Злояди ли са вашите деца?

Има доста теми по твоя проблем, пусни една търсачка.

Иначе аз препоръчвам - глад.

Успех в избора .

Абсолютбо подкрепям.

Само глад оправя нещата, за да не стане злояд възрастен като мен и мъжа ми 

и моята принцеска е злояда мисля че това при някой е някакъв перид .Когато беше малка (сега е на 2г и 9м) някъде до 1г и 5м ядеше всичко ама не пробираше ,но след тази година и половина направо ме шашна  .Спря да яде :това не ми се яде ,онова не ми се яде  : Няма проблем оставам я гладна ,но тя неогладнява .Сутрин от 5-6 месеца спря и закуската . Не я насилвам но до обяд седи гладна .Страх ме е да не получи някой гастрит от това гладуване .Но пък иначе на килограмите не ни личи да не яде .Надявам се като тръгне на детска покрай децата да се оправи .Така цхе спокойно не е злоядо твойто дете ,но в никакъв случай не го насилвай съвсем ще се откаже от него.И никога не мусипвай много в чинията ,защото като види много то ядене съвсем ще се стрсне .Успех на всияки мами

не знам дали са злояди. когато не са гладни - не ядат. не им предлагам нищо по-различно от това, което ядем ние с баща им. като огладнеят достатъчно, винаги тичат на масата. знам, че габриела често не закусва в детската градина, но това до момента не ме е тревожило....

И ние сме злояди.Остави го гладно и не му давай вафли,бисквити и други подобни,да видиш как ще огладнее и ще си иска.

Моето пък май яде повечко . Колкото ядене й дам, толкова изяжда. След един час може да седне да яде с баща си. Има ли някой на масата, му се бърка в чинията, сякаш не е яла цял ден . Имам притеснения да не стане дебела. И без това сега, зимата се движи много малко, няма къде да топи килограми. Още малко да порастне ще я запиша на някой спорт. Представям си тогава какъв апетит ще й дойде

Злояда е и още как, обаче на периоди. Имало е дни когато е карала само на кърма (за след годинка говоря)... Обаче като се "разяде"  става страшно .
 Не упорствам, то и на мен някой да ми тъпче насила в устата най много да  . Ето и  днес не е закусвала от обяда изяде само половината, ама тя е много жизнено дете по цял ден тича, катери разни мебели, може да ходи навън час и половина преди да поиска да я гушна та си мисля, че е от зъбки сега.
Не му се карай, ако не яде - не яде, гладът е добър съветник, както са ти казали и другите.

Моето не е злоядо. Никога не съм му броила лъжиците,
дори вече се храни сам. Яде толкова колкото сам реши и си е
много добре.

"Злояд " е в къщи, а в Дг омита всичко и за още пита. На мен ми е пределно ясно- в къщи между храненията си похапва нещо-солети,бисквити и т.н. А в ДГ между храненията има само вода  . Глад му е майката.

I moeto ne e злоядо, доста си хапва

Не, лакома е, даже когато проходи се пусна към мен, защото влязох в стаята с една чиния с ядене 

Злояда е ,но на периоди.Понякога като и дойде кефа да ьяде,чак не мога да повярвам,че  не е искала да яде преди.Но радостта ми бързо се изпарява-периодите на ядене са много по-кратки от тези на неядене.Интересното в случая е ,че когато е в злояд период  си ходи нормално по голяма нужда.Чак се чудим с баща и от къде го взима 

Моята дъЩери4ка беше много лакомо бебе и впоследствие дете с голям апетит Надявам се така да е Но пък си е кпризна_определени храни не яде в някои моменти и аз не я насилвам.

Злоядо е и ако не го нахраня на сила няма да огладнее.Пробвала съм и цял ден стои гладен и не посяга към храната.А аз не издържам и ми е криво като знам,че не е хапнал.Така,че с глад не става.Педиатърката каза,че не бива да пропускаме хранене.Може 2 залъка да хапне,но да хапне нещо,иначе се свивало стомахчето и по-лошо ставало.Разходки и чист въздух и движение повече и все си е така.Но не е хърбав и е много жизнен,чак се чудя от къде толкова енергия.

