В едно легло с бебето

аз съм за спането с бебето в една стая, така на мене ми е споко , 4е я 4увам да диша и си спи и я виждам дали е отвита, а като се събуди си провирам ръката и си я държим докато заспи. ако иска да дойде за ужас на тати при нас, ами преска4а оградата и хоп до мамината глава се гушка. аз много държа на близостта на децата с майката, колкото може по- дълго.
като имам опита с пуберите, мисля, 4е е за добро. тогава мама и тати стават  извънземни, и стар4оци, консерви и тн.а за моите пубери з съм "яка" мама, както казват модерна дето ги разбира.

Не знам за изследвания, но споделям наблюдение - Мартин, ако спи сам, се буди често и се върти във всички посоки, само и само да се залепи я за възглавница, я за завивка. Заспя ли с него или пък нощем като сме всички "в кюпа" се пробужда само в обичайното за сучене време, суче спейки и спи до късно. Живот и здраве, ако имам второ, и с него така ще процедирам или ще залепя креватчето за нашето, за да ми е на ръка разстояние.

За статистиката: мале4ка е по4ти на три години и все оЩе спи при нас в спалнята ( имаме и детска стая ). До преди няколко месеца се будеШе през ноЩта и ми беШе по_удобно да ми е на една ръка разстояние. Сега си спи спокойно без да се буди и  ми е приятно усеЩането ,4е е близо до мен. Един ден Ще я оставя да си спи в отделна стая,но за сега ни е добре така.

Ние сме преминали през всякакви варианти. Отначало спеше при нас в спалнята, на 6 месеца го преместих в неговата стая и всичко беше мирно и кротко за година-две,  обаче след като отказахме биберона започна да се буди през нощта и да идва при нас сам или да плаче докато някой не отиде да го вземе. Откакто преместихме креватчето при нас спи много спокойно (а и ние покрай него).
Иначе смятам, че е индивидуално за всяко дете. Отначало като нямах опит се опитвах да следвам различни съвети и методики за отглеждане, но сега разчитам главно на себе си и на детето да изберем най-добрия вариант за нас.

В първите месеци, особено в периода на коликите, спяхме тримата заедно. Сега го взимам при нас от време на време, когато се събуди плачейки нощем.
Иначе ве4е предпочита да си спи сам, тъй като много се върти и ако е при нас, се буди по-често.
Ние също сме подготвили детска стая, но все още креват4ето му е в спалнята. Някакси не ми се иска да го местим все още.

И двамата обичат да спят при мама и тати, и така си живeeм, защото в нашето семейство така е удобно. Психолозите и лекарите така или иначе мине-не мине си сменят мненията на 180 градуса. На педиатричните прегледи и на други "официални" срещи съм казвала обаче винаги, че спят в отделна стая, защото в момента все още това е официално приетото. Обичам да имам мнение, но не обичам да се боря с вятърни мелници.

Според мен детето е по-добре да си спи в неговата стая само. Така и то и родителите си имат лично пространство. Това не води до психически проблеи в бъдеще  За да има човек такива проблеми е нужно повече от - спането в отделна стая. Както и не могат да се предотвратят психичните проблеми със спане в леглото на мам и тати

а какво казват тези "някои психолози" за психическото здраве на родителите в следствие на хронично недоспиване от този вид спане?
голямата ми дъщеря от първия си ден е спала в отделна стая и никога не е възразявала. има си странностите, но чак психически отклонения не бих ги нарекла. малката щерка и сина настояваха да спят с мен. добре, нямам нищо против да си деля леглото с бебе до 6-7 месечна възраст. обаче после започват много да се въртят и да ритат, аз оставам без сън, съответно започвам да получавам психически отклонения... силвия я пренесох при сестра и и настана мир и любов. пак идваше при нас по някое време на нощта, но поне до този момент ми се падаха по няколко часа сън. даниел го оставих в нашата спалня в негово легло. обаче в момента, в който тръгнех да си лягам, той скачаше и писваше да легне при мен и тъй си и оставах без сън. като приключих с кърменето му, реших, че е дошъл пак ред на моето психическо здраве и му пренесохме леглото в друга стая. за сега и у него не наблюдавам особени психически отклонения, но ако нещо превърти един ден, ще знам от какво е...
та моето мнение за тези теории, с които "някоите психолози" си запълват работното време е, че не са универсални, не вършат работа на всеки.

