Когато разбрах , че ще ставам мама.....

ами как, закъсня ми, направих си тест и ето ти бебенце, но още със закъснението знаех, че вече съм бременна Щом видях двете чертички отидох при мъжа ми гушнахме се и му казах "положителен е", а той ме попита "Това какво ще рече"  изпитах щастие, после паника, а когато го видях за първи път на видеозона беше едва 5 мм и чувствата бяха смесени, не можех да повярвам, че това се случва. А когато му чух пулса за първи път вече бях невероятно щастлива. Втория път също

Понеже си бях правила 3 теста и  трите бяха с бледа втора чертичка знаех, че съм бременна. Почувствах стомаха ми на топка и пеперудки да пърхат от вълнение, сърцето ми туптеше силно. Отидох на лекар, но беше твърде рано да има сърчице.Бяхме на седмото небе с мъжа ми. Беше планувано и стана много бързо , и двамата не можахме да повярваме. Когато видяхме бебчето на монитора за първи път(бях с моя мъж) никога няма да забравя изражението му, изпълнено с обич и топлота. Незабравими са тези моменти. Също когато видях Ева, след като я родих, никога няма да забравя тези моменти, а и след това. И за в бъдеще много красиви мигове ни очакват

Искахме бебе и го правехме. Имах симптоми, бях си направила 2 теста преди закъснението, които бяха отрицателни. Реших да не си правя друг преди да ми закъснее, макар че бях сигурна, че съм бременна. Като ми закъсня една сутрин преди работа си направих теста и веднага се появи втората чертичка, от радост чак се разплаках Като отидох да будя мъжа ми и му викам "айде тате ставай", а той още сънен ме пита дали съм си направила теста След няколко дена отидохме на доктор и го видяхме, дадоха ми снимка на "точицата" цял ден през 5 мин. я гледах. С всеки следващ път ставаше все по интересно да го гледане как расте, а да видиш таткото как задълбочено гледа в монитора на видеозона е незабравимо!

Може да прозвучи странно, но още в деня, когато ги направихме знаех, че ще имам бебета и ще са 2 - междувременно, лекарите твърдяха, че няма да мога да имам деца. Тестът беше положителен преди закъснението. Понвърждението, че са 2 не ме очуди. Мъжът ми беше доста шокиран. После бях убедена, че са момичета, докато лекарите твърдяха, че са момчета. Не знам на какво се дължи тази убеденост, но знаех.
А останалото беше притеснение дали ще оцелеят и как ще ги износя. Радостта дойде чак след раждането, когато се убедих, че всичко е ОК.

Правихме опити за бебе, така че беше очаквано. На 3-ти ден закъснение сутринта като станах ми стана малко лошо и отивайки на работа реших да си направя тест. Излезе положителен и първото което по инстникт направих бе веднага да си хванах кутията цигари да ги прибера  в чантата и повече не запалих и до сега . По-късно същия ден последваха още 2 теста, за да съм сигурна  , а отиването на лекар беше няколко дни по-късно. На мъжът си съобщих вечерта, защото не исках да е по телефона. И от толкова идеи които съм имала как ще му съобщя, аз изцепих - Днес от сутринта не съм пушила, а той отсече - Бременна ли си  .
Относно лекаря - всеки преглед всеки месец с видеозон ми е бил вълнуващ като първия път в който видях само плоден сак.

Ние също правихме вече дълго време опити и във въпросния месец, бях убедена, че не се е получило. Имаше причина да мисля така! Но.....след време с наближаване на датата за МЦ, започнах да имам странното усещане, че няма да ми дойде....и се оказах права.....направих си тест и взе, че се оказа положителен.....божа работа, според мен! Веднага се обадих на моя човек и му казах, бях много развълнувана и той ми каза, да не се притеснявам, че всичко ще е наред! Истината е, че първия месец не осъзнавах какво се случва....но след първия преглед и установяване тоновете на сърчицето на малката душичка.......започнах да се подготвям за предстоящите месеци на бременност, а сега вече към края се подготвям и за срещата с нея!   

При мен, 4 дена преди закъснението реших да си направя тест, усещах, че съм бременна.Бебето беше планирано от преди няколко месеца.Направих теста и беше отрицателен, хвърлих го в коша.След известно време, незнам какво ме накара да извадя теста от коша и видях, че е с лека втора чертичка.Веднага направих друг тест, с по-висока чувствителност и веднага се почви втората бледа чертичка, не можех да повярвам Супер се развълнувах и след около час-два мъжа ми се прибра от състезание, нищо не му казах, само му показах теста, при което той ме попита "Това положителен ли значи?" и аз му казах "Да, ще си имаме бебче ".След тези думи той започна да обикаля стаята в продължение на няколко минути и аз след него ) Много бяхме развълнувани и двамата.Днес видяхме на ехограф пулсиращото сърчице, само как гледаше мъжа ми в монитора...излязохме от кабинета щастливи и вече можем да споделим добрата новина

Нашето бебе беше планирано. Аз, понеже нямам търпение, не изчаках закъснението, а си направих тест по-рано. Е, отрицателен беше, аз се омърлуших и така. Една седмица по-късно станах, спретнах си едно кафенце, отпих си и като ми стана зле...  Купих тест на същия ден - хоп!, две чертички. 1 седмица след това отидох на преглед, виждаше се околоплодния сак и сервирах снимката на таткото за вечеря