Сина ми е злояд,а вече е почти на 6 години!
Като малък изяждаше по 2 лъжици и останалото повърне! В чудо съм се видяла с него!Най-мрази да яде и да си ляга вечер! И аз все се заричам да го оставя гладен,но ми стане жал..и така! цял ден да не яде,ще поиска една суха паста и е готов за два дни напред!
Мъжа ми казава,че не знаел как да яде,а не че не бил гладен! като лапне залъка го дъвче по амнайсет пъти!..или пък дъфне,дъфне и спре.Стои малко така и като го приканим пак почва!
Понякога се ядосвам много,а друг път казвам само здраве да е!

Айи, любима за мен тема, защото и аз, и мъжа ми, сме били нарочени като малки за "проклети и злояди" деца. Сега обаче, като изгледох и изчетох това-онова по въпроса, какво се оказва: вината май е на родителите доста често. С дребни наглед неща понякога (себе си включвам задължително) създаваме атмосфера на стрес около яденето, или даваме на детето да разбере, че това, колко лъжички е изяло, е страшно важно, или седим и го молим за всяка лъжичка, все едно под път и над път има деца, самоуморили се от глад. Не че имам готови отговори, ама ей така, от любопитсво и по аматьорски като съм наблюдавала "злояди" деца, съм виждала неща от рода на:
1. Майката не смее да премине на следващия етап на "израстването" на детето: какво имам предвид: ако е малко бебе, страх я е да му даде нещо по-"бучкаво" от пюрета, ако е на повече от година и половина, страх я е да го остави само да се храни, ако е над две години, не го окуражава да яде заедно с цялото семейство като "голям" човек.
2. Макар че на нас самите някога ни се яде, ние си въобразаваме, че на децата винаги всичко ще им се яде.
3. Не знам защо, но децата сякаш имат фини рецептори, които улавят напрежението: ако ние ги "насилваме" да ядат, стават злояди, а пък тези деца на познати, които по една или друга причина са решили да ги "ограничават", ядат повече, отколкото на родителите им се иска.

Сега знам, че много майки могат да се раздразнят и да си кажат, "глупости, не е в мен вината, в детето е", ама ако няма физическа причина за злоядството (в 95% процента от случаите), то нали ние сме тези, които контролират какво става покрай/около/на ядене? И ако едно дете е жизнено и енергично, ами значи не гладува, нали?
Та така си мисля аз. Като едно бившо "супер злоядо" дете, което си спомня грешките на родителите си.

ацз мисля,че си напълно права.естествено,че в  повечето случаи родителите са виновни за злоядството на децата си.Но си мисля,че това идва  най-вече от ранното захранване на детето,когато все още не е готово за това.То се дърпа и не иска от пюрето,но прилежната майка смята,че  каквото и да става то трябва да бъде нахранено!