Аман от тия психолози, бе! Моят син поча да спи много по-добре, откакто го преместихме в отделна стая на 10 месеца. Преди това, като се посъбуди малко през нощта (а децата нали имат по-лек сън) и иска да му обръщаш внимание, да става, да си играе... а сам - мир и спокойствие. Просто много лесно възбудим като темперамент. Зависи си от детето!

За бебе съм съгласна да спи до родителите си, на мене ми беше и по-спокойно, и по-удобно така. Като бебе и баща му го нямаше, така че и в едно легло сме спали много пъти.
Ама идва една възраст според мене, да кажем 1-1,5-2 години, вероятно при всяко дете различно, дето трябва да си има своя стая, да си се отдели малко, да си има пространство, пък и родителите също.
Ми то сексът по диванчета, канапенца и маси писва понякога 
Шегата настрана, ама като спи сам, не го будим католягаме вечер и като ставаме сутрин например. Вниманието и гушкането ми се струва по-важно. Пък и дори в отделни стаи, винаги може да дойде да се гушне при нас, не се заключваме 

И аз като Миз мисля, че ако детето спи в стаята на родителите, сънят на майката отива на кино. Нашите като навършат 6 месеца-къш в друга стая  . Малките си имат свои легла, а родителите: съпружески легла, така да се каже, където много често (поне при нас  ) няма място за деца. Сега по-сериозно: от това, което съм попрочела, 6 месеца е оптималния период за бебето да спи до майката, и от здраволсовни причини, и поради навика сами да се научат да се "приспиват". А пък то след това, така или иначе настъпва един период (при нас започна с детската градина, 1г9м), когато детето е обезпокоено или болно, да иска да идва да спи при родителите: по изключение-може, но навика да е спокойно да спи само детето е важен. Калина си спи сама от 6-месечна, бебето става на 6 месеца утре, та и скоро и тя ще спи отделно (първо ще опитам да спи при кака си де, аз едно време спях в една стая със сестра ми, нямаше и много избор де, ама беше голям купон, може пък и моите така да се сработят).

два опита мога да споделя, с две "гледни то4ки" 

Тъй като имам ясен спомен да спя в спалнята, между родителите ми, мисля, 4е съм го правила до към 5 или 6 годи6на възраст...ами наред съм си (мое виждане  ), а дали силната ми привързаност към тях, непоносимостта да оставам сами4ка, спане с плЮ6ени игра4ки (ако няма не6то по материално и живо от тях за гу6ване ) се дължи на това, 4е са ме гу6кали родителите ми толкова дълго, не знам... Знам оба4е, 4е не им е било лесно(все мрънках за брат4е, а една приятелка на майка ми казвя6е, 4е няма да стане докато не ги оставя на мира но6тем; аз пък и се 4удех какви ги говори...). Та сега не го прилагам с Георги. Той откакто е тук има отделна стая (ама свързана с всекидневната, която е и моя спалня с плъзга6та се врата, т.е. кажи ре4и си е една стая  ), и е много горд. Когато се примоли да се гу6не, го правим... е, когато е болни4ък, или тъжен...а това за 6тастие е рядко...Винаги, от бебе е заспивал сам, а сега 4етем приказки, гу6вам го в леглото му за минути, а после 15 мин ми се провиква колко: "мамо, много те оби4ам, и ве4е наистина заспивам" 
Ина4е за бебе6ка възраст (която за мен продължава до към 2 годи6на възраст) съм твърдо "за" мъни4ките да спят с нас...а 4е съня на мама е нару6ен...ами това си е биология, не мога да се сърдя на хормони и май4ински инстинкт. И това с внезапната детска смърт на деца отделени от спалнята на родителите си в ранна възраст съ6то ми е известно, ама тъй като работя със статистика, не вярвам напълно.

Моми4ета, а за гу6кането нали знаете, 4е е най добрата терапия сре6ту стрес? знам, 4е не откривам Америка, ама за6то да ги ли6аваме от едно но6тно гу6, когато те 9 месеца са слу6али ритъма на сърцето ни, и единственото, което може мигновено да им даде спокойствие си е пак този ритъм   

На български е "Синдрома на внезапната детска смърт", но доколкото прочетох, тази зависимост е само теория до момента и не е изследвана научно. Иначе в сайта на БГ Мама има няколко статии на тази тема.
Знам, че съм некомпетентно лице по въпроса и без опит не трябва се изказвам...ама...

Ох изказах се много общо и честно казано си заслужавам такива коментари .
Направили са ми впечатление основно следните психолози:,  Anne Bacus(доктор по психология, психотерапевт, майка на 2 деца), Dr. Sears(на всички известен предполагам) , Др. Тимофеева (известен детски лекар). Доста други сериозни и недотолкова книжки сьм чела, както и научни статии из интернет но не им помня имената. То аз в последно време покрай двете бебки май нищо не помня
Май трябваше да слагам линк.
Яд ме е мога да чета свободно само  на бьлгарски, руски, английски и френски, а на немски, италиански или испански не мога например, защото може би щях да намеря още много полезна и интересна  информация по вьпроса, а при превод някак се губи точния смисьл и е по-добре навярно да се чете в оригинал. Поне това сьм забелязала като ми е попадало да чета гореспоменатите автори преведени на друг език.
Нямам  никаква идея дали гореспоменатите психолози се водят евтини или не,  навярно времето ще покаже.........
Струва ми се че ако на децата им харесва да спят сами нека да спят, но ако не им харесва поне до 3 годинки да спят с родителите(или с единия родител както при нас се получава доста често).
Ако им се налага само едното или едно или друго е лошо вероятно за тяхната психика.
Педиатрите при които ходим тук са на мнение че всички деца едва ли не след раждането трябва да спят обезателно в отделна стая. На мен винаги ми се струвало малко жестоко (на мен самата никак не ми харесва да спя сама в стая), ама знам ли ....
Така или иначе малката бебка спи в нашата стая все още.
Каката е в отделна стая, но почти няма нощ в която да не се е сьбудила и да не е искала някой да отиде спи там при нея(в нашата стая слава богу не влече да спи че едва сме набутали нашия креват и бебешкото легло и за още едно легло няма място). Имам чувство че никак не обича да спи сама.
Като ни идват гости спят в нейната стая и тя е много спокойна и не се буди с викове нощем, както когато е сама.
От друга страна никак не сьм убедена че малката обича да спи с някой, май че много по-добре спи като е сама, ама някак още една спалня да разберем това, а с каката не смеем да я оставим насаме че без друго постоянно че без друго като се обьрнем настрани и тя отива и я шамаросва.
А относно конфорта на родителите  навярно е най-добре да са сами, а не да спят с децата ама засега при нас не се получава

здравейте пътешественици! не съм за вашия форум (все още), но темата за и против спането с бебето ми е много интересна! преди да открия форума се притеснявах как ще приемат желанието ми, когато бебето се роди да спи до мене... след като открих топлата вода (форума тук и в дира) разбрах, че не съм единствената с подобни желания и няма нищо лошо в това да искаш да чувстваш бебето до себе си. да, ама!! в болницата бяха направили на нищо една циганка, която беше гушнала бебето при себе си за през нощта. педиатъра също не е фен на тази идея (то и за късното захранване можеш трудно да намериш педиатър в бг, който да не те оплюе и да не ти обясни как лишаваш детето от важни витамини  )
въпреки това спя с малката от както стана на 5 дни. първоначално я слагах на анатомична възглавница, за да свикна и аз да спя спокойно, а не да се притеснявам дали може да я смачкам и задуша както всички лекари тук ни убеждават. сега няма по-хубав момент от буденето сутрин! всяка сутрин се будя от малката и ръчичка, която тя поставя на бузата ми! е, до преди седмица беше щипане на бузите, ама сега е голям кеф!!!