детето ми не иска да учи

....... Със съпруга ни сме женени от студенти, детето ни е "дете на любовта", и двамата сме много самостоятелни и отговорни, като в същото време сме много семеен тип хора, в смисъл, че родителите ни  и близките ни хора са ни наистина близки т.е. семейната среда е добра, отношенията са обич, уважение от малки към големи и обратно.Напрежение по този параграф не е имало никога, слава богу. С две думи, освен , че се обичаме, сме и приятели.
........... Въпреки това, мобилизирахме се и намерихме добър учител, който за месец и половина уроци успя да я обучи така, че на изпита изкара 4,30. С отличната й оценка по литература, балът й стигна за едно от добрите чуждоезикови СОУ-та в София. .........После обаче, се оказа, че в добрите чуждоезикови училища, учителите си имат и съответните критерии. Осми клас завърши с 5,50-то тогава се учи само английски , математика и БЕ. Тази година първият срок не можа да стигне и до  5. С частен учител по математика твърдо кове 4. Литературата, която й беше силен предмет вече е на 5, тъй като освен разсъждения ,се изискват и знания, а нашето слънце не ще да чете. Въобще момента с четнето на уроци някак си липсва. Говорили сме, помагаме, но...като види по сериозен материал за учене, вдига ръцете и казва-"не мога". Какво ли не опитахме вече-наказания, като лишаване от интернет, лишаване от излизане и т.н. Никакъв ефект. Даваме стимули от рода на -ако изкараш 5 по математика за годината /което е напълно постижимо ако седне да решава задачи/, ще отидеш на концерт на Гънс енд Роузез, примерно....Отговорът е, че ще се опита , но не дава гаранции .
Говорим много,постоянно обсъждаме тези неща, "и да пасе  овцете сме я пращали", и примери за младежи, които не са глупав, но мързелът е погубил и ходят без образование и безработни....и какво ли не ...Книга мога да напиша...Е, камък да беше, щеше мааалко да се стресне....
............................
Моля ви, споделете опит в тази посока, че вече направо съм на път да се отчая с безхаберието на дъщеря ни!

И къде видя тоз СТРАШЕН ПСИХОЛОГИЧЕН натиск и родителски амбиции??????
Та хората дори искат за петица да я наградят.

