Тъй... След като вече повече от седмица ми е трудно да осмисля случилото се и ми нагарча в устата, реших да споделя тук и да помоля за странично мнение или съвет.
Преди около 2 месеца се запознах с един мъж на работното ни място. В продължение на около 2 седмици минаваше да ме види всеки път, когато бях на работа (по 2-3 дни в седмицата) и питаше кога пак ще идвам. В началото на април ми взе телефона и след няколко дни се обади. Излязохме да пием по нещо. През това време аз се намирах в центрофугата на раздялата с приятеля си - 8 години връзка. Въпросната вечер по повод на някакъв въпрос от страна на колегата аз казах, че имам приятел, стана ясно и, че живеем заедно. Не исках да лъжа - все пак раздялата все още не беше факт, ако и да беше въпрос на (малко) време. През следващите няколко дни се държах странно и дръпнато, защото той като че ли леко се отдръпна. Това заедно с положението вкъщи ми натегна пружинката съвсем и бях доста изнервена и хаотична. Дадох да се разбере, че съм в процес на раздяла.
После той беше на някакъв семинар в друг град за 1 седмица. Когато дойде време да се прибира, писах закачлив смс и го поканих на по чаша вино навън - като "наказание", че съм се държала незаслужено дръпнато с него досега. Той прие. Междувременно решението за раздялата ми беше окончателно обсъдено и прието и от другата страна. Видяхме се с колегата, дадох да се разбере, че вече съм свободна жена. Все още живеех с вече бившия си приятел - никой не може да се изнесе толкова скоро, няма как просто. Нищо! Усещах, че човекът е някак емоционално дистанциран, от което се стегнах и аз.
Заминах за друг град за няколко дни, при приятелка, да изляза от центрофугата и да се съсредоточа върху дипломната си работа. Междувременно вече ме беше добавил в социалната мрежа. Дистанцията ми се отрази страхотно, заредих се, олекна ми, а може би бях и малко влюбена
... Предложих да се видим, като се прибера в края на седмицата. Идеята ми звучала добре, но сега той беше заминал за родното си място и трябвало да го отложим. На следващата седмица се видяхме на работа. Вечерта писах смс, ако има желание, да се видим на другия ден. На сутринта ми отговори - добра идея, предлага пикник, но не е сигурно, защото щял да ходи на зъболекар, та можел да ми каже доста краткосрочно. Следобед ми отказа, да сме го отложели... 3 дни по-късно отправих още едно спонтанно предложение. Беше извън града, но за следващата седмица вече наистина трябвало да се уговорим нещо! Стана леко недоразумение, изясних го и казах, че засега ще трябва да се задоволим с моите предложения. На следващия ден писах смс и питах дали съм го ядосала. Вечерта получих дръпнат отговор - заради махмурлук не бил в състояние да се ядоса, през уикенда щял да остане с приятелката си в другия град и приятна вечер, до следващата седмица! 
Следващата седмица го нямаше на работа 
Не съм на себе си! Не разбирам. През цялото време той се закачаше с мен, не пропуска случай да ми оглежда краката... Не е като да не го привличам физически. Приятелката му е добавена в социалната мрежа в началото на април, след 2 седмици се мести да живее при него (знам от другаде, не от него). Не знам откога са заедно. Не знам какво става.
Проучих тайно "конкуренцията" - детски тип, миличко създание, не е станала жена, така да се каже. На външен вид не може да ми стъпи и на малкия пръст, обективно погледнато. Аз - женствена, поддържана, знаеща какво иска през повечето време, интересна, пряма и в никакъв случай тъпа или дори глупава... Той - на 30, изглежда добре, но подозирам, че има някакви комплекси. Преди 3 години не е изглеждал толкоз като мъж, преди 6 е играел на компютърни игри.
Не знам как да отиграя ситуацията. Казаха ми, че трябвало да съм повече егоистична кучка. Трябвало е да не мисля за него... А аз отново се постарах да съм открита, да не залъгвам отсрещния...
Предполагам, че утре вече ще е на работа. Искам да го завъртя около себе си, да му сваля емоционалните защити, да си легна с него. Оттам-насетне мога да играя с него като с пластелин. Защото съм жена, а не дете на 20 и няколко 
Моля за съвети - как да отиграя ситуацията, за да постигна целта си? Как да бъда кучка, колко да бъда кучка? Осъзнавам предимствата си като жена, но не съм се научила да ги използвам. Много рано встъпих в сериозна и продължителна връзка. Не съм се научила да играя с мъжете, а имам арсенала за това. А с този вече искам само да си поиграя, но на игри за възрастни. Че от неговите детски игрички...
