Давайте съвети как да го отбия

И ние минахме през този период, накрая малката се отби сама на година и 8 месеца.
Решаващо се оказа натиска на тати, който непрекъснато повтаряше, че е голяма вече и тя сама престана да си иска (беше в период на "аз съм голяма и правя като големите").
После тръгнах на работа и отпадна дневното приспиване на гърда, кърмата ми намаля, а тя се дразни като не потече и предпочете адаптето вместо да чака да потече нещо.

Относно тръшкането - сега се тръшка за мляко, после за нещо друго. Игнор докато се успокои и после обясняваш, достатъчно голям е  Иначе ще ти се качи на главата.

И моят син е далеч, далеч, мнооого далеч от идеята за отбиване... Напротив, откакто се върнах на работа, т.е. от 7 месеца, компенсира отсъствието ми през деня, като не се отделя от гърдите ми вечерта, през нощта и сутринта.

И аз съм на вълна отбиване, но все не ми се отдава. Малкия много често е болен, почти от самото му раждане. Все отлагах, заради пусти му болести, но те не спират и не спират, а стана на година и половина. Навсякъде се говори за ползите от кърменето и аз като всяка майка, се стремя да дам най-доброто за детето си. За мен кърменето вече не е панацея. Сега става все по-трудно да го отбия. Почва да разбира повече, да си търси. Вечер заспива само на гърда, а на мен ужасно ми дотяга. Хем искам да го отбия, хем ме гложди съвестта. Чувала съм че за отбиване помага цитросепт. Кърмата става горчива и на бебчовците не им харесва, а за мама е полезен. но честно казано не съм пробвала 

Най-после се отбихме.Вече 7 ден не е сукал.Всичко стана без истерии и без рев.Отидохме си за Великден на село и видях,че кучето е болно.Обясних му,че ще дадем млекцето на кученцето да се оправи.Той се съгласи веднага.Идваше с мен когато хранех кучето със спринцовка с мляко,разбира се от крава,но той не знаеше тази малка подробност.И сега като легнем казва,че цоцето няма мляко,защото сме го дали на кучето.Сега трябва да реша друг проблем.Как да си спря кърмата?Гърдите не ми се препълват,но имам кърма.Взех си бинт и ще се увия,но не зная трябва ли да се изцеда до край или не?Давайте съвети,за да реша и този проблем.

Това не го прави!
Вземи си зеле-прави компрес със зелеви листа, увий гърдите без частта ареола-зърно, като преди това надупчиш листата с вилица, или ги намачкаш (махни голямата жилка по средата). Компреса се сменя през 2ч.
Освен това намали лактогонните храни и течностите; пий чай салвия-той намаля лактацията и лецитин 1200мг. по 1-2бр на ден.
Ако имаш напрежение в гърдите-тогава изцеди, но не до край, а само до облекчаване

Привет и от мен!
Протечох цялата тема, в няколко поста открих себе си.
От петък следобяд, тоест днес ще е четвърта нощ, от както отбивам дъщеря ми.
Накратко - на година и пет месеца е. Изключително пристрастена. По цяла нощ е на гърдите, не можех да я оставя в креватчето, още в движение започваше да плаче. Заспиваше само на гърда, спеше само на гърда, ако успея да се отскубна изкарва максимум 30-40 минути и трябва да съм залепена за нея.
Ужасно много ме тормозеше, макар че виждах колко я успокояваше това, след като сукне дори и пет минути ставаше съвсем друга - спокойна, весела, играе си сама. Иначе нон стоп ме преследваше, дърпаше, сучеше във всякакви пози и на всякъде и по всяко време. Това също ме изнервяше, защото се е случвало навън да ме съблича направо   Нито пък можех да седна на диван или стол, веднага ме нападаше, трябваше постоянно да съм в движение, а тя като мине час без сучене и почваше да се влачи по мен и да мрънка.
Ужасно злояда! Едва от около месец имаме небивал успех - да яде четири пъти на ден, нормални количества, но само с книжки, играчки, постоянни занимавки.
В петък просто не издържах. След поредното двучасово глождене спейки, опитах да я оставя в креватчето, имах много неща за вършене. Събуди се, разплака се и аз й казах първото, което ми дойде на ума, всичко стана много импулсивно - Млякото си отиде, замина за Америка и ти каза чао-чао   И както плачеше изведнъж спря, погледна ме и започна да мята с ръчичка и се успокои. В този момент реших, че това ще е края.
През нощта плака 40 минути, но не ме е дърпала мноого, когато ме дръпнеше обяснявах същото и тя всеки път му казваше чао чао.
Аз обаче се сринах! Така както исках да спра да кърмя, ужасно ме изнервяше вече това сукане на празно, така и се сринах психически. Много ми е мъчно, изпитвам угризения, имам чуството, че ще я травмирам... И все пак мисля, че е по-добрия вариант от това да я оставя на някоя баба - така хем мляко няма, хем мама няма. А, ние се гледаме самички и тя понякога дори баща си не иска, толкова си е свикнала с мен.
За бучките в гърдите - още на другата сутрин бяха твърди като камък и с много бучки, чак не повярвах колко кърма съм имала. Изцеждах няколко пъти, но без проямна и си взех шуслерова сол № 10 и само с едно хапче всичко се изчисти.
Мисля, че е рано още да кажа, че сме се отбили напълно, но ще гледам да удържа фронта и да не й давам, защото на моменти съм адски раздвоена.
Стана много дълъг поста, но това ми е болна тема, също мислех, че ще кърмя едва ли не до първи клас, ако чаках тя да се откаже сама.....
Стискам палци при всички този процес да минава бързо и лесно, защото наистина е малко травмиращо, или просто аз съм по-чуствителна, не знам ..
  успех на всички  

