Ще ми се пръсне сърцето от мъка

Моито калпазанче пък тръгна на целодневна градина от почти 6 месечна възраст. И на мен ми се искаше да го погледам още малко в къщи,но нямах избор.Не съм го оставяла да се адаптира,само веднъж за 2-3 часа,не плака,смееше се и аз реших,че няма нужда да го водя пак. И после започна full time - 5 дена по поне 8 часа. Аз пък започнах нова работа и сега пътувам повече,та горкото дете е първо сутрин и почти последно вечер.....ама нали трябва да се изкарват и пари. Беше болен само веднъж,нещо вирусно,което може да е пипнал в градината ,може и  някъде другаде,но се оправи бързо. Много съм доволна как ги гледат,занимават учат на неща тн...А дали се чувства добре???ами сигурно,в почивните дни в къщи спи по 2 часа сутрин и 2 следобед.......в градината по 30 мин.....явно да не пропусне някоя игра с аверите там
освен това под 1 г са само 3 бебета и ,неговата наблюдателка,ако е заета с друго дете,веднага идва помощ от другите групи(на по-големите деца).определено там получава много повече като забавление от това,което аз мога да му дам в къщи.......
Така,че не се притесняваи..ще свикне бързо...

...като едно малко тритон4е... , Пепелски, разбиваш ме както винаги.

Арвен, а какво се прави при тези първи посещения? В смисъл какво трябва да прави майката? Оставя детенцето и гледа да е незабележима или само навестява къщата и гледа като майка орлица (половинката твърди, че така се държа около бебата и не давам на никой друг да я доближи  )?

Ох, Арвен, разбирам ти, мила, но по-добре по-отрано, защото, повярвай ми, колкото по-късно, толкова по-тежко е. Ние сме ве4е на 3 години и не се е делил. Ходим от година и нещо в Плей център, което е супер, но е с мама. Сега от февруари ми предстоят и на мен тежки дни ... първо ще остава без мен в същия тозицентър, а после целодневна градина ... Знам 4е ще е трудно, направо не ми се мисли...

И аз да кажа - на мен ми бе ужасно трудно в началото - направо по цял ден само той ми бе6е в главата, незнам как работех.. Е,  свиква се, както с всичко останало.. Но познавам чувството - буца в гърлото и чувство на вина, но това си е нормален ход на живота (отделянето на детенце в един или друг момент) и се приема. Късмет и най-вече - кураж!!!!!!

Да ти споделя моя опит - Теди тръгна на градина на 1, 6 год. за пръв път тук, в Канада. Български твърде не говореше, пък френски изобщо. Още от първия ден стоеше там по 8-9 часа. Драми не е имало - много си харесва градината, но не мога да не спомена, че там са перфектни професионалисти и са свикнали да работят с деца на имигранти. Децата се оправят много по-добре, отколкото ние можем да си представим.
Честно казано аз изпитах облекчение, че Теди тръгна на градина. Така ни остава време да се пошматкаме сами, да отидем на кино или пък нещо още по-хубаво.

ооох, 6те ти се къса сърцето, няма да те лъжа. оба4е само твоето  За6тото тя 6те свикне, уверявам те 
Толкова много се жалвах на мам4етата тук за моя Гого...Аз имам "двоен" опит с Гого и градина в 4ужбина. Първия път той бе6е на 1г8мес. Не разбира6е просто, за6то го оставям при хора, които не разбира, 4ужди...и така. Не издържах (а трябва6е)...От опита на други мами, и моя...3 седмици стискай зъби, 6те мине. При разли4ните деца е разли4но, но е истина (много плоско зву4и, ама знам 4е е така), ако те 4увства притеснена, неуверена, тъжна, и тя 6те е такава. Надявам се, 4е може6 да раз4ита6 на хората, които 6те се грижат за нея. Тук, когато Гого се разплаква6е в на4алото, у4ителката му го гу6ва6е, гледа6е го в о4и4ките и отгатва6е какво иска.
Не6то практи4но: може6 ли да бъде6 с нея първите дни, и да запо4нете с кратки оставания...от минути, до 4ас два...После като се заиграе, 6те се нау4и, 4е няма непрекъсната нужда да си до нея (не 4е ти 6те си убедена, ама това е "твой проблем"...    )

Не се страхувай, Арвен4е 

За езика, сега 6те си призная..Тука мам4етата бяха невероятна подкрепа, и една през друга ме уверяваха как 6тял да проговори фински. Аз само клатех глава и си мислех, 4е вси4ки са много мили, но просто са били късметлийки със собствените си деца...а и нямат представа от финския  След 2 месеца Гого говоре6е с пълни изре4ения (разбира се не6та от ежедневието, а не филосовстването, на което ме подлага ежедневно на бг  ). А миналата седмица му слу6ах словоизлияние от порядъка на 2 минути, спор, в който той "спе4ели"...&те се нау4и хубавата Стели4ка, а и колкото по мъни4ка е, толкова по добре...особено по отно6ение на  езика 
 а ти си попла4и, ама тук, не пред нея   

Ох, Арвен как ми изкара акъла с това заглавие 
Кофти момент,признавам. И мен ме 4ака съЩото може би до месец и моето сърце се е свило,но не толкова заради детето,заЩото тя откога бълнува да тръгне на детска градина и да бъде сред други деца и съм по4ти сигурна,4е Ще е добре там. Мъ4но ми е за мен самата,4е Ще прекарвам по_малко време с нея,но това си е малко мой егоизъм.
Не се впрягай,Стел4ето Ще свикне. Може би Ще е постепенно а не веднага,заЩото все пак е оЩе мъни4ка,но там тя Ще бъде в своя среда,сред себеподобни така да се каже. За езика не мисля,4е Ще е проблем: децата се разбират по свой на4ин а хората,които работят с тях умеят да тълкуват жестовете и действията им и без думи.
Така,4е давай смело: Ще свикнете и ти и Стел4ето,но все пак си дай малко време 

Ами нищо не прави майката-аз лично се сврях зад един диват, но моето човече явно ме подушваше на всеки 5 минути.
Накрая обаче като майката не едно от дечицата обличаше момиченцето си да си ходя, нашата като хукна да й показва къде е ципа на якето, да го сочи и да вика ъъъъъъъъъъъъъ  аааааааааааааааааа ооооооооооооооооооооо направо ме напуши смях!

А докато аз си обувах обувките, за да си ходим и си говорех с детегледачката, Стела както си стоеше до мен се наведе и ме целуна по бузата Щях да се пръсна от щастие

благодаря на всички ви за подкрепата!
Окуражена от вас се чувствам по-спокойна и уверена,че детето ще се чувства добре!!!