Ако хората са ми изключително симпатични и се чувствам свободно с тях помагам, както и предлагам те да ми помогнат. Няма значение от колко време се познаваме. Може да ги познавам от съвсем скоро и да ги чувствам "свои", а може и от години и да съм резервирана - тогава нито търся помощ, ако предложат отказвам и у тях не помагам. В ученическите и студентските години приятелите, които ми идваха на гости държаха да помагат с миенето на чиниите, прибирането, почистването. Отначало ми беше неудобно, но после свикнах, голяма отмяна е. След като си отидат си лягам и аз и не ми отива нито нощта в прибиране, нито се ощетявам времево и енергийно през следващия ден. А когато имам гости за по-дълго време - дни, седмица, ми е неприятно като не помагат. Това е една от причините вече да не каня хора за по-дълго. Все едно съм прислужница - да стана преди тях да приготвя закуска, да подредя масата, после те си се размотават, аз след тях прибирам и след малко пак същото упражнение - да готвя за обяд, сервиране, прибиране, после вечеря, аз да не съм роб. И има някои елементи като ги помолиш за помощ някак се измъкват или казват, че не знаят и не могат да се справят и аз работи робе за комфорта на госта. Един, два дни не се усещат, но повече ми е неприятно.
- Публикувана: 29 юни 2012, 14:29 ч.
- Последно мнение: 9 ян. 2019, 14:05 ч.
редно ли е според вас гостите да се включат да помагат на домакинята?
Когато се събираме по вилите-всички готвим,отсервираме ,мием- без значение кои са домакините.Смятам,че общата подготовка и ратребване,както и хапването , са по-приятни в компания.
На мен ми е приятно да ми помагат ,аз също обичам да помагам.Дори при хора,които са ни поканили за първи път ,предлагаме помощ-не си спомням отказ...
На мен ми е приятно да ми помагат ,аз също обичам да помагам.Дори при хора,които са ни поканили за първи път ,предлагаме помощ-не си спомням отказ...
Не.
Гостите са на гости, а не да мият или готвят.
Гостите са на гости, а не да мият или готвят.
Никого не карам да го правят и когато имам гости.
Предпочитам никой от гостите да ми помага защото постоянно трябва да обяснявам на някого нещо .Кое къде стои , да ми подреждат и разтребват нещата по начин по който аз не го правя.
За това на гости съм като на гости .А когато имам гости искам да се чустват като такива.
Категорично отказвам на всякакви подканвания за помагане у домакинята.
Не ми влиза в работата и изобщо не обичам да се връткам в чужди кухни и къщи .
Винаги съм го правила. Имам приятелки, която с влизането започваме да приготвяме храната, после сервираме. Знам какво има в шкафовете им вземам сама посуда и т.н. Винаги помагам в раздигането на масата и преди да тръгнем подреждам разхвърляните играчки. Не мога да си тръгна виждайки последствията от гостито и да оставя домакинята уморена да разтребва час след мен. Съответно получавам същото у дома. В началото една позната се чувстваше неудобно че аз като гост се включвам активно, но после свикна и дори ми е благодарна.
Правя го защото, аз лично много се уморявам, когато каня гости. Приготвяне на храна, зареждане масата постоянно, следене дали всички са добре, същевременно и поддържане на разговор, разтребване и миене след това и т.н. С една дума гостито се превръща в нещо изключително изморително нещо, което не ми доставя особено удоволствие а по-скоро стрес. Смятам, че то трябва да бъде приятно и еднакво разтоварващо и за двете страни.
Правя го защото, аз лично много се уморявам, когато каня гости. Приготвяне на храна, зареждане масата постоянно, следене дали всички са добре, същевременно и поддържане на разговор, разтребване и миене след това и т.н. С една дума гостито се превръща в нещо изключително изморително нещо, което не ми доставя особено удоволствие а по-скоро стрес. Смятам, че то трябва да бъде приятно и еднакво разтоварващо и за двете страни.
Единствено у свекърва ми ходя и се държа съвсем като на гости, нищо не пипвам, особено сега с детето. Но с нея си имаме дълга предистория. С приятели отношенията са други. По моите разбирания гостуването е прекарване на времето заедно, а не само седене и ядене, т.е.няма лошо в помощта. Но все пак, ако имам достатъчно време, предпочитам сама да съм подготвила всичко.
Не,не ми допада да ми помагат и се дразня на такива самоинициативни особено при по-големи събирания.Изглежда ми сякаш тези хора искат да си пъхнат носа навсякъде.Аз също не помагам,когато съм канена.Това ми е мнениято за гоститата.За не ангажиращо събиране (като сутрешно кафе между приятелки например) по може,но пак не ми е приятно.