ПринцесаДундеса, не съм съгласна, че злоядството е заради ранното захранване. Моята Дара е захранена на навършени 6 месеца. До тогава бяхме само на кърма. Още първата лъжица ябълка изплю с такава погнуса ... все едно отрова съм й дала. ДВА МЕСЕЦА пробвах какво ли не - дни без твърда храна, уж почивка, не я слагах в стола, защото ревеше в него ами опъвах една покривка а леглото и й давах бурканчето сама да бърка в него. Нейсе открихме разните му там безглутенови троховци и царевини и разни други fingerfoods та покрай тях успявах да набутам лъжичка - две. И така 2 месеца. Когато навърши 8 месеца ходихме на почивка. Хранихме се в ресторанта заедно с много други хора. Слагах я и там в столчето, но отказваше каквото и да й предложа освен естествено храна, която може САМА да яде. Това май я поуспокои, защото тогава поставихме рекорд от изядено цяло бурканче броколи с ориз. С мъжа ми направо бяхме потресени! Тогава пък ново 20 - искаше само броколи. Нищо друго! Ако няма вкус на броколи, не искаше да го вкуси. Един месец ядеше пюре от броколи, смесено с някакво друго по-асорти пюре, за да има уж някакво разнообразие. Вече беше на 9 месеца, въвеждах малко по малко и други хранения през деня и в един момент се оказа, че яде на закуска - броколи, на обяд - броколи, за следобедна закуска - броколи, за вечеря - пак броколи  Смесвала съм даже броколи с круша, за да яде крушата  .
И въпреки това никога не сме яли спокойно - до нас има един кашон с играчки, два пакета трохо и т.н.
Буквално не издържам вече. По 4 пъти на ден едно и също. Храним се по 40 минути! Няма любима храна. Отказва всичко независимо по кое време на деня е предложено. Между храненията не й давам нищо. Странното е, че като наближи време за хранене, тя сама започва да върви след мен и да мляска, изглежда гладна наистина. И като седне в стола - КРАЙ! Тръшкане, ритане, дърпане още преди да е опитала храната.
Сигурна съм, че вината е в мен.
Искам консултация с психолог - ама вече не съм сигурна дали детски психолог или да запиша себе си на терапия!

Моята дъщеря много малко яде. Случва се направо да пропусне ядене, а между храненията нищо не й давам. Имам чувството, че цял ден може да не яде. Но аз не обичам мого термина злоядо дете. Никога не я моля. Вярно е, че е сравнително слабичка : 9.5 кг  за 82 см и е почти на година и 7 месеца, но това е. Не смятам, че трябва да се правя на маймуна за всяка лъжичка. Детето ми е здраво и значи и малкото което яде му стига. И с възръстните е така. Не всички сме равни на масата. Майка ми естествено направо драматизира въпроса. Тя е била от тези майки, които са се побърквали около "злоядото си дете", в случая около мен. Тя непрекъснато повтаря как не съм ядяла, но аз като гледам по снимките не съм била много слаба. Съвсем нормално дете. Дъщеря ми например е по-слаба. С една дума смятам, че ако няма някакви здравословни проблеми, проблема е по-скоро в главата на майките.

Рони е абсолютно същата...яде достатъчно, но не се опитвай да и пробуташ и една лъжица в повече - става страшно .

Всъщност,научно е доказано,че човек яде повече от колкото му е необходимо!Явно децата си знаят 

Голямата ми дъщеря е злояда по рождение Буквално по рождение! Другите деца на 1 месец ядяха примерно по 70-90 че и повече грама, тя ядеше по 20-30. На 3 месеца бяхме достигнали рекордните 50 мл мляко на хранене и то през 4 часа. В един момент изобщо отказа. Смених всички възможни млека и нищо не помогна. Почна да спада на килограми и доктора ни препоръча до опитаме с кисело. Това поне го ядеше, но пак не в нужните количества. На 5 месеца ядеше по 70-90 грама За захранването дори не искам да си спомням Имаше период, в който с много хорца, кандарми и песнички, успявах да я накарам да си пъхне 5 л пюре в устата и в момента, в който я свалях от стола, тя старателно повръщаше всичко. Вярвате ли ми, че на 4 години се радвах, че е изяла 1 кроасан и 1 пакет чипс Аз съм вманиачена на тема здравословно хранене и за мен това са не просто боклуци, ама направо отрова, но бях щастлива, че тя все пак е яла нещо
Сега ходи на 7 години и е в първи клас. Тежи 19 кг и менюто и е горе долу следното: закуска - чаша мляко, обяд- една малка филийка без кора и половин банана или мандарина, вечеря - пържени картофки, пържено яйце или кренвирш. Събота и неделя успявам да я накарам да изяде някаква по- човешка храна, но пак в минимални количества

Докато беше на адаптирано мляко ядеше повече отколкото трябва,педито все ми повтаряше"по-малко трябва да и даваш",и като се започнаха тези зъбки,направо УЖАС.Пюрета ,пасирани храни не признава,не иска, дай и само солети ,зрънчовци и т.н.Да са ни живи и здрави и това ще отшуми.

