кастинг агенция Джем Татлъту...
- Публикувана: 9 фев. 2012, 15:56 ч.
- Последно мнение: 28 март 2012, 15:56 ч.
Пепел от рози по БТВ - 4
Чета биографията на Енгинчо и що да видя, момчето завършило било история кат мен. Ама той да ми падне само на история ще стане 
Аз пък бях изненадана, че е играл в "Брак с чужденец". Както знаете, там той играе ролята на "смотания годеник" на главната героиня (м/у другото Сумру Явруджук играе в същия сериал ролята на майка й). Гледала съм сериите в началото и когато видях снимките за този сериал, въобще не направих връзка м/у образите. Вярно разликата е 6 години, но...
Този момък в ляво млад ми е супер непознат,
но пък този в дясно ах ме е хвърлил в захлас
че зарад него пак прописах аз
и отдавна вече не съм изобщо в час
И аз се чудех какво толкова видя Асу в Мусти,но пък в нейно присъствие той се държи доста различно. В нейните очи той е едно излъгано от любимата си момче което страда жестоко . Когато е при Асу Мустафа е доста по кротък сякаш изпитва някакъв респект от тази жена.
А може би Асу вижда в него нещо и от себе си - и двамата са самотни и без близки хора, и двамата са използвани и после захвърлени , и двамата имат нужда от рамо на което да се облегнат
А може би Асу вижда в него нещо и от себе си - и двамата са самотни и без близки хора, и двамата са използвани и после захвърлени , и двамата имат нужда от рамо на което да се облегнат
Някой спомня ли си сериалчето " Честни сини очи " ? ...Е , те , това видя Асу в Мустафа - едните тъжни сини очи .Доколко са честни е друг въпрос - всъщност за нея са такива .Още повече , погледнато от друг ъгъл - един млад , мъжествен , но същевременно слаб , страдащ , влюбен .....нещастен .... Все пак , да не забравяме за заниманието на Асуде - нейния " професионален " поглед непременно го е класифицирал като " непорочен ". Абе ....има си секси излъчване в комбинацията .
Така той се явява като контрапункт на нейното битие . Непорочността срещу нейния " безнравствен" свят .Искренна любов срещу платени плътски удоволствия . Дълбоко страдание срещу фалш и повърхностни , инсценирани емоции.
Дали е видяла нещо от себе си - със сигурност .Може би в него се е припознала преди да попадне на "пътя на порока ." Нека не забравяме , че тя предложи помощта си , " рамо на което да се облегне " Мустафа . Обстоятелствата го принудиха той да поеме протегнатата ръка .Защото можеше и да ни й се обади , нали ?
И независимо, че Фатмагюл беше прекопирала усещането си за любов от Мустафа...в епизода снощи ми показа, че това не е всичко...
Това не е разбирането й за човешките отношения изобщо и по принцип...
Ето, както и при Мустафа, сънят й бе споходен от спомена за него...
Но какво направи тя за разлика от него...
Позвъни му по телефона...
Въпреки всичко, въпреки, че бе отхвърлена, унижена и от него...тя намери сили да преодолее болката и все пак да му се обади...
Сякаш това беше още един опит да му даде възможност...последни надежди...
за разбирането и подкрепата, които тя очакваше от него...
Защото той не бе кой и да е...бе човека на когото беше казала-ДА...
Странно как вместо този шанс да беше нужен преди всичко на нея...именно тя, която най-малко трябваше и се предполагаше...го направи...направи го за него...
И отново в момент на безпътица и смисъл /както когато реши да се самоубива/, съдбата й изправи пред нея...не кой и да е, а отново Керим...
Странно, нали!!! Като знак!!!
И тя го последва...да, доста след него, като темп, но посоката беше обща и една...и за двамата...
Много, много силна сцена...а това, че бе в този парк...сякаш и даде допълнително въздействие...
И самата Фатмагюл става все по-интересна...именно с тази омраза и нескрито безразличие, което демонстрираше когато
той/Керим бе около нея...и в същото време това любопитство, търсене с поглед, когато беше далеч...
Може би започна онази вътрешна борба в нея...борба между жената, човека Фатмагюл...и жертвата Фатмагюл...
Всичко това доведе до появата на два образа и при нея, две роли...и тя влизаше и излизаше от тези образи...
Затова и успя да почувства и разбере болката на онова малко момче/Керим,
за което разказваше Мерием и в същото време да бъде повече от категорична...
той е мой враг, да замине и никога да не се връща...
Споделяйки с Мерием, изричайки на глас мислите си, сякаш просто ги осъзна и прие...
прие, че няма път назад, път към Мустафа...
Отново болка, прибавена към спомена от друга болка...
Но и затворена страница...наречена Мутафа...
Визата...ето, че имаха и своята първа обща тайна, при това без да се срамуват или изпитват вина от нея...
В този момент...всеки имаше неговите очаквания, всеки един от двамата намери своите искания, своите желания...
дадени, предоставени от другия...
За пореден път си подаваха ръка взаимно, един на друг, без дори да подозират или осъзнават това...
Това се казва...съдба...колко е странен живота...как ти отнема мечти, желания...но никога не те оставя без нови...
Само, ако можеше и да ги осъзнаваме така бързо...
