Тя не ми дава да виждам детето си

И не я разочаровай. Детето има нужда от баща си

Саморая, това вече е приказка

И не се предоверявай на временно затишие...Може да е пред буря...Винаги си имай едно на ум,защото не знаеш какво ти мислят отсреща.Успех

И аз това щях да кажа. Искай споразумение, което да мине през съда. Хубаво е да имаш нещо зад гърба си, ако бившата "вкисне"  Успех ти желая.
Няма нищо по - добро от редовен контакт с бащата.

имаш права и то хич не са малко - търси си ги. детето ще се радва на баща си!!!!!!

Всеки сърба попарата, каквато си я надроби. Явно причината е в тебе и вината е твоя.
Търсиш причини, да принудиш детето си да се вижда с теб, ако го иска, тя ще го прави и без присъда. Няма начин да се манипулира човек на 10години, ако искаше да те види знае къде си, ще мине, ще те види, ще ти звънне по телефона. На 4-5 години децата са в състояние да пропътуват по стотици километри сами, да отидат при хора, които искат да видят, в състояние са да ползват телефон. Щом не го е направила, значи си пропуснал 10 години и не си си мръднал пръстта да изградиш връзка с детето. Преди да вземе решение майката, е говорила с дъщеря си и й е взела съгласието. Ей така, не са си събрали багажа, а и дъщеря ти не е насилена да си тръгне. Ако дъщеря ти не беше съгласна, щеше да е при теб, а не при майка си.
На книга си баща, но всъщност си никой и подобни приказки, че винаги ще си до нея, явно малко ще я трогнат.
Животът е такъв, какъвто си го направиш.
Майка ми ме пускаше да виждам баща ми, но аз не желаех и никакво съдебно решение, не беше в състояние да ме принуди. Сестрите ми обаче редовно го цедяха, освен парите, обаче друга причина нямаше.

rila11  извинявай , но не ми се виждаш много права в думите си 
Ако майката е решила да напусне съпруга си , то това 10 годишно дете как би се противопоставило на решението и ? И ако детето искаше да остане при баща си , това как би се получило ? Относно телефона , ако детето няма достъп до такъв , какво би направило ?
Лесно е да съдим от разстояние , без да знаем достатъчно факти .
Но при подобни случки , не бива да даваме присъди базиращи се на наши лични преживявания .
Не всички жени и майки са като твоята , разбираш ли 

Да,бе,да,rila11,хич "няма начин да се манипулира" едно малко дете!!!

rila11, прекалено си категорична, ми се струва......съдиш човек, когото не познаваш
И как го разбра това?? Или щом ти го казваш, значи е факт?!
Ами никого не съм принуждавал, днес бяхме заедно, ходихме на кино, говорихме си....тя постоянно се усмихваше...
Извинявай, ама хич не си права...дори по-големи деца могат да се манипулират
Важно е за детето си да съм някой....и мисля, че съм
Съжалявам, че твоя баща те е разочаровал по някакъв начин....може би затова така остро реагираш...

Явно темата:"Тя не ми дава да виждам детето си",вече не е актуална."Тя" вече  дава на бащата да си вижда детето.Това е   хепиенд,и дано       така да е винаги.

Бащата на Мартина, най-важното сега е да обясниш на дъщеря си, не само, че винаги ще я подкрепяш, а също и че искаш да прекарваш с нея всяка възможна минута. Попитай я, с подходящи за възраста и въпроси, защо майка и не я пуска редовно при теб. Пипитай я също защо телефона и е изключен, как би могъл да се свържеш с нея когато идваш да я вземеш. Попитай я също така тя колко често иска да те вижда. Ако детето е лишено от телефон или има телефон, но му е забранено да ти се обажда, попитай за причината. Каквато и причина да са му обяснили, опитай да обясниш и твоята гледна точка. И всичко това без излишни емоции, децата не са виновни за нищо!!!
Най-голямата глупост която прочетох в тази тема (а и не само) е тази:

Не вярвам авторката да те подтиква да "подскажеш" на детето да хване автобуса и да дойде да те види. Това би било не само голяма глупост, а и ненормално, осъдително, нелепо... Няма дете на 4-5 години което може да пропътува стотици километри само, не пожелавам дори на авторката някой ден нейното дете да "хване пътя" на 4- години.
Разбирам желането ти, всичко да се уреди мирно и кротко и се радвам, че сте започнали от някъде. Но не разчитай на това. Една жена, която поради някаква причина (предполагам инат или яд или каквото и да е) е започнала с лошо може във всеки един момент да го направи пак (дори се обзалагам, че така ще стане) Никой няма право да те лишава от моментите с детето ти! Заведи дело за развод, там освен, че ще си поделите имуществото придобито по време на брака, ще си поделите и родителските права. Общия случай, когато никой няма други изисквания е 2 съботи и недели в месеца, 2-3 седмици през лятото (но не когато майката е в отпуск), една седмица за Коледа, една за Велик ден и понякога дават по няколко часа късния следобед 2 дни всяка седмица. Ако написаното от теб е вярно, а вярвам, че е така, можеш да получиш родителските права. Но разбрах от прочетеното, че не искаш тежко дело. Имаш право, такова дело може да продължи с години, психиката на детето в тази възраст е крехка. Ако майката се грижи за детето нормално (т.е. не излага на риск детето по никакъв начин), опитай с добро, но ако имаш съмнения, че пиенето и небрежното отношение са повече от допустимото... Заведи незабавно дело за родителски права!
Ако имаш нерешим проблем преди решението на съда относно детето, винаги можеш да се обърнеш към полицията. До окончателното решение на съда ти си точно толкова пълноправен родител, колкото и съпругата ти!!! И факта, че тя се е изнесла от семейното жилище не е в нейна полза. Никой от вас до момента не е завел жалба, дело или е подал сигнал в полицията... можеш да подадеш сигнал за отвлечено дете. Но това е крайна мярка!!! И няма да доведе до щастлив край!!!
С две думи имаш много възможности, избора си е изцяло твой.

Най-разумното е да минете през съда. Така всеки ще си знае местото и няма да пречи на другия. Дори да опита, ще има документи, които да го "върнат на земята". Друг е въпроса ако се притесняваш, че ще я присъдят на теб, а ти не си готов за такава отговорност.
Дъщеря ти е на възраст, на която можеш спокойно да говориш с нея за това, което се случва и да разбереш от нея какво мисли. Също така, в съда могат да й поискат мнението с кого от двама ви иска да живее.

Разговорите на дълго и на широко за това, което се случва не само са препоръчителни, но и задължители, защото ако тя е вярвала, че вие сте семейство, а изведнъж мама си стяга багажа и заминава, не само ще е объркана, но и много обидена и огорчена. Какво си говорят с жена ти, само тя си знае, но ти трбява да й обясниш твоята гледна точка и твоята в роля в "този цирк", дето сте си спретнали с жена ти.

Ако тези драми продължават, делата в съда ще са много по-щадящи за детето ти, от колкото постоянните разправии.

Няма как да му присъдят нещо, което не е заявил в исковата молба.
Но и истина е, че не винаги делата приключват според желанията на ищеца. Винаги единият е недоволен, а понякога и двете страни. Най-добре е споразумение.

Нещо не ги виждам споразуменията между двамата, но пък знае ли човек.

Ако съда, в хода на делото, отсъди, че детето не може да се повери на грижите на майката, но пък бащата е здравомислещ, изкарващ достатъчно и има покрив над главата си, като нищо ще му дадат детето. Това, ако наистина има свидетели на изцепките на майката и те са чести.