Чета темата е сърцето ми "кърви". Имам сходен проблем с дъщеря си - сега е 7 клас. Отдавна ми е ясно, че не и се учи и основното и оправдание е, че я мързи. Завършва с отличен успех всяка година или поне мн.добър и то над 5. Но това нищо не значи за мен.
Всичко започна от начален курс, когато я записахме в експериментална паралелка с немски език в 35 СОУ и учеха по цял ден. Домашни през зедмицата нямаше, само почивните дни. Аз работех на 2 места, второто вечер след като я взема от училище. Мъжът ми (за нея 2 баща) смяташе, че тя трябва сама да се научи да учи. Не сядахме всеки ден да учим с нея. Само понякога в почивните дни. Аз работех и в събота. И така...закъсахме го здраво. Тя все още не може да чете гладко. Работихме с психолог (защото лъжеше много), логопед - който ни уверяваше, че детето си е наред. Психоложката работи почти 1 учебна година и каза да чакаме пуберитета да видим накъде ще тръгне - т.е. отказа се. Едно цяло лято я карахме да ни чете всеки ден на глас или да разказва прочетеното, ако е на ум. Ефект - никакъв. Толкова упорито същество не бях срещала! С каквото и да се захване се отгазва, когато срещне трудност. Ходеше на плуване, пиано, цигулка, спортни танци, стортна гимнастика, театрална школа, рисуване. Исках да намеря нещо, което да и хареса и да иска да се развива в тази насока - готова бях да я подкрепя. Аз самата съм музикант и не бях кой знае колко силна в училище, но свирех всеки ден и печелех национални и международни конкурси, та затова бях готова дори и да не е отлична ученичка да я подкрепя в някоя област, която и допада наистина. За това пробвах всичко, което ми беше по силите. И какво....остана само театъра. Опитвах се да я насърча да кандидатства актьорско майсторство след 7 клас, има такова училище в Пловдив, но тя категорично отказва, защото там ще живее при биологичния си баща.
Тази година записахме курс по БЕЛ и уроци по МАТ - почти никакъв ефект. Разбира и може всичко, но не иска...не вниква в условията на задачите и съответно не ги решава вярно....
Опитвахме всякак - с наказания - не става и не препоръчвам; с поущрения - работеше до известно време, защото загуби интерес, а и желанията и растяха финансово нагоре и спряхме. Аз се изнервих до краен предел - крещя, обиждам...а знам много добре, че не трябва. Падагог съм, с чуждите деца се оправям без проблем само с разговори, а с моето - не мога!!!
Преди 5 години родих второто си дете - неописуема ревност!!! Много ми помага понякога, но и много не ми....
На ръба на отчаянието съм. Предстоят и матури. Искам да  научи поне английски език, но без да седне да пише и чете не виждам как ще стане???? А никак не е глупава, никак. Каквото види и чуе - запомня. "Опълченците на Шипка" го знае наизуст, както и други такива, дори печели конкурси за рецитиране.
А, да кажа, опитвахме и с писане на задачите за деня всеки ден - 1 - това, 2- онова, 3- другото и т.н.....ефекта бе за няколко дни, най-много 3  
Сърдила съм и се, не съм и говорила, много съм и горовила - не и не!!! Опитвахме да я изпитваме всяка вечер - не мога да ви опиша какъв цирк става, реве вместо да си разкаже урока, прави ни забележки кое как било - а аз го гледам от учебника - тя бърка...не издържахме повече от месец. Наистина беше непоносимо. А и тя само ни пишеше бележки от сорта "оставете ме, не ме изпитвайте, от понеделник сама почвам"...дрън дрън....
А учителите я хвалят що-годе в училище. Вдигала ръка- знаела. Но на писмените изпитвания - гола вода!
Иначе може да играе страхотно -на последното представление се представи много добре...но пак е на моменти когато се съсредоточи се получава!
Знам, че в мен също е голяма част от проблема - изнервена съм много към нея вече, нямам търпението, викам, не съм постоянна в  мненията и решенията си....
Това е като цяло...мога и още да пиша, но мисля, че споделих достатъчно....мъката ми е голяма. Просто искам доброто за детето си и се опитвам да му показвам кое как да става, как да се държи и защо, но то не иска да възприеме сякаш, а в същото време сама ме кара да и обяснявам...
И да добавя, зодията и е Рак...аз съм Лъв...голяма битка между нас и може би конкуренция - знам ли?

Ето тук виждам и психически натиск и родителски амбиции! Не случайно майката набляга на аз искам, аз смятам, аз, аз...

Абсолютно никъде и никой не е говорил за "щраусова политика". 

Я, прочети по-горния пост! Отговарям точно по повод писаното от Пламен!

Абсолютно никъде и никой не е говорил за "щраусова политика".  

   

Вие смятате, че детето има по-големи възможности, а какво смята детето?
А ако детето е мобилизирало целия си потенциал, а вие не го забелязвате?
Тормозът, който упражнявате над детето, няма да промени нещата. Това, което не става по естествения начин- със създаване на условия за учение, помощ и родителска заинтересованост, няма да стане по никакви други начини.

Госпожо, иронията Ви е неуместна, защото имате проблем. Вие, а не аз. Моят керван върви, докато някакви кучета си лаят, но Вашият не само не върви, ами яко е заседнал. Уви! И тъй като се занимавате със странични въпроси, към които нямате никакво отношение, ще напиша няколко думи. ВО обхваща и двата модула от изпита в края на 7-ми клас. Тези, които се заблуждават, че едното е ВО, а другото изпит , трябва първо да се запитат как се превежда тази абривиетура. Външно оценяване. Това означава, че се проверява от независими проверители, а не учителите, които преподават този предмет на децата ви. Едва ли някой не е чул, че и двата модула се проверяват от преподаватели, които не са от училището. Това, че някой някъде нещо недоразбрал и нарича единия модул по един начин, а другия по друг едва ли е толкова важно. Важното в случая е, че едно дете потъва, а родителите, които са най-близо до него, не му подават ръка. Всъщност то има повече нужда да бъде оставено да осмисли училищния си живот. На 15 години човек е достатъчно зрял, за да може да мисли за себе си в переспектива и да си направи правилна самооценка. Уверена съм, че детето знае заниманията с какво биха го карали да се чувства доволно от себе си, но при едно непрекъснато опяване и натиск едва ли ще сподели. Дайте въздух на момичето, за да се успокои и може би сама ще сподели визията си за собственото си бъдеще.