Когато беше новороден,не съм го наричала по име,просто ми трябваш време за да свикна с мисълта.Иначе го наричах със всякакви галени други имена измислени.С течение на времето свикнахмеи вече си го наричаме и по име.Мъжа ми до преди няколко месеца му викаше също бебчо и т.н...
- Публикувана: 10 ян. 2006, 13:34 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2006, 03:20 ч.
Смятате ли, че е редно да наричаме неродените си бебета по име?
Ние си имахме варианти и за мъжко, и за женско име още отпреди да знаем пола. Сега си го наричаме Иво (всъщност така вече го наричат и всички, на които сме казали, че ще е момче). Пък ако вземе да ни изненада - здраве да е. Не мисля, че ще е проблем да се пренастроим.
Според мен даже и едно неродено човече си има индивидуалност и характер и затова не ми се струва странно да го наричаме по име.
Според мен даже и едно неродено човече си има индивидуалност и характер и затова не ми се струва странно да го наричаме по име.
Всичко е толкова относително, ако го съотнесем извън собствените си разбирания, страхове и насадени вярвания....Където живея, нямат такива издълбоко вменени тълкувания и в момента, в който разберат пола на детето, му се слага едно грандиозно име (бъдещото му име), с което всеки започва да го нарича и термина бебе, мъниче и т.н. не се включва обикновено - всеки си го нарича като отделно същество, с име и идентичност. Признавам, че в началото и аз се стрясках, защото ми беше втълпено, че до не знам си кога не се казвало, пък не се купували неща, пък не се наричало по име... Мисълта ми е, че няма нищо страшно, ако наричаш бебето си с името, което ще носи, стига да си наясно толкова рано, като в месеца на определяне на пола, дали това е името, което си сигурна, че мъника ще носи. Има даже разни сайтове, където си слагаш фамилията и те ти генерират имена така че да са звучни с нея 
По принцип не виждам нищо нередно или тревожно в това да му говориш на име . При мен нещата се усложняват от факта , че още не знам какво е 
, и че непрекъснато се мятам от име на име / специално за момичешките / , а за момче ми е още по-трудно .
Когато родих сина си с таткото теглихме чоп и детето 3 дни се казваше Калоян . Обаче някак си името не му " стоеше "
, поради което реших да го сменя . В момента , в който реших , че ще се казва Борислав , името му " залепна " 
.
... и сега май пак чакам / живот и здраве !!! / да му видя муцунката и тогава ще избера !
, и че непрекъснато се мятам от име на име / специално за момичешките / , а за момче ми е още по-трудно .Когато родих сина си с таткото теглихме чоп и детето 3 дни се казваше Калоян . Обаче някак си името не му " стоеше "
, поради което реших да го сменя . В момента , в който реших , че ще се казва Борислав , името му " залепна " .... и сега май пак чакам / живот и здраве !!! / да му видя муцунката и тогава ще избера !
От мига, в който разбрахме, че то(бебето ни) е момиче, аз използвам избраното за нея име - Дара.
В разговор за нея или бременността ми като цяло, казвам само Дара.
Дали не избързвам? Мъжът ми е доста суеверен и често ме репликира по този повод! Но как да използвам някоя безполова думичка, като със сигурност знам пола?
Вие как казвате на вашите неродени бебета?
В разговор за нея или бременността ми като цяло, казвам само Дара.
Дали не избързвам? Мъжът ми е доста суеверен и често ме репликира по този повод! Но как да използвам някоя безполова думичка, като със сигурност знам пола?
Вие как казвате на вашите неродени бебета?
Щом ти идва от вътре, защо не?
Теди-бебе си беше нашето от зачеването още (Теодора или Теодор, Тодор), така си я наричах и след като разбрахме пола. Обаче когато бях в деветия месец някой му казал на нашия татко, че ако детето носи името му ще се разделим
и той се запъна като магаре! "Не, Не и не"... ама буквичка да променим, "НЕ!", ама това, ама онова - "Не!". За беля около нас само случаи подтвърждаващи суеверието, та арументи от сорта на: "Стига глупости и тъпи суеверия!" неминаха, и така два-три дни преди да родя сменихме името. Много трудно свикнах с новото име.
Иначе е земен, разумен човек ама тогава яко се беше притеснил-преносвах 2 седмици, първо дете...
Та от тоя род емоции изпатих аз а не бебчето.
Теди-бебе си беше нашето от зачеването още (Теодора или Теодор, Тодор), така си я наричах и след като разбрахме пола. Обаче когато бях в деветия месец някой му казал на нашия татко, че ако детето носи името му ще се разделим
и той се запъна като магаре! "Не, Не и не"... ама буквичка да променим, "НЕ!", ама това, ама онова - "Не!". За беля около нас само случаи подтвърждаващи суеверието, та арументи от сорта на: "Стига глупости и тъпи суеверия!" неминаха, и така два-три дни преди да родя сменихме името. Много трудно свикнах с новото име.Иначе е земен, разумен човек ама тогава яко се беше притеснил-преносвах 2 седмици, първо дете...
Та от тоя род емоции изпатих аз а не бебчето.
!