И при мен има напредък. От три дни не съм му давала. Имах консултация и с психолог. Съвета беше - да спра от веднъж и завинаги. Иначе детето се травмира още повече, когато му се дава от време на време, а аз точно така правех. Като ревне и като изпадне в истерия и аз не издържах и му давах, но това е груба грешка. Послушах съвета на психоложката и сега на третия ден още, резултата е че той вече не очаква че ще цока.

PetyaP - спомена ли психолога, че така може да се травмира детето - като спрем да му даваме нещо много любимо, а ни вижда и знае, че може да суче. Мен това ми е като страх - да не я травмирам и да не ме намрази 
Иначе и аз така изведнъж спрях, а си мисля, че трябваше постепенно, за да е по-плавно, не толкова рязко, но то просто не ставаше - тя искаше нон стоп...

Ние се отбихме преди месец. Имах същите притеснения като вас. Кърмихме се на поискване и денем и нощем, като в последния месец ги сведохме до 1-2 дневни (сутрин и следобед), вечерното и 1-2 нощни. Първо пробвах да вкарам шише на следобедното приспиване(кърмене), имаше драма, тръшкане и отказ от шише първите 2-3 дни, но аз не дадох. В крайна сметка заспа - първия ден ми отне поне 2 часа, втория по-малко. После прецених, че ако през деня не му давам, а вечер му давам, ще се обърка кога може и кога не. И така пробвахме с шишето да заменим вечерното кърмене (мъжа ми го успиваше и все още си лягат заедно). Учудващо за мен се получи и всичко приключи за 2-3 дни.

Да се разпиша и аз в темата. 
Вече от два месеца не сучем и не очаквах всичко да стане толкова бързо. Отбих дъщеря си по собствено желание на година и 7м., просто ми беше писнало вече. Тя сучеше денем и нощем нон-стоп, заспиваше само сучейки, иначе се почваше един рев, та чак се давеше. Отказваше всякаква храна и разчиташе само на кърмата. Някъде из форума бях прочела за една мама, която се беше мазала с паста за зъби. Намазах се и и казах, че тити-те са болни и млякото е при бау-бау. Почваше да ме разсъблича и като ги видеше  се дърпаше и ревеше.Първите 2-3 дни и давах само вечер за приспиване и нощем, а денем си ходех омазана с пастата за зъби. После почна да я приспива вечер баща и, а аз и давах само нощем с идеята, че няма да помни, че е сукала. Първите 2-3 вечери беше някакъв ад приспиването. Реве та се къса, аз упорито не се оказвам и не давам да суче и ми иде и аз да ревна. След 15мин. реване си заспиваше сама. Всичко стана в рамките на седмица. Сега два месеца по-късно мога да кажа, че и храненето и се оправи, а я мислех за злояда, спи по цяла нощ без да се събужда. Не съжалявам, че я спрях от раз, мисля, че беше по-добрия вариант, отколкото да е постепенно отбиване. От както съм я отбила нито веднъж не е искала да суче, сякаш никога не е сукала. Вижда ме гола, но не ме отразява.
Ако се бях поддала на ревовете и  и бях дала да суче...щяхме още да се кърмим нон-стоп, но си признавам, че на моменти много ми липсва кърменето и близкият контакт с нея сгушена в мен.