Няколко дни преди дата на МЦ ми стана лошо след вечеря и разбира се завърших в тоалетната. Всичко след това си беше нормално. Започна да ми закъснява, но имах типичните предменструални болки и очаквах всеки момент да ми дойде. Е, не дойде Една сутрин станах и си помислих - станало е, отидох купих си тест, прибрах се и го направих. Положителен - беше голяма радост. Точно денят преди св. Валентин. Реших да мълча и да не казвам на милото за да го изненадам на 14-ти, да ама след вечеря историята с прилошаването се повтори и той взе да ме гледа въпросително, а аз избухнах в сълзи и смях и единствено остана да му покажа теста за да потвърдя подозренията му

На лекар тук се ходи в 12-тата седмица /тогава е ехографа/, видяхме едно оформено малко човече, което подскачаше доста интензивно  Погледът на таткото...този поглед никога няма да го забравя

Аз реших да си взема тест в един вечерта като се прибирах от 13 часова смяна, защото въпреки дългия работен ден, не ми се пушеше!  Не вярвах тестът да е положителен, но незнам защо реших да си го направя. Като отидох да видя резултата направо се вцепених.    Хем исках да имам детенце, хем се чудех дали ще се справим с приятеля ми на този етап. Той даже беше по-радостен от мен, аз бях по-скоро уплашена. В крайна сметка решихме, че искаме бебето и щом така е станало, значи така е трябвало. Сега с нетърпение чакаме малкото човече. 

При мен не беше планирано...Един месец преди да забременея,ми закъсня с 15 дена.Казах на мъжа ми и той много се зарадва,че може да съм бременна,но теста беше отрицателен и ми дойде с голямо закъснение.На следващия месец ми закъсня отново около 20 дена и дори се шегувах вече и бях решила никакви тестове да не си правя,защото ми е ужасно нередовен цикъла.Стана вече месец от закъснението и една сутрин запалих цигара и повърнах .Вече бях сигурна...направих си тест беше положителен  .Когато го видях за първи път на видеозона се разлпаках от радост и ми стана толкова мило....

Аз си направих тест 2 дни преди закъснението, защото предчувствах нещо. До 5тата минута имаше само една чертичка и точно щях да го изхвърля, когато се появи втората чертичка, ама толкова бледа, че си помислих, че си въобразявам. Обадих се на мъжа ми и му казах, абе май съм бременна, ама не съм сигурна, щото чертичката е много бледа. А той ми вика - я питай в бг-мама. Е, питах в Искам бебе и те ми казаха, че дори да е бледа, значи съм бременна. Вечерта си направих още един тест и там вече беше по-наситена. 

Ние си правихме бебенце и очаквах да ми закъснее цикъла. Една сутрин, след като се прибирах от нощна смяна, си купих тест за бременност. Имаше 2 чертички. Снимах и пратих на съпругът ми MMS със снимката и текст "Честито, ще ставаш татко!". После гинекологът установи бременност и за щастие на всички, всичко беше ОК. За първи път аз, мъжът ми и дъщеря ми видяхме бебето в 25 г.с., чухме сърчицето. Бяхме много развълнувани )))

Когато разбрах беше напълно не очаквано за мен и мъжо и двамата се притеснявах ме от новината,но след време се роди нашето малко момче и донесе много радост в семейството

при нас не беше планирано , много неочаквано - имах силни пред менструални болки и си чаках цикъла , ама той не дойде  та когато видях + в трите теста  за малко  да припадна . мислих си че ми има нещо друго ама не и бебе . вече свикнахме и я чакаме с нетърпение и притеснение 

Бебето беше планирано и много желано. Закъсня ми, направих си тест и .... като видях резултата бях най-щастливата жена на света ... но всъщност думите някак ми бледнеят.. неописуемо беше.

Бебето не беше планирано,но един път стана белята.Пих хапче за спешна контрацепция и бях спокойна.Обаче наближава датата на цикъла ми,а него го няма,а си имам предменструални болки.И така,в деня,в който трябваше да ми дойде си направих тест,който се оказа положителен.Шашнах се,разревах се,почнах да обикалям стаята...абе шок и ужас След два дена отидох на преглед и  видях 5 мм точица и бях най-щастливия и объркан човек на света!!!

Когато разбрах, че ще ставам мама беше Коледа  бебето беше планувано и чакано, но не очаквах, че ще стане толкова бързо. Определено най-прекрасната ми Коледа с най-хубавия подарък 

Бях болна, повръщах денонощно, имах разстройство, и понеже в подобни ситуации на тотално разтичане ми идва и цикъл обичайно, в един момент се зачудих той къде е?!

Взех да смятам нещо, да пресмятам, купих тест, направих го - излезе положителен. Поизчаках няколко дни, като междувременно продължавах да повръщам като препълнена кофа и не понасях абсолютно никакви миризми.

Мъжа ми ме гледаше невярващо надяващ се  , майка ми също се включи в очакването тръпнейки, а на мене ми лошо, лошоооо.

Отидох на лекар, той потвърди и така!

