Здравейте момичета
Много мислих дали да си изкажа и аз болката която ме съсипва.Но се реших-мисля че ще ми олекне поне малко.
Забременях март месец терминът ми беше за 13-ти декември.Имах една щастлива и безпроблемна бременост.Изследвания идеални абе всичко беше беше наред.Щастието пълно естествено че всичко е наред.Влязох в 9-тия месец щастието се засили естествено с предстоящото раждане.Всички доктори казваха че ще родя по рано защото бебенцето не отговаряло за 13-ти декември ами за края на ноември началото на декември.Ние естествено в огромно очакване на най щастливия ден.Края на ноември започнаха подготвителни контракции което е нормално,тоновете на бебо бяха съвършенни.Даже всички лекари ми викаха как тоновете на бебо били страхотни.На 29-ти сутринта ми падна тапата.Аз в страхотна еуфория защото това означаваше че скоро ще имаме син.Отидохме през деня на лекар той ме прегледа и каза че няма разкритие гледа ме на УЗ-всичко беше наред.Каза че ако в близките 3 дена не родя да отида пак на преглед.Да обаче на следващата нощ на 30ти цяла нощ имах леки контракции.Броях ги -но бяха некоординирани.На другия ден до обяд продължавах да имам контракции и пак бяха некоординирани.Но решихме да се обадим на лекаря и да му кажем.Обадих се и той ми каза да си вземам багажа и да отиваме при него в болницата.Ние в еуфория от всякъде ви казвам-ще се ражда вече.Отидохме прегледа ме и се оказа че съм имала долу горе към 1мс разкритие.Тръгна да слуша тоновете на бебо с дървената слушалка.Слуша слуша и нищо не каза-каза ми да се качим да ме види на ехограф.Тръгнахме за ехографа и ме гледа гледа и нищо не казва-аз го питам ''докторе какво има''.И той ми отговаря ''няма тонове''.Аз изпаднах в истерия и ужас.Не вярвах на думите му.Каза че ще ме приеме в болницата за раждане.Щели да ми придизвикат раждане.Аз попитах секцио няма ли да ми правят а той ми отвърна не било хубаво .Приеха ме в болницата-аз продължавам в същата истерия да съм и плачех непрестанно и не вярвах че малкото ми слънце няма тонове.Сложиха ми системи биха ми и диазепан за успокоение.Започнаха адски болки.Виех в болницата като куче.Доктора каза че ще си отиде до вкъщи за малко и до 2 часа пак ще дойде-каза на другата лекарка да ме прегледа и да му се обади да му каже как е положението.Тя нито един път не доиде.Аз продължавах с адските болки.Краката ми трепераха вече от болка,направо се тресях цялата от болка.Мъжът ми постоянно звънеше и ме слушаше милият как вия от болка,зтръгна да звъни на доктора и го направи на 5 ст защо не е до мен и че никой не ми обръща внимание.Той след 10 мин пристигна.Прегледа ме и аз се надявах след 6 часа адски болки да имам поне 6,7 см разкритие.Да ама не Адът те първа предстоеше.Оказа се че имам само 2 см разкритие-матката не била узряла още.Направи ми с ръка 3 см разкритие-болеше още повече.И ми каза че ще ми дадат опият от които ще поспя малко и докато спя ще продължава разкритието.Дадоха ми опиат-от там повръщане,халюцинирах,усещах как ми правеха на ръка разкритие,ровичкаха ме ,даже ме бяха вързали.Започнах да се събуждам от упоиката-попитах колко разкритие имам -отговорът беше почти 10 см.Казаха ми след малко ще родиш.Бяха изминали 12 часа .Тръгнаха напъните- напъвах и напъвах .Но понеже бебето беше доста голямо нещеше да излиза.Не искаха да ме режат ама ме срязаха накрая.Родих бебето-и като го сложиха на кантара отстрани до мен избухнах в рев-Беше толкова красив,толкова малък и безжизнен.Такава мъка преживях -това да си родиш бебенцето и да не го чуеш да плаче е голяма мъка.Толкова страдах,плачех и се чудех какво е станало че здраво бебе изведнъж няма тонове.Обвинявах се търсех отговор -но не намерих.Цялата мъка на този свят се стовари върху главата ми.Питах се постоянно защо на нас се случва това с какво сме сгрешили на този свят че бог ни наказва.Качиха ме на етажа при родилките.Настаниха ме сама в стая-но се чуваха пак по целия етаж плачът на малките бебенца.Постоянно плачех-МОЙТО БЕБЕ ГО НЯМАШЕ.Влизаха излизаха сестри и питаха къде е бебето -като ми погледнеха картонът и казваха.ААа да ясно извиняваме се.Изписаха ме 1 ден по рано от болницата защото не можех да понеса как бебенцата плачеха а аз си нямам бебче.Прибрах се вкъщи-нямаше я кошарата която толкова гласихме с огромна радост.Стаята беше пуста.Плачех постоянно-не се храних.Бях в траур.
Траурът продължава но вътре в сърцето ми.Мъжът ми нещеи да чуе за друго раждане-защото той приживя ужасът заедно с мен.Макар да не беше в болницата.Вчера се навърши 1 месец от раждането ми -адски ми е мъчно,адски ми е тъжно-сърцето ми е празно.Няма го малкото слънце.
Този месец трябва да вземем епикризата на бебо-и ми става още по мъчно.
Това беше моята история скъпи момичета.
Олекна ми но се моля на господ повече да няма на този свят такива загуби като моята.
