Как ОТКЪСВАТЕ децата от компютъра и компютърните игри

Здравей,

Аз също имам подобен проблем (то кой ли няма в днешно време - децата са луднали по компютърни игри и телевизия). Това, което се опитвам да правя с детето си (той е на 9 г.), е да отделям време за него, в което да правим нещо с ръцете си, извън пределите на дома ни най-често. Най-общо казано опитвам се да го върна към игрите на нашето детство.

Освен, че съм го записал на два спорта - Wing Tsun за деца и тенис на корт, почти всяка събота и неделя прекарваме време в изработката на нещо полезно за дома ни. Последното нещо, което направихме заедно беше една къща за птици от дърво, която оцветихме с акрилни бои и после я поставихме на дървото в двора на къщата ни. Изживяването за него, а и за мене лично, беше невероятно. Сега очакваме някой врабец да се задоми в нея.. Купихме я от тук: http://shop.rabotilnica.bg/product/1/komplekti-napravi-sam/risuv … ta-za-ptitsi.html

Има и други интересни неща на този и на други подобни сайтове, които предлагат продукти за развлечние, в което ти си главното действащо лице и отключваш въображението си.

С други думи иска се доста работа от твоя страна, за да откъснеш детето си от матрицата:) Но пък има начини за това, как това да стане с негово желание, а не със забрани. Опитай се да накараш детето ти само да поиска да се откъсне от компютрите. Ясно е, че това не може да стане напълно, пък и не е редно според мен, но е добре да има баланс.

Желая ти успех!

Ох, тоя фейсбук! Това е станало като някаква зараза. Голямата ми дъщеря е в шести клас и също е пристрастена към ФБ и игрите в него. Отначало пробвах с добро, но като нямаше ефект, я предупредих, че за всеки половин час на компютъра извън определеното й време й се полага половин час допълнително учене, независимо дали има или не.  Проработи.

Запълвам времето с тренировки/които обича/ и му остава по половин - един час на ден и то разкъсано време, в което нямам нищо против да седне на компютъра. Поглежда във ФБ, но основно предпочита FIFA-та.
Когато преди време залитна по компа съм му поставяла ограничение- 1 час на компа. Като останат 10 минути го предупреждавам, че наближава, 5 пак и така.
Идеята да се правят разни неща с родител ги приветствам и съм ги използвала. Зора е да се започне, после се запалват и само искат да продължат заниманията.
Според мен седят на компа, защото им е скучно и не са научени сами да си измислят занимание или ги мързи да го направят.
Ако големия ми син е на компа, а аз започна игра с малкия, баткото обикновенно става да види какво правим и се включва и той.

Мен, лично, тази възможност ме изплаши още когато големият бе първолак. Та сложихме парола още в началото. И го насърчихме да играе повече навън с деца, т.е. да общува реално. Не всичко одобряваме, не всичко ни харесва, но това е живият живот, все пак. По- добре да го живееш с грешките, отколкото да си страничен зрител.
Фейсбукът му е скучен, то и аз се чудя какво намират хората в него. Има си профил, качва понякога нещо, но рядко.
Занимания с родител на тинейджър аз не мога да си представя постоянни. Децата имат основна нужда да комуникират с приятели- връстници. Това, мисля, емоционално най- много запълва празнотите, поради които човек  се заседява на компа /освен ако не му е работа това, но на едно дете- едва ли/.
Снощи се учихме да играем табла- първо с малкия, после се присламчи и големият да си припомни, времето е повече от гадно този месец, та престой вкъщи си е налице.
Друго са разните странични занимания навън, според интересите на детето.

Никак. Не ми се налага. Повечето време е зает с други неща. Сам си е избрал след училище да посещава школа по информатика, школа по математика и литературен клуб ( в различни дни, естествено). Свободното време, когато не вали  , предпочита да е навън с приятели - карат колело, ритат, играят баскетбол, цакат карти в една беседка...
Разбира се, отделя внимание и на компютъра. Основно - да си пише програмите по информатика, да си търси информация по различни теми (основно за училище и за футбол   ), да драсне нещо в " тайната" ФБ група на класа си и малко да поиграе на нещо. Игрите му отнемат 20-30 минути, обикновено след вечеря и то не всеки ден.

Това с ограничаването на времето ми хареса!

Ще преговоря с него отново ползите и загубите от общуването с компютъра и ще се съгласим за време на ден ( 1 час на ден ми се струва разумно).
И то след като си е научил уроците, подредил стаята, помогнал в дигането на масата, с храненето на домашния любимец и пр. изтощителни и отнемащи време дейности:)
Пък ако му остане време и сили- да играе

Това и за заниманията заедно с правене на къщи за птици ми хареса. Разгледах сайта. Идейно е!

Ще пробвам!

