Не, досега никога не съм крещяла на детето си, а и много рядко повишавам тон, но затова пък като повиша, много ме слуша....И аз подивявам понякога, но тогава отивам да сритам купчината дрехи в стаята и проблема се решава......Да не говорим пък за потупване...боят унижава децата.....никога не бих ударила сина си( надявам се ).....
- Публикувана: 3 ян. 2006, 10:12 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2006, 19:19 ч.
И вие ли крещите?
Да мила и аз крещя и ме е много яд на мене си но то просто не се издържа по някой път 
. Сега сме на 2г и 8м и сме в периода на отричане ама на всичко ,даже писах тема по случая 
.Опитах се да съм по търпелива с нея и да съм по спокойна и само с приказки без крясъци но..........2седмици и бях пред нервна криза 
.Просто нестава 
,но това незначи че за всичко крещя но се случва .Надявам се с второто да съм по спокойна . 
. Сега сме на 2г и 8м и сме в периода на отричане ама на всичко ,даже писах тема по случая .Опитах се да съм по търпелива с нея и да съм по спокойна и само с приказки без крясъци но..........2седмици и бях пред нервна криза .Просто нестава ,но това незначи че за всичко крещя но се случва .Надявам се с второто да съм по спокойна .
ООО крещя и още как и пошляпвам от време на време.Периода ни е такъв отрича всичко , ако го плесна и той ме удря.Когато го облече баша му, а той е решил, че мама трябва да го облече се съблича гол и пищи докато не стане на неговата.От време на време се виждам в чудо и съм кълбо от нерви, ама се надявам да мине това чудо.Иначе е добро и лъчезарно дете, но голям инат и от време на време направо ме влудява.
Благодаря ви, мили момичета,
Облекчаващо е да знам, че има много майки като мен. Откак пуснах тази тема май не съм крещяла. Много е разтоварващо да знаеш, че има други хора със същите проблеми - това може да ми помогне да бъда по-добра, а не да "затвърди" крещенето и пошляпването и да ми служи за оправдание.
Още веднъж ви благодаря за отзивчивостта, а по американски ще благодаря на сайта, на организаторите му, на Интернет, на Джон Атанасов и т.н...
Облекчаващо е да знам, че има много майки като мен. Откак пуснах тази тема май не съм крещяла. Много е разтоварващо да знаеш, че има други хора със същите проблеми - това може да ми помогне да бъда по-добра, а не да "затвърди" крещенето и пошляпването и да ми служи за оправдание.
Още веднъж ви благодаря за отзивчивостта, а по американски ще благодаря на сайта, на организаторите му, на Интернет, на Джон Атанасов и т.н...
Аз също крещя, но това става след като съм казала "не" поне 3 пъти. Засега щерката се стресва и спира, но докога ли? Обикновено заплаква и търси на кого да се оплаче. Отказах се от плясването на ръчичките, защото на втория път тя ме удари обратно и реших, че не искам да я уча да се бие отсега. А като и тупнем памперса - за нея това е игра, а не забележка. Та си оставаме с говоренето и викането. Мисля, че при отглеждане на дете викането е просто неизбежно, колкото и спокоен тип човек да е майката - в крайна сметка всички сме хора и ни избиват нервите от време на време.
Да, с голямо съжаление-и аз крещя. 
И пляскам (много рядко, но се случва да ми избият балансите). Многоя навиквам, и то откакто се роди бебето. Знам,че повечето й простотии са резултат от ревността, но има и такив, които са си чиста проба проверка на издръжливостта на мамините нерви. Чувствам се адски виновна 
след това и задължително обяснявам защо крещя (и защо съм плеснала). Апропо, пляскането/хапан и пр. идва като ответ на нейно подобно поведение спрямо братчето й....
Не мога да се понасям. Изнервянето от стоенето у дома също си казва думата.
И пляскам (много рядко, но се случва да ми избият балансите). Многоя навиквам, и то откакто се роди бебето. Знам,че повечето й простотии са резултат от ревността, но има и такив, които са си чиста проба проверка на издръжливостта на мамините нерви. Чувствам се адски виновна след това и задължително обяснявам защо крещя (и защо съм плеснала). Апропо, пляскането/хапан и пр. идва като ответ на нейно подобно поведение спрямо братчето й....Не мога да се понасям. Изнервянето от стоенето у дома също си казва думата.
Да, с голямо съжаление-и аз крещя.