Срещите с близки и приятели си правим или в заведения (зимата), или под формата на пикник по гори и поляни (през другите сезони). Тогава всички си прибираме боклуците най-щателно, но няма повече или по-малко домакини.
У дома гости идват изключително рядко, веднъж или два пъти в годината, и обикновено предлагам кафе или чай и дребни сладки, та няма какво толкова да се сервира и отсервира.
Ние на гости ходим само са изключително близки приятели, които са запознати с отношението ми към домакинстването, и изобщо не очакват физическа помощ от мен. Помагам с идеи, с пазаруване, нося готови неща, и толкова.
Според мен, за да не стават разочарования, трябва хората да си знаят какви са им взаимните изисквания и очаквания. Ако домакинята иска помощ - да даде знак; ако гостът не иска да се включи - също. Нито би ми било приятно някой да ме ръчка да му разтребвам, нито пък някой да си натрапва помощта... И така съм си подредила нещата, че да не изпадам в такива ситуации.
У дома гости идват изключително рядко, веднъж или два пъти в годината, и обикновено предлагам кафе или чай и дребни сладки, та няма какво толкова да се сервира и отсервира.
Ние на гости ходим само са изключително близки приятели, които са запознати с отношението ми към домакинстването, и изобщо не очакват физическа помощ от мен. Помагам с идеи, с пазаруване, нося готови неща, и толкова.
Според мен, за да не стават разочарования, трябва хората да си знаят какви са им взаимните изисквания и очаквания. Ако домакинята иска помощ - да даде знак; ако гостът не иска да се включи - също. Нито би ми било приятно някой да ме ръчка да му разтребвам, нито пък някой да си натрапва помощта... И така съм си подредила нещата, че да не изпадам в такива ситуации.
Изключително рядко каня гости. Обикновено с приятелите се виждаме навън, по заведения. Ако пък се случи все пак да поканим приятелско семейство - поръчваме храна от пицария близо до нас.
Имам си две много близки приятелки и винаги, когато съм им гостувала, съм помагала при сервирането и отсервирането. При тях съм като у дома си, така че няма нищо странно. Вкъщи - по същия начин. Но пак казвам - само тези приятелки. На други хора не бих позволила да ми помагат по какъвто и да било начин.
Наскоро гостувахме при наши приятели, обаче беше съвсем спонтанно - първо бяхме в Южния парк, а след това те ни поканиха да отидем у тях, без да е планувано предварително. Купихме храна на път за тях. Мацката мяташе мръвки на скарата в двора, а аз през това време направих салатата и изнесох навън прибори. Мисля, че си е напълно в реда на нещата.
Имаме и други приятели с къща и двор. Когато им гостуваме, мъжете се занимават със скарата, а ние, жените, правим салатите и сервираме. Не си представям с мъжа ми да стоим като дървета отстрани, с ръце на кръста.
Имам си две много близки приятелки и винаги, когато съм им гостувала, съм помагала при сервирането и отсервирането. При тях съм като у дома си, така че няма нищо странно. Вкъщи - по същия начин. Но пак казвам - само тези приятелки. На други хора не бих позволила да ми помагат по какъвто и да било начин.
Наскоро гостувахме при наши приятели, обаче беше съвсем спонтанно - първо бяхме в Южния парк, а след това те ни поканиха да отидем у тях, без да е планувано предварително. Купихме храна на път за тях. Мацката мяташе мръвки на скарата в двора, а аз през това време направих салатата и изнесох навън прибори. Мисля, че си е напълно в реда на нещата.
Имаме и други приятели с къща и двор. Когато им гостуваме, мъжете се занимават със скарата, а ние, жените, правим салатите и сервираме. Не си представям с мъжа ми да стоим като дървета отстрани, с ръце на кръста.
За едни редно, за други-нередно, според зависи от Ужасно Много Неща.
Така зададена темата е странна, няма редно-нередно тук.Кой както го усеща и чувства.Разлика има и в гостуването-едно е да съм на майка ми на гости, друго-на непознати за мен хора, трето-на приятели далечни, четвърто-на много близки приятели-всяка ситуация има своите нюанси.
Така зададена темата е странна, няма редно-нередно тук.Кой както го усеща и чувства.Разлика има и в гостуването-едно е да съм на майка ми на гости, друго-на непознати за мен хора, трето-на приятели далечни, четвърто-на много близки приятели-всяка ситуация има своите нюанси.
Не си представям с мъжа ми да стоим като дървета отстрани, с ръце на кръста.
Именно и аз това не мога да си представя
Апропо, да питам тези, които изключително рядко канят гости, защо? Питам от любопитство разбира се, не сте длъжни да го задоволявате
