Злояди ли са вашите деца?

Сина ми е злояд,а вече е почти на 6 години!
Като малък изяждаше по 2 лъжици и останалото повърне! В чудо съм се видяла с него!Най-мрази да яде и да си ляга вечер! И аз все се заричам да го оставя гладен,но ми стане жал..и така! цял ден да не яде,ще поиска една суха паста и е готов за два дни напред!
Мъжа ми казава,че не знаел как да яде,а не че не бил гладен! като лапне залъка го дъвче по амнайсет пъти!..или пък дъфне,дъфне и спре.Стои малко така и като го приканим пак почва!
Понякога се ядосвам много,а друг път казвам само здраве да е!

Айи, любима за мен тема, защото и аз, и мъжа ми, сме били нарочени като малки за "проклети и злояди" деца. Сега обаче, като изгледох и изчетох това-онова по въпроса, какво се оказва: вината май е на родителите доста често. С дребни наглед неща понякога (себе си включвам задължително) създаваме атмосфера на стрес около яденето, или даваме на детето да разбере, че това, колко лъжички е изяло, е страшно важно, или седим и го молим за всяка лъжичка, все едно под път и над път има деца, самоуморили се от глад. Не че имам готови отговори, ама ей така, от любопитсво и по аматьорски като съм наблюдавала "злояди" деца, съм виждала неща от рода на:
1. Майката не смее да премине на следващия етап на "израстването" на детето: какво имам предвид: ако е малко бебе, страх я е да му даде нещо по-"бучкаво" от пюрета, ако е на повече от година и половина, страх я е да го остави само да се храни, ако е над две години, не го окуражава да яде заедно с цялото семейство като "голям" човек.
2. Макар че на нас самите някога ни се яде, ние си въобразаваме, че на децата винаги всичко ще им се яде.
3. Не знам защо, но децата сякаш имат фини рецептори, които улавят напрежението: ако ние ги "насилваме" да ядат, стават злояди, а пък тези деца на познати, които по една или друга причина са решили да ги "ограничават", ядат повече, отколкото на родителите им се иска.

Сега знам, че много майки могат да се раздразнят и да си кажат, "глупости, не е в мен вината, в детето е", ама ако няма физическа причина за злоядството (в 95% процента от случаите), то нали ние сме тези, които контролират какво става покрай/около/на ядене? И ако едно дете е жизнено и енергично, ами значи не гладува, нали?
Та така си мисля аз. Като едно бившо "супер злоядо" дете, което си спомня грешките на родителите си.

ацз мисля,че си напълно права.естествено,че в  повечето случаи родителите са виновни за злоядството на децата си.Но си мисля,че това идва  най-вече от ранното захранване на детето,когато все още не е готово за това.То се дърпа и не иска от пюрето,но прилежната майка смята,че  каквото и да става то трябва да бъде нахранено!

ПринцесаДундеса, не съм съгласна, че злоядството е заради ранното захранване. Моята Дара е захранена на навършени 6 месеца. До тогава бяхме само на кърма. Още първата лъжица ябълка изплю с такава погнуса ... все едно отрова съм й дала. ДВА МЕСЕЦА пробвах какво ли не - дни без твърда храна, уж почивка, не я слагах в стола, защото ревеше в него ами опъвах една покривка а леглото и й давах бурканчето сама да бърка в него. Нейсе открихме разните му там безглутенови троховци и царевини и разни други fingerfoods та покрай тях успявах да набутам лъжичка - две. И така 2 месеца. Когато навърши 8 месеца ходихме на почивка. Хранихме се в ресторанта заедно с много други хора. Слагах я и там в столчето, но отказваше каквото и да й предложа освен естествено храна, която може САМА да яде. Това май я поуспокои, защото тогава поставихме рекорд от изядено цяло бурканче броколи с ориз. С мъжа ми направо бяхме потресени! Тогава пък ново 20 - искаше само броколи. Нищо друго! Ако няма вкус на броколи, не искаше да го вкуси. Един месец ядеше пюре от броколи, смесено с някакво друго по-асорти пюре, за да има уж някакво разнообразие. Вече беше на 9 месеца, въвеждах малко по малко и други хранения през деня и в един момент се оказа, че яде на закуска - броколи, на обяд - броколи, за следобедна закуска - броколи, за вечеря - пак броколи  Смесвала съм даже броколи с круша, за да яде крушата  .
И въпреки това никога не сме яли спокойно - до нас има един кашон с играчки, два пакета трохо и т.н.
Буквално не издържам вече. По 4 пъти на ден едно и също. Храним се по 40 минути! Няма любима храна. Отказва всичко независимо по кое време на деня е предложено. Между храненията не й давам нищо. Странното е, че като наближи време за хранене, тя сама започва да върви след мен и да мляска, изглежда гладна наистина. И като седне в стола - КРАЙ! Тръшкане, ритане, дърпане още преди да е опитала храната.
Сигурна съм, че вината е в мен.
Искам консултация с психолог - ама вече не съм сигурна дали детски психолог или да запиша себе си на терапия!