И в крайна сметка почти никога няма полза от викането, само съм си изхабила нервите. Ако ме удари, обаче, го плясвам по ръката или дупето. Това с удрянето е много гаден навик, който се разви, след като започна да ходи на ясла
Аз по-скоро ръмжа и то доста зловещо. Случвало ми се е и да шляпам.
На някои от мамите с малки бебчета, изказали се по темата ще кажа "Поживьом увидем..."
. И аз не съм крещяла, нито пердашила през първите години, амо чавек не знае какво ще му дойде до главата. Утешителното е, че от много отдавна не са ме ядосвали и предизвиквали "на дуел". Явно с възрастта се "култивират".
И съветче към крещящите: Не се впрягайте толкова... Ако смятате, че не сте постъпили правилно /истерясали сте демек/ направо се извинете или го обърнете на майтап..... И много, ама много внимавайте да не кожете нещо лошо или неверно в яда си /ти си лош, няма да те обичам.../ - това определено има по-лоши последствия и от пердаха.
На някои от мамите с малки бебчета, изказали се по темата ще кажа "Поживьом увидем..."
. И аз не съм крещяла, нито пердашила през първите години, амо чавек не знае какво ще му дойде до главата. Утешителното е, че от много отдавна не са ме ядосвали и предизвиквали "на дуел". Явно с възрастта се "култивират". И съветче към крещящите: Не се впрягайте толкова... Ако смятате, че не сте постъпили правилно /истерясали сте демек/ направо се извинете или го обърнете на майтап..... И много, ама много внимавайте да не кожете нещо лошо или неверно в яда си /ти си лош, няма да те обичам.../ - това определено има по-лоши последствия и от пердаха.
аз имам сносно силен глас, така че и леко повишаване на тон върши работа в повечето случаи. Естествено слува ми се и не съвсе рядко да викам страшно и да шляпам - Бимбото е голям беладжия и в повечето случаи дивотиите, които измисля са животозастрашаващи .
Аз и принципно не съм особено спокойна натура .
Аз и принципно не съм особено спокойна натура .
Да, с голямо съжаление-и аз крещя. И пляскам (много рядко, но се случва да ми избият балансите). Многоя навиквам, и то откакто се роди бебето. Знам,че повечето й простотии са резултат от ревността, но има и такив, които са си чиста проба проверка на издръжливостта на мамините нерви. Чувствам се адски виновна след това и задължително обяснявам защо крещя (и защо съм плеснала). Апропо, пляскането/хапан и пр. идва като ответ на нейно подобно поведение спрямо братчето й....
Не мога да се понасям. Изнервянето от стоенето у дома също си казва думата.
И пляскам (много рядко, но се случва да ми избият балансите). Многоя навиквам, и то откакто се роди бебето. Знам,че повечето й простотии са резултат от ревността, но има и такив, които са си чиста проба проверка на издръжливостта на мамините нерви. Чувствам се адски виновна след това и задължително обяснявам защо крещя (и защо съм плеснала). Апропо, пляскането/хапан и пр. идва като ответ на нейно подобно поведение спрямо братчето й....Не мога да се понасям. Изнервянето от стоенето у дома също си казва думата.
Все се опитвам да и намирам оправдания за глупостите с ревността, но май наистина вече си прави експерименти с мен.
Само на баща и не му минават. Той направо пляска и не се хаби с викане и обясняване.
Мислех да отговоря веднага, след като прчетох първия постинг, без да чета цялата тема, толкова ми е позната ситуацията. Но после прочетох всички мнения до едно, и се радвам, че го направих.
И аз съм от отбора - с промените в характера на мъничето се променям и аз. От истеричното подвикване стигнах до строго и зловещо съскане през зъби - това е последното от нещата, което действе на моето изобретателно терминаторче. Но и тя си има ново оръжие - вместо да плаче истерично, да ме удря, скубе и дере, както правеше в миналото когато не ставаше по нейното- сега идва и толкова сърцераздирателно и покорно ме прегръща и целува...как да не се намразиш за лошотията си. Пфу, направо не се понасям понякога, а знам че ме манипулира!!!
Всъщност имах доста тежки периоди - сериозно се притеснявах и за своята избухливост, и за агресията в нейното поведение... Постепено и двете се учим. Е още пляскам ръце и дупета, когато се наложи, но се стремя да се контролира и да съм "тиха, методична и педагогична".
