Неспокойно бебче и кака на 4 г. - как да не бъде ощетен никой?

Твоето- моето е без значение.
Акцентрам на възможно най- минималната разлика в режима преди и след раждането на малкото дете. Това включва и опцията ако съм чела на голямото, то да не спирам да го правя, само защото има братче. Ако имаме навик да си обсъждаме приказката или просто да поговорим преди да отиде да спи- това да си остане. По този начин е и с редица други неща. Кофти е изведнъж да види, че мама отива при бебето, хранят се, гушкат се и заспиват, а до вчера е било коренно различно. Поне аз не бих го допуснала, т.к. за мен не е нормално, не ми изглежда честно към голямото. Но пък житейски е често срещано. С недобри последици.

Най- нормалното нещо е човек да бъде оставен да заспи сам спокойно. Обикновено възрастният му създава погрешен навик, но рядко ще си го признае, дори пред самия себе си. Аз затова съм предпочитала да нахраня малкото и да привърша неговите процедури по- рано, след което да обърна внимание на голямото. Така не сме имали стрес, ревове и ревност. И децата си играят, без да се бият и карат днес. Не съм чувала реплики "Ти обичаш повече него." или "На него даваш, пък на мен...", каквито съм чувала навън.
И моите сега си лягат заедно, всеки- на леглото си в тяхната стая, но малкият е в предучилищна възраст и няма необходимост да заспива рано, режимите им сега са по- сходни, отколкото преди. Разликата в режима при бебето и малкото дете, обаче, са доста големи.

Шоколадово бонбонче, тъкмо си бях наумила какво да ти пиша и прочетох мнението на Adellle. Точно това исках да ти пиша. Много е важно да си спокойна - бебетата са отражение на майките си. И изобщо децата в ранна детска възраст ни отразяват като огледало.
Отдавна престанах да се претрисам на мръсни прозорци, разхвърлени играчки и т.н. Гледам да си почина доколкото е възможно.
Дъщеря ми е на възрастта на твоята - няма шест-пет, заспива сама, като преди това и чета приказка и я коментираме, отговарям на въпроси. Но филмът "Искам да си тук, мамо!" докато заспи, го няма - освен ако не искам да си полежа аз. Въведете ред и дисциплина - поне единият от родителите трябва да има безусловен авторитет. У нас това е мъжът ми - на него не се противоречи, изпълнява се всичко дословно, дори не се налага да повиши тон. При мен също е разумна, но пробва различни тактики за убеждаване, на които като ми е много уморено, се поддавам и после гледам чудо.    Гушкаме я много, аз постоянно я гушкам, залепена е за мен, но знае, че номера не минават. При вас е по-деликатно, защото тя е стресирана от появата на братчето и съответно не е център на внимание. Повече я гушкай, дори и да нямаш време за друго. И обяснявай - ако се затръшка, бъди твърда и си "изключи" слуха. Ще видиш, че до седмица-две ще свикне с правилата.
Можеш да премахнеш следобедния сън - така момичето ще се уморява повече, ще заспива по-лесно, а и ще се занимавате докато бебето спи.
Не бива да има крясъци, нерви, стрес - бебето попива, а малката се изнервя още повече. Като сте спокойни, спокойни са и децата. 

Твоето-моето-на авторката-има значение до толкова, че има Различия достатъчно.За едни спането заедно допринася за спокойствие, за други-обратното.В този ред на мисли-нека има разкази кой как се е справил-без да се отрича един или друг метод, а авторката ще прецени кое да изпробва и как да го нагоди към нейните деца. Интересното е, че и аз не съм чувала реплики, че обичам някое повече или му давам нещо си, и смятам, че е, защото всичко правят Заедно, доколкото е възможно.Да, имат вече различни интереси, приятели, но като цяло-не са се чувствали пренебрегнати, защото не съм зарязвала едното, за да правя нещо с другото.Пример-ако правя нещо с голямата, а малката и се доспива-директно си заспива с нас, до нас, където е.Най-много да я преместя, а може и да не я преместя.Дремне половин час-събужда се и първото, което вижда -сме ние, аз и сестра и-както ни е оставила, така ни заварва.Не съм пазила тишина за спане, не съм гонила другото дете вън от стаята му, за да спи бебето, защото трябва само да заспива.
Да допълня Адел също в тази насока-с първото ми дете се скъсвах да го преобличам-тръгна навън-два часа обличам, то се повърне, аз пак преобичам , докато стана кълбо от нерви.Един ден си казах -стига.Тръгнах навън с изцапано бебе.И спокойна и доволна.И бебето си спеше, макар с леке на блузата от сок от морков.

Ами тя авторката вече ги е разделила децата. За нейно голямо съжаление, показала е ясно, че бебето е приоритет. Принципно до голяма степен е така-голямото й дете може да се храни само, може да се облича само, дори може да се научи да  се къпе само, но то не желае. Вижда че, малкото й братче е 100% зависимо от мама и иска и тя, защото за нея това е обръщане на внимание.
А мама иска дъщеря й да не е толкова зависима от нея, но не знае как.
Та, освен за изнервеността на майката (която влияе адски много и на бебето и на дъщеря й), има и най-елементарни похвати, които са достатъчни, за да се разбере, че не си дели децата.
Само се замисли, шоколадово бонбонче (сори, ако бъркам ника)-дъщеря ти вижда, че ти лягаш с бебето, кърмиш го и заспиваш заедно с него. Ми и тя иска да се гушка с теб, за да сте по-близо една до друга. Вижда, че ти храниш бебето, защото то само не може. А тя не иска да яде, защото трябва да се храни сама....Прекъсваш й играта, за да дойде да яде-а това е времето, в което тя се чувства по някакъв начин добре, ти й го отнемаш... И вместо да си говориш с нея/играеш/забавляваш, когато брат й спи, ти я игнорираш, за да си свършиш къщната работа...
Значи, когато кърмиш бебето (вечер за да заспи), извикай и дъщеря си, да легне до теб, или до него, за да е близо до ВАС (да, не само до теб, ами и до него).
Когато седне тя да яде, сядай до нея. Не за да я храниш, а за да вижда, че й обърщаш внимание.
Когато приспиш бебето, вместо да се захванеш с домакинска работа, заиграй се с нея, поговорете си. Можеш да я попиташ някой път, дали не иска да попее на бебето някоя песен, за да види, че тя не е излишна в тази връзка, която си изградила с другото си дете.
Най-елементарни и много постижими неща са. Вместо да й се караш, че иска ти да я облечеш, накарай я да си изкара дрехите, които иска да носи и си говорете кое е подходящо за този сезон/време/градина/игра. Нека да поиска мнението ти кое се съчетава по-добре. И като избере й кажи "я сега пробвай тази блузка с този панталон/клин/пола/ да видим как седи", а не директно да тръгваш да я обличаш ти или да й казваш "облечи се сама"....
Милите думи и отношение ясно ще й покажат, че държиш на нея точно толкова, колкото и на бебето и единствената разлика е, че то само не може нищо, а тя вече е голяма и може да се справя сама с малко помощ от твоя страна.

Въобще не се е стигало до това.Сами се отделиха децата, малката понякога идва нощем, но на нас ни е приятно и няма да е задълго...Никое не ми е казало-искам да си тук, но не съм делила децата.Оставях ги заедно, писала съм.И може би това им е дало усещането, че не са сами.Бърборят си нещо, кикотят се и заспят.
Тук да попитам, ама предполагам, че бебето спи с майката?А голямото-отделно?Аз оставих децата от ден първи заедно в една стая да спят.Не съм ги делила в това дори.

Ох, съчуствам ти  
Аз бях с едно и много ревливо и таткото помагаше като се върне от работа и пак се чувствах вкарана в някакъв филм на ужасите. С още едно дете не мога да си го представя.
В момента на преден плана сте ти и децата - всичко друго може да почака. Таткото и той даже
 
Защото чета и се чудя - къде си ти в цялата тази дандания? Трябва да имаш час, половин час дори на ден - само и единствено за себе си. Аз самата се изгубих така през първата година на малката и повярвай ми никак не е добре за психиката на една жена и все още се опитвам да се върна към старото си АЗ.

И да кажа - стига сте вкарвали децата по калъп! Това, че Вашите деца са спали, яли и ревали под час - не означава, че всяко отроче може да бъде такова. Моето бебе от един момент нататък не заспиваше само и какво? Стига с тези велики и общовалидни обобщения, че сега след 3 г. във форума след безброй такива прочетени "съвети" и взех да се ядосвам.
Моето дете спи с нас и ми е голям кеф.

И понеже никой няма поглед у кого- как е, всеки споделя според своя опит и се мотивира защо така е избрал.  Когато ние решихме да имаме второ дете, аз също питах и си направихме наши изводи, взехме си наши решения, според нашите разбирания за добър модел.
Аз споделям на какво и защо сме се спрели ние, кое нас ни е улеснило. И не апелирам, като други "Стига" с еди какво си, т.к. точно този апел е ограничаване на инакомислието и дори на възможността да се даде и получи разнообразна и по- полезна информация.
.........................

Например при нас големият си спеше в детската стая 2 години преди да се роди брат му. Поради което когато бебето се роди ние не променихме това му статукво и той не се е чувствал изолиран. Положението не бе нещо ново за него. Напротив- бе му обяснено, че бебето ще е при нас докато спре да се буди нощем, за да не събужда него. И така и стана. Когато малкият спря да се буди, го преместихме на неговото легло в общата им стая.

Точно така.А не да се заклеймява даден модел като погрешен.Според моите усещания за моите деца, твоят модел би бил пагубен, но за вас е бил чудесен.Споделили сме-авторката ще усети най-добре какъв модел да изгради при тях.Макар и със закъснение, но все пак.

Късно не е- ако се не лъжа бебето е на 3 месеца и нещо май. И най- вероятно реве от колики, а не защото е само или не е само. Коликите ще минат. По- важното е какви отношения ще се създадат занапред между родителите и децата и между самите деца.

....................................................
Ситуацията с едно дете в семейство няма нищо общо с темата.

е аз пиша от позицията на две деца, не съм с едно..
иначе да-късно не е, само да не залита сега защото е ревльо бебето.

Да, знам.
Понеже пишат и четат тук различни хора, затова го пиша. С едно дете и с две деца е много различно. С едно можеш да си позволиш даже да го разлигавиш на макс, да се въртиш само около него и нуждите му- ще си страдат родителите, основно, след като детето поотрасте. Но при две и повече деца ще страда минимум още едно дете, затова го пиша. Понеже ги виждам всеки божи ден последиците. Нищо лично към никой конкретно от писалите в темата. Не ги познавам тях, но съм свидетел на много големи разлики между децата, които почват от много внимание за бебето и игнор за голямото, което все "може да почака", "да разбере", "да изтърпи" и т.н. клишета. После този модел не се променя към уравняване на отношението, напротив, гледам как се задълбочава.
..................................
Да не пиша нов пост- при мен и с двете деца бе като при Юличка- приказки, "лека нощ", загасям и излизам. И да е имало идване после по пижама в хола или нашата спалня- детето се отпраща категорично и нито е плакало /което и да е било от двете/, нито е страдало нещо.
Да, ако не "за всяко", то за почти всяко нещо има начин, стига човек да е наясно какво иска и кое му е важно. Като не стане по един, ще стане по друг.

Jizzlobber, имам едно дете, с което все още спим в една стая не поради липса на място, а защото не можем да стигнем до ремонт на другата стая и пренареждане. Та както и да е. Тя от бебе си заспива спокойно в креватчето, не съм имала проблеми - кърмех и заспиваше още докато хапваше. Не съм приспивала, седейки с детето, та да свикне, че ще го охранявам докато заспи - приготвям я, четем приказки, говорим си, гушкаме се и си ляга, а аз излизам. Но се е случвало да поиска да остана: ако имам възможност, стоя, хем си почивам; ако не - обяснявам и се приема. Няма тръшканици и ревове. Но предполагам, че с две деца е друго, въпреки че за всяко нещо си има начин да стане така, както мислиш, че трябва.

Начини, казваш....не винаги уцелваш начина от раз.Защото има много начини, да.И тогава си има последствия.

Когато след раждането на детето ни посети педиатърът, изказа една много умна мисъл, която следвах месеци наред- голямата нужда от осезаемото присъствие на майката има голямото, не малкото дете. По негов съвет и спрях детето от детска градина първите месеци след раждането. И не сбърках. Так близки с голямото ми дете никога не сме били преди раждането на малкото.

Благодаря на всички ви за опита, който споделяте с мен и за съветите, които ми давате!
Опитвам се да бъда спокойна и себеотдайна, но сякаш все още ми е трудно.Мисля, че нещата ще се урегулират до няколко месеца, само търпение да имам.
А що се отнася до каката и грижите и вниманието, което е подобаващо да й бъде отделено, то и там се старая да не я режа, но някак все не се получава, защото малкия е наистина много ревлив.И се получава следното:той оставен в шезлонга реве и пищи, докато аз правя на кака да хапне, а тя в този момент иска и още, и още и аз само притърчам назад - напред до момента, в който се стига до това, че бебе пищи и се засинява, а кака вика, защото не мога да я чуя заради бебо.И това е всеки ден, откакто се е родило бебето.
Каката ми беше спокойно бебче и знам каква е разликата и какво говоря и че като казвам ревливо, не спира бе, разбирате ли   .Все мрънка, рита, стои сам не повече от 10 минути и се започва с пищене, рев и здравото дране.