Преди около 2 месеца се запознах с един мъж на работното ни място. В продължение на около 2 седмици минаваше да ме види всеки път, когато бях на работа (по 2-3 дни в седмицата) и питаше кога пак ще идвам. В началото на април ми взе телефона и след няколко дни се обади. Излязохме да пием по нещо. През това време аз се намирах в центрофугата на раздялата с приятеля си - 8 години връзка. Въпросната вечер по повод на някакъв въпрос от страна на колегата аз казах, че имам приятел, стана ясно и, че живеем заедно. Не исках да лъжа - все пак раздялата все още не беше факт, ако и да беше въпрос на (малко) време. През следващите няколко дни се държах странно и дръпнато, защото той като че ли леко се отдръпна. Това заедно с положението вкъщи ми натегна пружинката съвсем и бях доста изнервена и хаотична. Дадох да се разбере, че съм в процес на раздяла.
После той беше на някакъв семинар в друг град за 1 седмица. Когато дойде време да се прибира, писах закачлив смс и го поканих на по чаша вино навън - като "наказание", че съм се държала незаслужено дръпнато с него досега. Той прие. Междувременно решението за раздялата ми беше окончателно обсъдено и прието и от другата страна. Видяхме се с колегата, дадох да се разбере, че вече съм свободна жена. Все още живеех с вече бившия си приятел - никой не може да се изнесе толкова скоро, няма как просто. Нищо! Усещах, че човекът е някак емоционално дистанциран, от което се стегнах и аз.
Заминах за друг град за няколко дни, при приятелка, да изляза от центрофугата и да се съсредоточа върху дипломната си работа. Междувременно вече ме беше добавил в социалната мрежа. Дистанцията ми се отрази страхотно, заредих се, олекна ми, а може би бях и малко влюбена
... Предложих да се видим, като се прибера в края на седмицата. Идеята ми звучала добре, но сега той беше заминал за родното си място и трябвало да го отложим. На следващата седмица се видяхме на работа. Вечерта писах смс, ако има желание, да се видим на другия ден. На сутринта ми отговори - добра идея, предлага пикник, но не е сигурно, защото щял да ходи на зъболекар, та можел да ми каже доста краткосрочно. Следобед ми отказа, да сме го отложели... 3 дни по-късно отправих още едно спонтанно предложение. Беше извън града, но за следващата седмица вече наистина трябвало да се уговорим нещо! Стана леко недоразумение, изясних го и казах, че засега ще трябва да се задоволим с моите предложения. На следващия ден писах смс и питах дали съм го ядосала. Вечерта получих дръпнат отговор - заради махмурлук не бил в състояние да се ядоса, през уикенда щял да остане с приятелката си в другия град и приятна вечер, до следващата седмица! Следващата седмица го нямаше на работа Не съм на себе си! Не разбирам. През цялото време той се закачаше с мен, не пропуска случай да ми оглежда краката... Не е като да не го привличам физически. Приятелката му е добавена в социалната мрежа в началото на април, след 2 седмици се мести да живее при него (знам от другаде, не от него). Не знам откога са заедно. Не знам какво става.
Проучих тайно "конкуренцията" - детски тип, миличко създание, не е станала жена, така да се каже. На външен вид не може да ми стъпи и на малкия пръст, обективно погледнато. Аз - женствена, поддържана, знаеща какво иска през повечето време, интересна, пряма и в никакъв случай тъпа или дори глупава... Той - на 30, изглежда добре, но подозирам, че има някакви комплекси. Преди 3 години не е изглеждал толкоз като мъж, преди 6 е играел на компютърни игри.
Не знам как да отиграя ситуацията. Казаха ми, че трябвало да съм повече егоистична кучка. Трябвало е да не мисля за него... А аз отново се постарах да съм открита, да не залъгвам отсрещния...
Предполагам, че утре вече ще е на работа. Искам да го завъртя около себе си, да му сваля емоционалните защити, да си легна с него. Оттам-насетне мога да играя с него като с пластелин. Защото съм жена, а не дете на 20 и няколко Моля за съвети - как да отиграя ситуацията, за да постигна целта си? Как да бъда кучка, колко да бъда кучка? Осъзнавам предимствата си като жена, но не съм се научила да ги използвам. Много рано встъпих в сериозна и продължителна връзка. Не съм се научила да играя с мъжете, а имам арсенала за това. А с този вече искам само да си поиграя, но на игри за възрастни. Че от неговите детски игрички...
Поразена съм... а са ме осветлявали, че съм кучка, ама какво ли разбират...