Можете ли да прощавате?

  • 8 740
  • 121
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 12 620
И приемаш, че хората са изначално само добри или само лоши? Къде отиде баланса?
Що се отнася до повтаряемостта на чувствата - няма такава. Използвала съм цитат и съм се постарала да си личи, че думите не са мои. Навярно не съм се справила и оттам идва натрапчивостта.
Така или иначе, възможността да простиш е възможност да изчистиш съзнанието си.
Да помниш сто години кой и с какво те е засегнал, да не можеш да се отърсиш от обидата, да простиш за мен е най-малкото неразумно отношение към самия теб.
Липсата на емоции, обаче, на мен ми навява друго усещане.
Относно възприятията за поправимост, споделям, че за мен непоправимо е едно. Което не прави всичко поправимо нормално в очите ми.

Явно не съм много ясна. Аз не се обиждам, имам много висок праг на търпимост и толерантност, трудно приемам нещо лично. Та няма как да прощавам на някой, който ме е засегнал, обидил и тн. Единственото, което би трябвало да попада под нуждата от прошка е обективното сторено зло, а него не прощавам.
Ако някой навреди на теб и семейството ти, ако хора, които обичаш реално пострадат не виждам каква е ползата от прошката? Мога да дам и други примери, но не мисля, че има нужда. Вероятно, ако човек се вихри в някакъв пагубен емоционален кръг, жадува отмъщение и се задушава от омраза е добре да поработи върху прошката, за да продължи да живее нормално. И все пак, и след това има неща, които са непростими. Няма какво да се лъжем. Тоталната прошка, т.е. човека сторил ти зло да бъде приеман като всеки друг би била невероятна самозаблуда. Или святост, която не е за хора.

ПП Всъщност пиша по темата, защото виждам, че от модата да сме духовно извисени все по- често и все повече хора искат от себе си невъзможни неща. Едно е да си обидчив и отмъстителен, това пречи несъмнено, но да искаш да си светец, да мислиш, че можеш да простиш всичко, според мен е прекалено.

# 121
  • Мнения: 653
За обективното зло, онова непоправимото, мисля, че се изказах.
Да повторя, че за мен е онова, което ще извади от същността ми достоен отговор.
Вярвам, че не се делим на бели и черни, и е съвсем адекватно в дадена ситуация да обърнем страната. Дори да не искаме. Ще бъдем без оправдание, без възможност за прошка от смъртен, но и нищо повече от човеци.
Но дано тези ни размисли, и моите, и твоите, да останат в темата!

Също си мисля, че всяко действие, докоснало и наранило те по някакъв начин се нуждае от прошка. Да, думата изглежда губи от тежестта си употребена по този начин, но реално е на мястото си.

Общи условия

Активация на акаунт