Синът ми се роди преждевременно в 32-33 г.с., 1.900, 43см. Теглото му спадна до 1.740. Имах голямо желание да го кърмя най-вече заради имунитета, който кърменето създава и който е толкова важен за всяко бебе, но още повече за родените по-рано. С цедене и съвети от консултанти по кърменето успях да съхраня лактацията един месец, докато изпишат Максим.
Сега той е на 6 месеца календарна възраст, 4 месеца и две седмици коригирана възраст. Изключително кърмен е като изключим водата, която са му давали в болницата и 3 дни комбинирано хранене кърма и АМ във втория му месец, за да преборим хипербилирубинемия.
През първият и вторият месец след изписването качи по 1кг, после 800гр, после 500 гр., но последните 3 седмици е качил има-няма 100гр. Ака веднъж на два дни, пишка много, яде по около 800мл кърма за 24ч., много е жизнен, не спира за секунда докато буквално не заспи от изтощение. Има и гимнастика 4 пъти на ден във връзка с това, че е недоносен и има някои малки двигателни изоставяния.
В момента тежи 6.300, имам везна вкъщи и го меря всяка вечер, но не мръдва. Педиатърката каза да го захранвам с пюрета, консултантката по кърмене, на която вярвам много каза да изчакам поне 5 месеца коригирана възраст и да дам оризова каша, защото Максим е и с анемия и приема капки Малтофер. Захранването освен с теглото може да помогне и с анемията.
Бих искала да чуя повече мнения по моч случай - искам да кърмя детето си възможно най-дълго, но разбира се без да рискувам здравето му, и не от инат, а защото ползите са по-големи от вредите. Притеснявам се да не е гладен и особено дали всички нужни вещества стигат до мозъка, който и без това беше подложен на трудности заради ранното раждане.
Моля, дайте вашата гледна точка.