Силни ли, а не са ли силни думите, че 6-7 месечните бебета се лигавят, но те не са силни, те са просто смешни! Кажи ми само ти от бебе ли си спомняш за способността си да се самоуспокояваш, ако не кажи къде си го прочела, интересно ми е да го видя!
- Публикувана: 11 ян. 2006, 17:00 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2006, 13:04 ч.
Да го оставя ли да пореве?
Е, добре, щом те интересува- "Ръководство на Д-р Спок- Най-важното за бебето", стр.172. А ти дали си спомняш от бебе способността си да сучеш?!
Аз моята дъщеря съм я оставяла да пореве, всъщност силно казано реване, тя се кара по-скоро или мрънка малко по-високо, общо взето когато я оставям сама като че ли. Обаче ако не спре за десетина минути, отивам при нея, то са сълзи, то е чудо. Глези се естествено, но пък защо да се мъчи горкото. В повечето случаи като я оставя в леглото тогава мрънка обилно, но пък се повърти, повърти пък вземе, че заспи. Понякога плаче защото й се спи, друг път заради зъбките, но в повечето случаи иска внимание. Въпреки че аз я уча да е сама и да си заспива сама. През деня сме сами, все пак и мама трябва нещо да свърши 
. Занимавам се с нея, но от тази самостоятелност се отучи да заспива на ръце, да я храним с млякото на ръце, въобще на ръце ли е - иска само да е седнала в нас. Така се получи. Е, гушкането си е друга работа.
Общо-взето я оставям да си поплаче, но не повече от 5-10 минутки.
. Занимавам се с нея, но от тази самостоятелност се отучи да заспива на ръце, да я храним с млякото на ръце, въобще на ръце ли е - иска само да е седнала в нас. Така се получи. Е, гушкането си е друга работа.Общо-взето я оставям да си поплаче, но не повече от 5-10 минутки.
Общо-взето я оставям да си поплаче, но не повече от 5-10 минутки.
Точно за това става дума. 
Аз съм я оставяла, но зависи от това как и колко време плаче. Някакси разбирам по плача-дали става или не става да я оставя. 
Аз също го оставям по някога да се дере 
, защото забелязвам, че го прави, за да постигне някаква цел. Естествено е да се научи, че като реве, получава това, което иска. То и няма друг начин да си каже. Но, когато реве, за да го гушнеш - ей така от глезотия, мисля, че не трябва да го вземаш веднага.
Така онзи ден ми се скъса сърцето, но показах на сина ми, че няма да се налага. Скарах му се, защото отваря фурната на печката и той ревна и започна да протяга ръчички да го гушкам. Аз се обърнах с гръб към него, а той с проходилката ме заобиколи и започна да се дере пред мен. Гледаше ме в очите и се напъваше с всичка сила да реве. И на мен ми се дорева, но не го гушнах. Порева 5 минутки, пък спря. Тогава чак го взех и мисля, че той разбра, че с рев не става...
Не, че е тарикатче, но инстинктивно пробва различни видове поведение, а аз трябва да му покажа кое е правилно и кое не.
, защото забелязвам, че го прави, за да постигне някаква цел. Естествено е да се научи, че като реве, получава това, което иска. То и няма друг начин да си каже. Но, когато реве, за да го гушнеш - ей така от глезотия, мисля, че не трябва да го вземаш веднага. Така онзи ден ми се скъса сърцето, но показах на сина ми, че няма да се налага. Скарах му се, защото отваря фурната на печката и той ревна и започна да протяга ръчички да го гушкам. Аз се обърнах с гръб към него, а той с проходилката ме заобиколи и започна да се дере пред мен. Гледаше ме в очите и се напъваше с всичка сила да реве. И на мен ми се дорева, но не го гушнах. Порева 5 минутки, пък спря. Тогава чак го взех и мисля, че той разбра, че с рев не става...
Не, че е тарикатче, но инстинктивно пробва различни видове поведение, а аз трябва да му покажа кое е правилно и кое не.
Ръководство на Д-р Спок