След като от няколко месеца пробвахме и нищо не ставаше, бях решила повече никакви тестове, докато няма голяяяямо закъснение. Цикъла ми винаги закъснява, декември трябваше да ми дойде към края .... На Коледа си бях купила тест като имах намерение да си го направя на 31.12., за да знам дали мога вечерта да пия или не Е да ама нещо ме накара да си го направя още същия ден и видях  Не можех да повярвам, стоях и гледах 5мин. теста и се чудих истина ли е, не е ли. Въпреки, че беше планирано имаше смесица от чувства - бях много щастлива и в същото време много уплашена.
Това беше най-хубавия коледен подарък за мен и за мъжа ми - бях опаковала теста и го оставих под елхата и чаках да се прибере от работа  Като го отвори и като го видя се просълзи милия
Първия преглед не беше от най-вълнуващите, бях с кървене и отлепен плоден сак. Не смеех да се зарадвам, защото не се знаеше какво ще стане. После вече когато всичко се оправи и видях бебчето ... не може да се опише с думи. А когато ми пуснаха да чуя и сърдечния ритъм ... наистина е неописуемо

От много работа хич и не забелязах че имам закъснение докато колежката ми не ме светна че тя е в цикъл а моя го няма още Изтичах до аптеката а там само от тези евтините тестове с листчета, нямах търпение и го направих на момента и ми излезе втора бледа черта едва забележима. Аз като лаик в тази област не знаех дали е положителен и звънах на мъжо да ми купи Шуър чек, та той така загря че става нещо  Но и двамата не вярвахме че може да е станало бебето само от 2 опита за бебеправене и то първия месец още  Вечерта втория тест същата работа бледа втора черта и още повече се шашнахме и двамата, дори мъжа ми като разгледа кутията позвъни на номера на нея да попита какво значи, казаха му има бременност  На другия ден се разболях и в болницата една седмица не можаха да видят точката (един АГ дори ме убеждаваше че домашните тестове не били верни по принцип  ) , единственото различно беше ускорения ми пулс при пълен покой и ниско кръвно. Чак третия тест на 15 дни закъснение беше с две ясни чертички на + (не знам марката, лекарката ми го даде преди да ме прати пак на ехограф) Снимката с точката остана в болницата, но всички останали си ги пазя а и на останалите се виждат 2 бебета вече. Първия път като чухме пулсовете, първите ритничета това са все незабравими моменти за мен 

Познавам добре тялото си. Правехме опити, закъсня ми с 2 дни и бях убедена.
Направих си тест - беше отрицателен. Отидох 2 седмици след закъснението на лекар - той отрече бременност, а аз бях сигурна.
И как съм се чувствала - странно. Хем щастлива, хем объркана.
После започна да ми става много зле, чувствах се ужасно.

Здравейте! Разбрах, че съм бременна преди 2 дена! Само като видях плюсчето на теста, който означава положителен ми идваше да скачам и да крещя от щастие Тъй като съм на 25 и вече се чувствам готова за бебче, а и правихме опити от 1 год. и повече. Първият признак беше, че ми закъсня цикъла с 5 дена и след това решихме да купим тест!  Успех на всички бъдещи мами! 

Фани, честито! Лека и безпроблемна бременност ти желая!

С първата бременност правихме няколко месеца неуспешни опити, дори вече ходих на лекар и ми пуснаха изследвания на хормоните. Беше много див период - с постоянни нерви, стрес, търчане по командировки. Като излезе хормоналното изследване, лекарката нещо се притесни и поиска да го повторим. Пак дадох кръв, след това отидох на поредната командировка. Странното беше, че посред нощ се будех в хотела мноооого прегладняла. Но и през ум не ми мина, че може да има нещо. На връщане в самолета ми стана лошо, а съм летяла десетки пъти без проблем. Тогава вече вързах две и двеста и се усетих, че имам два-три дни закъснение. Въпреки това, толкова отрицателни тестове бях видяла, че отдадох закъснението на пътуванията. За всеки случай вече вкъщи преди да вляза в банята си направих тест. Изкъпах се и бях готова да го изхвърля, когато забелязах бледата втора черта. Веднага го занесох на мъжа ми и той потвърди, че не е мираж. В този месец бяхме правили секс точно три пъти, но само във фертилните дни.
С настоящата бременност отново първо беше решението за бебе. Опитвахме няколко месеца, но не много усърдно, а и при мен възникна някакъв преходен здравословен проблем. Появи ми се междуменструално кървене и после цикълът се удължи. Лекарката ме увери, че не е нищо и можем да продължим с опитите. Макар и много по-спокойни емоционално, пак бяхме изморени и претрупани с ангажименти. Но заминахме за един месец в чужбина и много ударно наблегнахме на фертилните дни. Разумът пак ми казваше, че е по-вероятно да няма нищо, но шестото чувство ми нашепна да се пазя, да пия фолиева и да внимавам. Появи се потене, глад нощно време, леки тъпи болки ниско долу и коластра от едната гърда - признаци, които бяха доста красноречиви за една вече преживяла бременност жена. В датата на М цял ден чаках и никой не дойде. Пошегувахме се пред един приятел, че може и да сме успели. А той се хвана и ни вика - ами айде честито! А ние - не, не, това е шега, сигурно няма нищо. На следващия ден вечерта направих тест и пак видях онази едвааааааа забележима втора черта.
Емоцията и в двата случая беше по-скоро предпазлива. Едва по-късно дойде пълното осъзнаване и радостта от очакването.

Фани, лека бременност  !

Аз заподозрях, че съм бременна като започна да ми се услажда много кафето . Както и по раздразнителността - големи бесове ме погнаха .
Направих тест, мъжът ми каза "вярвам му на 70%", идеше ми да го... поразтърся .
Спрях кафето - за 3 месеца . После пак си пийвах по едно малко, вече и не ми се гадеше от него (и тази фаза минах). Цигарите и те ме караха да гледам пушещите много лошо всъщност, не мога да не спомена .
А като видяхме сърчицето за пръв път си поревах, мъжът ми също и каза "това не бих заменил за нищо на света" ...

