния вариант.
Казва се, че е забранено заравянето на трупове,и аз съм съгласна, но не е указан и приемлив начин за погребване на любимо същество.
Приемам, че за страничните хора е неприемливо аз да си направя гроб на домашния любимец пред блока, но и за мен е неприемливо да го изхвърля, наред с биологичния отпадък на кланицата да речем.
Проблемът трябва да се разреши или с намиране на терен - което си е направо мисия невъзможна, или ще струва коркото тритаен, или да се изгарят по единично и прахта да се дава на собствениците, което е и най-безвредния вариант.
Има си съответните места за това.
И кои са те? Освен бунището?
Ако в Плевен имате гробище за домашни любимци, признавам вашият град и онзи, който е поел инициативата
. 
Забранено е да погребваш домашен любимец в паркове, между блокови пространства и прочие обществени места. В двора си можеш. И е съвсем естествено.
Кучетата не си падат по канибализма и отношението им към трупове на себеподобни варира от безразличие до отвращение. Единственият начин овчарката на Ним да изрови трупа на болонката е да бъде докарана до лудост от глад.
Половината от къщата и двора (идеални части) е на лелята, така че тя е в правото си.
Ним, теб те притеснява каква аура ще има това място, нали? Болка, скръб...?
19 години любов, преданост и приятелство няма да оставят негативна аура, повярвай ми.
Кучетата не си падат по канибализма и отношението им към трупове на себеподобни варира от безразличие до отвращение. Единственият начин овчарката на Ним да изрови трупа на болонката е да бъде докарана до лудост от глад.
Половината от къщата и двора (идеални части) е на лелята, така че тя е в правото си.
Ним, теб те притеснява каква аура ще има това място, нали? Болка, скръб...?
19 години любов, преданост и приятелство няма да оставят негативна аура, повярвай ми.
Бих се съгласила. Дори не бих си помислила да е на друго място, където да е далече животинчето, което обичам...
Ако някой съсобственик на двор реши да го направи, също бих уважила това негово желание.
Ако някой съсобственик на двор реши да го направи, също бих уважила това негово желание.
+ 1Морското ми свинче е погребано под едно дърво на двора. И канарчето Тигър - на другия край, до елхичката на съседите.
Не, погребахме котката на вилата, където има голям двор. Да, гроб си е, даже с паметник- не знам защо погребването на любимец трябва да е безпаметно.
Един по-тежък камък и здрава кутия няма ли да спре набезите на другото куче?
Един по-тежък камък и здрава кутия няма ли да спре набезите на другото куче?
Така е, но защо не си го зарови някъде по Витоша, тъкмо ще се разведрява на чист въздух с движение, ако реши да посещава паметното място. Така направиха едни съседи от блока - заровиха го сред природата.
И аз не бих. Нашите кучета сме ги погребвали на места, където са отдалечени.
Имаме си едно манастирче в Младост и там, преди великото застрояване, около оградата на манастирла бяха спретнали цял животински погребален парк. Наредени в редица, с камъни, кръстове и изписани имена. Излишно е да казвам как човек се чувства като се натъкне на тази гледка, а тя ти се набива в очите, защото е на централно място. Човек освен за себе си, трябва да помисли и за околните.
Имаме си едно манастирче в Младост и там, преди великото застрояване, около оградата на манастирла бяха спретнали цял животински погребален парк. Наредени в редица, с камъни, кръстове и изписани имена. Излишно е да казвам как човек се чувства като се натъкне на тази гледка, а тя ти се набива в очите, защото е на централно място. Човек освен за себе си, трябва да помисли и за околните.
X
Реклама