Когато разбрах , че ще ставам мама.....

Ние не се пазехме доста време, може би повече от година. Не сме правили специални опити. Даже вече бях почнала да се отчайвам - наоколо няколко приятелки забременяха и аз се почувствах тъпо. Обаче беше първият месец, в който по стечение на обстоятелствата бяхме по-активни във фертилните дни. И аз бях командировка, и като се върнах, бях с нестихваща хрема и направо размазана от умора, вечер не можех да гледам. На това отгоре ми и закъсня и то вече трети ден. Отидох до аптеката да си купя нещо за настинката, обаче имах едно наум и взех и един тест за бременност. Направих го. После отидох и тикнах двете черти под носа на мъжа ми. Той вика "Като ти гледам ухилената физиономия, мога да предположа какво означава това". След което цяла вечер стърчахме прави до дивана и гледахме умно в пространството. Хем го очаквахме и искахме, хем бяхме много шокирани. Не смеехме да правим планове преди да отида на лекар. Докато отида на лекар, вече бяхме приели идеята. Беше ми много мило, първо беше "точица", а на втория преглед -"бобче".  
Щастието със сигурност няма равно.

Ами.. общо взето съм забременявала толкова бързо, че когато видех теста все се шокирах. Особено втория път - тогава си беше почти като от "въздуха" .
А първия път, уж по-подготвени, уж.. ама като видях теста първата ми мисъл беше "ама как така.. то толкова бързо не става.."
Та докато дойде радостта наистина, все трябваше малко време да мине

Нашият син не беше планиран.  Една сутрин на работа се вгледах в тампон в чантата ми.  Замислих се, че май вече трябваше да ми е дошло.  Като погледнах календара, 7 дена закъснени.  На-бегом до аптеката.  Направих 3 теста, всички положителни.  Изненада!
Малко уплашена, много радостна се обадих на мъжът ми който се разкрещя на телефона от щастие.  Хубави спомени.

Надявах се съответния месец да не ми дойде, броях дните до цикъла и като не ми дойде точно на датата, веднага забегнах за тест, стискайки всички палци на всички крайници И като видях двете черти, хвръкнах от щастие Нямах търпение да кажа на таткото, а после и на другите роднини.

Правихме опити от 7 месеца и въпросният месец поради ред причини, правихме секс само веднъж. Не съм гледала нито позата, нито съм лежала след акта, дори беше по-рано с 3-4 дена от предполагаемата овулация.
В седмицата, в която разбрах, че съм бременна, бях в болнични. Предния ден личната ми предписа антибиотик, който не купих и аз не знам защо. На др сутрин казах на съпруга ми да ми вземе лекарството, но и 1 тест, че няма да е на добре ако се окаже, че съм бременна.
Направих го в деня, в който тр да ми дойде. Появи се 2-ра бледа черта, разплаках се, после се зарадвах, после - притесних.
На съпруга ми казах по следния начин: купих 1 бебешко боди за новородено и 1 чорапки. Опаковах ги в красива опаковка. Когато се прибра от работа, го отвори гледайки умно. Казах му, че след 8 месеца ще има на кого да ги облича. 1 реакция: "Ама сигурна ли си?"; 2-ра: "Ама 2 черти бебе ли значи?"
Първият път на ехографа нищо не се видя. Само празен плоден сак, а аз очаквах да видя сърчице. Мн плаках. След 1 седмица видяхме ембрион със сърце и започна най-кошмарната ми седмица. Скъсах се от повръщане и гадене.
Но съм щастлива, защото то е плод на нашата любов, дълго чакано и мн искано!

Аз разбрах преди 4 часа... Закъснява ми със седмица, а такива големи отклонения никога не съм имала... Отдадох го на факта, че имах доста стресови ситуации през последния месец. И тайничко се надявах това да е причината. Но още от първия ден на закъснението, бях убедена, че съм бременна. Цяла седмица съм супер изнервена, приятелят ми дойде да ме посрещне от работа и ми носеше тест, който направих на минутата, след като се прибрахме. Той беше по-изнервен и от мен, наложи се да му сипя едно малко питие преди да видя резултата. В крайна сметка аз гледах шокирано, а той изпадна в дива радост... И първата ми работа беше да се заровя в бг-мама... (лелееее, колко много неща не съм знаела за бременността...) Сега очаквам момента на първия преглед и се надявам да няма проблеми...

Честито и спокойна бременност, леко раждане и едно прекрасно бебче на финала 

Летях! Беше доста отдаван, когато още нямаше дори тестове. Голямо чакане беше, докато лекар го потвърди, но то се усеща....

Втория път разбрах още от първия ден на закъснението на цикъла ми. Бебчето беше планирано, но се случи още на първия месец и бях учудена колко бързо стана.