Ми правихме си бебка,и бързо разбрах че съм бременна,направих теста и   , ,после се оказа ,че същия ден е петък 13,но ми донесе  голямо щастие  .Таткото се зарадва много
fanitoo25 лека бременност

Аз не очаквах да забременея, защото правехме опити само един месец, закъсняваше ми, но не бях обърнала внимание. Като си направих теста, после си видях и календарчето и видях, че ми закъснява 2дни...после не помня какво съм правила, само усещах как ме обзема лудост... Паника, страх, въпросите "Ами... ако..." Като видях малкото петънце на видеозона бях като бяло платно, НИКАКВА емоция, но когато му чух сърчицето започнах да осъзнавам какво ми се случва, а след това го видях как мърда с крачета и ръчички неописуемо.
За щастие си имам прекрасен син, който ми дава несравнимо щастие...

Честно казано, нищо особено не изпитах...просто си купих една-две книги да видя какво горе-долу ме очаква и започнах да чета повече във форума, за да разбера кога на какъв преглед се ходи.

Ние не се пазехме доста време, може би повече от година. Не сме правили специални опити. Даже вече бях почнала да се отчайвам - наоколо няколко приятелки забременяха и аз се почувствах тъпо. Обаче беше първият месец, в който по стечение на обстоятелствата бяхме по-активни във фертилните дни. И аз бях командировка, и като се върнах, бях с нестихваща хрема и направо размазана от умора, вечер не можех да гледам. На това отгоре ми и закъсня и то вече трети ден. Отидох до аптеката да си купя нещо за настинката, обаче имах едно наум и взех и един тест за бременност. Направих го. После отидох и тикнах двете черти под носа на мъжа ми. Той вика "Като ти гледам ухилената физиономия, мога да предположа какво означава това". След което цяла вечер стърчахме прави до дивана и гледахме умно в пространството. Хем го очаквахме и искахме, хем бяхме много шокирани. Не смеехме да правим планове преди да отида на лекар. Докато отида на лекар, вече бяхме приели идеята. Беше ми много мило, първо беше "точица", а на втория преглед -"бобче".  
Щастието със сигурност няма равно.

Ами.. общо взето съм забременявала толкова бързо, че когато видех теста все се шокирах. Особено втория път - тогава си беше почти като от "въздуха" .
А първия път, уж по-подготвени, уж.. ама като видях теста първата ми мисъл беше "ама как така.. то толкова бързо не става.."
Та докато дойде радостта наистина, все трябваше малко време да мине

Нашият син не беше планиран.  Една сутрин на работа се вгледах в тампон в чантата ми.  Замислих се, че май вече трябваше да ми е дошло.  Като погледнах календара, 7 дена закъснени.  На-бегом до аптеката.  Направих 3 теста, всички положителни.  Изненада!
Малко уплашена, много радостна се обадих на мъжът ми който се разкрещя на телефона от щастие.  Хубави спомени.

Надявах се съответния месец да не ми дойде, броях дните до цикъла и като не ми дойде точно на датата, веднага забегнах за тест, стискайки всички палци на всички крайници И като видях двете черти, хвръкнах от щастие Нямах търпение да кажа на таткото, а после и на другите роднини.

Правихме опити от 7 месеца и въпросният месец поради ред причини, правихме секс само веднъж. Не съм гледала нито позата, нито съм лежала след акта, дори беше по-рано с 3-4 дена от предполагаемата овулация.
В седмицата, в която разбрах, че съм бременна, бях в болнични. Предния ден личната ми предписа антибиотик, който не купих и аз не знам защо. На др сутрин казах на съпруга ми да ми вземе лекарството, но и 1 тест, че няма да е на добре ако се окаже, че съм бременна.
Направих го в деня, в който тр да ми дойде. Появи се 2-ра бледа черта, разплаках се, после се зарадвах, после - притесних.
На съпруга ми казах по следния начин: купих 1 бебешко боди за новородено и 1 чорапки. Опаковах ги в красива опаковка. Когато се прибра от работа, го отвори гледайки умно. Казах му, че след 8 месеца ще има на кого да ги облича. 1 реакция: "Ама сигурна ли си?"; 2-ра: "Ама 2 черти бебе ли значи?"
Първият път на ехографа нищо не се видя. Само празен плоден сак, а аз очаквах да видя сърчице. Мн плаках. След 1 седмица видяхме ембрион със сърце и започна най-кошмарната ми седмица. Скъсах се от повръщане и гадене.
Но съм щастлива, защото то е плод на нашата любов, дълго чакано и мн искано!

Аз разбрах преди 4 часа... Закъснява ми със седмица, а такива големи отклонения никога не съм имала... Отдадох го на факта, че имах доста стресови ситуации през последния месец. И тайничко се надявах това да е причината. Но още от първия ден на закъснението, бях убедена, че съм бременна. Цяла седмица съм супер изнервена, приятелят ми дойде да ме посрещне от работа и ми носеше тест, който направих на минутата, след като се прибрахме. Той беше по-изнервен и от мен, наложи се да му сипя едно малко питие преди да видя резултата. В крайна сметка аз гледах шокирано, а той изпадна в дива радост... И първата ми работа беше да се заровя в бг-мама... (лелееее, колко много неща не съм знаела за бременността...) Сега очаквам момента на първия преглед и се надявам да няма проблеми...

Честито и спокойна бременност, леко раждане и едно прекрасно бебче на финала 

Летях! Беше доста отдаван, когато още нямаше дори тестове. Голямо чакане беше, докато лекар го потвърди, но то се усеща....

Втория път разбрах още от първия ден на закъснението на цикъла ми. Бебчето беше планирано, но се случи още на първия месец и бях учудена колко бързо стана.