Много мислих дали да си изкажа и аз болката която ме съсипва.Но се реших-мисля че ще ми олекне поне малко.
Забременях март месец терминът ми беше за 13-ти декември.Имах една щастлива и безпроблемна бременост.Изследвания идеални абе всичко беше беше наред.Щастието пълно естествено че всичко е наред.Влязох в 9-тия месец щастието се засили естествено с предстоящото раждане.Всички доктори казваха че ще родя по рано защото бебенцето не отговаряло за 13-ти декември ами за края на ноември началото на декември.Ние естествено в огромно очакване на най щастливия ден.Края на ноември започнаха подготвителни контракции което е нормално,тоновете на бебо бяха съвършенни.Даже всички лекари ми викаха как тоновете на бебо били страхотни.На 29-ти сутринта ми падна тапата.Аз в страхотна еуфория защото това означаваше че скоро ще имаме син.Отидохме през деня на лекар той ме прегледа и каза че няма разкритие гледа ме на УЗ-всичко беше наред.Каза че ако в близките 3 дена не родя да отида пак на преглед.Да обаче на следващата нощ на 30ти цяла нощ имах леки контракции.Броях ги -но бяха некоординирани.На другия ден до обяд продължавах да имам контракции и пак бяха некоординирани.Но решихме да се обадим на лекаря и да му кажем.Обадих се и той ми каза да си вземам багажа и да отиваме при него в болницата.Ние в еуфория от всякъде ви казвам-ще се ражда вече.Отидохме прегледа ме и се оказа че съм имала долу горе към 1мс разкритие.Тръгна да слуша тоновете на бебо с дървената слушалка.Слуша слуша и нищо не каза-каза ми да се качим да ме види на ехограф.Тръгнахме за ехографа и ме гледа гледа и нищо не казва-аз го питам ''докторе какво има''.И той ми отговаря ''няма тонове''.Аз изпаднах в истерия и ужас.Не вярвах на думите му.Каза че ще ме приеме в болницата за раждане.Щели да ми придизвикат раждане.Аз попитах секцио няма ли да ми правят а той ми отвърна не било хубаво .Приеха ме в болницата-аз продължавам в същата истерия да съм и плачех непрестанно и не вярвах че малкото ми слънце няма тонове.Сложиха ми системи биха ми и диазепан за успокоение.Започнаха адски болки.Виех в болницата като куче.Доктора каза че ще си отиде до вкъщи за малко и до 2 часа пак ще дойде-каза на другата лекарка да ме прегледа и да му се обади да му каже как е положението.Тя нито един път не доиде.Аз продължавах с адските болки.Краката ми трепераха вече от болка,направо се тресях цялата от болка.Мъжът ми постоянно звънеше и ме слушаше милият как вия от болка,зтръгна да звъни на доктора и го направи на 5 ст защо не е до мен и че никой не ми обръща внимание.Той след 10 мин пристигна.Прегледа ме и аз се надявах след 6 часа адски болки да имам поне 6,7 см разкритие.Да ама не Адът те първа предстоеше.Оказа се че имам само 2 см разкритие-матката не била узряла още.Направи ми с ръка 3 см разкритие-болеше още повече.И ми каза че ще ми дадат опият от които ще поспя малко и докато спя ще продължава разкритието.Дадоха ми опиат-от там повръщане,халюцинирах,усещах как ми правеха на ръка разкритие,ровичкаха ме ,даже ме бяха вързали.Започнах да се събуждам от упоиката-попитах колко разкритие имам -отговорът беше почти 10 см.Казаха ми след малко ще родиш.Бяха изминали 12 часа .Тръгнаха напъните- напъвах и напъвах .Но понеже бебето беше доста голямо нещеше да излиза.Не искаха да ме режат ама ме срязаха накрая.Родих бебето-и като го сложиха на кантара отстрани до мен избухнах в рев-Беше толкова красив,толкова малък и безжизнен.Такава мъка преживях -това да си родиш бебенцето и да не го чуеш да плаче е голяма мъка.Толкова страдах,плачех и се чудех какво е станало че здраво бебе изведнъж няма тонове.Обвинявах се търсех отговор -но не намерих.Цялата мъка на този свят се стовари върху главата ми.Питах се постоянно защо на нас се случва това с какво сме сгрешили на този свят че бог ни наказва.Качиха ме на етажа при родилките.Настаниха ме сама в стая-но се чуваха пак по целия етаж плачът на малките бебенца.Постоянно плачех-МОЙТО БЕБЕ ГО НЯМАШЕ.Влизаха излизаха сестри и питаха къде е бебето -като ми погледнеха картонът и казваха.ААа да ясно извиняваме се.Изписаха ме 1 ден по рано от болницата защото не можех да понеса как бебенцата плачеха а аз си нямам бебче.Прибрах се вкъщи-нямаше я кошарата която толкова гласихме с огромна радост.Стаята беше пуста.Плачех постоянно-не се храних.Бях в траур.
Траурът продължава но вътре в сърцето ми.Мъжът ми нещеи да чуе за друго раждане-защото той приживя ужасът заедно с мен.Макар да не беше в болницата.Вчера се навърши 1 месец от раждането ми -адски ми е мъчно,адски ми е тъжно-сърцето ми е празно.Няма го малкото слънце.
Този месец трябва да вземем епикризата на бебо-и ми става още по мъчно.
Това беше моята история скъпи момичета.
Олекна ми но се моля на господ повече да няма на този свят такива загуби като моята.
. 
Желая ви го от сърце!Прегръщам те и те целувам 
