Публикувана: 2 ян. 2006, 13:51 ч.
Последно мнение: 31 авг. 2006, 08:35 ч.

Най кошмарния ден в живота ми

11 246
69
1

# 45 28 март 2006, 17:47 ч.

Въпреки, че няма кой знае какво по различно да дабавя, исках и аз да ти кажа колко много съжалявям зя станалото smile3518

. Каквото и да ти напиша, няма да ти върне детенце, но ти самата трябва да си силна, за да можеш да дариш обич и любов на друго слънчице. Аз лично вярвам в преражданията и за мен причината за тези неща се крие точно в това. Не е бил това момента за душицата на която да дариш любовта си да слезе на земята. Смело на пред, и ще се радвам да ни пишеш какво се случва в живота ти.
Аз също преживях загуба, но не мога да я сравня с твоята и само мога да предполагам колко те боли.
Късмет от мен!!!!

# 46 28 март 2006, 20:04 ч.

Nqmam dumi...
Sajalqvam za tazi istoriq,koqto prochetoh...
Moga da kaja na tazi jena samo Gospod da e s teb.
Ne moga da kaja,che q razbiram,zashoto ne sam go prejivqla,no dano ima jivo i zdravo detence...
TI GO ZASLUJAVASH

# 47 29 март 2006, 14:17 ч.

Мнения: 268

Миличка, толкова много съжалявам.

# 48 30 март 2006, 13:51 ч.

Мнения: 651

Имаш и моята морална подкрепа, миличка. Друго каквото и да ти кажа знам, че е безсмислено. Страшно съжалявам и се чудя защо изобщо трябва да се случват тези отвратителни неща. Как е възможно да са толкова много загубените бебета - по-рано или по-късно? С какво са го заслужили тези малки човечета, а и ние? Дано да не съм те разстроила още повече, но нещо се разкиснах съвсем като гледам как този форум се пълни все повече и повече с драмите ни. Прищя ми се някакси ако може да ни се случват повече неща, с които да се похвалим. Дано вече дойде нещо хубаво. Бъди силна и дано скоро на нещо се зарадваме. smile3530

# 49 1 апр. 2006, 02:56 ч.

Мнения: 1 849

Потресена съм! Мисля, че единственната ти утеха може да е, че бебчо е на най-хубавото място-при Бога. А раздялата е само временна един ден ще сте отново заедно този път завинаги.
Ще се моля за теб!! Вярвам, че Бог ще ти даде прекрасни хлапета!! Но не живей с миналото, защто то е като воденичен камък на шиите ни!

Последна редакция: сб, 01 апр 2006, 13:52 от [desi]

# 50 3 апр. 2006, 00:00 ч.

Мнения: 11 607

Незнам дали е мястото тук да го напиша това - но все пак.

Скоро ми разказаха за едно момиче,което за 9 години е преживяло следното:
1. спонтанен аборт с близнаци
2.спонтанен аборт
3.мъртво родено бебе
4.живо родено и до днес живо дете
5.спонтанен аборт
6.живо родено дете и до днес живо и здраво
7.спонтанен аборт

Е,направо се гръмнах от това,от куража на тази жена,от силите и и от ината и да продължи въпреки всичко! Бъдете твърди и силни като нея! Прегръщам ви всичките!

# 51 7 апр. 2006, 11:37 ч.

Мнения: 60

Бих искала и аз да те утеша мила Ани, но никой не би могъл да го направи. Това за докторите............... напълно съм съгласна с емем. Когато намериш сили да се изправиш очи в очи със себе си потърси вината и знай че не е ТВОЯ. Може би след това ще ти олекне повече, .......не знам аз така бих постъпила.
Доктора е трябвало в този случай НЕЗАБАВНО да предизвика секцио - аз докато раждах имаше един такъв случай- направо лежах и плачех, но не от болка а от мъка......... Cry

То е напълно ясно, че щом няма тонове бебето трябва да се извади веднага, а не да те оставят да се мъчиш все едно всичко с бебо е наред Sad

Това е един кошмар...............
Да знаеш, че те прегръщам и тъжа с теб. Не мога да сдържа сълзите си................Не се предавай. Горе главата и нека мъжа ти да е още повече до теб.

# 52 7 апр. 2006, 11:43 ч.

Мнения: 60

И моля, напиши името на доктора и болничното заведение, та да знаят мамите които са решили да раждат при него??? Аз лично бих го сложила в черният списък та поне да предпазя някой друг.....................а да си отиде до вкъщи за 2 часа направо е престъпление да знаеш!!!!! Направо нямам думи прочетох ти писмото 100 пъти и не знам........................Не се предавай и знай че тук наистина можеш да намериш подкрепа

# 53 9 апр. 2006, 17:37 ч.

Зравейте.И аз до преди 2 месеца бях бременна,но...Няма думи на света които точно да опишат какво става в душата и сърцето на една майка,която губи детето си.Аз изгубих моето бебе в 17 г.с.Не можех да повярвам,че всичко се промени за 2 часа.Затова не мога да си представя какво и е на "Ани-бани".Това за пореден път ме кара да се откажа от идеята да запаля все пак една свещ в църквата.Моля да ме извинят тези които му вярват,но аз не приемам,чеТОЙ-Всевишния трябва да кара хората да страдат толкова жестоко.Може думите ми да са объркани,но то е от мъка.В такъв момент всеки се пита:ЗАЩО?КАК ТАКА?КОЙ Е ВИНОВЕН?И аз така се питах.И си отговорих,но какво оттова.Това нещастие обърка дори семейството ми.И си мисля" Ами ако го нямаше Сашко?!Ако това беше първата ми бременност?!Аз мисля да изчакам 6 мес. и пак да опитам,но не съм сигурна че ще устискам,защото миналите 2 месеца изтекоха много бавно.И това предаване по БТВ-не мога да не го гледам,а само плача.И сега като четох вашите истории ми идеше да вия.Но ще нямеря сили и ще ви дам кураж.На всяка една от вас пожелавам само бебето на мечтите ви-ЗДРАВО,СИЛНО,УМНО,КРАСИВО,УСМИХНАТО.Приемете най добрите ми пожелания.Исках още да пиша.но толкова се развълнувах,че не мога повече.Чао засега.

# 54 29 май 2006, 22:59 ч.

Мнения: 544

Само се питам как е възможно?
И ние поверяваме своя живот и този на детето си на докторите...
No comment

# 55 5 юни 2006, 13:38 ч.

София
Мнения: 294

И аз чета и плача,пиша и трия..........и не мога да намеря подходящите думи....Болката е невероятна, но трябва да си силна, да вярваш и да продължите напред!Не се предавай bouquet

Ние сме с теб! bouquet

# 56 20 юни 2006, 17:08 ч.

Мнения: 19

Господи толкова добре те разбирам, плача с теб!
Съжавалявам!

# 57 27 юни 2006, 23:31 ч.

Карлово
Мнения: 4 034

Съжалявам! Прегръдка и от мен!

# 58 11 юли 2006, 15:10 ч.

Много съжалявам мила... Напълно те разбирам защото съм преживяла подобно на твоето положение само че аз бях в седмия месец. Много е тежка такава загуба, но ще видиш, че след време когато си имаш здраво и красиво бебче болката ти ще поодмине. Силно те прегръщам и говори по често за това не се затваряй в себе си.

# 59 14 юли 2006, 22:43 ч.

Мнения: 143

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: