Човечето е на 6 месеца и вече предявява претенции. Наспан и нахранен, в добро настроение, като го сложа в кошарата, реве, та се къса. Аз се занимавам доста с него, но понякога трябва да свърша нещо без да се прекъсвам през 2 минути и да му дърпам чехли и кабели от устата. Дали да го оставя да пореве с възпитателна цел, или не е препоръчително? Против тези методи съм що се отнася до приспиване, но в случая е друго, а и той ме вижда да се въртя наоколо. Прави така и в двете стаи /има кошари и в двете/.
- Публикувана: 11 ян. 2006, 17:00 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2006, 13:04 ч.
Да го оставя ли да пореве?
Аз също съм оставяла Ивчо да си поплаче, за да не стане прекалено капризен, да не се носи на ръце, да си заспива самичък и изобщо с "възпитателна цел", както казваш, Цвети. Но имахме и такъв случай. Една вечер вече уморена, изтощена и нервна оставих Ивайло да си плаче може би около час /може и по-малко да беше, незнам, но ми се стори много време/, не му обръщах внимание - беше ми писнало. На другата сутрин имаше температура. А не беше болен, беше на 4 месеца. Изкарах си акъла. Вярно, не беше много висока тази температура, но без нищо...
От тогава винаги му обръщам внимание, когато плаче, прегръщам го, галя го, целувам го, но не му позволявам да се глези.
Оставяй детето да плаче, но за не повече от 10-тина минутки, дори по-малко. Явно дългият плач при децата има обратен ефект!
От тогава винаги му обръщам внимание, когато плаче, прегръщам го, галя го, целувам го, но не му позволявам да се глези.
Оставяй детето да плаче, но за не повече от 10-тина минутки, дори по-малко. Явно дългият плач при децата има обратен ефект!
Аз също го оставям да пореве, ама то неговото е по-скоро каране - едно мощно заповедническо "еееееййййй" 
Обяснявам му, че мама трябва да свърши еди какво си и ще се върне скоро. Ами то няма начин, особено ако го гледаш сама - най-малкото ходиш до тоалетна понякога 
Но иначе като се събуди през нощта или реве по друга причина (гладен, наакан) не го оставям. Само като проявява характер 
Обяснявам му, че мама трябва да свърши еди какво си и ще се върне скоро. Ами то няма начин, особено ако го гледаш сама - най-малкото ходиш до тоалетна понякога Но иначе като се събуди през нощта или реве по друга причина (гладен, наакан) не го оставям. Само като проявява характер 
Спокойно може да го оставиш да си пореве малко, но може и да му кажеш и защо го оставяш в кошарата. Нищо, че са мъничета - те всичко разбират.
Ох, труден избор... Бих ти казала - остави го да реве, но как - моят е много кротък и за това ми е лесно, но все пак имам представа какво е и смятам, че не бих могла да го оставя да реве... Така че по-скоро трябва друго да е решението. Когато плаче отивай при него, поговори му, но без да го вземаш, дай му някакви играчки и поиграй с тях за малко заедно с него и после го остави. Това действа, когато моето бебе се размрънка. Или му дай вода, чай, храна - може от нещо подобно да има нужда. Или докато вършиш нещо, го слагай в кошница (ако имаш), за да те следи по-отблизо... Дано съм помогнала поне малко.
Аз съм я оставяла, но зависи от това как и колко време плаче. Някакси разбирам по плача-дали става или не става да я оставя.
Аз съм я оставяла, но зависи от това как и колко време плаче. Някакси разбирам по плача-дали става или не става да я оставя.
Всъщност и аз така правя. Благодаря ви за отговорите. Преди малко не можа да се успокои и го взех, явно не беше се наспал. Сега като поспа пак направи същия номер, но бързо се успокои.
Аз съм я оставяла, но зависи от това как и колко време плаче. Някакси разбирам по плача-дали става или не става да я оставя.
И аз така. Оставям го да си се глези на воля
Добре де- бебе на шест месеца е трудно да се глези- просто има нужда от внимание- нищо,че е доста обсебваща тази нужда не продължава с десетки години и ще дойде момент в който ще искате да си играете с тях а те ще ви игнорират. Дъщеря ми беше на 6 месеца, когато я пуснах по живота- разбирай на земята. Изследваше наоколо, а като отивах в кухнята оставях вратите отворени и пеех или говорех. После се научи да пълзи и като и дотрябвам ме намираше сама. В кошарата съм я оставяла само когато иска, а то не е било много често. От реване няма да се повреди детето, ама защо да реве? Няма възпитателен ефект, повярвайте ми. По- скоро се получава обратния ефект- чувства още по- силна нужда да му се обръща внимание. А в крайна сметка отглеждането и възпиштанието няма за цел да си покажем кой ще надделее, а да общуваме и децата имат нужда на този етап единствено и само от това- след като са нахранени и преобути.
Дъщеря ми се опитва да се тръшка- в такъв период е - тогава я оставям на земята- ако сме у дома и изобщо не и обръщам внимание и гледам да не се показвам че ме дразни това поведение или че изобщо ми прави впечатление. Обърна ли и внимание- ставам заложник
Дъщеря ми се опитва да се тръшка- в такъв период е - тогава я оставям на земята- ако сме у дома и изобщо не и обръщам внимание и гледам да не се показвам че ме дразни това поведение или че изобщо ми прави впечатление. Обърна ли и внимание- ставам заложник
Аз съм я оставяла, но зависи от това как и колко време плаче. Някакси разбирам по плача-дали става или не става да я оставя.
На сто процента съм съгласна с Йосарян. Не може да се говори за лигня 
при 6 мес бебе. Не мога да повярвам на очите си като ви чета 
.
Аз не съм оставяла детето си да реве, ако имам работа го оставям около мен и му говоря какво правя. Щом плаче значи има нужда от мен и аз съм там. Можете ли да си представите да искате да се сгушите в мъжа си например пък той да ви остави сама на спалнята
Освен това за разглезване може да се говори едва към 2 1/2 година чак. Така, че мами по-добре си гушкайте бебчетата.
при 6 мес бебе. Не мога да повярвам на очите си като ви чета .Аз не съм оставяла детето си да реве, ако имам работа го оставям около мен и му говоря какво правя. Щом плаче значи има нужда от мен и аз съм там. Можете ли да си представите да искате да се сгушите в мъжа си например пък той да ви остави сама на спалнята
Освен това за разглезване може да се говори едва към 2 1/2 година чак. Така, че мами по-добре си гушкайте бебчетата.
На сто процента съм съгласна с Йосарян. Не може да се говори за лигня при 6 мес бебе. Не мога да повярвам на очите си като ви чета .
при 6 мес бебе. Не мога да повярвам на очите си като ви чета .Въпрос на усет е, който предполагам всяка майка притежава, да разбере кога наистина детето и има нужда от нея.
Оставяла съм го, когато е трябвало да свърша нещо, но за наколко минути (да си облека якето и да си обуя обувките, та отида до тоалетна - такива неща). Не го оставям да плаче с възпитателна цел - само, за да му покажа, че ако аз искам да стои в кошарата, то ще трябва да е така
и до 5 мин сама се успокоява. Когато, обаче иде реч за сериозен рев или има очевидна причина винаги съм я гушкала и успокоявала. Не съм я оставяла да плаче. Ако се наложи да отида примерно до тоалетната - на бегом 
Иначе зарязвам всичко, и докато не се успокои не я оставям.
Иначе зарязвам всичко, и докато не се успокои не я оставям.
Според мен не трябва да го оставяш да плаче - ти си мислиш че всичко му е наред, но то не може да ти каже плачът при него е единствения начин да ти съобщи че нещо не му е наред абсурд е да си мислим че 6 месечно бебе проявява капризи тези чувства още са му чужди бебета имат т. нар. 6 чувство те чувстват когато майката е напрегната , притеснена и това се отразява на тях и те започват да плачат не си мисли че детето ти е капризно - това ще се случи по късно след годината сега просто има нужда повече от близостта с теб
Зависи колко време реве. Мисля, че е период само. На мен не ми дава сърце да я оставям мойта ама и тя не е от ревливите
Дано си права. И бебо е спокоен обикновено, е, не по цял ден, но при добро планиране успявам да се справя с всичко. Но ме притеснява това да стои по цял ден на пода, той пълзи и не стои само там, където съм му постлала. С паркет сме, а като го видя на плочките в кухнята с течащ нос, направо
На ръце не става постоянно - той е вече десетина килограма. Абе, каквото и да коментираме, то е ясно кой дирижира положението.