и да ги прегръщаме така силно от раз...
Може би, болката от загубата на предишните беше причина за това...не знам...
Или прото бе необходимо време...както в онзи популярен израз...когато му дойде времето...
Това не е разбирането й за човешките отношения изобщо и по принцип...
Ето, както и при Мустафа, сънят й бе споходен от спомена за него...
Но какво направи тя за разлика от него...
Позвъни му по телефона...
Въпреки всичко, въпреки, че бе отхвърлена, унижена и от него...тя намери сили да преодолее болката и все пак да му се обади...
Сякаш това беше още един опит да му даде възможност...последни надежди...
за разбирането и подкрепата, които тя очакваше от него...
Защото той не бе кой и да е...бе човека на когото беше казала-ДА...
Странно как вместо този шанс да беше нужен преди всичко на нея...именно тя, която най-малко трябваше и се предполагаше...го направи...направи го за него...
И отново в момент на безпътица и смисъл /както когато реши да се самоубива/, съдбата й изправи пред нея...не кой и да е, а отново Керим...
Странно, нали!!! Като знак!!!
И тя го последва...да, доста след него, като темп, но посоката беше обща и една...и за двамата...
Много, много силна сцена...а това, че бе в този парк...сякаш и даде допълнително въздействие...
И самата Фатмагюл става все по-интересна...именно с тази омраза и нескрито безразличие, което демонстрираше когато
той/Керим бе около нея...и в същото време това любопитство, търсене с поглед, когато беше далеч...
Може би започна онази вътрешна борба в нея...борба между жената, човека Фатмагюл...и жертвата Фатмагюл...
Всичко това доведе до появата на два образа и при нея, две роли...и тя влизаше и излизаше от тези образи...
Затова и успя да почувства и разбере болката на онова малко момче/Керим,
за което разказваше Мерием и в същото време да бъде повече от категорична...
той е мой враг, да замине и никога да не се връща...
Споделяйки с Мерием, изричайки на глас мислите си, сякаш просто ги осъзна и прие...
прие, че няма път назад, път към Мустафа...
Отново болка, прибавена към спомена от друга болка...
Но и затворена страница...наречена Мутафа...
Визата...ето, че имаха и своята първа обща тайна, при това без да се срамуват или изпитват вина от нея...
В този момент...всеки имаше неговите очаквания, всеки един от двамата намери своите искания, своите желания...
дадени, предоставени от другия...
За пореден път си подаваха ръка взаимно, един на друг, без дори да подозират или осъзнават това...
Това се казва...съдба...колко е странен живота...как ти отнема мечти, желания...но никога не те оставя без нови...
Само, ако можеше и да ги осъзнаваме така бързо...
и да ги прегръщаме така силно от раз...Може би, болката от загубата на предишните беше причина за това...не знам...
Или прото бе необходимо време...както в онзи популярен израз...когато му дойде времето...
И малък поздрав на фенките на Бурга Гюлсой. 
Милата ferina е започнала и тя в рими да изказва свойте мисли .Хей момиче закачливо недей ни пипа нашето момче любимо 
,историята си преподавай 
и със нас не се задявай...остави ни ти Керимчо или ще водим ний люта битка за момчето с дълга плитка. 
.Хей момиче закачливо недей ни пипа нашето момче любимо ,историята си преподавай и със нас не се задявай...остави ни ти Керимчо или ще водим ний люта битка за момчето с дълга плитка. Щом поставяш нещата така
за Керимчо ще има война
та ако ще със сопа в ръка
историята помни и такива неща
напишете нещо като за финал на тема номер 4... 
Милата ferina е започнала и тя в рими да изказва свойте мисли .Хей момиче закачливо недей ни пипа нашето момче любимо ,историята си преподавай и със нас не се задявай...остави ни ти Керимчо или ще водим ний люта битка за момчето с дълга плитка.
.Хей момиче закачливо недей ни пипа нашето момче любимо ,историята си преподавай и със нас не се задявай...остави ни ти Керимчо или ще водим ний люта битка за момчето с дълга плитка. Щом поставяш нещата така
за Керимчо ще има война
та ако ще със сопа в ръка
историята помни и такива неща
За война се стягам аз
хванала съм сопата завчас.
Историята ще започни тез войни безбройни
за неговата хубост омайна
как бориха се тез жени безкрайни....
ferina този мъж на кой се усмихва...на мен или на теб скъпа... 
Блаженни са верующите
- на Фатмето се усмихва, 
а вие само ще въздишате по него,ама - йок,йок,йок!
ferina този мъж на кой се усмихва...на мен или на теб скъпа...
На кой ли се усмихва този мъж
обърнал се към Ванчето веднъж
с тез маслинови очи пронизва нейните мечти
без тя да се е усетила дори,
че мъжо ли й разбере
май ще има голямо меле
Да ходим в новата тема ехееееееееее
За всички, които споделиха мигове и себе си в тема 4... 
Любов, Приятелство, Доверие...
Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство, Доверие...
Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно.
И това продължило, докато един ден не се наложило Любовта да замине по работа.
Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече.
Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз! –
рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието.
– Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш.
Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но...
Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...
Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите...
Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
Инфо от: http://www.pozitivnoto.info/2008/07/liubov-priqtelstvo-doverie.html
Препоръчани теми