Синовете ми са и злояди и капризни!За злоядството съм виновна аз-признавам си!Особено при големия,много тормоз приложих(не говоря за бой)!Добре,че се осъзнах и като се сяда на масата,вече казвам да ядът колкото искат,но поне да хапнат малко.Дразни ме малкия как всеки път като седнем почва-пиша ми се,ака ми се,ей тук ме заболя,ей там ме заболя....Добре поне,че малката си хапва,но като се замисля,нея я оставям да яде колкото иска и като покаже,че не иска повече,я смъквам от столчето.В смисъл не съм я насилвала.Човек се учел от грешките си!

Не е злояд сина ми. Но като по-малък имаше повече апетит. Надявам се да не стане злояд

ами възрасните се хранят с различни количества на всяко ядене, и невинаги могат да си изяждат порцийте, но при децата не може така, трябва да си изяждат всичко всеки път   

и аз съм от така наречените злояди, и много добре си спомням как ме тъпчеха в детската, от което щом чуех за ядене и можех направо да почвам с драйфането, така че съвета ми е да не се поболявате толкова по темата 

И според мен е важно детето да изглежда здраво, весело, игриво, а колко яде толкова   

Какво значи злоядо дете? Според мен този термин е абсолютна глупост....има деца отвратени от храна, защото са насилвани да ядат. Децата имат периоди, в които ядат повече и такива, в които ядат по-малко. Моята дъщеря яде малко като количество или по-малко отколкото аз си представям, че трябва, обаче ела да я видиш какви бузи има (пу-пу)
Аз съм много против децата да се насилват да ядат. И досега тя яде колкото иска. Ако не иска не яде и това е! Обаче аз например не купувам разни зрънчовци, солетки и пр. неща.... Така че няма опасност да се наяде с тях и после да не иска да яде.
В "Изкуството да бъдеш родител" д-р Додсън казва, че глада е верен съюзник на родителя 
Така че оставяш го гладен и толкова.... все някога ще огладнее.
Има и друг момент... това, че не иска да яде може да има и други причини, освен че не е гладен. Моята дъщеря не иска да яде когато е болна или когато са й подути сливиците. Обаче аз като знам това й предлагам подходяща храна.

А иначе само като вземе да ми се мотае по масата и да ме изкарва извън нерви й казвам "Ставай и отивай да лягаш гладна". Да видиш тогава как спира с лигнята и яде колкото й се яде. Аз не обичам да й се моля или да й предлагам по 100 неща само и само да хапне нещо...

Ваче, мила   , при цялото ми уважение към теб, недей да се изказваш п/в този така гаден термин "злоядство". Има го, за жалост...
Сега, когато имам 2 деца, мога с ръка на сърцето да се закълна на 102% ако щеш, че има злоядковци и то доста и в различни степени.

Една приятелка, като ме види с 2-мата ме пита, да не храня едното, за сметка на другото?!
Изводите са за теб

Не е злояд даже напротив, все думата ам му е в устата. Хапва си със завиден апетит 

Не, не са злояди.
Диана има периоди, в които кара по 3-4 дена само на сокове и плодове.
Елина също правеше така като малка.
И сега има дни, в които не и харесва храната и отказва да яде.
Тогава си ляга гладна...това е то. Изборът си е нейн.

После идват периоди, когато хапват добре...те си знаят кога, колко и какво им е нужно.

Не насилвам дете да яде.
Аз като малка съм седяла по 2 часа на масата и ми беше голям кошмар.

Не е злояда, но вече започна с предпочитанията, като цяло си похапва, нямаме проблем с това.

