Самонараняване

  • 4 976
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ ! ! ! Дъщеря ми е на 1г и 3 м , от няколко дни както си стои и започва да крещи ( ама крещи - вдига махалата) и главното което ме притеснява е,че си драска и щипе лицето и си хапе ръцете. Не мога да разбера боли го нещо ли,не може да направи нещо ли?  Защото не може да ми каже ли?   Ще отшуми ли ,как да реагирам. Дайте ми съвет, моля

# 1
  • София
  • Мнения: 44 223
аз бих завела на лекар детето, да го прегледа, вкл. и ушите... но може и просто зъби да я мъчат... но поне ще ти каже какво е състоянието има ли нещо, което наистина може да я боли и какво да правиш при пристъпите...или ако е нещо като уши, направо да лекувате....
ти нали я гледаш какво прави ако е защото не може да нправи нещо, би трябвало да виждаш,  прави нещо - не се справя - почва да крещи и да се дере... включваш се да помагаш....

# 2
  • Мнения: 27 524
Заведи детето на лекар, подобно поведение не е нормално и за мен лично не е индикация за физическа болка.

# 3
  • Мнения: 8 293
Заведи детето на лекар.
Не бих те успокоявала че е от зъбите, както и не бих те плашила че е аутизъм.
Важното е че не е нормално поведения.

# 4
  • Мнения: 52
Опитай се да разбереш какво предизвиква пристъпите й, наблюдавай я, обяснявай й, само по себе си , ако не е много драстично, самонараняването при малките деца не е индикатор за проблем, те правят така, когато са ядосани на някой друг, но ако нещата не се променят, задължително трябва да я види специалист.

# 5
  • Мнения: 92
Hope for Two 
 
как така си позволявате от един въпрос да давате насоки за заболяване и то като аутизъм.Вие мислите ли малко,ако аз имам проблем с моето дете и някой ми каже подобно нещо ще се гръмна ,веднага ще се вкарам в някакви филми.На тази възраст децата искат да правят много неща а не могат ,стремежът им да привлекат внимение може да бъде провокиран по различен начин,вкл.и да се самонараняват,за да заплачат.Има толкова статии за психическото развитие и специално този етап е описан в тях ,като невъзможност детето да комуникира и търси разл.начини да изрази настроението си.Разбира се може и да изпитва болка това ще каже лекар.Всичко отминава просто имат разл.периоди.Към майката дано не е нещо притеснително ,а да е просто някакво моментно настроение,въпреки всичко моля пишете за развитието защото направо побеснях от коментарите.Успех.

# 6
  • Мнения: 8 293
Аni2626 по никакъв начин не съм искала да засегна авторката или да се почуства зле.
Ако така е прозвучало съжалявам.
Обикновено съветите във форума са от типа : Не се притеснявай...Ама как няма му нищо на детето....нищо че не ходи на 1,8 г. или няма проблем че до 2,5 години не произнася думи.
За мен нормалното е детето да бъде прегледано от специалист защото лично мое мнение е че тези прояви не са  нормално срещано явление.
Не съм чела стати за психическото развитие, чета книги за това. И това действие не е от нормалните. Не съм поставяла диагнози . Просто може би използвах лош пример с който да обясня на авторката че може да е нещо безобидно но може и да е нещо твърде сериозно. И по скоро се нуждае от специалист отколкото от форумни съвети.

# 7
  • Мнения: 109
Ако не може да направи нещо и се ядоса и почне да крещи,хапе,драска и.т.н тогава мисля 4е е нормално поведение,а ако по4не изведнъж както си стои възможно е да      го боли нещо.За твое успокоение се консултирай с ли4ния му лекар.

# 8
  • Мнения: 52
Напротив, самонараняването е напълно нормална реакция при малките деца, въпросът е как реагират родителите на него. Детето се опитва да реагира така на травмиращи ситуации, то не може да изрази по адекватен начин усещанията си.

# 9
  • Мнения: 92
На моя близка детенцето има по странно поведение и направиха много консултации предимно в София.От там след няколко прегледа им казаха ,че до 3г не може да се постави категорична диагноза,може да се дадат насоки кои неща да се следят,именно защото ако не е нещо фрапиращо и силно притеснително ,което лл няма начин да не забележи,децата  имат периоди през които минават и се променят.И поради тази причина когато видя подобни изявления породени само от един въпрос направо ми настръхва косата.Аз съм голяма паника и мисля че няма нужда от подобни депресиращи мисли.Естествено че момичето сигурно е направило консултация и тук търси мнения от някой който е преживял подобно нещо.То това е идеята на форумите да споделяме лични преживявания с цел да си помагаме.Успех още веднъж дано да няма нищо тревожно.

# 10
  • Мнения: 27 524
Напротив, самонараняването е напълно нормална реакция при малките деца

Не мисля.

ivito 6, да крещи, да хапе и да драска - да. Но не себе си! Да крещи - също да. Но не да дере лицето си и да си хапе ръцете. Това е индикация за размисъл и задължителна консултация със специалист. Поне за мен.

# 11
  • Мнения: 109
При големия си син имам спомен 4е се беше ухапал самичък от яд затова 4е неможеше да си сглоби куб4етата и като видя 4е боли престана,после се е слу4вало да ги хвърля.Ако го прави системно тогава по-добре да се консултира с лекар.

# 12
  • Мнения: 52
Напротив, самонараняването е напълно нормална реакция при малките деца

Не мисля.

ivito 6, да крещи, да хапе и да драска - да. Но не себе си! Да крещи - също да. Но не да дере лицето си и да си хапе ръцете. Това е индикация за размисъл и задължителна консултация със специалист. Поне за мен.

Нервната система на децата е незряла, те не реагират така, както на нас ни се струва логично, въпросът е до каква степен е , колко често се случва и дали при адекватна реакция на родителите, не престава. Освен всичко, това е и начин за детето да манипулира майката, ако тя в такива моменти изпълнява желанията му.

# 13
  • Мнения: 1 677
Да, нервната система на децата е незряла, но тук става въпрос за действия, които причинявт болка. Едно дете като веднъж, два пъти направи нещо, което му причинява болка едва ли ще продължи да го прави, дори и тези действия да са начин за привличане на внимание.
Потърсете мнение на специалист, добре е да заснемете и това, което прави детето.

# 14
  • Мнения: 52
Просто казвам, че явно детето има проблем, който не може да реши, но със сигурност това(разбира се зависи от степента) не значи,че има псих. отклонение. Ролята на родителя е да разбере какво го тревожи, да му обясни, да го успокои и да не драматизира. В по-леките случаи даже просто да отклони вниманието му, за да не позволи на детето да го използва като средство за манипулация. Ако нещата не отшумят, трябва да се потърси мнение на специалист, който да даде съвет за адекватна реакция.

Общи условия

Активация на акаунт