Бременна съм в 3 месец, а той иска да се разделим

# 60 27 юни 2012, 10:18 ч.

Бургас
Мнения: 6 174

Цитат на: kiara в вт, 26 юни 2012, 18:13

За мен е въпрос на кой какво търси в дадения момент. Ако жената не е готова за сериозна връзка то тогава няма как да я има Wink

Аз срещам и двата типа мъже и твърдо вярвам, че ако искам нещо мимолетно ще тръгна по един път, ако пък търся сериозна връзка, няма и да ги поглеждам тези, а ще тръгна по другия път.

Какво става обаче, когато тръгнеш с нагласата за нещо мимолетно, па то вземе, че стане сериозна връзка? Дали разочарованието е същото, както в обратния случай Laughing

# 61 27 юни 2012, 18:05 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: Tintina в ср, 27 юни 2012, 10:18

Цитат на: kiara в вт, 26 юни 2012, 18:13

Ако сериозността не се е родила от твоя страна, то тогава за теб няма никакви последствия Mr. Green

# 62 30 юни 2012, 21:30 ч.

Мнения: 1 700

Цитат на: Снежа63 в пн, 18 юни 2012, 13:47

Малко са жените които избират някой за осеменител още в началото. Той се превръща в такъв в последствие. При някой след като жената забременее, при други по- късно.
За спането сама, няма да коментирам защото причините за това могат да са различни. Спане сама, спане с дете, спане с някой друг / не задължително мъж/ са твърде различни неща.
Ако я страх да спи сама и причината не е сомнамбулизмът или друго заболяване, то да си вземе куче. Доста по- добре от мъж.
Виж, кучето не може да отглежда дете.

Сълзливите мъже не са толкова категорични, а непостоянни. Последното е по- лошо и от първото.

Така е, малко са!
Но на различен етап от живота си, човек се чувства по-различен начин. Когато бях на 21, щях да постъпя точно като теб, т.е. без да ми мигне окото да родя детето и никога нямаше да се замисля как ще се справям финансово и откъде биха дошли необходимите средства.
Е, при сегашните ми 30 г. нещата са съвсем други! Отново бих родила с ясното съзнание, че сама ще отглеждам детето си(даже съм взела на 90% такова решение), ноооо много добре знам, че искам най-доброто за детето си, например, добро училище, извънкласни занимания и изобщо сериозна инвестиция(не, не мисля, че на 21 не го искаш, просто обстоятелствата са други) и разликата е в това, че знам, че мога да му го подсигуря Wink

Вярно е, че човек предполага, Господ разполага, но това, което зависи от мен, аз съм го направила.

# 63 2 юли 2012, 09:06 ч.

Мнения: 2 510

Аз забременях на 33 и родих на 34.
Разсъжденията на 22 и 30 може да са еднакви, но възможностите на 30 са други / разбира се, всичко се променя/. Едно е ясно, че трябва да имаш дете и аборт на 30, особено първи, не е желателно. На 20 можеш да си правиш много планове, част от тях могат да се реализират, друга - не, но на 30 трябва вече да си решила какво ще правиш.
За мен за аборт на 30 е късно.

# 64 2 юли 2012, 10:21 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Цитат на: Снежа63 в пн, 02 юли 2012, 09:06

Така е, обаче, пък, ако авторката не е готова психически за дете, няма смисъл да го ражда. Или ако ще го ползва за някакво "оръжие" да си върне мъжа.

И към дискусията по-горе. не смятам, че всички 30-годишни без дете са истерясали на тая тема и са отблъскваща компания.
Както и че всички, сдобили се с деца са по-приятна такава, поради това, че са изпълнили "план-графика" си в живота, ражсайки дете/деца.
Всичко зависи от човека.

# 65 2 юли 2012, 10:34 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: fam в пн, 02 юли 2012, 10:21

Така е, обаче, пък, ако авторката не е готова психически за дете, няма смисъл да го ражда. Или ако ще го ползва за някакво "оръжие" да си върне мъжа.

То това е решаващо на каквато и да е възраст.
Мисля, че се говори какви са плюсовете и минусите когато си психически готова да дете.

# 66 2 юли 2012, 18:32 ч.

Мнения: 1 384

Авторката не се появявала в темата нещо Confused

# 67 2 юли 2012, 21:07 ч.

Мнения: 4 458

Marry Djane и аз това забелязвам, изчезна направо.... Надявам се липсата И да означава, че мислят по въпроса или, че има някакво положително развитие.

Причина:

Причина: