Децата ми ще бъдат с разлика по-малка от 2 години

Да,ще бъде трудно.Но щом искаш да имаш още едно дете ще се справиш.Всичко зависи от теб,бъпрос на организация.Има хора,които откачат и с едно дете.

Моите са с 2 години и половина и не мога да кажа, че ми е по-лесно!
Зависи от децата -  дали са спокойни, дали имат колики и т.н. Също и много добра организация от страна на родителите е важна.
Много е права Happy mama, познавам хора с по едно дете, което ги прави луди калинки, а други мои познати имат 2 деца с 1 година разлика и винаги са спяли по цяла нощ и т.н.

Моите са с разлика 1г и 10м. Няма нищо чак толкова страшно. При нас помогна факта, че баткото вече ходеше на ясла, когато се роди бебето. Също така през първата година не успя да донесе нито една болест вкъщи. Баща му го водеше и вземаше от ясла. Аз през деня се занимавах с бебока, разходки, готвене. Вечер се занимавах с баткото. Така или иначе през първите месеци бебето основно спи, а ако се случеше да мрънка се справяхме лесно - все пак бяхме двама родители с две деца. Така да се каже числеността на двата отбора беше равна.

Много благодаря! И аз съм на мнение, че всичко е въпрос на добра организация. Синът ми на 2рия месец почна да спи по цяла нощ, чак към 5 се събуждаше. Надявам се и 2рото бебе да бъде така спокойно като него.
Плюс това и мъжът ми много ми помага-готви, пуска пералня, прахосмукачка, ходи да пазарува. Така че вярвам че ще се справя.

Щом сте се решили, значи ще се справите.  Ето ти тема за майки с породени деца http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=593745.0

вземи си столче към количката за да ти е лесно с разходките и придвижването;
запиши голямото на ясла;
ползвай помощ от бабите по всякакъв повод;
щом мъжът ти ти помага - значи си щастливка;
относно боледуването на новороденото се запаси с огромна доза КУРАЖ..при нас беше неизбежно;
и на последно място "горе главата" разликата можеше и да е по-малка  ...няма да откачиш, щом половината майки не сме откачили, въпреки , че ще ти е трудно

Нашите са с разлика 2г.и4м.Да,не е лесно,но пък не е и толкова страшно.
Важното е да си добре организирана и ще се справяш със всичко.Нямаме си баби(не под ръка,а по принцип),синът ми не ходи на ясла,защото не го приеха,мъжът ми работи до късно и пътува често.Общо взето грижите по двамцата и естествено домакинските задължения са паднали на моите плещи,но пък сме живи и здрави и щастливи. Няма да се плашиш,всичко ще си дойде на мястото.

№2 и №3 са с разлика година и осем месеца, №1 по това време беше на шест години.
Посещаваше предучилищна група-половин ден, през останалото време-вкъщи.
Каката не я пуснах на ясла, за да не ми носи болести. Мъжът ми е на смени,често и в командировки т.е. през нощта съм била сама с тримата, през деня-също. Първите три месеца беше страшно трудно, защото бебето беше злоядо, яде по един час-повръща, пак яде по един час и пак повръща.....и така три-четири месеца. Не знаех къде се намирам, но оцелях . Споко-ще се справиш.....

От чисто битова страна, ако можете да си позволите всички уреди за пестене на твоето време и енергия - съдомиялна, сушилня, дори имах момент - поръчвах обеда да ми го носят от различни заведения.
Количката за породени беше най-удачната ми покупка - няма такава независимост и удобство.

Няма да си единствената, оцелява се, приемаш мисълта за безсънието и трудните фази. При мен са с 1г10м. Голямото тръгна на детска на 2.5г, иначе до тогава разчитах на себе си и уникално ангажиран с отглеждането им тати. Бабите не са ги гледали и за един час дори.

Най-много зависи от децата и от това дали ще има кой да ти помага.

Дъщеря ми винаги е била много ревлива и неспяща.  
Като бебе само ревеше и само се носеше, и пак ревеше.   
Сега като по-голяма постоянно търси внимание и то най-вече от мен.
Когато вкъщи оставаше голямата кака, беше по-лесно, заиграват се и т.н., обаче ...... щом останеше малкото бебе, макар че беше спокойно, ужас, пълен хаос,   бебето ли да обгрижвам или с дъщеря ми да играя.

Наложи се майка ми да остане в нас с бебето, беше вдигнала кръвно и ни се обади след има-няма 2 часа.  

Та и от косвено личен опит виждам, че ако има помощ и 2-ма възрастни са при "бебетата" /то и двете още са си бебета"/ - няма да има проблем.  
И пак казвам, че зависи най-много от това какви са децата.

Хехе, и мен това ме чака, няма кой да ми помага, освен мъжа и чат-пат сестра ми...За първото помощ не съм видяла, от наблюдения върху помощниците на познати, помощта по-скоро би ме изнервила...Домакинските уреди наистина са си голям плюс...и може би до известна степен нагласата, че ще се справиш.

Моля за препоръки за колички за породени, в моя случай...разлика живот и здраве година и осем месеца и второ зимно бебе дали ще ми влезе в сериозна употреба?

Аз бях с тази - уникално лека, маневрена, голямото си дремеше в нея, макар и да не е с пълно легнало/само задното е с пълно/ - с една възглавница за път около врата и се скъсвах от обикаляне. Возих сравнително малко, но и за това време си заслужаваше всеки лев - малкото проходи много бързо и захвърлих всякакви колички, но беше страшно удобство.

Колкото до зимното разхождане - още от март месец ще ти влезне в употреба и аз смятам, че си заслужава покупката.

Това е и моето мнение. И като казваме, че ще бъде трудно, ти казваме истината. Това не означава обаче, че няма да се справиш. Всичко хубаво ти желая....

Ох много благодаря на всички за куража, който ми давате. Да ви кажа честно от приятели и познати имам повече подкрепа и изказване на радост, отколкото от бабите и дядовците. Айде родителите ми малко по-добре приеха новината, по-скоро се примириха, но при свекито и свекъра нещата са много страшни. Как нямало да ми бъда изчистено, подредено, нямало да можем да смогваме с нищо, но САМа съм си го била избрала. Ще кажеш, че аз сама съм си направила бебе. Ама те като гледам тука във форума свекитата все са май един дол дренки. Е, сигурно има и изключения, де но моята не е от тях.

Моите са с 13 месеца разлика. Ако кажа, че не ми е трудно, ще излъжа. Имам помощници - майка ми, баща ми, баба ми дори се включва и пак е трудно на моменти. Е, не е чисто в къщи, старая се, да е горе-долу подредено, като заспят вечер готвя и поизчиствам, но пък е прекрасно. Сега вече и двамата вървят, заиграват се, научиха се да си прибират играчките. Ще се справиш. И колкото повече ги гледаш след време как растат заедно, толкова повече ще се убеждаваш, че си взела правилното решение. Желая ти успех!

Разликата на моите хлапета е 1 г и 8 м. В началото беше трудно, защото сина ми беше все още бебе, когато се роди дъщеря ми и буквално гледах две бебета. Единствената помощ, която имах беше от мъжа ми и то само вечер и през почивните дни. Така, обаче си бях организирала времето и силите, че успявах да се грижа както и за двамата, така и да си върша дом. работа. Баткото не ходеше на ясла, защото ние не искахме да го даваме. С времето, обаче нещата се подреждаха и грижите станаха по - леки. Сега, вече са по - големи и е много по - лесно .

Не е много лесно от гледна точка на това,че време за теб просто няма да има.Ще забравиш за гледане на филм или висене пред компютъра,най-вече за наспиване,но пък си има много хубави страни.Големите ми две са с 1 година и 10 месеца разлика.Баща им работеше на две места и на практика  ги гледах сама. Е,справих се! Малките две са с 1година и 4 месеца разлика.Големите помагат със смяната на някой памперс или да ги помачкат малко докато пусна прахосмукачка и това е.Докато бебето е малко ще ти е по лесно ,след това ще стане пак когато започнат да се заиграват около годинка и половина на малкото.Голямо удобство ще бъде количка за породени  в началото.За мен понеже това беше ненужен скъп  разход за около година си взех количка за близнаци, даже втора ръка,която свърши чудесна работа.Сега вече и малкото не иска да седи в количката нито да ми даде ръчичка на мен.Предпочита да хване кака си за ръка и така се движат двете на разходка в квартала,а аз бутам зад тях празната количка.Другото предимство е че малкото по рано ще откаже памперсите гледайки от по голямото.По рано ще проговори и т.н. Чудесно е когато са с по малка разлика.Големите ми две са в една компания.Винаги съм спокойна когато излизат и не ги мисля кое на кой край е.Винаги знам къде и с кой са.

Ех,че хубаво..
Година и 11 месеца е перфектна разлика!
Ние с брат ми имаме такава и макар да сме разнополови, като деца много сме си играли заедно. Като по-големи майка все гледаше да сме в различни смени в училище и да не си пречим за ученето. Лично аз мисля,че е сбъркала.
Моите две големи момичета са с разлика 1г и 7м. ПРЕКРАСНА разлика!
Не е лесно, но..е въпрос на организация.
"Каката" се будеше нощем при всяко шумване, но като се роди малката се научи да не се буди, а да спи непробудно Вероятно и аз имам известен принос, защото с каката се бях преуморила и с малката взех мерки да я оставям повече време сама да се забавлява дори като е будна.
За да не ревнува "каката" взех решение, да й отделям повече време в часовете между храненията и задължителните занимания с малката.Включвах я във всичко - в смяната на пелените (тогава нямаше памперси) в простирането..
Трудното беше докато им уеднаквя режимите.(В началото малката спеше и сутрин и следобяд, а каката само на обяд  и..това затрудняваше възможността да излизаме на разходка, освен, ако не спеше малката навън в количката..)
Обачееее..има тооолков амного плюсове!
- малката проходи на 10м
- малката проговори на 1г с изречения
- малката почна да ползва гърне веднага щом й позволих да сяда - на 6м!!!
- малката във всичко се развиваше много преди възрастта си, а и каката също
- винаги са в едно благородно състезание помежду си, коя да е по-добра!
- никога не скучаят и винаги си имат другарче в игрите..
-...
След това родих баткото, който има с малката кака 8г и 8м разлика и двете много ми помагаха и го гледаха като кукла - хранехха го, обличаха го, дори го приспиваха.
Между малкия и баткото, разликата е 7г..Е...макар да са еднополови, нямат общи игри и занимания, поради голямата разлика във възрастта.
На практика, момчетата ми растнаха като едно дете..Минуси:
- винаги се налагаше аз да съм другарче в игрите им
- винаги трябваше да опазвам учебниците на каките или баткото от набезите на малкото..
- ...
..
Та..в крайна сметка , ако някой иска личното ми мнение за най-добрата разлика между децата, то това е до 3г най-много. Децата израстват наведнъж, помежду си са по-близки , а и родителите имат повече време за себе си и за каквото искат..
Трудното е не-повече от година и половина, ако децата са живи и здрави и няма някакви сериозни проблеми..
Само да добавя,че по времето, когато гледах моите породени деца, нямах пералня и памперси и всичко перях на ръце и гладех задължително!!! Живеехме на квартира и нямахме хладилник първата година, което изискваше да пазарувам всеки ден и да готвя по три пъти на ден, особено лятото.. Към всичко това, да добавя ,че съпругът ми беше започнал нова работа (говорим за 90-та година в най-голямата криза) и нямаше никаква възможност да ми помага..
И..въпреки това, спомените от тия години са невероятно скъпи и хубави в моя живот..
Така,че..със сигурност ще се справиш !!!
Пожелавам ти здраво и красиво бебче!

Мойте са с 1,5 г разлика и честно казано почти нямам спомен за втория как е расъл все с по-голямия се занимавах.Друг е и въпроса ,че беше послушно бебе.В един момент може и за момент да ти е по-трудно но като дръпне бебето ще ги разхождаш заедо ще ги храниш заедно все едно имаш близнаци.Вярвам ,че ще се справиш 

Моите кукли са 1,10г. разлика и никога, нито за миг не съм съжалявала за решението ни за това.   Е, от време на време ме качват на черешата..., но без това не може.Ние купихме бъги борд, който се прикрепва отзад на количката и по -голямото дете стъпва там.Много е удобно за придвижване и всъщност все още го използвам.

Аз пък не мога да разбера като вземат да ти обясняват колко щяло да ти е трудно... Откъде знаят? Познават характера и темперамента на бъдещото ти дете? Знаят точно как ще се организираш и вкъщи кой ти помага? Айде, моля ви се, най-обичам такива "оптимистични" прогнози. При мен разликата между второто и третото ми е 1г. и 9 месеца, и да, трудничко е. Но това е защото: голямата ми щерка е "огин", както тя самата се нарича; аз съм по-мързелива и искам, искам да мога да почета книга, но не мога, и т.н. Това обаче, което виждам е, че всичко минава, децата ще пораснат и ще си имат опора - на мен сестра ми си ми е най-близкия човек след мъжа и родителите. Така че ще изтърпя 1-2 годинки да се къпя по-рядко и да не ходя на кино 

Еййй странна работа.  Ми трудно ще е!  Не знам кое в живота е лесно!  Предполагам, че си минала през много трудни  неща в живота си и си ги преодоляла, както всички нас.
И с това ще се пребориш.  Господ не слага нищо на житейският ти път, с което да не можеш да се пребориш.  
Ще сгрешиш само ако го приемеш като препятствие.  Това са децата ти, не спънки в пътя.

ами честно казано свекъра и свекърва ми са тези, които от сега се вайкат  как съм щяла да се оправям и кой щял да наготви, изпере и глади. Демек синът им ще умира гладен и неизгладен.  А те не мислят от тази гледна точка, че това ще им е трето внуче, щото дъщеря им има едно дете и въобще не иска второ. И ми вика айде то пък мчоже да е момиче, момиче е хубаво да имаш. А аз от сега си представям двете ми деца как ще си растат заедно и ще си играя заедно. Макар че има доста време, докато започнат да си играя заедно де.  пък може по-рядко да се къпя и да ходя с грозни вежди, голяма работа:)

Ааааа, свекървата... Е то тогава няма какво да се тревожиш, естествено, че няма да си изгладила и изпрала достатъчно )) А децата ВИНАГИ са недохранени, с изключение на дните, в които са на гости на баба и на дядо. Това са основни принципи, които се предават с всяко поколение мисля. Затова, като родиш, по-честичко да ти гледат децата, че да се опитваш да компенсираш с домакинството (т.е. вежди, къпане, а може и просто сън )

Има много повече плюсове децата да са с по малка разлика. Убедена съм, че в последствие ще са много по-близки едно с друго, отколкото ако имат голяма разлика.   

О, да къщата ми е разхвърляна /особено откакто работя/, но какво от това?! На който не му харесва да дойде и да помогне. За мен най-върховното удоволствие е, когато виждам колко много се обичат децата ми или когато се защитават едно друго. Разликата им е 1г 9м и сега вече май са на един акъл, даже за някои работи малката започна да изпреварва батко си. Гледат едни и същи филмчета, играят на едни и същи игри - много им е забавно заедно.
Разхвърляно или не, времето минава, децата - растът. Все някой ден ще е подредено и в къщи.
А щом бебето е на път, значи нямаш избор - ще се справиш!

Много добре казано   

 
Къщата да е проблема.  Да са добре децата и да растат в добра атмосфера, това е важното.
Не е никак лесно предполагам с породени деца.  Но, хората се справят.

И аз така мисля. Нито ще съм първата, нито последната:)

В живота има по - стойностни неща от една чиста къща.
Както и да го гледам - плюсовете са в пъти повече. За децата конкретно - еднакви интереси, близки споделени мигове, общи вещи и играчки, и т.н.
Не мисли, че с по - голямо дете и бебе е по - лесно. Голямата разлика е вече два различни свята, големи деца, големи ядове, са казали хората.
Разликата между моите е 2г и 11 м, да ти кажа честно, исках по - малка, просто така се получи.
Планирам и 3-то дете, като разликата вече, живот и здраве между него и каката и баткото ще е съвсем по - голяма. Но така е.. докато се накумя...

Мойте са с разлика 1г.11м., малкото стана на 3м. тъкмо. Не е лесно. Но явно разликата е достатъчно малка, за да няма голямото спомени от времето, когато е било само. Не ревнува. Когато малкото се разплаче, идва при мен и ме дърпа за крачола и ме води към него. Като се прибира с таткоси от разходка, първо тича да види брат си. Като тръгваме някъде и първо на него помагам да слезе по стълбите (няма парапет), ми се налага 3 пъти да обясня, че - да - ще вземем и нашто бебе с нас - само първо той да слезе по стъпалата. Постоянно се радва на малкото и си подлага бузата - малкото да я целуне.
Дано и в бъдеще да се разбират и да се обичат!

Единственото неудобство като се роди малкото: голямото беше във вихъра на „ужасните 2“. Това не се отрази на малкото. По-скоро за нас беше предизвикателство. Сега се поукроти частично.

Иначе мъжът ми мн. помага; яслата е важна, защото нямаме близки наоколо; количката за породени е практична вещ.

Наспиването е ... трудна мисия