По принцип имам супер нередовен цикъл..Цикъл нямам от повече от месец и въпреки,че работехме за бебе, теста си го купих ей така на майтап...Имах някакво предчувствие, но не се надявах,за да не се разочаровам. Моментално се появиха 2 чертички, а аз се разплаках от радост..Мъжа ми имаше рожден ден след седмица и аз си замълчах..Исках да повторя теста след няколко дни, за да не се окаже лъжлив и да му кажа на РД... Не можах да издържа до РД и му го дадох деня преди това.

Честно казано,не съм следяла цикъл,овулация и т.н.Просто реших да си направя тест,понеже не се пазехме от няколко месеца.Той се оказа положителен.Първоначално ме обзе много странно чувство на уплаха и радост едновременно.После ми стана еуфорично.Веднага споделих с мъжа ми,той пък много се зарадва.След това с нетърпение чакахме първия преглед,а като видяхме и сакчето...ехее,голямо вълнение настана. Много хубаво ми беше и когато съобщавах новината на роднините,тези моменти наистина са несравними като усещане.
Имах безпроблемна бременност,нямала съм никакви оплаквания,което направи всичко още по-хубаво.Раждането ми също мина леко и сега животът стана някак по-цветен.  

Бях си стегнала багажа и бях на вратата, чакахме да стане време да го напускам и да се прибирам в България. Закъсняваше ми доста, но си мислех, че е от стрес, защото при мен това винаги е оказвало влияние. Имах един изостанал тест от преди и реших да използвам времето до тръгването и да го изхабя. Беше положителен. Показах му го, той ми каза "Ами значи ще си имаме бебе", гушна ме и ми върна багажа. Благодарна съм му за реакцията, въпреки че постоянно се дъни и ми е много трудно с него, а бебо на толкова стрес го подложихме... Но засега полагам усилия заради малкия кърлеж. Иначе аз както не бях подготвена, до следващия тест, който направихме след няколко часа, вече го исках и се надявах да е положителен. Сега си го чакаме 

В общи линии и аз точно смятах да разписвам пътния лист на ММ Но решихме да отидем на морето като за последно и да решим ще ни бъде ли,или не Еми нямахме много голям избор,защото още като се върнахме след седмица бях сигурна,че съм забременяла Съответно това се потвърди и аз не знаех да се радвам ли или да плача - разбира се,първо се разплаках След това реших,че с него или без него, това дете е моето дете и ще го родя Резултата - едно прекрасно дете и мъж,който все още търпя

Една от големите ни кризи тази година беше през февруари. Заминах малко до родното си място само и само да се отърва от него и да си почина от напрежение и излишни драми. В момента в който се върнах стана. Не сме го планирали, така се случи. Секс за помиряване
След 1 седмица знаех, по-скоро усещах.
Миналото лято имах 1 неуспешна бременност и знаех какво е чувството.
Направих теста след 1-но закъснение, и си беше с 2 ярки черти. Не знаех дали да се радвам или не, нито пък той. С тези проблемни отношения, които имахме тогава......
1 месец ходих като ударен самолет, той също, тогава беше и драмата с "кухото яйце" на 1 некадърен лекар.
Чудих се този път ще успеем ли, няма ли....
Всякакви страхове ми минаваха през главата, дори не успявах да се зарадвам истиснки.
Но сега....сега вече е друго
Онзи ден бяхме на Фм и гледахме дребния човек, вече и двамата сме щастливи и чакаме с нетърпение събитието 

След 3-месечни опити разбрах след 2-дневно закъснение едва и то след тест направен привечер Бях си решила първоначално да изчакам поне 5 дена и да си ида директно на лекар или пък теста чак на 13.5 (рождения ден на бъдещия татко ) да си го направя,но таман ми приключва първия работен ден на 7.5 и една приятелка настойчиво ме кара да си направя тест (тя беше от малкото хора,които знаеха за опитите а и моят и беше казал,че имам закъснение,ама не ща да си правя тест ),та звъни ми тя през 10 мин. да ме подкани да си направя тест,а аз не искам да не се разочаровам и съм 99%,че и този месец ще е  ще има "вдигане на гири" като ми дойде , ама тя е непреклонна...И денят е 7.5,минава 18.30ч и чакам да минат кошмарните 5-6 мин. ,докато видя резултата и  ,не знаех къде се намирам от радост.Звъня на моя и не знам какво точно съм говорила,ама след минути разговор нашия е схванал,че се радвам на положителния тест (естествено не се и замислих за някаква романтична изненада за хубавата новина,нямах време и да премисля) ,после звъня на тате (човекът 2 пъти затвори,защото беше в движение) и му крещя от радост и на него,а той след първоначалната радост,иронично отбеляза - "Успокои ли се,че не си "ялова",както се наричаше няколко месеца поред?" .Вечерта по-късно се видяхме с наши близки приятели с бебче на 9 месеца вече,живот и здраве бъдещ приятел на нашето.Не осъзнавах,че човек може да изпита такава радост,докато не я усетих и аз ,дай Боже да дундуркам здраво бебе януари,желая такъв финал и на всички бъдещи мами,писали тук  А на щастливите вече родители - още много радост от децата им