Ходите ли на такива срещи?
С какви чувства отивате и с какви чувства си тръгвате?
С какви чувства отивате и с какви чувства си тръгвате?
- Публикувана: 5 май 2012, 21:30 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2013, 13:57 ч.
Среща на набора.
Ходя, да. Ей така неусетно си минаха седем годинки откакто сме завършили гимназия. Бяхме страшно бясен и задружен клас. В училище срещнах едни от най-близките си хора, с които поддържаме връзка ежедневно. Събираме се, но за жалост все по-рядко. Чувствата са само положителни. С невероятен кеф ходя по такива срещи и никога не пропускам.
Не ходя.
Класната до 8-ми клас не можа да ни сплоти. Делеше ни на отличници и слабаци, и такива, на които родителите могат да и послужат и такива, на които родителите са и безполезни. О, имахме един задръстеняк, чийто баща беше някакъв партиец. Много старание положи милата да го задържи за Отряден председател, но той си беше природно тъпо дете.
Дори албуми не си направихме.
До 12-ти клас бяхме много разнородни и курсът беше разделен на групи. Пак нямаме албум. Но тук вече с доста хора и до момента си поддържаме връзка.
Класната до 8-ми клас не можа да ни сплоти. Делеше ни на отличници и слабаци, и такива, на които родителите могат да и послужат и такива, на които родителите са и безполезни. О, имахме един задръстеняк, чийто баща беше някакъв партиец. Много старание положи милата да го задържи за Отряден председател, но той си беше природно тъпо дете.
Дори албуми не си направихме.До 12-ти клас бяхме много разнородни и курсът беше разделен на групи. Пак нямаме албум. Но тук вече с доста хора и до момента си поддържаме връзка.
Не ходя.
Класа беше формален, разделен на групи.
С когото искам си поддържам връзка и до днес.
Класа беше формален, разделен на групи.
С когото искам си поддържам връзка и до днес.
Подобно е и при мен.
С един-двама чат-пат поддържах връзка до скоро, но напоследък не се чуваме така. Не изпитвам необходимост от това. С останалите почти нямам какво да си кажа. Не бяхме задружен клас, някои бяха страшно груби и не пазя особено хубави спомени. Класната и до сега е обидена заради едната групичка, които я тормозеха, та се нацупи на всички.
Другата година стават 10 г и не знам дали някой ще организира нещо.
Като чета как някои пишат, много ми се иска да съм учила в такъв сплотен клас, макар че трудно мога да си го представя какво е усещането. По-точно като учех ми се искаше, сега вече това няма значение, спрях да се кахъря почти с времето.
Тази година правим 25 години откакто сме завършили. Съучениците искат да се съберем, но правихме голяма среща преди 3-4 години и сега няма особен интерес. Има хора без работа, трудно им е; други живеят далече; трети вече не са между нас за жалост... Освен това доста от съучениците и до днес сме в квартала, където сме учили, и се виждаме редовно. Иначе бяхме много сплотен випуск и на предишната среща беше много готино! Тръгнах си от срещата с удовлетворение, че срещах хората, с които са минали едни от най-хубавите ми години. Някои от тях са същите сладури и всички обичат да са около тях и днес; други са изпаднали повече, отколкото съм очаквала; трети определено са изперкали 
. Велики личности някак не се нароиха от този випуск, с изключение на един медийно известен. Такива ми ти работи, общо взето е забавно. 
. Велики личности някак не се нароиха от този випуск, с изключение на един медийно известен. Такива ми ти работи, общо взето е забавно. 
Не ходя, не си падам по такива сбирки, не, че някой е тръгнал да ни организира, де.
С повечето ми съученици до 8ми клас сме в един квартал и се виждаме, не често, но се засичаме. С някои сме много добри приятели и си се виждаме често
.
Друга част срещам понякога из града и те така...Някои дори им гледам "муцуните" по тАлАвизора
, когато решат да се покажат колко напред са дръпнали 
...А от 9ти до 11ти клас си бяхме паралелки тип "сбирщайн" и така и не успях да ги запомня всичките дори по физиономия, камо ли по имена. А и нямам никакво желание да се събирам с тях, че аз дори не мога да си ги визуализирам... Бе, не е за мен тази работа. 
С повечето ми съученици до 8ми клас сме в един квартал и се виждаме, не често, но се засичаме. С някои сме много добри приятели и си се виждаме често
.Друга част срещам понякога из града и те така...Някои дори им гледам "муцуните" по тАлАвизора
, когато решат да се покажат колко напред са дръпнали ...А от 9ти до 11ти клас си бяхме паралелки тип "сбирщайн" и така и не успях да ги запомня всичките дори по физиономия, камо ли по имена. А и нямам никакво желание да се събирам с тях, че аз дори не мога да си ги визуализирам... Бе, не е за мен тази работа. 
Не ходя.
Класа беше формален, разделен на групи.
С когото искам си поддържам връзка и до днес.
Класа беше формален, разделен на групи.
С когото искам си поддържам връзка и до днес.
Тази година станаха 10 г. от завършване на гимназия и имаше организация, но мисля, че едва половината клас се е събрал. Бях извън страната и не отидох, на предишни сбирки също не съм ходила, а и не мисля, че съм липсвала на някого.
Пазя някои добри спомени и дори приятелства, но с по-голямата част от хората не ме свързвало абсолютно нищо, още по-малко след 10 г.
Пазя някои добри спомени и дори приятелства, но с по-голямата част от хората не ме свързвало абсолютно нищо, още по-малко след 10 г.