По принцип имам супер нередовен цикъл..Цикъл нямам от повече от месец и въпреки,че работехме за бебе, теста си го купих ей така на майтап...Имах някакво предчувствие, но не се надявах,за да не се разочаровам. Моментално се появиха 2 чертички, а аз се разплаках от радост..Мъжа ми имаше рожден ден след седмица и аз си замълчах..Исках да повторя теста след няколко дни, за да не се окаже лъжлив и да му кажа на РД... Не можах да издържа до РД и му го дадох деня преди това.

Честно казано,не съм следяла цикъл,овулация и т.н.Просто реших да си направя тест,понеже не се пазехме от няколко месеца.Той се оказа положителен.Първоначално ме обзе много странно чувство на уплаха и радост едновременно.После ми стана еуфорично.Веднага споделих с мъжа ми,той пък много се зарадва.След това с нетърпение чакахме първия преглед,а като видяхме и сакчето...ехее,голямо вълнение настана. Много хубаво ми беше и когато съобщавах новината на роднините,тези моменти наистина са несравними като усещане.
Имах безпроблемна бременност,нямала съм никакви оплаквания,което направи всичко още по-хубаво.Раждането ми също мина леко и сега животът стана някак по-цветен.  

Бях си стегнала багажа и бях на вратата, чакахме да стане време да го напускам и да се прибирам в България. Закъсняваше ми доста, но си мислех, че е от стрес, защото при мен това винаги е оказвало влияние. Имах един изостанал тест от преди и реших да използвам времето до тръгването и да го изхабя. Беше положителен. Показах му го, той ми каза "Ами значи ще си имаме бебе", гушна ме и ми върна багажа. Благодарна съм му за реакцията, въпреки че постоянно се дъни и ми е много трудно с него, а бебо на толкова стрес го подложихме... Но засега полагам усилия заради малкия кърлеж. Иначе аз както не бях подготвена, до следващия тест, който направихме след няколко часа, вече го исках и се надявах да е положителен. Сега си го чакаме 

В общи линии и аз точно смятах да разписвам пътния лист на ММ Но решихме да отидем на морето като за последно и да решим ще ни бъде ли,или не Еми нямахме много голям избор,защото още като се върнахме след седмица бях сигурна,че съм забременяла Съответно това се потвърди и аз не знаех да се радвам ли или да плача - разбира се,първо се разплаках След това реших,че с него или без него, това дете е моето дете и ще го родя Резултата - едно прекрасно дете и мъж,който все още търпя

Една от големите ни кризи тази година беше през февруари. Заминах малко до родното си място само и само да се отърва от него и да си почина от напрежение и излишни драми. В момента в който се върнах стана. Не сме го планирали, така се случи. Секс за помиряване
След 1 седмица знаех, по-скоро усещах.
Миналото лято имах 1 неуспешна бременност и знаех какво е чувството.
Направих теста след 1-но закъснение, и си беше с 2 ярки черти. Не знаех дали да се радвам или не, нито пък той. С тези проблемни отношения, които имахме тогава......
1 месец ходих като ударен самолет, той също, тогава беше и драмата с "кухото яйце" на 1 некадърен лекар.
Чудих се този път ще успеем ли, няма ли....
Всякакви страхове ми минаваха през главата, дори не успявах да се зарадвам истиснки.
Но сега....сега вече е друго
Онзи ден бяхме на Фм и гледахме дребния човек, вече и двамата сме щастливи и чакаме с нетърпение събитието 

След 3-месечни опити разбрах след 2-дневно закъснение едва и то след тест направен привечер Бях си решила първоначално да изчакам поне 5 дена и да си ида директно на лекар или пък теста чак на 13.5 (рождения ден на бъдещия татко ) да си го направя,но таман ми приключва първия работен ден на 7.5 и една приятелка настойчиво ме кара да си направя тест (тя беше от малкото хора,които знаеха за опитите а и моят и беше казал,че имам закъснение,ама не ща да си правя тест ),та звъни ми тя през 10 мин. да ме подкани да си направя тест,а аз не искам да не се разочаровам и съм 99%,че и този месец ще е  ще има "вдигане на гири" като ми дойде , ама тя е непреклонна...И денят е 7.5,минава 18.30ч и чакам да минат кошмарните 5-6 мин. ,докато видя резултата и  ,не знаех къде се намирам от радост.Звъня на моя и не знам какво точно съм говорила,ама след минути разговор нашия е схванал,че се радвам на положителния тест (естествено не се и замислих за някаква романтична изненада за хубавата новина,нямах време и да премисля) ,после звъня на тате (човекът 2 пъти затвори,защото беше в движение) и му крещя от радост и на него,а той след първоначалната радост,иронично отбеляза - "Успокои ли се,че не си "ялова",както се наричаше няколко месеца поред?" .Вечерта по-късно се видяхме с наши близки приятели с бебче на 9 месеца вече,живот и здраве бъдещ приятел на нашето.Не осъзнавах,че човек може да изпита такава радост,докато не я усетих и аз ,дай Боже да дундуркам здраво бебе януари,желая такъв финал и на всички бъдещи мами,писали тук  А на щастливите вече родители - още много радост от децата им 

На бъдещите майки честито и здрави бебета ви пожелавам.Ще видите ,че усещането от това да гушнеш "точицата"от монитора , която е била е просто невероятно с нищо не може да се сравни.

Как стана при мен правихме си опити за бебе , е не постоянни , защото мъжо един път се престраши , другия път се разколебае и така.минаха някъде около 4месеца полу бебеправене  когато се скарахме с майка му и напуснахме апартамента му(тя не живее там в чужбина е , но нали е нейно жилището си тръгнах аз и той с мен) през това време изобщо бях изключила , че може да съм бременна имах си същите ПМС боляха ме гърдите , корема и т.н.помня как когато се прибирах от работа ми ставаше лошо от рани миризми , които преди това съм обичала , как не можех да легна по корем , а само така заспива всичко отдавах на гастрита който имам от малка.и така един ден гледам 15 дни закъснение и зацепих , че май май има една работа.купих си теста след работа и г го направих.треперих докато чакам резултата хем исках да е положителен , хем си мислех че сега не е изобщо момента за бебе.когато видях  не можех да си поема въздух направо инстинктивно се хванах за корема да си го пазя казах на таткото по телефона"еми ще си имаме бебе"той направо избяга от работа за да дойде при мен единствения гаден спомен е , че отначало предложи да го махнем , не е настоявал просто ме пита дали не е сега най-лошия момент , живеехме при моите родители нямахме си нищо наше.но бързо му мина тази глупава идея и беше много щастлив.виж да кажа на майка ми беше най-трудно , не че нямаше да се радва ама така ми беше неудобно а тя като изцъкли едни очи от щастие беше по-щастлива и от нас и сега е така трепери за малката повече и от мен.след това отношенията с майка му се оправиха и се прибрахме в тях , старите хора с право казват "децата идват в най-неподходящото време , не за да ни пречат , а за да ни помогнат"
Успех и леко бременеене на всички

Чета и ту се смея, ту хлипам и мигам на парцали - толкова трогателни истории свързани с едно ново начало - на човешки живот!
При мен нещата се развиха някак си странно.Няколко дни все нямах възможност да съм сама и да си направя тест, до деня в който останах до по- късно в къщи преди работа и успях все пак.Вече почти бях сигурна, затова не се изненадах, а и имах една бременност "мисед" от преди 6 месеца и не смеех и да се зарадвам. Не изхвърлих теста, смятах да  го покажа  на мъжа ми като се прибере вечерта и отидох на работа...След 2 часа ми звъни той ...от къщи!"Какви са тия две чертички, ааааа?" - пита той и не спира да се смее.А на мен първото ми изречение беше - "Ти какво правиш в къщи беее?" ...развали ми изненадата   Полял се човека на работа с кока кола и се върнал да се преоблече - никога не се е поливал с каквото и да било, че чак да се върне и до вкъщи да се преоблича!Е, как точно днес пък се поля и се прибра да ми развали изненадата тоя човек! И така, сега се надявам всичко да мине успешно и през март да станем трима...или пък четирима, дай Боже!

Нашето бебе е в резултат на инсе. Макар да не стана от първия, а от втория път, нещата минаваха гладко. Първият тест се падаше да правя, докато бяхме на почивка. Отрицателен, но аз си усещах, че не е станало - бях убедена. Пуснах две сълзи, но не се тръшках много, защото го очаквах. Не се отказахме, разбира се - още на следващия цикъл отново бяхме в клиниката. След манипулацията, в дните, докато чакахме, все повтарях на половинката, че този път нямам усещане дали е станало или не, но не съм така негативно настроена, както първия път. Неутрално беше вътре в мен. Един уикенд, на вилата, гостите все казваха, че щяло да е цяло медицинско чудо ако забременея - не седнах, а само миех чинии, търчах, сервирах, отсервирах. Не съм усетила да се натоварвам кой знае колко и бях решила, че ако има да става - ще стане, въпреки всичко. Бях решила директно кръвен тест да правя, защото уринарните ме изнервяха с това очакване. В деня на изследването, половинката ми сви листчето с данните за сайта на лабораторията, в който трябваше да видим резултатите. Следобяд телефонът ми звънял, ама аз - насам-натам в работата... Вдигам после и любовта ми казва: "Аре, бе, мамче, що не вдигаш?!" - и аз ревнах Сърцето чухме седмици по-късно.
Детето ни е много чакано и желано и се надявам всичко да е наред до другата пролет.
Успех на всички мами и много сили на вече сдобилите се с деца!

При нас пък беше неочаквано, не бяхме правили никакви опити хаха баш като по филмите
На мен МЦ ми е супер редовен, никога не е закъснял или подранил с повече от ден. Идва датата - нищо, минава ден, два, три. Почнаха да ми се прокрадват разни мисли, ама пък то симптоми че ще дойде имаше всякакви. На петия ден си направих тест - отрицателен . След още пет вече бях сигурна, че съм бременна... но тестовете /сигурно бях направила поне десет/ до края на 2 месец си бяха отрицателни, та добре че беше доки, вкъщи ме мислеха за луда вече с тия тестове

Ние пък не сме си правили планове да правим бебе, ама то милото взе че ни изненада 
По принцип на мен цикъла ми си е много нередовен, а имах и малко проблеми по едно време с него- уж ги реших. И така от края на ноември нямаше нищо... И една сутрин /чааак средата на януари/ както си спях и мъжа ми ми звъни по телефона /понеже беше дневна смяна него ден/ и ми вика... "абе я вземи стани и върви си купи 1 тест за бременност и като го направиш ми се обади". Взех си аз, но имах някакво странно предчувствие. Направих го и почти веднага видях 2-те чертички и стоях леко шокирана  и честно казано се молех едната чертичка да изчезне /хаха, уви, ама не стана  /. И като ми звънна след това мъжа ми пак и като ме попита "какво стана?", и му казах "познай.." и той "бременна си?" и аз "да"... и той "малеее, вашите ще ме убият". Просто страшна реакция имаше тогава    На следващия ден ходихме на преглед за установяване на бременността и така най-общо казано. 

И двамата искахме и бебе и някак бях сигурна, че точно сега ще се получи. Все пак си направих 2 теста през няколко дни. едва ли съм била толкова щастлива, когато видях двете чертички. Не мисля лошо, защото знам, че за бебчето ми е важно да съм много положително настроена. Мъжът ми беше с мен, когато видяхме теста. Имам чувство, че той беше по-щастлив от мен. ама такива са мъжете - нежни души

Нашето бебче си беше планувано започнахме да опитваме още от Юни но не се получи дори се бях малко паникьосала да не би да ни има нещо , че не се получава . Но Август неочаквано две седмици долу горе преди МЦ започнаха да ме болят много силно гърдите и да ставам нощем до тоалетна , а това е необичайно за мен - болките в гърдите ги преписах на МЦ , но нощното ставане ме озадачи , и така дойде датата на МЦ , но уви нямаше такава на следващия ден още сутринта си купих тест и се оказа положителен но с втора по бледа чертичка , реално малко се изплаших от бледостта и и изникнаха куп въпроси , и така след дълги размисли и страсти следобед отидох и купих още един и тогава пак две прекрасни черти плътно червени   и направо луднах от щастие идеше ми да крещя да скачам от радост просто неописуемо щастие ( което пожелавам на всяка жена да изпита ) За след седмица си записах час при гинеколог - при прегледа се видя моето малко петанце в стомаха ми в 5 и малко г.с и вече имам първата снимка на моето прекрасно същество..    с нетърпение го очаквам да се появи на бял свят 



Успех на всички жени дано всяка има възможността да се наслади на това прекрасно  усещане да знае че носи в себе си нов живот 

Първото ни детенце беше планирано и всъщност стана от първия път,не бях изненадана..бях по-скоро уплашена когато разбрах че се е получило толко бързо бях със смесени чувства,но след прегледа бях най-щастливата а второто,за което разбрах преди няколко дена не беше планирано за сега ,а за след 7-8 месеца,но какво да се прави пак съм мн щастлива още като ми закъсня с 1 ден си знаех просто, защото на мен никога не ми закъснява

Прекрасна тема, върнахте ме и мен назад във времето....
Мъжа ми от самото начало искаше дете от мен и никога не ме пазеше естествено.Да обаче 1.5 г. се мина, нищо не става...няма да ви казвам колко теста съм правила за това време в очакване. Мислех си, че нещо не ми е наред и тъкмо мислех да ходя на преглед при гинеколог, когато взех много да огладнявам, като се наям пък ми се гадеше и в един момент се оказа, че ми закъсняло с 8 дни. Точно когато спрях да мисля за това, да бъда все в очакване и  да правя тестове, то взело че станало, че даже и не съм се усетила, въпреки признаците.Една вечер направих тест - положителен с бледа втора чертичка.Като седнах на стола и не мърдам, исках исках ама сега....толкова бях объркана, че незнаех как да реагирам. А мъжа ми насреща се хили като зелка и се радва...За съжаление през ноща прокървих, на другия ден отидох на лекар, но се установи само мястото където е бил плодния сак.Много изтрадах цялата тази загуба и ситуацията изобщо. Но казах си, че няма да се пазим, ако има да става, ще стане. Така на вторият месец, същите признаци, обаче още на 2-рия ден закъснение, направих тест, беше положителен.Веднага звъннах на докторката ми и изхвърчах при нея.Видя се плодния сак, всичко беше ок за момента.Казах на мъжа ми, той разбира се пак се беше охилил, щастлив че най-после ще се осъществи желанието му, а аз този път не стоях като тресната, а бях много наясно със чувствата си и желанието си да стана майка.
  Сега работим за второ, за съжаление той пътува много и рядко се "нацелваме", но все пак съм в очакване.Много ми се иска да имам и дъщеричка, но Господ си знае работата, важното е да станат двама.Надявам се скоро да дойда да споделя радостта си тук при вас.

Ние започнахме с опитите от юли. Някак вътрешно разбрах, че сме успяли доста преди да ми закъснее. Станах една такава емоционална. Бяхме на планина и се разплаках ни в клин, ни в ръкав. И му казах - сигурно ще ми идва, а той каза - а може би си бременна.
Прибрахме се, купих тест, направих си го в офиса - излезе с бледа втора чертичка, но аз вече си знаех. Гърдите ми от първите седмици просто станаха огромни. Почти "чалгаджийски"  

Докато го дочакам да се прибере да му разкажа радостната вест не ме свърташе на едно място. Любимият е щастлив, беше изненадан в началото, защото не знаеше как да реагира.

Сега се нагаждаме на ситуацията, той е много нежен и внимателен до мен. Аз съм малко нетърпелива и страшно щастлива и объркана едновременно с това. Колко много неща ни чакат. Нови, неизвестни, прекрасни...