Ще се включа в темата, но ще добавя и още един аспект - "голямото" момче, т.е. примерът на таткото!
В нашено семейство таткото обича да играе на игра, подобна на FIFA. От около месец "зариби" и детето (на 9 години). На детето тази игра не му е толкова интересна - предпочита Heroes, но гледа когато баща му играе. От 3-4 дни забелязвал, че си разпределят времето - единият играе 1 час, после другият си играе на неговата си игра също 1 час.
И въпросът - как да откъсна таткото от компютъра?! Защото си имаме и бебче и при това разпределение на времето между големия и по-малкия най-малкият си остава, както и през седмицата, изцяло моя отговорност!

Аз по тази причина съм се лишила от присъствоето на таткото от известно време, но това е за друга тема:)

Т.е. примера на таткото в този смисъл го няма и е моя отговорността.

Та ще заложа на ограничение и къща за птици:)

Тази тема ми прилича на реклама на гореспоменатия сайт.

Възможно е.
Все пак авторката си пита, сайтът го дава друг участник. 
Аз дори не го отворих, т.к. въпросът е на дневен ред за много родители и кой сайт се препоръчва хич не ме интересува. 

същия проблем имам с 13г. си дъщеря. при нас вече положението излиза от контрол, каквото и да се опитвам да измисля. аз определено не харесвам фейсбук, влизам по веднъж на месеца, за да се свържа с някой приятел надалеч... тя не излиза от фейса, качва снимки /колкото и да й говорим, че е опасно/, постоянно прибавя нови непознати контакти.... миналия месец имахме големи проблеми с ескалиране на напрежението именно във фейсбук между нея и няколко момичета от същото училище- бяха стигнали до уговорка да се бият в двора на училището- добре, че успях навреме да реагирам и със съвместни усилия с директора прекратихме нещата.... идва ми да взема компютъра и да го изхвърля от къщи, обаче това няма как да стане, защото моята работа е изцяло свързана с компютър и интернет- няма как да се обрека на безработица точно във време на криза. когато ходихме на почивка за няколко дни, а тя остана с баба си и дядо си, скрихме компютъра в един кашон в офиса- пълна лудница. няма как да го разкачам и крия всяка нощ, обаче. много се надявах наистина да хакнат фейсбука, както пишеше по едно време и да го затрит, но не стана, за съжаление.... съвместни дейности с мен не иска да извършва никакви- аз съм била дъртачка, никой нормален човек не излизал навън с майка си, не можем един нормален разговор да проведем /освен ако не включва купуването на нещо за нея/- много я тресе пубертета в момента. лошото е, че е буквално зависима от интернет и фейсбук. ако се случи да изключи нета /при гръмотевиците последните седмици периодично изключваше за часове/ е като побесняла- крещи, блъска врати и т.н. исках да сложа парола на компютъра, но според баба й ще потроши всичко вкъщи, ако види, че има парола. опитах се да говоря с психолог по темата, но получих, меко казано, няколко неадекватни съвета. дъщеря ми пък категорично отказа да я водя на психолог, защото само лудите ходели..... накрая аз ще вляза в лудницата, ако не измисля скоро решение на ситуацията.

Само със забрани и строг контрол. При нас друго не действа.
В момента дори сме му прибрали мишката и клавиатурата и сме спрели интернета (наказан е без комп, затова, да не се изкушава). Иначе просто има часове (два) през деня, в които може да е на компютъра и ги спазваме строго.
Беше тръгнал и той към пристрастяване, но му стъпихме сериозно с двата крака на врата. С баща му също сме разведени до някаква степен заради неговото "живеене" на компютъра, та си имам огромна обица на ухото и давам мило и драго да не стане като него. Затова съм много строга в това отношение (съпругът ми също).
Иначе занимания има много, плуване, сега на китара ще ходи, на хип-хоп, обаче винаги има и намира време за компютъра, ако няма контрол.
Големият проблем за нас е, че няма деца, с които да излиза да играе навън, всички висят по компютрите и никой не иска да ходи да карат колело (примерно). Сега лека-полека завръзва 1-2 приятелства с деца, чиито родители ги държат по-строго по отношение на компютрите, дано успеят да си създадат компания.

Това да контролирам какво прави във facebook не ми е хрумвало,
но това, което споделяте ме плаши.

Винаги съм ценяла личното пространство ( и съм държала на моето) и не знам дали искам да ровя какво и с кого си пише.
Може би ще му разкажа за моите страхове и ще го помоля да ми покаже.

А днес се договорихме, че по време на предстоящата ваканция ще прекарва по 1 час сутрин и 1 час вечер (аз чисто по търговски се опитах да му продам идеята за 1 час дневно, но се споразумяхме).

Сега остава да започна да го контролирам и да удържа на: "мамо, само още малко" и любимото ми: "ей сега!".

Остава въпросът какво да го занимавам извън това време.

Е как какво? Ще сглобявате къщички за птици.