За частното образование

Isa, права си за анонимността, потвърждавам от личен опит  Но пък на мен наистина много са ми помогнали мненията от форума при избора. Това, което аз търся е училище със спокойна атмосфера, където подходът към децата е по-индивидуален, броят на учениците в клас - около 10. Искам и да не е далече от дома ни, т.е. да е близо до кв. Иван Вазов. Предпочитам да се набляга на английския и евентуално на математиката. И не на последно място таксата да не е много висока  Засега не съм открила училище, което да отговаря на тези критерии. Ще съм благодарна, ако някой знае за такова, да сподели.
С годините все повече започвам да ценя спокойнат атмосфера и сигурността, мисля че трудно бих ги намерила в ДУ

Ms.Gorgeous, писах ти 

Лекси, благодаря за ЛС! Писах и аз 

 Isa , благодаря за мнението. Сега погледнах от тази страна.
Това е била причината да не намеря активна тема за ЧУ.

Споделям мнението, че ЧУ не са пълни задължително с деца на безхаберни новобогаташи и мутри. Бих казала, че тези родители са равномерно разпледелени в ДУ и ЧУ  - доста такива родители има в нашето "елитно" държавно училище.

Едно от нещата, които ме спират за ЧУ (освен таксите и недоверието, че наистина получавам толкова, колкото бих платила), е липсата на гъвкавост по отношение на целодневното обучение. Лично аз имам възможност и желание да прекарвам време с децата и да уча с тях, да им давам различна гледна точка от тази в училище, да ги водя на различни занимания извън училището (които естествено мога да получа в ЧУ, но няма да има промяната на средата и обкръжението, която съществува при воденето на различни места). В този ред на мисли търсих варианти за полудневно обучение в начален етап, което да ми позволи от една страна да плащам по-малко, от друга - децата да могат да прекарват време у дома и с мен или баща си в различни занимания, както и да посещават такива извън училището в друга среда и с други дечица и учители. За жалост, няма такова училище - всички са с целодневно обучение.

Някой да има наблюдение за ЧУ Светлина? (моля да сподели, може и на ЛС  )

Лекси, Иса го е написала много правилно. В предходната тема такива страсти се бяха развихрили... , че темата придоби доста грозноват облиг. Близостта на училище до дома е от изключителна важност, с цел детенце да не губи времето си в път. Аз също съм в района на кв.Иван Вазов и в близост са две ЧУ - Дорис Тенеди и Питагор, за да не обърквам не сме възпитаници на нито едно от двете. Точно поради тази причина, в края на учебната година, проведох подробна среща с директорката на Дорис Тенеди. Направих обстойна разходка из цялото  училището, базата наистина е много добре уредена, но децата в трети клас са към 25,26. В Питагор бройката на учениците е драстично по-малка, но пък въобще не ги виждам в класиранията по състезанията, а се водят, като филиал на СМГ. Това са моите проучвания и по никакъв начин, не искам, нито да налагам мнението си, нито да обърквам някого. Иначе се радвам за темата, дано се задържи в този си дух, защото само така ще сми си взаимно полезни. Успех

Не мога да си обясня за какво са горяли срасти в предишната тема. Нали всеки си има различни критерии?

Моите са за добра дисциплина, която обаче да е постигната не с цената на стрес и казармен стил на поведение, а със засилен интерес от страна на децата към материала. Всяко дете по рождение е любознателно и ако учителят съумее да използва това, ще постигне големи резултати. За съжаление образователната ни система е така структурирана, че да убива всякаква любознателност и интерес към знанието. Затова ми се иска да попаднем на педагог, който с уменията си да неутрализира негативите на самата система.
Искам ученето да съдържа някакво предизвикателство. Ако детето е научило съответното умение или факт, учителят да може да го заинтригува с нещо малко по-задълбочено по темата, за да не я приема като изчерпана/научена.
Участията в състезания не ме влекат. Предпочитам среда с по-малко стрес, където децата могат да се концентрират върху нещата, които са им интересни и да ги учат заради самите себе си.

Повечето казаха, че нямало драми по отношение на материалните придобивки, но аз някак си не го вярвам. Сигурно няма драма, защото всички имат актуалните за момента предмети, но ако някой ги нямаше, щеше да му е много по-трудно да се концентрира само върху духовното  Имам предвид, че едно дете, което ходи с дрехи от втора употреба и стар модел телефон без камера и никакви екстри, едва ли ще се чувства комфортно.
Чудя се доколко индивидуалността изобщо може да вирее и доколко е силен натискът на средата. Не че не си отговарям...

Не е така. Повечето деца от класа на сина ми изобщо не носят телефони в училище. Синът ми няма ПСП, смартфон/ айпад, таблет, собствен компютър. Понякога ползва домашния компютър. Нищо до момента не е наложило такива придобивки.
Също не съм забелязала  залитания или изцепки по отношение на облеклото. В училището се ходи с вътрешни обувки. С един чифт изкарват цяла учебна година.
Относно интересите - имат маси за тенис в училището и голяма част децата в междучасията играят. Има деца, които си носят и четат книги, има и такива, които играят на ПСП.
Имат табло в класната стая, на което класната закача отличени проекти, имат деца, които активно спортуват и понякога носят купа от някой турнир - тези неща също са предмет на разговори, както и участия в математически състезания - задачи, резултати, кой каква грамота има. Понякога тези, които са ходили н синьо или зелено училище, разказват на останалите - изобщо нормални детски разговори и взаимоотношения. Не съм усетила натиск на средата.

Не виждам как може да има драми по отношение на материалните придобивки. Всички са с униформа. Различни са само обувките, якетата и раниците. Дори тетрадките са еднакви - дават ги от училището. Телефони и други подобни се изземват при влизане в училището и се връщат на тръгване. Така че децата не ги носят. Моето изобщо няма телефон. Не е нужен - винаги имам връзка с училището. Каквото и да стане, незабавно ми се обаждат.

Аз не смятам да давам телефон, нито пък джобни.
Ще са с униформи и вътрешни обувки. Не виждам какво надскачане има изобщо....

Е .. има и училища, където се надскачат, но по-добре да не задълбаваме, защото ще заключат и тази тема  

Не разбирам с какво се надскачат. Айфони, Айпади или какво.....тате с каква кола ще ме прибере? Дъщеря ми иска - еми, да иска, това не значи да и купя на момента. Надскачането тръгва от родителите, не от децата.
Без значение частно или държавно училище.

Мога да си представя, че това може да се случи при гостувания -  да се сравнява и обсъжда кой живее в къща, кой - в апартамент, колко голямо е жилището, как е обзаведено и др. При целодневно обучение организирането на гостувания може да стане със съдействито на родителите. Но ако има практика на гостувания и дадено дете не участва в нея, тогава то може да се почувства изолирано. Затова е хубаво човек да проучва училищата. Моето наблюдение е, че в част от случаите частните училища се избират по препоръка, т.е. хора от  едни среди се насочват към дадено училище. Разбира се, не може да се направи такова генерално обобщение. Също таксите и местоположението могат да бъдат ориентир.

Стига, бе хора!
В елитните гимназии само "елита" ли е? Или всеки да си скача според тоягата?
Живееш в панелка- не каниш гости. Минчо има яхта- не го заговарям. Тесногръдието тръгва от нас. Ако детето ми се впечатли до толкова от материалната придобивка на Благой, че се почувства подтиснато- значи аз и баща му не сме си свършили работата.
И не знам защо, но детето ти да учи в ЧУ продължава да звучи като снобарщина. Това е просто друга алтернатива на образованието като цяло.

Не мисля, че нещата са толкова еднозначни при децата, особено в началните класове. Ако не каниш съученици у дома, а други се канят често, включително и с преспиване, може да се превърнеш в аутсайдер. Дори и да не се впечатляваш от придобивките на другите, когато деца се впечатлят от липсата на придобивки в дома и го коментират, също може да притесни детето. Може и да не съм права в разсъжденията си, не говоря от личен опит.

Едва ли някой ще отрече наследствеността, т.е. умните родители създават с голяма вероятност умни наследници. Е, в "белите" държави от поколения насам умните забогатяват в резултат на което се е получило разслояване на обществото - умни и богати / не умни и бедни. Естествено, нещата не са черно бели, винаги има отклонения и преминаване от една група в друга. Но като цяло богатите са и интелигентни. Какво следва от това ли? Ами следва това, че децата на тези, които могат да плащат солени такси за частни училища, също са интелигентни. А от там следва, че като се съберат интелигентни деца с добри условия за обучение се постигат отлични резултати. Това в белите страни.

У нас обаче голямата част от богатите не са станали такива с много ум, а набързо с късмет или други качества. И този процес на разслояване не се е получил още. В резултат средата в частните училища не е толкова добра,колкото на Запад,  защото повечето умни деца не са от богати семейства и си ходят в държавни училища. За сега.

Та по гореизложените причини ЧУ у нас все още не са категорично по-добрата алтернатива. Те дават по-добри условия, но едва ли по-добра среда. И като се добави и бизнес ефектът (училищата не искат да се лишават от плащащи деца) нещата със средата в ЧУ не са чак толкова розови. Затова за сега ЧУ нямат неоспорими предимства и може да се спори кое е по-добро. След няколко поколения ЧУ ще са по-добрата алтернатива от всякъде.