Силни ли, а не са ли силни думите, че 6-7 месечните бебета се лигавят, но те не са силни, те са просто смешни! Кажи ми само ти от бебе ли си спомняш за способността си да се самоуспокояваш, ако не кажи къде си го прочела, интересно ми е да го видя!
Сигурно плаче, защото не осъзнава, че ще се върнеш пак. Чела съм го в книгата на "Моето дете от бебе до 3 год.
Опитай да си поиграете няколко дни на " Къде е мама"? Няма я мама- а" (Скриваш си лицето с длани или използваш възглавница") .След това разтваряш длани и казваш "Ето я мама-а".
Опитай да си поиграете няколко дни на " Къде е мама"? Няма я мама- а" (Скриваш си лицето с длани или използваш възглавница") .След това разтваряш длани и казваш "Ето я мама-а".
Дали да го оставя да пореве с възпитателна цел, или не е препоръчително?
Оставям го да реве-понякога и по половин час и повече. За тези, които ще изтръпнат от думите ми пояснявам - сама съм у дома по цял ден. Налага се поне да сготвя за това същото ревящо дете, за да не продължи да реве, този път от глад. Той спи сам едва 15 мин - крайно недостатъчно за приготвяне на каквато и да е храна. Останалото време спи втрху мен. Абе с една дума - душманин голям.
Цвети, решението е да имаш някой подръка да ти помага. Само моето дете никога нв се е успокоявало. ДСъщеря ми ревеше, но заспиваше в един момент. Овнето, обаче - държи до дупка.
ми, нащтамома е само на 2 м. и 11 дни, ама и аз имам мнение по въпроса
и то е , че съм 100% съгласна с йосариана. най-малкото по 2 причини:
1. скъсват ми се нервите при силния шум, които произвежда дребната.
2. цялата грейва като се появя или като я гушна - т.е. иманужда от мен.
и освен това, ако не се поглезим сега (имам предвид докато е малко детето) кога да го правим? още повече ако е дивак като мен (за мен личното пространство е много важно) един от най-ранните ми спомени е как майка ми се опитва да ме гушне, а аз се дърпам и как баба ми ме целува, а аз си бърша муцуната веднага след това. сега ми е паднало
и то е , че съм 100% съгласна с йосариана. най-малкото по 2 причини:
1. скъсват ми се нервите при силния шум, които произвежда дребната.
2. цялата грейва като се появя или като я гушна - т.е. иманужда от мен.
и освен това, ако не се поглезим сега (имам предвид докато е малко детето) кога да го правим? още повече ако е дивак като мен (за мен личното пространство е много важно) един от най-ранните ми спомени е как майка ми се опитва да ме гушне, а аз се дърпам и как баба ми ме целува, а аз си бърша муцуната веднага след това. сега ми е паднало
Добре де- бебе на шест месеца е трудно да се глези- просто има нужда от внимание- нищо,че е доста обсебваща тази нужда не продължава с десетки години и ще дойде момент в който ще искате да си играете с тях а те ще ви игнорират. Дъщеря ми беше на 6 месеца, когато я пуснах по живота- разбирай на земята. Изследваше наоколо, а като отивах в кухнята оставях вратите отворени и пеех или говорех. После се научи да пълзи и като и дотрябвам ме намираше сама. В кошарата съм я оставяла само когато иска, а то не е било много често. От реване няма да се повреди детето, ама защо да реве? Няма възпитателен ефект, повярвайте ми. По- скоро се получава обратния ефект- чувства още по- силна нужда да му се обръща внимание. А в крайна сметка отглеждането и възпиштанието няма за цел да си покажем кой ще надделее, а да общуваме и децата имат нужда на този етап единствено и само от това- след като са нахранени и преобути.