Да си призная - май взех честичко да се карам, а после веднага да гушкам - дано не я разглезя. А бе нещата са сложни.
И аз съм от отбора - с промените в характера на мъничето се променям и аз. От истеричното подвикване стигнах до строго и зловещо съскане през зъби - това е последното от нещата, което действе на моето изобретателно терминаторче. Но и тя си има ново оръжие - вместо да плаче истерично, да ме удря, скубе и дере, както правеше в миналото когато не ставаше по нейното- сега идва и толкова сърцераздирателно и покорно ме прегръща и целува...как да не се намразиш за лошотията си. Пфу, направо не се понасям понякога, а знам че ме манипулира!!!
Всъщност имах доста тежки периоди - сериозно се притеснявах и за своята избухливост, и за агресията в нейното поведение... Постепено и двете се учим. Е още пляскам ръце и дупета, когато се наложи, но се стремя да се контролира и да съм "тиха, методична и педагогична".
Да си призная - май взех честичко да се карам, а после веднага да гушкам - дано не я разглезя. А бе нещата са сложни.
И аз съм от крещящите колкото и да не ми се иска, но понякога, както при вас не ми издържат балансите. Викам, пошляпвам по дупето и ръчичките, ама май без резултат. Преди няколко дни така избеснях, че викам на малката: Ами като искаш сапуна вземи че го опитай да видим дали е вкусен. А то котето взе, че ме послуша като никога и си хапна. После 3-ри дена д.....ка, много ме беше яд че й казах да си хапне.
колкото и да не ми се иска, но понякога, както при вас не ми издържат балансите. Викам, пошляпвам по дупето и ръчичките, ама май без резултат. Преди няколко дни така избеснях, че викам на малката: Ами като искаш сапуна вземи че го опитай да видим дали е вкусен. А то котето взе, че ме послуша като никога и си хапна. После 3-ри дена д.....ка, много ме беше яд че й казах да си хапне.
Срам...Голям...
Налага ми се да повишавам тон, защото иначе все едно нищо не съм казала. И пляскам по ръката, защото например е извадила всички салфетки за сервиране и си ги е постлала на пода като плажни хавлии, или е извадила боклука от кофата, защото смята, че има нещо ценно, което не е трябвало да бъде изхвърляно. И да искам, не мога постоянно да я следя какво прави
Понякога влиза във фаза и само от беля на беля ходи. Обяснявам тихо, кротко, мазол ми излиза на езика от повтаряне, а то те гледа в очите и продължава 
А като й се скарам, обръща джуките и се втурва към мен :"Маме, маменце, обичкам те, гушни ме, моля те, миличка мама, добричка мама" и ме гали по косата или лицето. И почвам да се обвинявам, защото аз именно попляскването и крясъците исках да избегна в нейното възпитание, поради личен горчив опит от детството ми
И страдам от гузна съвест, която лекувам... като се завра в хладилника.
Айде, признах си.
Налага ми се да повишавам тон, защото иначе все едно нищо не съм казала. И пляскам по ръката, защото например е извадила всички салфетки за сервиране и си ги е постлала на пода като плажни хавлии, или е извадила боклука от кофата, защото смята, че има нещо ценно, което не е трябвало да бъде изхвърляно. И да искам, не мога постоянно да я следя какво прави
Понякога влиза във фаза и само от беля на беля ходи. Обяснявам тихо, кротко, мазол ми излиза на езика от повтаряне, а то те гледа в очите и продължава А като й се скарам, обръща джуките и се втурва към мен :"Маме, маменце, обичкам те, гушни ме, моля те, миличка мама, добричка мама" и ме гали по косата или лицето. И почвам да се обвинявам, защото аз именно попляскването и крясъците исках да избегна в нейното възпитание, поради личен горчив опит от детството ми
И страдам от гузна съвест, която лекувам... като се завра в хладилника.Айде, признах си.
Слава Богу, все по-рядко напоследък се налага да крещя, но имаше един безкрайно дълъг (поне такъв ми се стори) период, в който ден не минаваше без да се развикам. Иво беше един дзвер, ужас просто..... Но явно с наближаването на третата годинка започва да се очовечва и става по-кротък, миличък и добричък.
За съжаление, все още имаме няколко ситуации, в които го моля, обяснявам, говоря, говоря....., но докато не кресна ефект няма никакъв.
За съжаление, все още имаме няколко ситуации, в които го моля, обяснявам, говоря, говоря....., но докато не кресна ефект няма никакъв.