Добре де Шани, аз туй питах какво значи думичката "злоядо", с какви симптоми се характеризира.... За мен казват, че съм била злояда, ама всъщност съм имала зверски проблеми със сливиците и не съм можела да се храня от болка... всичко е било не от лигня така да се каже.... Аз затова попитах какво точно значи, и досега не съм разбрала. Майките наричат злояди децата дето не искат да ядат толкова колкото се изисква от тях или това, което се изисква. по таз логика моята палавница е злояда, щото вечер ако я видиш как яде, лошо ще ти стане... Ама иначе си изглежда добре, в яслата яде, че и допълнително иска. Вкъщи седя 5 дни и не е яла повече от 1 филия на ден + супа примерно и 1/2 кроасан... А енергия има бол и големи бузи и си е съвсем наред (чук-чук)....
 

И моя син от както стана на 9 месеца стана много злояд иначе дъвче от както има 5-6 зъбчета. Яде само кус-кус и някой видове супи и яденета, всичко друго се плюе. Направо ми къса нервите докато се опитвам да го нахраня, а яде само 2 пъти на ден.   И дори това което яде е много малко, ако изяде около 100мл., ще съм супер доволна.
Ама какво очаквам крушата не пада по далеч от дървото и двамата с баща му сме много злояди.  

Ваче - злоядството си е от зародиш.
Примерно как е при щерката.
Тя не огладнява, а ти ми казаваш - остави я. Е, оставих я още като 7месечно бебе 9 часа - ми не огладня. Предлагано й е какво ли не, молела съм я с часове поне 1-2 хапки да приеме - не, та не.
Уф  - мога да пиша с часове. Прочети написаното от Лулуто, те и без това нашите 2 щерки са си лика-прилика и само с нея най-добре си се разбираме по този въпрос  .
Сега вече съм я оставила да си прави каквото реши, а и тя е на училище и после занималня по 12 часа, та трудно налагам контрол. Остава вечерята, която с мъка=40мин. е хапнала 1/2 от нея и аз понеже губя търпение й казвам да си ляга вече.

Болна тема. Не ми се пише вече по нея . Ела ми на гости и ще ти пусна видеозапис, как бебе на 3м. пие 80гр. мляко. Повярвай ми, хората пред които на живо съм го правила са се втрещявали

80 мл на едно ядене ли? Щото моята на същата възраст ядеше от 60 до 120 гр. като тия 120 бяха един път дневно, а от кухнята на 9 м. изяждаше на обед само до 1 бурканче от храната. Цяло пюре не съм я видяла да изяде... Ох, не знам... като започне да влиза в пубертета няма да й насмогнеш на храна.... Така стана с детето на моя колежка....

и с мен самата така стана:)))))

Дай Боже, да имам сили и нерви да доживея тоз светъл период
Ваче, все още те каня

Шани, приемам поканата.... ама ако успея да я прикоткам да яде....
Ша опъваш трапезата 

Ти не знам сили имаш ли, ще го доживееш този период, ама тогава няма да ти прави впечатление, защото ще ти пили нервите един гаден пубер.. Все тая ще ти бъде дали яде или не 

 Ооо, болна тема! Злояда е дъщеря ми.
    Шани, ама при нас не е от зародиш. Като беше бебе ядеше всичко. На 4 мес. мина на 4 разово хранене, а на 6 мес я сложих на "диета"(повече плодови пюрета и никакви каши..) защото беше започнала да наддава в повече от необходимото.
   И около 10 мес. като каза това дете, че няма да яде и това си беше. На 1 год. беше 9 кг.
  Всички ме убеждават остави я ще огладнее - да, ама при нас няма такова нещо, стои си гладна и не й прави впечатление.
  Мислех, че в детската ще се разяде, но дори учителките се оплакват, че е "капризна на ядене".
  Надявах се покрай брат си да яде, но вече мина еуфорията около "кой пръв ще си изяде яденето" и сега не иска и това защото винаги брат й е пръв(а е по-малък с 3 год).
  Само пустите сандвичи от Макдоналдс я привличат и то ако купим два дни подред и тях спира да яде. Плодове и зеленчуци не яде като цяло - само нещо много инцидентно.
   Майка ми успява малко да я поизлъже(докато я гледа като е болна) и тръгне ли на градина край.
   Не знам, струва ми се, че сме опитали всичко.

Значи шанса да се разяде при вас направо си е реален и в обозримото бъдеще !

А от зародиш казвам, защото докато бях бременна с нея не можех и вода да пия,  камо ли нещо друго да ям  .
А с малкия само салами и пържоли ме се хапваха 

Да кажа и аз като едно "злоядо дете", а сега вече съм "злояд възрастен": Може и някои деца да са 'злояди' поради различна причина, но всички, които аз познавам са направени от родителите си такива /включително аз и мъжа ми/.

То не беше висене над чинията, насилствено хранене, заплахи, молби... И до сега като ми каже някой : "Изяж си всичко" и ми се повдига.

Дариа не е злояда, но в последните 2 седмици кара главно на сок от ябълки и въпреки че се тревожа си налагам да не я карам по какъвто и да е начин да яде. Бившата ни бавачка с манията си да се изяжда всичко до последната лъжица беше превърнала Дари в злоядо дете само за 1-2 месеца. След няколкодневно гладуване тя си възвърна апетита.

Никога не съм се притеснявала колко яде и колко качва на тегло - важното е да е жизнено детето. Сега на 1г. и 7 месеца е почти 10 кг. и за мен е много добре.

Аз не мисля, че родителите са виновни за това, че имат злоядо дете. Аз като бебе съм си хапвала всичко, но колкото повече растях толкова по злояда ставах, никога никой не ме е насилвал да си изяждам всичко, нито са ми висели на главата и са ме тъпкали с лъжицата. Имало е дни в които нищо не съм яла, много често ядях само царевични пръчици, солети и тем подобни боклуци, но съм оцеляла, нищо, че бях хърбава. По никакъв начин не са ме наливали, но аз все още съм злояда. Според мен си е до детето, някой обичат да похапват други не.

Не мисля,че е злояда,а по-скоро има предпочитания към храната.Днес за първи път взехме кухня и тя ми отказа-направо ме хвана истерията.Дано да прояде,инъче продължаваме с готвено.

Не бих казала,че е злояда.Яде си всичко детето когато иска,когато не иска не я и насилвам.

напълно съм съгласна с Isa 

само че главния ми проблем дойде от учителката в детската  която направо се съмнявам дали не е била бившата ти бавачка 
но сега не съм злояд възрастен, хапвам си с голямо удоволствие 

Бабите са ме гонили по улиците с някакви намазани филии 
нашите какви ли не наказания и обещания са правили за да си изям всичко  мога да ви кажа само едно, файда нямаше 

Не си късайте излишно нервите, оставете децата да си хапват колкото си искат и не им бройте хапките  , за да не стане и по лошо 

Съгласна съм с това,че децата не трябва да се насилват да ядат.Да изяждат толкова,колкото искат.Проблема на мен ми е ,че той изобщо не проявява желание за ядене.Каквото и да е яденето още на първата лъжица върти глава и се отвращава,има едно единствено нещо на което се кефи-банан Не мога да го храня само с банани и разни такива като зрънчо,тях  изобщо не ги броя за храна.

 С дъщеря ми беше кошмар...хранехме се по 2часа и после повръщаше всичко.Никога не беше гладна и като станеше време за ядене и...полудявах.Педито по едно време искаше да я вкара в болница на системи  Сега като се роди сина ми яде за двама(да е жив и здрав  )и сестра му яде на всяко ядене с него.За 5мес.така заглади косъма,че не мога да я позная  Затова се опитай да стимулираш детето по някакъв начин-дали да яде навън,дали да е с други деца и т.н,защото от собствен опит ти казвам,че със сила не става,а още повече се отвращава от храната.Успех и стискам палци да ти прояде детенце