Дъщеря ми се опитва да се тръшка- в такъв период е - тогава я оставям на земята- ако сме у дома и изобщо не и обръщам внимание и гледам да не се показвам че ме дразни това поведение или че изобщо ми прави впечатление. Обърна ли и внимание- ставам заложник
Дъщеря ми се опитва да се тръшка- в такъв период е - тогава я оставям на земята- ако сме у дома и изобщо не и обръщам внимание и гледам да не се показвам че ме дразни това поведение или че изобщо ми прави впечатление. Обърна ли и внимание- ставам заложник
Силни ли, а не са ли силни думите, че 6-7 месечните бебета се лигавят, но те не са силни, те са просто смешни! Кажи ми само ти от бебе ли си спомняш за способността си да се самоуспокояваш, ако не кажи къде си го прочела, интересно ми е да го видя!
Аз моята дъщеря съм я оставяла да пореве, всъщност силно казано реване, тя се кара по-скоро или мрънка малко по-високо, общо взето когато я оставям сама като че ли. Обаче ако не спре за десетина минути, отивам при нея, то са сълзи, то е чудо. Глези се естествено, но пък защо да се мъчи горкото. В повечето случаи като я оставя в леглото тогава мрънка обилно, но пък се повърти, повърти пък вземе, че заспи. Понякога плаче защото й се спи, друг път заради зъбките, но в повечето случаи иска внимание. Въпреки че аз я уча да е сама и да си заспива сама. През деня сме сами, все пак и мама трябва нещо да свърши . Занимавам се с нея, но от тази самостоятелност се отучи да заспива на ръце, да я храним с млякото на ръце, въобще на ръце ли е - иска само да е седнала в нас. Така се получи. Е, гушкането си е друга работа.
Общо-взето я оставям да си поплаче, но не повече от 5-10 минутки.
. Занимавам се с нея, но от тази самостоятелност се отучи да заспива на ръце, да я храним с млякото на ръце, въобще на ръце ли е - иска само да е седнала в нас. Така се получи. Е, гушкането си е друга работа.Общо-взето я оставям да си поплаче, но не повече от 5-10 минутки.
Общо-взето я оставям да си поплаче, но не повече от 5-10 минутки.
Точно за това става дума. 
Аз съм я оставяла, но зависи от това как и колко време плаче. Някакси разбирам по плача-дали става или не става да я оставя.
Аз също го оставям по някога да се дере 
, защото забелязвам, че го прави, за да постигне някаква цел. Естествено е да се научи, че като реве, получава това, което иска. То и няма друг начин да си каже. Но, когато реве, за да го гушнеш - ей така от глезотия, мисля, че не трябва да го вземаш веднага.
Така онзи ден ми се скъса сърцето, но показах на сина ми, че няма да се налага. Скарах му се, защото отваря фурната на печката и той ревна и започна да протяга ръчички да го гушкам. Аз се обърнах с гръб към него, а той с проходилката ме заобиколи и започна да се дере пред мен. Гледаше ме в очите и се напъваше с всичка сила да реве. И на мен ми се дорева, но не го гушнах. Порева 5 минутки, пък спря. Тогава чак го взех и мисля, че той разбра, че с рев не става...
Не, че е тарикатче, но инстинктивно пробва различни видове поведение, а аз трябва да му покажа кое е правилно и кое не.
, защото забелязвам, че го прави, за да постигне някаква цел. Естествено е да се научи, че като реве, получава това, което иска. То и няма друг начин да си каже. Но, когато реве, за да го гушнеш - ей така от глезотия, мисля, че не трябва да го вземаш веднага. Така онзи ден ми се скъса сърцето, но показах на сина ми, че няма да се налага. Скарах му се, защото отваря фурната на печката и той ревна и започна да протяга ръчички да го гушкам. Аз се обърнах с гръб към него, а той с проходилката ме заобиколи и започна да се дере пред мен. Гледаше ме в очите и се напъваше с всичка сила да реве. И на мен ми се дорева, но не го гушнах. Порева 5 минутки, пък спря. Тогава чак го взех и мисля, че той разбра, че с рев не става...
Не, че е тарикатче, но инстинктивно пробва различни видове поведение, а аз трябва да му покажа кое е правилно и кое не.
Ръководство на Д-р Спок
Препоръчани теми