Ех,че хубава е тая дама,през ОКТОМВРИ тя ще става мама!

Аз пък изгледах Такъв е животът Шейново и не, че не ме е страх, страх ме е и то много, ама си викам - щом всички могат, значи и аз мога. За себе си мисля да избера нормално раждане с епидурална упойка, но има много време дотогава.

Че не е от най-приятните неща(нормалното раждане) не е, но като ви дадат бебето се забравя всичко...Всеки сам си избира как ще се чувства по-добре. Чувствах се ужасно докато раждах миналата година, но сега пак искам да раждам и не ме е страх-всичко минава.

Здравейте!
На момичетата, които се страхуват от раждането, искам да дам кураж и да ги успокоя. Нормално е да се тревожите от нещо, което досега не сте изпитвали. Едни се боят от кръв и разкъсвания, от болката, други от игли, упойки, разрези. Това са в крайна сметка нормалните ни атавистични страхове, инстинктите ни за самосъхранение. И всичко изглежда много страшно, докато не започне да се случва. Когато моментът настъпи и броиш минутите, че дори и секундите до срещата с малкия човек, и страх, и срам отстъпват на заден план пред доминиращата емоция - да направиш всичко по силите си, за да гушнеш най-после толкова очакваното бебе. Сигурно ви звучи абстрактно, но фактът, че много скоро след първото си раждане голяма част от жените забременяват отново, доказва, че силата на този момент е толкова интензивна, че дори имаш нужда да го изживееш отново. Сигурно това е възможно най-зареждащото чувство на света.
Има още много време до раждането, рано е отсега да се безпокоите и да прехвърляте в съзнанието си възможните епизоди, гледки, усещания. Сега сме на друг етап.
Аз нямам опит с нормално раждане, но за момичетата, които се боят от секцио, съм готова да дам детайлни разяснения дори на най-странните и елементарни въпроси (които и аз самата си задавах преди първото ми раждане, а понякога ми се виждаха толкова глупави, че ме беше срам да попитам), за да разберете, че това е една медицинска процедура, която не е кой знае колко страховита и е насочена към единствената и най-важна задача - здраво бебе на финала.

Здравейте,  момичета ,

най-накрая да се престраша и аз да пиша, но нали съм суеверна . Предполагаем термин - 18.10.12 год., 12 г.с.
Малко за мен, аз съм от София, имам  един младеж на 4 годинки и  половина ( Аз съм от Августки 2007), на женска консултация съм записана в 7-мо ДКЦ,  а  проследявам бременност и в Майчин дом, където раждах  и  възнамерявам да раждам,  поради доверието, което имам на лекаря. 

До към 10  г.с.бременността ми протичаше с гадене и доста сериозно повръщане и плахо смея да кажа, че отшумя. В 6 г.с. имах зацапване около 4-5 дни, което според лекарите в Майчин дом било "нищо", но мен ме беше притеснило. 
Вече имаме  плацента, подскачащо бебче, което ни казаха, че се развива нормално, преброихме пръстчета,  гледахме краченца, ръчички, назална кост и т.н.. Днес направих бхч и чакам резултатите във вторник.

Надявам се да ме приемете във  вашата компания, за да споделяме притеснения и хубави моменти  !
А сега...се връщам да ви чета

Венера, добре дошла

Да ви кажа през предната бременност ме беше страх през цялото време как ще раждам и да не взема да родя преждевременно. И всичко това заради бебето, да е всичко наред, да не е недоносено и т.н. Много ми помогна информацията по лекциите, училището за бременни, комуникацията в отчетната тема, просто от всякъде информация. Полезно беше и посещението в родилното в дните на отворени врати. Там ни показаха всичко, развеждаше ни старшата акушерка. После като дойде момента поне нямаш шок от ново място. Номера е да си подготвен какво те чака, е никога не знаеш какво ще е, за който и път да раждаш, но номера е да си информиран колкото може повече, за да си спокоен. Между другото и с кърменето после е така. Липсата на информация и изобщо къде да се обърнеш за помощ при нужда обикновено не води до нищо добре. Майка, която ме е кърмила 1 година, като родих каза, че сме щастливки, че има толкова информация около нас, която през 80-те е нямало.

Малкия ми се роди 5 дни след термин и вече бях подготвена. Малко бях се стреснала като започнаха подготвителните контракции 1 седмица преди раждането, но пък те ме подготвиха за момента

Сега изобщо не мисля за раждането. Има много време до тогава. Още не съм подготвена психически за този момент. Всичко да е наред с бебето до края, да си е доносено, да си се роди нормално, в смисъл да не се травмира при раждането, а всичко лошо се забравя, остава си хубавото

Въпреки, че родих ужасно лесно, както няма 2 еднакви бременности, няма и 2 еднакви раждания, та страха пак го има.

Нека всеки сам си реши как да роди, но не решавайте от сега, има много време до тогава.

Момичета , които не сте раждали - раждането не е страшно. Аз лично нито кръв видях , нито усещах кой знае какви болки. Както е казала lorini , много е важна предварителната нагласа. Аз отидох напълно спокойна и информирана какво ме очаква. Раждах на Коледа и имаше една такова закачливо настроение във всички и раждането ми мина в закачки с доктора и акушерките. Минути след като родих , започнах да звъня на всички роднини и познати, защото родих седмица по - рано. Подчертавам , че имах както се изрази доктора "раждане по учебник" , но все пак не е страшно и най - важното дори и да е имало болка , струвала си е.

Много сънлив ден!

Здравейте и от мен, времето и при нас е мрачно, но на мен пък някак ми харесва така .Гледам, че отрано сте подхванали темата за раждане, аз преди да забременея бях твърдо за естественото раждане, сега нещо взех за се разколебавам, а и нали се оказа, че имам миомно възелче и ако нарастне може и да се наложи секцио, така че за момента ми е все тая, както така Аз пък вчера май прекалих с разходките след работа и вечерта така ме боля кръста, сега слава богу съм добре.А и искам да пожелая успех на новоприсъединилите се мами

Момичета, гледам сте подхванали темата за раждането, май аз дадох тон...
Аз вече за себе си реших, изчела съм и съм слушала много по въпроса, ама на нормално раждане не бих се подложила. Някой от момичетата ги е страх много от секциото, ама аз съм от тези, дето се тресат само от мисълта за разкъсвания в тази област, не мога да го контролирам, знам си силите, да не говорим, че когато много ме е страх качвам кръвно, вие ми се свят, лошо ми е, нищо че съм 50 кг.
На всичкото отгоре най-вероятно имам и показания за секцио... Ииам една конизация и не искам да си травмирам шийката...
Имам и една травма в окото, не виждах изобщо, едвам ми спасиха зрението,сега всичко е наред, но изобщо не мисля да рискувам. Може да мниа един очен преглед, но каквото и да ми кажат съм решила. Не искам конфронтации, нека всеки сам реши за себе си. 

el_sol, как го спомена това "Такъв е живота", от няколко часа го гледам и рева 

Понеже виждам, че никой не поема инициатива ще се заема аз.
За софийска среща. 21-ви/22-ри април как ви се струва? 

Момичета,
бърза справка На колко от вас все още им се гади?
Аз съм в началото на 12-та седмица и това постоянно ужасно чуство на гадене целоднвено не се маха. След 17:00 всеки ден обаче е най-зле.

Та се зачудих останалите как се дивжите и дали вече сте прескочили тази ужасия? 

Поздрави на всички!   

На мен вече не ми се гади. Много рядко, чат-пат вечер, но по-скоро от умора и глад сякаш.

Тори, 21-ви е работен ден 

Да ви кажа как бързо реших въпроса къде ще ходя на ЖК  Явно много ме разглезиха в клиниката, защото като отидох днес "Майчин дом" да давам кръв, направих едно елементарно сравнение между обстановката, отношението, хигиената в двете заведения, и определено сравнението не е в полза на "МД". Не искам да кажа нищо лошо за болницата, най-вероятно ще раждам точно там (лекарят, при когото се каня да се запиша за ЖК изражда в "Майчин дом"), но предпочитам да ми е спокойно и приятно, така че твърдо оставам в клиниката 

Добре дошли на новите момичета 

Момичета, много ме е страх от секциото и твърдо съм за естественото раждане, но доки ще реши.
Мая, тъй като си с конизация, искам да те питам нещо. Говорили ли сте с док за серклаж? При мен именно заради конизация ми редуцираха едното бебе, а сега на 18.04., ако всичко е наред, ще ходя за серклаж.
Фичо, вчера бях в края на 12 г.с. и снощи си изповръщах червата. Моите позиви за повръщане и гадене са винаги около вечеря. Първо повръщам и после вечерям,  което си е направо отвратително, защото в устата си имам ужасно горчив вкус.

Лали, здравей, ами в началото говорихме, стана на въпрос за шийката, тогава ми каза, че е с нормална дължина и засега няма от какво да се притеснявам, не знам другия път пак ще повдигна въпроса, ще видим какво ще каже...мен ми правиха LEEP-конизация (с ток), уж са ми отнели много малко, но се притеснявам и аз, сега забравих пак да го питам.. да се надяваме, че всичко ще е наред.