Моята дъщеря много малко яде. Случва се направо да пропусне ядене, а между храненията нищо не й давам. Имам чувството, че цял ден може да не яде. Но аз не обичам мого термина злоядо дете. Никога не я моля. Вярно е, че е сравнително слабичка : 9.5 кг  за 82 см и е почти на година и 7 месеца, но това е. Не смятам, че трябва да се правя на маймуна за всяка лъжичка. Детето ми е здраво и значи и малкото което яде му стига. И с възръстните е така. Не всички сме равни на масата. Майка ми естествено направо драматизира въпроса. Тя е била от тези майки, които са се побърквали около "злоядото си дете", в случая около мен. Тя непрекъснато повтаря как не съм ядяла, но аз като гледам по снимките не съм била много слаба. Съвсем нормално дете. Дъщеря ми например е по-слаба. С една дума смятам, че ако няма някакви здравословни проблеми, проблема е по-скоро в главата на майките.

Рони е абсолютно същата...яде достатъчно, но не се опитвай да и пробуташ и една лъжица в повече - става страшно .

Всъщност,научно е доказано,че човек яде повече от колкото му е необходимо!Явно децата си знаят 

Голямата ми дъщеря е злояда по рождение Буквално по рождение! Другите деца на 1 месец ядяха примерно по 70-90 че и повече грама, тя ядеше по 20-30. На 3 месеца бяхме достигнали рекордните 50 мл мляко на хранене и то през 4 часа. В един момент изобщо отказа. Смених всички възможни млека и нищо не помогна. Почна да спада на килограми и доктора ни препоръча до опитаме с кисело. Това поне го ядеше, но пак не в нужните количества. На 5 месеца ядеше по 70-90 грама За захранването дори не искам да си спомням Имаше период, в който с много хорца, кандарми и песнички, успявах да я накарам да си пъхне 5 л пюре в устата и в момента, в който я свалях от стола, тя старателно повръщаше всичко. Вярвате ли ми, че на 4 години се радвах, че е изяла 1 кроасан и 1 пакет чипс Аз съм вманиачена на тема здравословно хранене и за мен това са не просто боклуци, ама направо отрова, но бях щастлива, че тя все пак е яла нещо
Сега ходи на 7 години и е в първи клас. Тежи 19 кг и менюто и е горе долу следното: закуска - чаша мляко, обяд- една малка филийка без кора и половин банана или мандарина, вечеря - пържени картофки, пържено яйце или кренвирш. Събота и неделя успявам да я накарам да изяде някаква по- човешка храна, но пак в минимални количества

Докато беше на адаптирано мляко ядеше повече отколкото трябва,педито все ми повтаряше"по-малко трябва да и даваш",и като се започнаха тези зъбки,направо УЖАС.Пюрета ,пасирани храни не признава,не иска, дай и само солети ,зрънчовци и т.н.Да са ни живи и здрави и това ще отшуми.

Синовете ми са и злояди и капризни!За злоядството съм виновна аз-признавам си!Особено при големия,много тормоз приложих(не говоря за бой)!Добре,че се осъзнах и като се сяда на масата,вече казвам да ядът колкото искат,но поне да хапнат малко.Дразни ме малкия как всеки път като седнем почва-пиша ми се,ака ми се,ей тук ме заболя,ей там ме заболя....Добре поне,че малката си хапва,но като се замисля,нея я оставям да яде колкото иска и като покаже,че не иска повече,я смъквам от столчето.В смисъл не съм я насилвала.Човек се учел от грешките си!

Не е злояд сина ми. Но като по-малък имаше повече апетит. Надявам се да не стане злояд

ами възрасните се хранят с различни количества на всяко ядене, и невинаги могат да си изяждат порцийте, но при децата не може така, трябва да си изяждат всичко всеки път   

и аз съм от така наречените злояди, и много добре си спомням как ме тъпчеха в детската, от което щом чуех за ядене и можех направо да почвам с драйфането, така че съвета ми е да не се поболявате толкова по темата 

И според мен е важно детето да изглежда здраво, весело, игриво, а колко яде толкова   

Какво значи злоядо дете? Според мен този термин е абсолютна глупост....има деца отвратени от храна, защото са насилвани да ядат. Децата имат периоди, в които ядат повече и такива, в които ядат по-малко. Моята дъщеря яде малко като количество или по-малко отколкото аз си представям, че трябва, обаче ела да я видиш какви бузи има (пу-пу)
Аз съм много против децата да се насилват да ядат. И досега тя яде колкото иска. Ако не иска не яде и това е! Обаче аз например не купувам разни зрънчовци, солетки и пр. неща.... Така че няма опасност да се наяде с тях и после да не иска да яде.
В "Изкуството да бъдеш родител" д-р Додсън казва, че глада е верен съюзник на родителя 
Така че оставяш го гладен и толкова.... все някога ще огладнее.
Има и друг момент... това, че не иска да яде може да има и други причини, освен че не е гладен. Моята дъщеря не иска да яде когато е болна или когато са й подути сливиците. Обаче аз като знам това й предлагам подходяща храна.

А иначе само като вземе да ми се мотае по масата и да ме изкарва извън нерви й казвам "Ставай и отивай да лягаш гладна". Да видиш тогава как спира с лигнята и яде колкото й се яде. Аз не обичам да й се моля или да й предлагам по 100 неща само и само да хапне нещо...

Ваче, мила   , при цялото ми уважение към теб, недей да се изказваш п/в този така гаден термин "злоядство". Има го, за жалост...
Сега, когато имам 2 деца, мога с ръка на сърцето да се закълна на 102% ако щеш, че има злоядковци и то доста и в различни степени.

Една приятелка, като ме види с 2-мата ме пита, да не храня едното, за сметка на другото?!
Изводите са за теб

Не е злояд даже напротив, все думата ам му е в устата. Хапва си със завиден апетит