И при нас не беше планирано. Не че сме се пазили много ефикасно, но не се решавахме още. Трябва да направим ремонт вкъщи, да сме по-стабилни финансово, да мине сватбата и все подобни оправдания. Е тя сватбата не мина, даже се отлага за след бебето
Смешното беше, че един месец преди това ми закъсня с една седмица и мъж ми избра най-подходящото място да ме пита. На вечеря с приятели и семейството ми ми казва: "Имам един много сериозен въпрос. Абе на теб защо не ти идва?"  Добре че никой не чу. И на другия ден ми дойде. На следващия месец пак ми закъснява, но си викам много съм изморена от работа, имам изпити и т.н. Започна леко да ми става лошо сутрин, но стискам и не повръщам  сякаш нещо ще променя така. Болки като при менструация - аха ще ми дойде. Самозалъгвах се 2 седмици докато си направя тест и естествено излезе положителен. Двамата заедно чакахме резултата. Като видях втората чертичка се разревах от шока, а той изпадна в луда радост 
После между консултациите си мислях, че доктора се е объркал и не съм бременна, защото не се чувствам по-различно. 
Сега съм в 23-та седмица и от около месец си усещам рожбата. Вече не се съмнявам какво следва, но малко се плаша и нямам търпение

След 1 ден закъснение си направих теста в 11 вечерта- резултат 2 наситени тъмнорозови черти! Шах и мат. В първия момент си помислих" не е възможно", въпреки, че правихме опити дълго време След това започнах да си чувам сърцето направо в главата, така се разбумтя. Последва рев и истерия, на които всяка луда би ми завидяла неблагородно. Разбира се казвам на таткото, но той от хлипане не ме разбира  Сядам на дивана и само задавам въпроса:"Ами сега"? Таткото умря от смях: "Ами сега ще си го гледаме, а ти спри да плачеш, че ще стане нещо на бебето"  Абе шоу голямо. По-късно аз продължавам да отричам истинността на теста, а таткото твърди, че няма положителен грешен тест! Е,оказа се прав

Много е вълнуващо да ви чета. Чак кожата ми настръхва. Толкова е истинско и различно при всеки, и всъщност еднакво радостно, объркано, със сълзи на щастие. 

С мъжа ми бяхме решили да почваме с опити за бебе, но щяхме да чакаме да мине сватбата ни, а оставаха цели 4 месеца до тогава Междувременно плахо плахо си пробвахме. И така той се върна от командировка, времето в което бях в овулация го знаех точно кога е и му казах, а той без да си пита си св****ше вътре , не че аз се опъвах   На следващия ден почувствах оста болка в корема пронизваща, жестока болка. след 7 дни прокървих. Реших, че ми е дошло (6 дни преди датата, доста странно, при положение, че си ми идва редовно), легнах да спа, сутринта алармата звъни, ставам, отивам до ВЦ и гледам едно малко петънце, при което се озадачих. Беше 7 часа сутринта, чаках да стане 8 притеснена, лежейки в леглото гледах годеника ми как спи. Чаках да отвори аптеката. Стана 8 часа, скокнах и беж да ме няма. Връщам се в 8 и 20 ( а половинката ме гледа странно къде съм ходила, нищо не му казах, а и не можах да си взема тест (аптеката не отвори навреме)). Отидох на работа, и цял ден по едни малки петънца кръв, направо се побърквах, не  знаех от какво са... Вечерта отидох при джи пи-то, а тя ми вика:
- Е не ти ли си е случвало да прокървяваш докато не текне?
Казах й:-
- Не, давай ми направлението, че ще се побъркам.
Прибрах се вкъщи с направление и тест. Годеника все още беше на работа.
Грабнах теста и до ВЦ-то. Чакам минутките да минат и отварям, гледам една ярка лентичка и три - четири съвсем незабележими точици от другата страна ((((( Разочарована, хвърлих теста в коша. На следващия ден на работа пак си продължаваше да си зацапва през три часа по една точка. Влезнах в нета и писах на чичо гуугъл - "Тест за бременност, много бледа втора чертичка".   Навсякъде пишеше - Бременна си!!!!! Бях толкова щастлива, не можах да спра да се подсмихвам, а не можех да кажа на никого защо... На вечерта казах на половинката, а той ми се изсмя (( Е това беше върха. Вика ми:
- Бебе ще се прави поне година, вманиачаваш си.
- Е добре де ще направя втори тест!!!
След два дни сутринта грабнах пак един тест. Отново една ярка и една много  бледа втора чертичка. Той пак не повярва, чак като отидох при лекар след три дни и вече ми закъсняваше цял един ден, ми повярва. И така.... Сега чакам моето слънце след 54 дни да се появи

Закъсня ми с два дни и бях сигурна, че съм бременна. Направих си тест сутринта и излезе положителен. Отначало малко се натъжих, защото нямаше как да направим сватба на една определена дата, но после като се поосъзнах си казах, че сме големи късметлии. Стана от първия път, а вече това е такава рякост (поне около мен). Като отидох на преглед бях супер щастлива като си видях сакчето

Момичета,страхотна тема...направо ми се насълзиха очите от тази радост,тази прекрасна емоция,кото сте описали и сте усетили.Първа бременност ми е и на ментези трепети  тепърва ми  предстят,стискам палци всичко да е наред
Последната ми М беше на 9ти септеври,това ни е трети месец бебеправене.На 1ви отктомври усещах голяма тежест в стомаха,реших че М наближава.На следващия ден пак същата тежст,но отново не и обърнах внимание.Следдобеда същия ден получих "факс" и изтичах до аптеката,направих теста и видях 2ра бледа чертичка.Просто нещо ме накара да скокна до аптеката,някак усетих нещо...  Много исках да издържа и да запазя от милото в тайна новината(онзи ден имаше рожден ден и веднага измислих-теста в кутийка с панделка...),но пуста му нетърпеливост,2 часа по-късно му се обадих,той много се зарадва По-късно през деня ми пусна смс "Сърцето ми ще се пръсне от радост!"-най-хубавият смс,който съм получавала някога...
Тепърва другата седмица ни предстоят първите прегледи и емоцията от "туп-туп"...